С името "есе" се определят съвсем разнообразни по характера си текстове. Определението за него е проблематично, различните специалисти извеждат различни и разнообразни характеристики на тази литературна форма. В американската образователна традиция например, есе е синоним на съчинение.

Самата дума е с френски произход (опит, очерк) и се отвърждава благодарение творчеството на Мишел дьо Монтен и неговите "Опити".

Класическите форми на есе са свързани с поставянето за дискусия на важен обществен проблем, но в същото време - недвусмислено заявяване от автора на неговата позиция.

Съвременната българска литература определя следните характеристики, които отнасят един текст към тази литературна форма:

- поставяне на проблем (естетически, хуманитарен и др.);

- ясно очертана лична позиция;

- аспектите, които занимават автора, да са изведени като теза;

- аргументираност;

- композицията е по-свободна и изисква не толкова логичност, а предимно максимално въздействие;

- изборът на изразните средства се подчинява предимно на образност, афористичност и др.

Според някои автори най-важно от всичко приведено за едно есе е подчертаната лина позиция и оригиналността на изказа.

Основните видове есе са три:

1. Есе рефлексия - с цел свободно разсъждение по проблем, за да го изясним предимно за себе си.

2. Есе казус - с цел взимане на решение, чрез претегляне на положителните и отрицателни заряди.

3. Есе апел - с цел да убедим читателя в нашата позиция по отношение на проблема.

по-горе са използвани съвместни разработки на Александър Панов (старши научен сътрудник по теория на литературата в БАН) и Валери Стефанов (Професор по История на литературата в СУ)

Мараба.

За да се пишат разни неща, първо трябва да се прочетат 800 пъти повече. Ако някой иска да пише есе, вместо да чете книга за писането на есе, написана от някой, който не е известен с писането на есета, а с писането на книги за есета и критика на есета, по-добре да чете книга с есета на някой, който може да пише есета. Същото се отнася и за комиксите, макар да не са представители на литературата, и за романите, повестите, въобще всякакви форми на изкуство.

Не знам дали по-горе се казва, че всички кратки форми са безсмислени, или съм извадил нещата от контекст. Някои автори са много добри в писането на епични романи, но не могат да изразят просто и ясно мисълта си в едно изречение, и обратно, някои автори са надарени с лаконичност, ама се напъват, докато напишат първата си книга. И втората. И третата. И така нататък.

Едва ли всеки, който пише във форуми за литература, се занимава сериозно с литература, а и какво означава това? Сигурен съм, че в регистрацията на въпросния форум не ги питат колко имат по обща теория на литературата. Сигурен съм също, че никой, който пише там, не е издал бестселър, така че вероятно мнението на всеки от техния форум тежи колкото на всеки от този. Хубавото на модерната литература е, че е за масите.

И така.

Мараба.

За да се пишат разни неща, първо трябва да се прочетат 800 пъти повече.

Или да притежаваш богато въображение...Да умееш да "виждаш" и "слушаш" света около себе си е безценно нещо, което четенето не може да замести.

Имах предвид за добиване на представа за стила, не за материала за писане.

Имах предвид за добиване на представа за стила, не за материала за писане.

Заимстване на идеи за подредба, нищо повече.

Затова и добрите произведения са малко.

Един ако умее да пише само в проза, няма да сглоби добри рими от четене на поезия. Но може да започне да усеща света през погледа на другия. Съгласявам се с Динди.

Редактирано 28 февруари 200917 г. от infinity1305 (преглед на промените)

Имах предвид за добиване на представа за стила, не за материала за писане.

Интересно. Моето мнение, е че човек не може да бъде научен на стил, нито пък да пише, това е нещо, което или го имаш или го нямаш. Ако ще всичките учебници по български език и литература да изгълташ, ако нямаш талант си оставаш просто един теоритик без опит.

И така като едно малко заключенийце да кажа, ако човек следваше само рамките и не се подаваше на въображението си още щяхме да живеем в... тук

Развитието понякога налага да счупиш рамките...

Съжалявам, че няма да се съглася, ама ако никой нямаше нужда да чете книги, хората още щяха да пишат като Вазов и Алеко и това не че е лошо, но не предразполага, прощавайте, не позволява никакво развитие на литературата. Все едно Дъглас Адамс да не е чел Шекспир и Удхаус, все едно Кърт Вонегът да не е чел каквото там е чел. Позицията ми, мисля, е сравнително лесна за възприемане, защото само като осмислим това може да разберем защо и как именно литературата се развива с времето - не заради самото време, много ясно, а по-скоро заради натрупването на литература през него.

Което разбира се изобщо не означава, че искам да кажа, че само с четене стават нещата, но определено не стават без тях.

Редактирано 27 февруари 200917 г. от dekafeine (преглед на промените)

Съжалявам, че няма да се съглася, ама ако никой нямаше нужда да чете книги, хората още щяха да пишат като Вазов и Алеко и това не че е лошо, но не предразполага, прощавайте, не позволява никакво развитие на литературата. Все едно Дъглас Адамс да не е чел Шекспир и Удхаус, все едно Кърт Вонегът да не е чел каквото там е чел.

Разбира се, че си прав. Единственото нещо, за което опонирам, е че четенето е предпоставка, а не причина.

Иначе замисли се защо жанрът и жанровите особености имат значение само и единствено в учебните часове. До сега не съм чула някой творец, който пише в някаква смесица от стилове да бъде обвиняван в това, че ги е вплел в творбите си(дори ми се струва, че напоследък новаторите са на почит). Това го правят само даскалите в училище и го правят целенасочено. Първо, за да ни научат да не четем една творба буквално, а да умеем да я разбираме и анализираме и второ, за да ни научат как да изразяваме мнението си и да го аргументираме.

П.П Мждудругото Вазов има прекрасни разкази, а в Алековия Бай Ганьо има хумор и ирония каквито не съм срещала никъде другде в световната литература. Жалко, е че не можеш да ги оцениш. Но всичко е въпрос на вкус, не можем всички да обичаме яйца на очи, но можем да оценяваме техните качества.

Не казвам, че Вазов и Алеко не са добри, напротив, казах че не е лошо Работата е, че днес няма да тръгнеш да пишеш като тях. Никой не би, и така трябва.

В училище се преподава предметът история на литературата, и характерът на тоя предмет го прави малко безсмислен без жанрове. Също изисква и любимият въпрос "Какво иска да каже авторът," който за радост отсъства в по-съвременната теория на литературата. И така.

Никой няма да седна да пише като някой друг, защото това автоматично ще го превърне в г-н Никой.

Що се отнася до изучаването на класически произведения в училищата за това си има логична причина. Сигурно с голям кеф някои биха изучавали Тери Пратчет, но едва ли биха научили това, което могат да научат от Гогол.

Не съм запозната с предметите в училище към днешна дата. Съвсем се оляха с тези реформи. Едно обаче е сигурно днешните ученици имат ужасна ниска обща култура.

Тъй си е, аз съм пример.

Отново, не става въпрос за писане точно като някого, а за писане като някого. Опитвам се да кажа, че Вазов е писал като съвременниците си, Пратчет пише като съвременниците си, и всеки пише като съвременниците си и така нататък. В тоя смисъл всеки ще седне да пише като някой друг. Има тон течения в постструктурализма, посветени на писането като някой друг. Интересна такава е теорията на пола.

Цялата работа е, че писането не като някой друг задължително изисква вече някой друг да е писал по един определен начин, и предполага, че той е прочетен. Тва всичко защото структурализма определя езика като система от разлики. А у, и така.

Всичко това обаче много се отдалечава от оригиналната ми теза, а именно - вместо да се прочете една статия (или учебник) за писане на есе, по-полезно за младия писател на есе е да си намери есе (или сборник с есета - каквито, за огромно съжаление, на български почти няма) от добър автор, и да чете, и да осмисли сам за себе си какво прави есето добро. Същото упражнение се повтаря за всеки друг литературен жанр. За всяко друго изкуство, дори. И така, това исках да добавя по темата. Другите неща, които избълвах, са все свързани с теорията на литературата, която е много хубава и интересна хуманитарна наука, но едва ли е съумяла за краткото си съществуване да направи дори един човек по-добър автор, и по този случай не съм сигурен дали мястото на такива дискусии е в тази тема.

Не мисля, че в литаратурата съществуват аналогии. Да, има ренесанс, просвещение и прочие движения и течения, но те се определят спрямо ценностите на времето и ролята им обикновено е разностранна. Това, което искам да кажа е че няма втори Ботев или втори Шекспир. Кажи ми някой, който пише като Шекспир и спирам да споря. Точно в думичката като е разковничето. Никой не може да пише като мен и теб, защото никой не може да влезе в главата ти и да подреди думите си така както ти би ги подредил. Сходствата както вече казах са по-скоро в идеите, ценностите и посланията, отколкото в начина им на поднасяне.

За мен правилната форма е да пишеш така както ти идва отвътре и да не се стремиш към различност, защото различността е заложена във всеки един от нас.

Може би си прав и наистина разводнихме темата, но поне показахме, че тук диалог/спор може да се води и на разумно ниво.

П.П А, сега ме извини, но дългът ме зове, ще се включи може би по-късно...

Точно така

Сега, като оставим настрана тия неща, искам да препоръчам една книжка, която случайно намерих навремето и която е буквално безценна. Ако имаше такива помагала на български, нещата щяха да изглеждат различно, сигурен съм.

The Short Prose Reader е сборник с есета (в смисъла на думата на английски), разделени в десетина раздела с имена като За писането, За четенето, Сравнение и контраст итн. Някои от авторите са Кърт Вонегът, Джордж Оруел, Малкълм X.

Преди и след всяко съчинение има различни въпроси и текстове, които стимулират сивото и обясняват мътното. При някои дори има включени ранни чернови и може да се разгледа процеса на писане на един истински автор. Дори като се абстрахираме от тези помагала, самите съчинения, включени в изданието, са много вдъхновяващи. Това тук е силен пример.