ivosla

Теодор се справи страхотно! Наистина има вкус към риска (няколко пъти ме издразни с тези пискливи изпълнения), но снощи направо преливаше от енергия. Добър етюд, както каза Йорданка Христова.

Къде? В обикновените блокчета може би... Нормалните габарити на асансьор за такъв тип сграда е 2,50 / 2,50 м. Те са организирани по няколко асансьора в няколко групи, обслужващи "от-до" определени зони с цел максимално бърз достъп. Скоростта им е поне 4-6 м/сек.

Ами леля Ви Илиянка далеч ще се провре. Даскалиците по музика знаят как... Гледах я в петъчното предаване, пя в дует песен на Тоника. На припева й беше височко, та си го изпя на по-ниската октава. Ей т'ва се казва певица.

Абе, то и по улицата когато вървим някой може да ни хакне (с нещо по-тежко). Ако така разсъждаваме...

Аз ползвам ePay.bg за разплащане. Чрез тях може да се плаща почти всичко (а и списъка на търговците регистрирани там се увеличава). Някои от плащанията излизат 80-90ст. Е това изобщо не е скъпо (особено - както се каза - в сравнение със сегашното положение). Мога да кажа, че съм доволен. Някой грижливо ти напомня кога е дошло време за плащането, спестява ти време, както и обичайното изобилие от изнервящи ситуации - сложно паркиране, ароматни опашки, бюрократична инертност и т.н Освен това - не съм съвсем сигурен с каква документална тежест е - но това съобщение, което е генерирано АВТОМАТИЧНО от системата на ePay.bg може би е някакво доказателство за извършеното плащане. цитирам: "Информация за плащането: Дата/час: 06.04.2007 10:52:48 Получател: "АБВГДЕЖЗИ" ООД Пояснение: Интернет от ХХХХХХ Сума: 19.80 BGN Код на ePay.bg за плащането: 0000000000123456 Код на БОРИКА: 123456" (цифри и имена са сменени) Сигурен съм, че този начин на плащане е цивилизован, коректен и гледа към бъдещето...А и много мразим разни дебели лелки, дето редовно рЕдят пасианси в работно време (след изтичане на обедната им почивка), докато аз си броя минутките на опашката.

(част от превода) 3 Doors Down – When I`m Gone "Когато си отида" Има друг свят вътре в мен, който може никога да не видиш. Има тайни в този живот, които не мога да крия. Някъде в този мрак има светлина, която не мога да намеря. Може би е твърде далеч, а може би съм просто сляп. ...може би съм просто сляп. Така че, подръж ме в ръцете си когато съм тук. Обичай ме, когато греша. Прегърни ме, когато съм уплашен. И ме обичай, когато си отида. Всичко, което съм и всичко, от което се нуждаеш иска да бъде този, които ти искаш да бъде. Никога няма да те оставя - даже ако бих могъл Бих ти дал всичко. Само за твоето добро. Така че подръж ме в ръцете си, когато съм тук. Обичай ме, когато греша. Прегърни ме, когато съм уплашен. Няма винаги да бъдеш там. Така че ме обичай, когато си отида. Обичай ме, когато си отида. Когато любопитните ти рентгенови лъчи не могат да видят под кожата ми, аз няма да ти кажа нищо лошо, което не бих казал на приятел. Сега се скитам през този мрак Жив съм...но съм сам. Част от мен се бори с това, но част от мен си е отишла... Така че подръж ме в ръцете си, когато съм тук. Обичай ме, когато греша. Прегърни ме, когато съм уплашен. И ме обичай когато си отида. Всичко, което съм и всичко, от което се нуждаеш иска да бъде този, които ти искаш да бъде Аз никога няма да те пусна - даже, ако бих могъл Бих ти дал всичко. Само за твоето добро. Така че подръж ме в ръцете си, когато съм тук. Обичай ме, когато греша. Прегърни ме, когато съм уплашен. И ме обичай когато си отида. А може би съм просто сляп... - - - Най-искрено моля за извинение...Това не е забележка към способностите и усърдието ти. Просто е любимата ми песен

...Ето и любимата ми песен от "тази" група: "When I'm gone" http://www.kaldata.com/forums/index.php?sh...mp;#entry514966 ...а цветовата комбинация е пред теб - вляво

Хм, реших да се пробвам и аз... http://www.quizmypeople.com/?id=21126453

Бракът не ни отнема нищо, напротив – може само да ни даде – и то много, стига да го осъзнаем, но за жалост "сме прекалено обвързани със старите традиции и предубеждения". Проявяването на инертност спрямо партньора в рамките на брака не би следвало да го компрометира и да го свежда до несъвършените му копия... ”Лист хартия” – усмихвам се, защото преди време изричах тези добре познати думи. Инертността е в човека, а не в брака и подобна черта човек би проявил и при “съжителство на семейни начала”. Знам го – БЯХ такъв. Отегчението, разочарованието, неразбирателството не са изключени във връзка на каквато и да е основа. Липсата на желание за докосване до съзнанието и тялото на другия не е провокирано от същността на брака – то е в нас. Но ние можем да преодолеем всички тях, тъй като посвещението е силно лекарство. То е като парче, срязано от пъпната връв при раждането на една връзка и притежава регенеративни възможности, стига да се съхранява правилно. Жалко, че въздържанието от цялостно посвещение е най-честия избор на силното его . Изгодна алтернатива за него е по-скоро лесно да маневрира във взаимоотношенията си. С минимална емоционална болка...

Здравейте, приятели! Изпращам ви линк към петицията за подкрепа на семейството като институция и несъгласието ни срещу изготвянето на проектозакон, според който съжителството на семейни начала ще се узакони и тази форма на съжителство ще се възползва от всички права и привилегии както истинското семейство. Запознайте се с петицията по-подробно и дайте своя подпис: http://www.bgpetition.com/semeistvoto/index.html Ще цитирам части от няколко коментара в подкрепа на петицията: "...този закон няма дори една положителна страна за обществото ни. Чрез него се подстрекават наивността на жените и безотговорността на мъжете. В чия полза всъщност е закона? Бих казала, че децата ще бъдат най-потърпевши. Според мен такъв закон няма да подобри условията на живот на нас и нашите деца. Той не е отговор,а удобен вариант..." "...Защо не проверите какво се е случило в страните въвели подобен закон? Изобщо има ли такива държави..." "Човешкия вид съществува благодарение на естествената си природа. Всяко друго подреждане на основите и ценностите в семейството ни обрича на бавна гибел. Обидно и богохулно е да се говори за семейственост при еднополови съжителства, още по-грозно е да се говори за брак. Допустимостта на права в тази посока са равни на самокастрация. " "Прав е г-н Майкъл Кремо, Който твърди, че човекът не еволюира, а деволюира. Не ни ли стига досегашната деградациа та да подкрепим по-нататъчната. Трябва лида подкрепим свободията и безотговорността? Не разбирам, каква точно пречка представлява бракът? По логиката на проекто-закона може да се предложи да се узаконят и кражбите и убийствата, тъй като те така или иначе се случват. " ...и т.н... БРЕЙ, ГОЛЕМИ ТИКВИ ИМА В ПАРЛАМЕНТА!

Есен. Жадни за романтика, последните летовници пристигаха на спазми. Безчувствен като плътта на стара проститутка, градът нехаеше. Звуци на фалшиво удоволствие се носеха кънтейки в празните кутии от бира. Вятърът безстрастно повдигаше краищата на омазнени покривки по изоставените маси и подритваше смачкани стари вестници. Тъгуваше за отминалите дни, когато с трепет се пъхаше под полите на дългоноги изкусителки, дори си ги подбираше...Да... Беше време, когато – преливащ от възторг – той изпълваше корабните платна с живот, а сега навяваше мисли за самоубийство, клатейки празните корита на лодките по кея...Сега беше време на омраза... Мразеше всичко и всички! Мразеше празните бунгала, в които не чуваше любовен шепот, а само зловещо скърцане – като последни стенания на издъхващ човек. Ненавиждаше тъпите туристи, сетили се едва сега “да видят морето” – жалки същества, които му причиняваха болка – неизлечимата болка на спомена, наречена от някого носталгия. Присмиваше се на наивността на морето – само то още не беше приело промяната и се разплискваше напразно... Слънцето пък го ядосваше с апатията си – беше станало мързеливо... - - - Тръгвам си. Допивам разреденото уиски. В чашите останал е само леда...

Абсолютно съм съгласен. Съвестта е динамичен образ, който развиваме през целия си живот с натрупването на опит и познание. Променлива, свързана с представата ни за Добро и Зло, с чувството ни за вина, с умението да прощаваме – на себе си и на другите. Съвестта е матрица на разбирането ни за идеалното Аз. Тя е същността на всичко, което бихме могли да бъдем в лабораторни условия, т.е ако животът не ни поднасяше изненади. В тъмната стаичка на собствените си съмнения внимателно преглеждаме лентата на нашия живот и сравняваме. Сравняваме себе си със “себе си”. Съвестта е “втори дубъл”. Понякога сами го пресъздаваме – за второстепенните ситуации изиграваме всички роли и се успокояваме. За главните се подготвяме внимателно и търсим подходящ момент. Твърде често сценичната треска на гордостта ни подтиква изобщо да не се изявим. Срамът допълнително усложнява образа…А с изминаването на годините у някои се настанява умора и нежелание, така че им е все тая. За тях доброто старо чувство на вина вече не може да предизвика болка, а само лек сърбеж. Обръщат се и заспиват безпаметно – без да сънуват. Съвестта е страничен ефект при осъзната злоупотреба с личността. Понякога е стимулирана просто от натякванията на другите, понякога от нещо дълбоко вътре в нас… Но винаги – за да ни върне при хората.

Уморената усмивка на майката, поглеждаща с обич току-що родената си рожба. Сънят на любимия човек. Танцът на хора, които отдавна са заедно. Безмълвната хармония на движенията им. Съвършената графика на заскрежените рисунки по замръзналия прозорец. Стремежът на децата да разберат света. (на възрастните светът им е ясен и обикновено са нещастни, че светът не ги разбира) Да подадеш глава навън, докато пътуваш и вятърът да затвори очите ти. Котката на съседите, която влизаше през отворения ми прозорец и внимателно стъпваше между изписаните листи. Милувката, пълна с грижа. Пътят към сърцето на Любимия. Човешкото тяло – с цялата му сложност, грация и уникални способности. Моментите, когато те осенява усещането, че всичко има смисъл.