Комикс

Биография

Приказка

Епопея

Есе

Памфлет

Пътепис

Фантастика

Разказ

Новела

Пиеса

Поезия

Полар

Роман

Научна фантастика

...

Как се пишат... ?

Как се определят стила и формата?

Да си поговорим...

Редактирано 25 февруари 200917 г. от infinity1305 (преглед на промените)

Добра идея

В момента съм на вълна комикс и storytelling, но още много боб имам да ям (и съответно много лекции да посетя) докато се науча .

Но пътеписа според мен е най-лесен. Просто изливаш на белият лист едно пътуване.

П.П: Много бих искала да прочета твой пътепис.

Чела съм различни пътеписи и честно казано до сега не са ми харесали кой знае колко.

Пътеписа обикновено се предлага сухо и с конкретни обяснения към снимки. Смятам, не е достатъчно. Би могло да бъде забавно и емоционално, с вмъкнати случки и смешки, или в опит за пресъздаване поетичната красота на обектите /винаги е възможна/ да се получи един прочувствен разказ.

Преди време писах пътепис в рими. Не бих опитала отново, извън всякакви правила съм с своето творчество. )))

Но с удоволствие бих прочела.

А комиксите са си изкуство. Хич ме няма там.

Но бих поканила Емми да сподели.

"Без клишета, няма изкуство. Всичко е клише и икономия на мисленето, протокол за удобство. Човекът е знаково същество. Опростява за да вмести необята в разбираеми стойности и да се почувства велик и защитен. Отгатването и изненадата, тази игра на познато и непознато носи удоволствието. Така е с римите и с музиката."

Д.И.Д.

Виж сега, аз съм ходила даже на уроци по български език. Обяснили са ми доста добре как се пише есе, даже бях печелила един конкурс навремето Така че аз лично нямам нужда някой да ми казва дали написаното от мен е есе, за мен то е такова. Ако искате даже си мислете, че говоря с голяма доза самочувствие, ваше право е, но не виждам смисъл над мойте писаници да размишлява дали са, или не са есе

Редактирано 25 февруари 200917 г. от potrebitel (преглед на промените)

Ха добре дошли

Гале, ничия душа не може да бъде оценена...

Безценна е.

Гале, ничия душа не може да бъде оценена...

Безценна е.

Знам, Лора, ето още един довод, потвърждаващ думите ми

Ха добре дошли

Гале, ничия душа не може да бъде оценена...

Безценна е.

ха добре заварила (правилно решение -точно тук трябваше, ама като съм дръвник)

Душата не може, но пък литературните и напъни -могат

Добре де- разбирам, че Ви се стува като "притча", но това си е моята лична преценка за цветовете и чувствата.Моето мнение, което реших да експериментирам в тази форма - просто опит да придам леко мистичен привкус на думите, което е позволена от формата на самото есе :

Специфично за есето е неповторимо съчетаване на езиковите стилове (научен, художествен, разговорен, публицистичен), ярка авторска индивидуалност в изказа (нестандартен, специфичен за всеки автор начин за боравене със словото), диалогична насоченост. Неотменни характеристики на есеистичния стил са подчертана експресивност и образност на речево равнище, постигани чрез употреба на думи от разнообразни лексикални пластове, с разнообразна стилистична окраска, на емоционално наситени елементи, синоними, на тропи и фигури от всякакъв вид.

Цитатът е от статията, която публикувах по-горе.

И аз да се изкажа...

Има хора, които две думи на кръст не могат да вържат. Вари ги печи ги, есе не могат да напишат. Лично аз познавам такива литературни инвалиди каквито не можете да си представите. На такива хора обикновено им вървят точните науки и се насочват натам. Иначе аз поздравявам всеки написал нещо по темата. Не, защото е гениално, а защото разкрива много за този когото го е написал и най-вече желанието му за труд. Хората, които обичат да пишат обикновено обичат и да споделят. И въпреки че се опитват никой на този свят не може да ме убеди, че изслушват критиките с удоволствие. Аз знам най-добре, защото мен и до ден днешен ме критикуват Това, което искам да кажа че изказвайки се негативно за нечий положен труд е обидно за пишещия. Начинът да дадеш съвети не е да плюеш събеседника си.

Що се отнася до вашите писания есета ли са или не, съм склонна да се съглася с оценката на vorfax. Това че не отговарят на изискванията, които Трихо е постнал съвсем не е болка за умиране. На мен лично ми харесаха повече отколкото ако бяха есета. Тази смесица от поезия, есеизъм и приказност, създава нещо наистина прекрасно.

Единственото, което ми попречи да се насладя напълно на тях бяха заядливите постове по надолу

Много ми се искаше и аз да се включа, но не знам дали ще имам време. Иначе следващият път ви предлагам поредната задачка/закачка да бъде по-свободна, за да не възникват спорове. Представите си тема върху, която един е написал есе, друг стихотворение, трети разказ, четвърти ако щете виц

Редактирано 25 февруари 200917 г. от dindi (преглед на промените)

Абе тя тази тема си смени идеята 4 пъти за има-няма 24 часа

Я хвърлете малко повече светлина, че аз се обърках вече...

В първия пост там съм обяснил за какво иде реч

Мда, прочетох го туко-що.

Ама пак не схващам (много съм затъпяла) - като чуя конкурс и се сещам за дати, крайни срокове и т.н.

Плюс това много от творбите от преди една година подлежат на редакция.

П.П: Моето го пропусни от списъка

Не - няма крайни дати и т.н.

Просто хората ще ни четат и ако харесат нещо ще го публикуват, като се спазват условията на Creative Commons license.

Нищо не се трие - ако искаш и към теб да подхождам както спрямо Yvsot, Infinity1305 и Potrebitel -моля Няма да ми редставлява трудност

За редакция - да - ако редактираш нещо - свали и файла, редактирай и в него и след това ми го изпрати.

Пропуснах дългия пост на Док относно що е това чудо "есе" и има ли то почва у нас.

Започна ли да пиша нещо и да се мъча да го вкарам в разни стандарти и калъпи, гарантирано ще се изгуби удоволствието ми от писането,а това не искам да допускам.

Изобщо не ме интересува на какви правила трябвало да отговаря есето и т.н. Ако имам време тези дни (нещо малко вероятно), с удоволствие бих написал няколко реда по настоящата тема за тъгата,а дали творението ми ще се нарича "есе" или "гаргаробластер",ми е все тая.

Бих искал да не изпадаме в такъв формализъм и класифициране... Все пак пишем тук за удоволствие... За личното такова и,естествено,на другите.

Вчера прочетох творбата на Док и тя ми хареса. Достави ми удоволствие. За мен това е важното... А не дали е есе или не е...

vorfax, разваляш ми цялото удоволствие от модерирането, писането на есета/не-есета и прочее в този раздел.

Данчо, ще се радвам да споделиш своето виждане по тази ми така проблемна тема.

Постовете извън темата ще изтривам.

Би, я разкажи какво учите за писането на комикси, интересни нещица четох...

Редактирано 25 февруари 200917 г. от infinity1305 (преглед на промените)

Хубавото на комиксите е това, че освен думите на героя , посредством тази синергика между рисунка и текст се предават и шума, движението , мисли и дори чувства посредством мимиките .

Още си пазя колекцията от списание "Дъга", които събирах едно време.

Ето моето мнение за есето и за всяко едно писание ,нависимо какво, ако някой иска да го вкара в рамки , просто не става. Първо трябва да е истинско, лъжата веднага се усеща и да е завладяващо, т.е да успее човек да го дочете, прочете, да не налага дадени норми на поведение , но същевременно да е здравомислещо по своя си начин, да интригува и да искаш още и много важно да се избягва многословието, ако може с две изречения , отколкото с три и друго ,което се отнася за всичко, наречено изкуство да има атмосфера т.е да си представиш нещата така , както авторът иска или както ти ,да работи върху въображението , това се сещам за момента

Хубавото на комиксите е това, че освен думите на героя , посредством тази синергика между рисунка и текст се предават и шума, движението , мисли и дори чувства посредством мимиките .

Още си пазя колекцията от списание "Дъга", които събирах едно време.

Мдаа, списание "Дъга" имат много добри попадения. Като си дойда в България ще ти заема няколко, че аз имам само 2 и те са подарък.

Писането на история за комикс е като писането на сценарии за филм - докато пишеш, позлваш визуалната си фантазия за това как биха изглеждали нещата изрисувани с туш (примерно). Самият сценарии за комикса е много по-дълъг от това, което се включва в него, поради простата причина, че непрекъснато си водиш всякакви бележки, дори за най-малките елементи. По този начин самото създаване на графичния роман става по-лесно. Според мен писането на сценарии на комикс е по-трудно от писането на разказ, защото в разказа изполваш само силата на словото - там четещият добива собствена визуална представа за героите, обстановката и т.н., докато в комикса не можеш да си позволиш този лукс.

Най-удобно е, когато пишещият е именно този, които после и рисува, защото по този начин най-лесно синхронизираш идеите си.

Интересно ми е да пиша сценарии, но още мнооого боб имам да изям, докато се науча. Пък писателя и художника са вечно в конфликт.

Позволете ми да вметна нещо.

Стремежа да се даде кратко определение на есето не разбирам. То е полезно за някой който не знае какво е есе и може да му послужи да добие представа. От там нататък това определение е излишно. Ако "Под игото" може да се преразкаже с две приказки, защо по дяволите аз съм чел цялата книга?? За да знаеш какво е есе, е нужно да прочетеш и напишеш много. В тоя ред на мисли най-ценните линкове от темата отидоха в кошчето. Есето, колкото и кратко да може да бъде, е литературна форма която не е по-лесна за овладяването от романа който може да се разпростре в 1000 страници - лично мнение. Докато се гледа количеството, а не качеството таланта остава на заден план.

Пиша всичко това, защото продължават да ми пишат разни хора.

Правилата по които се изгражда една литературна форма не са за да възпират човешкият дух, а за да го влеят с пълна сила в нещо обособено и ярко. Хаотичността и липсата на мярка никога не са били и няма да бъдат изкуство. Тънкото чувство за доза придава красноречиво авторовите внушения, защото уменията не са вятър работа, а индивидуалната сила да подчиниш собствената си воля и дарба (евентуално). Ако суровият изблик на дарбата беше достатъчен, то изкуството нямаше да се изучава.

Нелепо е да слушам, че някой си не се интересувал от правилата, защото по-важно било удоволствието. За свободни съчинения си има други раздели. Повтарям се, че пошлостта си е пошлост и в специализирания и в неспециализирания форум.

Пиша разбъркано, че и без друго няма кой да го прочете...

Ворфакс, локуми всеки знае да разтяга. С кратките определения се запъват обаче... защо ли...

Есето си е есе. Свободните съчинения също са литература. Питай някой пенсиониран даскал, може и в Хулите.

Ворфакс, локуми всеки знае да разтяга. С кратките определения се запъват обаче... защо ли...

Защото са безмислени! И защото единственото приложение което могат да намерят е да се вместят в кратките часове по литература в училище и имат опознавателна цел. Държа да отбележа, че ми хареса написаното както в последният ти линк, така и темата в Калдата която търсех, но не намерих, а помнех от преди година. Някой плачат, че са ограничавани, а сами приемат да се ограничат с информацията!

Редакция: Малко цвят.

Редактирано 27 февруари 200917 г. от vorfax (преглед на промените)

Някои литературни форми биха могли да бъдат безсмислени за един, за друг да са изкуство.

Аз лично се радвам на краткия изказ - хайку, коан, рубаи, есе, стих. Не съм много по романите. :-)

Какво да се прави... знаеш, всеки твори както умее, всеки чете както знае.

Включително и писарите на правила.

А тези контри и стени в образованието ги видяхме.

Някои литературни форми биха могли да бъдат безсмислени за един, за друг да са изкуство.

Аз лично се радвам на краткия изказ - хайку, коан, рубаи, есе, стих. Не съм много по романите. :-)

Какво да се прави... знаеш, всеки твори както умее, всеки чете както знае.

Включително и писарите на правила.

А тези контри и стени в образованието ги видяхме.

Пиша за последен път, защото виждам, че не се чете това което пиша. Правилата не са рамки, а изразни средства. Ако някой не може да ги спазва, то просто показва липсата на изразните си средства.

Дерзайте.

Пиша за последен път, защото виждам, че не се чете това което пиша. Правилата не са рамки, а изразни средства. Ако някой не може да ги спазва, то просто показва липсата на изразните си средства.

Дерзайте.

Чии правила?