Ето една метафора за терапията:

Да отгледаш вярата в Себе си - когнитивно градинарство

Да си вярваш! В Себе си! Да отгледаш крехката потулена в сянката на страх фиданка на Вярата си - в Себе си! рядко достига до нея слънце - едва се промъква през бурените- ригиден характер, засенчили листата и. Бледа и крехка е тази фиданка - вярата в Себе си! Пълзят в корените и ларвите на комплексите на личността, кълват я птиците на "важното" обществено мнение, наранява я вятъра на всяко по-отговорно житейско събитие. ..

Как да я отгледаме тази крехка божествена фиданка, да я свържем със Светлината на Себе си? Самата тя е сгъстена светлина! Нужно е да приложим малко когнитивно психологическо градинарство. Как?

1) Свързвам се със специалист градинар - наричат ги още психотерапевти

2) Разрешавам на градинаря да извърши щателен оглед на психичната ми градина, да прегледа многото завързани и преплетени коренища - комплекси от ранните ми години, от които с все сила се извръщам, макар че са увили жилките си около гушата ми. Помагам му в огледа и спирам да извръщам поглед от слабостите си - взирам се в тях спокойно. Осъзнавам. Продължавам да осъзнавам. Разбирам реалната си ситуация. Но и започвам да поглеждам към слънцето.

3) Градинарят продължава да ме тормози като нарушава навика ми да страдам и ми връчва градинарски инструменти - лопата за самоанализ и проследяване връзките между средата и комплексите ми - преобръщам всичко и вадя страховете си на бял свят. Разбягват се ларвите на страха и вината, червените буби на срама, чудя се да рева ли или да викам. Често правя и двете. Градинарят се смилява и продължаваме копаенето само заедно с него, а за самостоятелна домашна работа ми дава по-удобна и лека мотичка, за по-плитко копаене на себе си. По-скоро за рязане на на комплексите - бурени и листата им ригиден характер. Мотичката разум ми прави рани на ръцете на волята, но с времето става все по-лека, а и някак си ми става все по-светло. Стъблата комплекси и листата им характерови навици оредяват все повече. Слънцето почва да ме напича. Тоя градинар казва, че то е добро и да му се доверя, защото то било висшият ми Аз всъщност - ама си пече яко и ми загаря врата на вниманието и така ми се приисква да се свра в стария уютен отбягващо пасивен характер или да се защитя с безсилния си гняв. Нали съм свикнал с тях - а и са доста сенчести.

4) Ако не съм избягал от слънцето, загарям, хващам тен - запас от сигурност и някакси започва да ми харесва да съм на светлото. Появяват се нови възможности - виждам надалече, дишам по-леко. Този градинар обаче и пари иска за копането си - ама че гадина. Казва, че ако не си платя, нямало да имам никаква мотивация да продължа да обработвам градината си и ще се свра бързо в някоя дупка комплекс дори без да се усетя - и ще избягам в поредния депресивен епизод.

5) Градинарят ми дава някакви семена и разправя пак да хващам мотиката и да копам, да ги сеем. Щели да заложат спокойствие, базова сигурност и да изникнат красиви цветя. Кара ме да повтарям по сто пъти на ден тези семенни убеждения, за да ги поливам и да се утвърдят на мястото на старите бурени! Абе тоя луд ли е бе? Писна ми да копам! Тайничко я ги прочитам само веднъж два пъти на ден, я не - но те се оказват силни и се хващат, та чак хубаво ми става от тях. Стават част от мен тези нови вярвания за градината ми, за околните градини и за света въобще.

6) Някакси главното дърво - самоувереност в средата на градината ми е станало едно такова по-голямо, удебелило се е - разтворило е сочни зелени листа към слънцето! Хмм - това аз ли съм наистина? То бил хубав този живот wink.gif .

7) Вече плевя от време на време само - то дървото на вярата ми вече е доста голямо и не му пречат бурените. Просто за красота поддържам базовите си залагания и един радостен характер.

8) Тоя градинар продължава да досажда и вика, че дошло време за по-висок етап от градинарството му: да съм бил приемел всичко каквото е. тоя какво иска да каже - защо плевих досега и редих тези камъчета чудни мисли около дървото на Себеувереността си? Казва, че да не съм се притеснявал, той животът щял сам да нареди нещата, аз да съм му повярвал. Ма как така? Аз така си свикнах да си плевя... Те бурените били част от живота, казва той и да съм се оставел малко повечко "по течението". Абе тоя какви ги плещи пак, не го разбирам.

9) Да съм се доверял на светлината, тя щала да нареди нещата. Да спра да контролирам, да се свържа със светлината и тя да ръководи всичко в мен. А аз просто да се радвам и да раста нагоре към нея - все по-нагоре. Ама то като погледна, бая съм порасъл вече, отидоха ми навиците, характерът...къде останах аз? Градинарят вика да съм се доверял на висшето си Аз -светлината. Да съм осъзнавал всеки един миг без да копая повече ами да оставя мислите - бурени сами да се разтварят в този нов хербицид - светлината на медитацията.

10) То ми хареса - даже вече не копам, ами само си летя из тази светлина на щастието и гледам на нещата отвисоко.

Вярвам си!!!

Добре казано:Вярвам си!!! Малко като "Най-важният човек в света съм аз!"

Поздрави

Добре казано:Вярвам си!!! Малко като "Най-важният човек в света съм аз!"

Поздрави

"Вярвам си!!!" или нещо от сорта на "Има две мнения:Едното е моето,другото е грешното" ..

Хубаво е самочувствието,но понякога от него човек деградира..

Принципи на Когнитивната Терапия

Принцип №1

Когнитивната терапия е базирана на постоянно променяща се формулировка за пациента и неговия проблем в когнитивен план.

Терапевтът оформя своята хипотеза относно проблема на пациента в три времеви рамки. Още в самото начало се идентифицират мислите в момента, които помагат на пациента да поддържа чувството си на тъга („Аз съм провален/а“, „Нищо не правя както трябва“, „Никога няма да бъда щастлив/а“), както и проблемното поведение (изолация, прекарване на дни в леглото, нежелание за получаване на помощ). Важно е да се знае, че тези поведения едновременно произлизат и предизвикват дисфункционалното мислене на пациента. Следващата стъпка е да се идентифицират факторите, които изострят възприятията на пациента и стават причина за началото на депресията ( например за първи път е далеч от дома и семейството, проблеми в работата, ученето) и усилват убеждението за неадекватност. Терапевтът прави хипотеза, относно ключови събития в живота на пациента и типичните за него интерпретации на тези събитя, които могат да бъдат предпоставки за разгръщане на депресия ( например някои пациенти имат склонност през целия си живот да свързват личните си постижения с късмет, но разглеждат слабостите си като следствие на своята „истинска“ същност.

Терапевтичната формулировка се основава на информацията споделяна от пациента на първата среща и продължава да се допълва през цялата терапия, като се събират нови данни. Много важна стъпка е споделянето  на формулировката с пациента за да се провери дали тя е звучи реалистично за него. По време на терапията той вижда собствените си преживявания през т. нар. „когнитивен модел“. Пациентът се научава да идентифицира мислите свързани със стресовия афект, като оценява и формира по- адаптивни отговори на мисленето си. Това помага  да се почувства по- добре и често води до промяна на поведението и цялостното му функциониране.

Принцип №2

Когнитивната терапия изисква здрава терапевтична връзка.

Повечето пациенти с неусложнена  депресия и/или тревожност не изпитват трудности да се доверят  и да работят със своя терапевт, който демонстрира всички основни умения необходими в ситуация на консултиране: топлота, емпатия, загриженост, искрено уважение и компетентност. Терапевтът демонстрира уважение посредством емпатийни изказвания, внимателно и задълбочено изслушване, точни обобщения на мислите и чувствата на пациента, оставайки реалистично оптимистичен и обнадежден. Терапевтът държи да получи обратната връзка, като пациента споделя в края на всяка сесия дали се чувства разбран и дали е положително настроен, спрямо терапията.

С други пациенти, особено тези с личностови разстройства трябва да се наблегне повече на затвърждаване на терапевтичната връзка с цел да се постигне добра работна съгласуваност. Укрепването на терапевтичната връзка включва, това пациента периодично да идентифицира и оценява своите мисли за терапевта.

Принцип №3

Когнитивната терапия акцентира върху колаборацията и активното участие на пациента.

Терапевта насърчава пациента да гледа на терапията, като на екипна работа. Заедно те решават и изработват план върху какво да се работи всяка сесия, колко често да са срещите, какви да са задачите за изпълнение между сесиите, домашни терапевтични задания и т. н. В началото терапевта е по- активен при предлагането на насоки в терапевтичните сесии и в обобщаването на това, което са дискутирали по време на сесия. С течение на времето и подобряването на пациента, той става все по- социализиран към терапията. Терапевтът го окуражава да бъде по- активен в сесиите, да решава сам по кои теми да говори, да намира изкривяванията в мисленето си, да обобщава важните въпроси и да предлага домашни задачи.

Принцип №4

Когнитивната терапия е ориентирана към определени цели, тя е проблем- фокусирана терапия.

По време на първата сесия терапевтът, задавайки въпроси, определя проблемите и специфичните цели на клиента. Например, ако за пациента първоначалният проблем е че се чувства изолиран, с помощта на терапевта, той си поставя цели по отношение на своето поведение; да инициира нови познанства и приятелства и да се сближи повече с настоящите си приятели. Терапевта помага да се оценят и да се отговори на мислите, които биха попречили на пациента да осъществи целите си, като например: „Нямам нищо, което да предложа на някого. Може би те не желаят да бъдат с мен.“  Първо се проверява валидността на тези мисли, като се изследват доказателствата. След това пациента тества мислите директно, чрез експеримент, в който се планира запознанство. Веднъж осъзнато и коригирано изкривяването на мислите, пациентът има възможност да пристъпи към решаване на проблема, да подобри връзките и приятелствата си.

Терапевтът обръща особено внимание на обстоятелствата, които пречат на пациента да реши проблемите си и сам да реализира своите цели.

Принцип №5

Когнитивната терапия  акцентира основно върху настоящето.

Лечението на повечето пациенти включва силен фокус върху настоящите проблеми и специфичните ситуации, които са дистресиращи за пациента. Терапията започва с решаване на проблемите тук и сега, независимо от диагнозата. Вниманието се насочва към миналото при три обстоятелства: 1) Ако пациента пациента изразява силно желание да се говори за това и ако това не се направи, терапевтичната връзка може да пострада; 2) Когато работата насочена към настоящите проблеми дава много малка или никаква когнитивна, поведенческа или емоционална промяна; 3) Когато терапевта прецени, че е важно да се разбере как и кога важни дисфункционални идеи са се формирали и как тези идеи влияят на пациента в настоящето

Терапевтът преценява валидността на убежденията, както в миналото, така и в настоящето. Целта е пациента да развие по- реалистични и обективни вярвания.

Принцип №6

Когнитивната терапия е обучителна терапия, целта и е да научи пациента да бъде терапевт на самия себе си, което възпрепятства повторната поява на проблема.

В първите сесии терапевта обяснява произхода и развитието на проблема на своя пациент, въвежда го в процеса на когнитивната терапия и когнитивния модел (т.е. как мислите влияят върху емоциите и поведението). Терапевтът не само помага да се поставят цели, да се идентифицират и оценят мисли и убеждения, да се планира поведенческа промяна, но също така учи пациента как да прави това сам. По време на всяка сесия се записват важни идеи и изводи, които помагат на пациента да се възползва от новото разбиране за себе си и проблемите си в бъдеще, когато прекрати терапията.

Принцип №7

Когнитивната терапия е ограничена във времето.

Повечето пациенти с тревожност и депресия без усложнения са терапевтирани в продължение на 6 до 14 сесии. Целта е да се облекчат симптомите, да се предизвика ремисия, да се помогне пациента да разреши най- пресиращите проблеми и да го научи на умения с помощта на които да избегне рецидив. Последващи сесии се предвиждат веднъж на няколко месеца, докато пациента развие и успешно започне сам да прилага своите умения.

Не всички пациенти прогресират достатъчно бързо в рамките на няколко месеца. При някои пациенти лечението отнема до 1 или 2 години, за да се променят прекалено ригидни дисфункционални убеждения и моделите на поведение водещи до хроничен стрес. Други пациенти с тежки ментални проблеми може да се нуждаят от периодична поддържаща терапия за дълго време.

Принцип № 8

Сесиите в когнитивно- поведенческата терапия са структурирани.

Независимо от диагнозата или етапа на лечение, следването на определена структура във всяка сесия увеличава нейната ефективност. Тази структура включва въвеждаща част ( проверка на емоциите и настроенията, кратък преглед на изминалата седмица и съвместно съставяне на план за сесията, какво ще се обсъжда), основна част ( разглеждане на задачите за домашно, обсъждане на проблеми зададени в плана, даване на нови домашни задачи, обобщаване) и финална част (даване на обратна връзка). Следването на този формат прави терапевтичния процес по- разбираем за пациентите и увеличава вероятността те да се справят сами с проблемите си след приключване на терапията.

Принцип   №9

Когнитивно- поведенческата терапия учи пациентите да разпознават, оценяват и отговарят на своите дисфункционални мисли и вярвания.

Пациентите имат десетки дори стотици автоматични мисли на ден, които влияят на тяхното настроение, поведение и/или психология ( последното е особено уместно когато се касае за тревожност). Терапевтът помага на пациента да идентифицира ключови когниции и да възприеме по- реалистична и адаптивна перспектива, което води до това пациентите да се чувстват по- добре емоционално, поведението им да е по- функционално и/или да намали психологическата превъзбуда. Това се случва чрез т. нар. насочващо изследване, използване на въпроси (често обозначаване като „Сократови въпроси”) за оценяване на тяхното мислене (вместо убеждаване, дебатиране или изнасяне на лекция). Терапевта създава и опит, посредством т. нар.  поведенчески експерименти, за да могат пациентите директно да проверяват мислите си (напр. „Само да погледна и снимка на паяк, толкова ще се разтревожа, че дори няма да мога да мисля”). По този начин терапевта ангажира т. нар. Колаборативен емпиризъм. Терапевта обикновено не знае предварително до каква степен автоматичните мисли на пациента са валидни или невалидни, но заедно те подлагат на проверка мислите на му, за да развият по- полезни и точни отговори.

Принцип №10

Когнитивно- поведенческата терапия използва разнообразни техники за промяна на мисленето, настроението и поведението.

Въпреки, че когнитивни стратегии като Сократови въпроси и насочващо изследване са основни в когнитивно поведенческата терапия, поведенческите и насочените към решаване на проблеми техники са изключително важни. Използват се и техники  от други направления, в рамките на когнитивната терапия. Например използването на вдъхновени от Гещалт терапията техники за да се помогне на пациента да разбере как преживяванията със семейството допринасят за формирането на вярвания, които са били несъзнавани преди. Използват се психодинамично повлияни техники с пациенти с афективни разстройства, които прилагат някои изкривени идеи при връзката терапевт- клиент.

Основният фокус на терапията  зависи още и от спецификата на разстройството на пациента. Когнитивно- поведенческата терапия използвана за паническо разстройство включва тестване на погрешните катастрофични интерпретации (обикновено погрешни предвиждания свързани със заплаха за живота или психическото състояние), телесни или ментални усещания. Анорексията изисква промяна на вярванията за важността на личността и контрола. При лечение на зависимости се фокусира върху негативните вярвания за личността и мислите които улесняват и разрешават употребата на съответната субстанция или вещаство.

 

Всеки уважаващ професията и призванието си когнитивно - поведенчески психолог трябва да ги следва..като кредо!

 Здравейте накой дали би могъл да ми посочи добър специалист в сферата на конгнитивно поведенческата терапия, който да не взема много скъпо. И дали някой би могъл да даде мнение за Силвия Иванова Саракостова като специалист?

преди 8 часа, Matt_h написа:

 Здравейте накой дали би могъл да ми посочи добър специалист в сферата

Ами дали ще е добър за теб, никой не може да ти го гарантира.
Трябва да пробваш десетина докато уцелиш някой с когото можете да се разбирате.
Що не се справиш и сам, четеш учиш и си коригираш поведението. То е по-лесно ако се знаят езици обаче, щото на български е мизерия с безплатните материали.
Какъв ти е проблемът ?
Кой ти каза че е за този вид терапия ?

 Ами имам от отдавна ОКР, и до сега двама човека ме посъветваха това. Ходя при психотерапевт, на психоанализа но с нея става много бавно лечението. И затова реших да опитам нова терапия.

преди 9 часа, Matt_h написа:

  Ходя при психотерапевт, на психоанализа но с нея става много бавно лечението. 

Психоанализата е шарлатания. Този който е пуснал темата преди години и него можеш да го броиш за ненадежден. Другата - Анелия - ако си придържа към принципите които е пуснала, би трябвало да може да ти помогне, за дреболията която имаш.
Значи заглавието на темата е точната терапия която ти трябва. 
Ако намериш нормална психоложка, би трябвало да можеш да се оправиш с нейна помощ.
За твоят проблем има доста безплатно за четене, можеш да се пообразоваш с цел да върви много по-лесно и успешно терапията. Според мен е възможно и сам човек да се избави от този вид проблеми, като ги проучи и разбере същността им. Но това не е задължително, ако имаш пари за харчене или просто ако си неуверен в собствените ти интелектуални способности, тогава една добра психоложка ще ти свърши работа.
За  съжаление не познавам никоя, първо защото не ми трябва на мен и второ защото съм далече в чужбина.
Но бих могъл да ти подскажа коя да не избираш, ако дадеш нейн сайт и разни нейни текстове които да е писала някъде. И снимки на лицето ѝ мога да помогнат, понякога да бъде отхвърлена, не само заради снимките ами в съчетание и другите налични информации за нея.
Ако можеш да разбереш какво е завършила, каква дипламно работа е правила, в какви насоки се специализира, това са все неща които могат да ти помогнат да ги отхвърляш ненадеждните.
Трябва ти по-скоро личност с рационално мислене, дори и твоето да не е такова.
Много е важно да ти вдъхва доверие че е компетентна, защо ти всъщност я натоварваш със задачата тя да мисли вместо теб.
На твое място бих спрял веднага психоаналитичката.

По принцип медицинското лице, което ти е поставило диагнозата, би трябвало да знае и лечението - или поне да знае към кого конкретно да се обърнеш.

на 08/01/2018 в 19:52, sound написа:

По принцип медицинското лице, което ти е поставило диагнозата, би трябвало да знае и лечението - или поне да знае към кого конкретно да се обърнеш.

Психолозите не са медици, но успешно помагат за ибавяне от ритуалчета.

Редактирано 14 януари 20188 г. от Белгиеца (преглед на промените)

Ами ще опитам при тази психятърка дето открих. Тя се занимава с когнитивно-поведенческа терапия. Дано да може да ми помогне.

При Силвия ли ?
Ами опитай, ама трябва и за натрапчивите мисли да си признаеш и за другите работи, даже и за тези дето ти изгледат нормални.
Нищо не трябва да криеш от психиатърката, защото те нещата са свързани, даже и да ти изглеждат че не са.

 Нищо гледам да не спестявам. Проблемът е че предъвквам дадена ситуация, и мислите се преповтарят всеки ден.

Редактирано 14 януари 20188 г. от Matt_h (преглед на промените)

В Иркутск в замръзналата река Лена ,отначало е потънала цистерна с бензин , след това автокран , който се опитвал да измъкне цистерната .
Накрая потънал и трактор , притекъл се на помощ .
Въпрос :
Ще успеят ли нетрезвите организми , да потопят всичката тежка техника в района до края на деня ?

 

 

на 6.01.2018 г. в 11:03, Matt_h написа:

 Здравейте накой дали би могъл да ми посочи добър специалист в сферата на конгнитивно поведенческата терапия, който да не взема много скъпо. И дали някой би могъл да даде мнение за Силвия Иванова Саракостова като специалист?

Аз ще дам мнение макар и много години по късно. Лежа в неврологията в Пирогов със загуба на баланс и световъртеж. Понеже на тестовете ми нищо не излезна бързо ми беше изпратен психиатър. Това беше въпросната. Каза ми че съм много психически болна, изпускаше си нервите когато и казвах че не желая антидепресанти, и реши да ме обиди и да ми каже че аз не трябва да уча психология (специалността ми в университета) защото не бих могла да помагам на хората и да си избера друга професия. При очевидното ми но сдържано раздразнение към този коментар тя рязко смени тона и ми каза че страдам от тежко разстройство на личността. Тези хапчета, обиди и диагнози бяха подхвърлени в рамките на 5 минутен разговор по време на който аз бях много по уравновесена от д-р Саракостова. В крайна сметка се оказа че наистина имам неврологично заболяване което просто изисква по специални тестове за да се установи. Д-р Саракостова дори не благоволи да ми каже Довиждане! 

Става! НО, моето по-ми-харесва! 

Успех!