Прекрасно е да помогнеш на някого в тежка ситуация, да дадеш нов живот, да се докажеш и да доволен от постигнатото. Най-хубавите ми дни са тези в които съм успяла да вложа най-доброто от себе си. За мен незабравими са много дни. Примерно такива са: когато си взех шофьорската книжка от раз, когато защитих дипломната си работа с 6-ца, когато се самоспасих от непреднамерено самоудаване ... Надявам се аз и вие да имаме многократно повече най-хубави дни отколкото най-лоши.

Няма сила, която да гарантира, че Утре ще има.

Миналото си е минало, хубаво или лошо.

Затова най-хубавия ми ден е ДНЕС.

Съгласна съм с това мнение.

Радвам се на този ден,защото не се знае дали ще има утре.Въпреки това има дни,който няма да забравя.Макар че за някои е по-добре да не си спомням.

А най- хубавите ми дни е когато успеем да се съберем жялото семейство.

За мен хубав ден е когато съм с майка ми и се чувствам добре и щастлива. Хубав ден -когато ми се случват хубави неща и съм в добро настроение. Тези дни не са много но най-хубавото е когато си спомняш за тях и ти навяват добри спомени и ти става хубаво. А може би всички дни са хубави, освен този когато вече няма да съм на този свят....

Най - хубавият??? Не мога да си избера само един...имала съм хубави дни, прекрасни, невероятни, не мога да избера само един и да подценя останалите...

Тва с раждането ми е странно не го определям като кой знае какъв ден, не помня нищо, нито емоциите си, нито тези на хората, които са ми се радвали пък и аз съм била трудно бебе. Та не бих генерализира рождената си дата като нещо прекрасно....

Най-хубавия ден в живота? Мисля, че тепърва ми предстои

И определено не е днешния....

Тъкмо и аз това шях да кажа,ама то не е ден а цяла седмица в Турция.....нямам търпение вече.

Днешния е.

Няма нищо друго освен днес. Даже не днес. Сега. И точно тук.

Вчера е илюзия, която си е отишла и я няма, утре е илюзия, която също я няма.

Единственото истинско, което имаме е тук и сега.

Често живеем вкопчени в миналото или бъдещето. А те не са истински. Заради илюзии пропускаме това, което е. Не може да си щастлив вчера или утре. Щастието се случва само тук и само сега.

Днешния е.

Няма нищо друго освен днес. Даже не днес. Сега. И точно тук.

Вчера е илюзия, която си е отишла и я няма, утре е илюзия, която също я няма.

Единственото истинско, което имаме е тук и сега.

Често живеем вкопчени в миналото или бъдещето. А те не са истински. Заради илюзии пропускаме това, което е. Не може да си щастлив вчера или утре. Щастието се случва само тук и само сега.

Вало, няма ти казвам колко съм хепи точно сега...ама толкова съм хепи, че ми иде да се пренеса в друго измерение, то май точно там се намирам...В конкретния случай предпочитам илюзията...

Днешния е.

Няма нищо друго освен днес. Даже не днес. Сега. И точно тук.

Вчера е илюзия, която си е отишла и я няма, утре е илюзия, която също я няма.

Единственото истинско, което имаме е тук и сега.

Често живеем вкопчени в миналото или бъдещето. А те не са истински. Заради илюзии пропускаме това, което е. Не може да си щастлив вчера или утре. Щастието се случва само тук и само сега.

.... илюзия, но тази илюзия оказва непосредствено влияние и върху днешния и върху утрешния ден... Разбира се, схванах идеята ти, подкрепям я с две ръце, но въпреки това определено няма да е днешния ден, защото твърдите прагматици ( ) маркираме като хубави дните, в които ни се е случило нещо хубаво, гъдел на душата, чисто хедонистично чувство и зачеркваме дните, от които извличаме поука и чуваме думи, заради които може би няма да спим няколко нощи подред и думи, които за момент преобръщат отношения, градени с години (в моя случай нямам предвид любовни).