Трябва ми тезис на една от следните теми : КАКВО ОЗНАЧАВА ЗА ВАС ДЕТСКОТО СТРАДАНИЕ Тезиси: Детето е един от традиционните образи на чистотата и невинността. Страданието е свързано с вината.А когато тя липсва? Страданието на невинния и наказанието на виновния. Причинителите на страданието - кои са те? Семейството и детското страдание. Какъв израз намират съпричастието и грижовността? Грубостта и нежността - характеристики за човешките отношения.

Някой може ли да ми намери ЛИС - "Трагедията на едно човешко падение"

Плс трябва ми тази тема: "Лирическия герой в изгубен от мъглата/мрака свят" - "Зимни вечери" Много ще съм ви благодарен

Редактирано 9 април 200719 г. от arti (преглед на промените)

Плс трябва ми тази тема: "Лирическия герой в изгубен от мъглата/мрака свят" - "Зимни вечери" Много ще съм ви благодарен

http://myschoolbel.hit.bg/Temi%20po%20Lit%...2012%20klas.htm

17, 19 и 20 тема ще ти помогнат, прочети ги и си направи една тема, точно за социалната тъга и страдание и човешка мизерия се намеква и в твоето заглавие.

здравейте,за вторник ми трябва есе на тема "Цената...." с връзка "Приказка за стълбата" няма значения цената на какво е просто ако имате нещо за цената на друго нещо във връзка с този разказ ще съм много благодарна моля ви ако някой има нещо да пише плс

здравейте,за вторник ми трябва есе на тема "Цената...." с връзка "Приказка за стълбата" няма значения цената на какво е просто ако имате нещо за цената на друго нещо във връзка с този разказ ще съм много благодарна моля ви ако някой има нещо да пише плс

Виж тук, коментар 489.

Трябват ми ЛИС на тези теми или поне на някой от тях: 1.Безнадежният свят на отхвърлените и неоправданите в цикъла "Зимни вечери" - Христо Смиренски 2.Символични образи в "Зимни вечери". Благодаря предварително!

Редактирано 7 май 200719 г. от arti
За всеки автор си има отделна тема! (преглед на промените)

ХРИСТО СМИРНЕНСКИ – „ЗИМНИВЕЧЕРИ”

СИМВОЛНО-МЕТАФОРИЧНА ОБРАЗНОСТ

Преминал през различни влияния и при¬страстия, Христо Смирненски написва цикъла „Зимни вечери” в края на творческия си път. Изборът не е случаен. Поетът изби¬ра зимния сезон за показване живота на града, защото той е най-труден за бедните и онеп¬равдани обитатели на крайните квартали. Така по-отчетливо се откроява контрастът с действителността. Зимният ден е най-къс, а нощта - най-мрачна и студена. Зимата навява чувства на безнадеждност с пусто¬тата си и мъртвата природа („оскрежената топола - призрак сякаш”, „сивата мъгла”, „локвите”).

Лицата на зимата в поемата са контрас¬тни, свързани със студа и мизерията. От едната страна стои мракът с неговото символно - метафорично значение („ черна гроб¬ница”, „пуст и мрачен”, „тъмата", „в море неп¬рогледна тъма”, „сънната улица”, „мъглата гъс¬та”, „черен мрак”, „мъглата жълтопепелява”, „ледно”, „бледосиня мъгла”, „мътни стъкла”, „в локвите стават на кал”), а от другата се очер¬тава бледият, но не светъл, а вледеняващ силует на зимата („оскрежената топола”, „по¬сребрени”, „снегът", „ледния дъх на нощта”, „бя¬лата зима”, „неземни сребристи цветя”, „ехо в снега спускат се змийки от лед”, „белия сняг”, „прозореца в скреж”, „ледени цветя”, „цветята се топят безследно”, „снежинки”, „снежинки сребристи”, „бели и чисти”).

Цветовата гама в творбата е предимно тъмна, мрачна, потискаща („черна гробница”, „мътни стъкла”, „мръсна”, „мъглив силует”, „по тъмно”, „черни ковачи”, „черен праг” „черно ложе”). Показано е и вариативното многообра¬зие в художественото проявление на свет¬лината („оскрежената топола”, „посребрени”, „снегът”, „бисерни”, „бялата зима", „сребристи цветя”, „пламък”, „копия златни”, „белия сняг”, „скреж”, „снежинки сребристи”, „кат кристал”, „бели и чисти”, „златни сълзи”, „синкави, жълти и алени”, „огнен отблясък”, „бледосиня мъгла”, „мътни стъкла"). Много отчетливо се усеща присъствието и на трагични цветови внушения като „черна гробница”, „с жълти стъклени очи”, „сивата мъгла”, „огнен сърп”, „стре¬хата опушена”, „злокобно сив”, „мъглата жълтопепелява”, „сивата мъгла”, „бледожълти пет¬на”, „свещ до свещ”, „жълти скръстени ръце”, „свещите бледни”). Цветовите решения съз¬дават основната рамка, в която се вмест¬ва водещата тоналност на цикъла:

Като черна гробница и тая вечер

пуст и мрачен е градът;

тъпо стъпките отекват надалече

и в тъмата се топят.

А ближат снежинки сребристи,

прелитат, блестят кат кристал,

проронват се бели и чисти

и в локвите стават на кал.

В жанрово отношение творбата на Хрис¬то Смирненски е с фрагментарен характер. Събира различни картини и импресии, внушаващи представата за нееднородност и разнообразие.

Необичайната среща между реалност и фикция завършва с победа на мрачната действителност, в която мечтите са погубени:

Вървя край смълчаните хижи

в море непрогледна мъгла

и вечната бедност и грижа

ме гледат през мътни стъкла.

Братя мои, бедни мои братя -

пленници на орис вечна, зла -

ледно тегне и души мъглата -

на Живота сивата мъгла...

Избраната циклична композиция подчер¬тава фрагментарността на живота, в кой¬то само понякога, съвсем случайно идва светлина. Но тя не сътворява, а бавно чезне. Човешкият свят се руши. Смирненски под¬лага на съмнение библейската теза за сътво¬рението. Щастието и хармонията са непостижими за човека, обречен да живее в крайна нужда.

Лирическият говорител в „Зимни вечери” е един от всички бедни обитатели на край¬ните квартали. Това личи от прякото обръ¬щение в четвърта част на цикъла: „Братя мои, бедни мои братя". Той е страдащият човек, който се опитва да погледне отстрани на проблемите, общи за всички бедняци:

Мярват се незнайни силуети,

идат странни - странни гинат пак:

електричен наниз морно свети

през завесите от черен мрак.

И в мъглата жълтопепелява,

в нейното зловещо празненство,

броди тежко, неспокойно плава

някакво задгробно същество.

Като вече осъзнат индивид, имащ реална представа за действителността и нейни¬те приоритети, героят се изживява като „пътник сред смълчаните хижи". До края той остава състрадателен, ангажиран, загрижен за бъдещето на децата. Но макар и да не са пряко назовани, героите са повече. Те имат възраст („дете”, „деца”, „старик”, „старуха"), пол („пиян пак, бащата”, „жена”) и социално положение (бедни и отхвърлени от живота и от системата хора). Но независимо от то¬ва, дали са старци или безработни бащи, или трудещи се, жени и деца - всички са ориса¬ни да живеят в мрака на безперспективността. Затова и преобладават метонимичните образи на човека от града. Него¬вият меланхолен поглед изпълва художественото пространство, очертано на фона на импресивните зимни картини. Едно е чувството, което ги сближава - непреодо¬лимото страдание („проридава едва”, „про¬точено ридай”).

Символният образ на града се вписва в об¬щата картина на времето посредством из¬ползваното метафорично сравнение ,,като черна гробница” и допълва алегорията Като изразно средство:

под ледния дъх на нощта,

чертала е бялата зима

неземни сребристи цветя.

Много отчетливо са маркирани символни¬ят образ на мъглата, синонимите на дома и пътя, и човекът - твърде незначителен на фона на студената и мъглива вечер (между падащите снежинки и локвите в крайния квартал).

Преобладаващите в поемата епитети са социални по своята насоченост („живот не¬потребен", „помисли странни”, „скрита тъга”, „цигулка разплакана”, „горестни слова”, „стени¬те голи”, „детенце дрипаво”). В основата си те са антитезни и импресивни. А когато са натрупани по няколко едновременно, засил¬ват чувствата и впечатленията:

Синкави, жълти и алени

снопчета пламък трептят,

в огнен отблясък запалени

черни ковачи коват.

Тук символният образ на огъня напластява и допълнително значение - на рушителната енергия, а не на топлината и светлината, съпътстващи тази стихия. Дори плеоназмът „ковачи коват" дообогатява вътрешното пространство на общуването между човешкия и веществения свят, за да проличи чувс¬твото за безизходност на фона на привидна¬та красота в живота.

Сравненията, използвани от Христо Смирненски, са разгънати и метафорични в по-голямата си част („като черна гробница”, „оскрежената топола - призрак сякаш”, „в мо¬ре непрогледна тъма”, „сякаш плачът й дочули са”). Те префункционализират значенията на реалността във фикция (и обратно), за да се разбере истинската същност на този призрачен свят, в който доброто няма и не може да намери подслон. За да се внуши още по-убедително представата за противоре¬чието между мечта и действителност, е използван и звукописът. Алитерациите и асонансите изграждат едновременно слу¬хова и зрителна Картина на зимната тъмнина:

Пламва стомана елмазена, вие се, съска, пълзи

с тежките чукове смазана, пръска тя златни сълзи.

Тежък звън като в сън надалеч прозвъни.

Полунощ ли е пак?

В уморения мрак

като копия златни пламтят светлини

и се губят по белия сняг.

Поетът търси разнообразието в краестишието, като римува съществителни с при¬лагателни имена, наречия и глаголни форми, единствено - с множествено число. Римите са пълни и благозвучни. Смя¬ната на настроението се внушава посредством нееднородността на ритмичните стъпки.

Художественото пространство е лишено от въздух и светлина („мътни стъбла", „над затвора"). То има външен израз, свързан с представата за града („вънка", „навън", „надалеч", „незнаен път"), както и вътрешна проекция, очертаваща тясното затворено пространство на крайните кварта¬ли („смълчаните хижи", „къщурка позна¬та", „стъбла", „прозореца", „завесата", „бараката сгушена", „стрехата опуше¬на", „прозореца в скреж", „през стъбла¬та", „сред стаята", „стените голи", „мъничък иконостас"). Посоката на движенето, като художествен поглед на автора, е насочена навън. Про¬странството се разширява условно, а поетичното действие поставя акцент върху социалното съдържание на човешката съдба, материализирана в пространствения обем на бедняшките квартали. Художествената сре¬да се изпълва с нравствените посла¬ния на автора („хижи", „бараката сгу¬шена", „стаята"). Домът за героите се оказва фиктивен, а пътят - безкраен. Трагичната социална съдба е в синхрон с приоритетите на общест¬вото.

Пресечните точки на простран¬ството, времето и действието са в човека като герой на творбата; но и в настроенията, породени от зи¬мата, която задълбочава драмата на индивида. Вечерта с нейния мрак и с мъглата, както и пътят показват не¬изменния ритъм на човешкото същес¬твуване в опозиция с дочутия „остър писък на локомотив" като доказателство, че животът някъде продължава, променя се.

Образът на града в цикъла „Зимни вечери” е призрачен, мъглив, заскрежен, кален, негостоприемен. Той е град на контрасти и очевидна соци¬ална несправедливост. Неговите го¬леми пространства не могат да скрият малките „хижи" и „бараката сгуше¬на", „стрехата опушена" и „стените го¬ли". В тези „домове" няма място за общуване и чувства на привързаност:

В стъклата с десница незрима,

под ледния дъх на нощта, чертала е бялата зима

неземни сребристи цветя.

Но ето къщурка позната;

Завесата мръсна, продрана.

Трепна в бараката сгушена

пламът разкъсан и блед;

а от стрехата опушена

спускат се змийки от лед.

Градът, като художествена среда и метафоричен знак на човешка душевност, е изграден посредством множество детайли, показващи истинската му същност. Остро се до¬лавя контрастът между тишина и звук („писък на локомотив"). Маркирана е опозицията светлина (лампи, фенер) и мрак. Чрез слуховите и зри¬телни картини се внушава истината за подмяната на живота със смърт заради „разбитите съдби" на хората от крайните квартали. Дематериализацията на битието довежда до изграждането на един типичен образ - на отсъствието, на монотоннос¬тта и липсата на перспектива, на несигурност. Очакванията и надеждите на младия човек, заявени в „Юноша”, в пространството на „Зимни вечери” остават напълно излъгани, защото светът е видян ка¬то капан, затвор, ковчег, гробница, където илюзиите за щастие загиват. Романтичната мечта за по-съвършен свят се сблъсква с грозната социална действителност („бели и чисти" -„кал"). Красотата на духа се погубва от материалните интереси. Но има нещо много общо между детството и зрелостта („слепия старик" - „нато¬варено дете", „моминско лице" - „ста¬руха", „детенце дрипаво", „две деца", „децата"). Измамна е белотата на зимата, потъваща в мрака. Не случайно „гърмят в тишината" думите на безизходността:

и грубо гърмят в тишината пияни хрипливи слова.

Завърнал се вкъщи - безхлебен, пиян пак, - бащата ругай:

и своя живот непотребен, и своята мъка без край.

Завесата мръсна, продрана, и едър мъглив силует

размахва ръцете в закана, от помисли странни обзет.

Няколко са опозициите, организи¬ращи композиционно цикъла „Зимни вечери”:

мрак – светлина;

звук - мъл¬чание;

надежди – реалност;

живот –смърт;

снежинки – кал;

огън – лед;

затвор - звезди.

Но най-цялостно е разгърната корелацията: желано –постижимо. Лирическият изповедник си дава сметка и за реалността - ня¬ма щастие там, където контрасти¬те са огромни. Неслучайно е използ¬ван още в първата част на цикъла символният образ на тополата - дър¬вото на перспективната и на спокойствието, на щастието и сигур¬ността. И то е „призрак сякаш" в сянката на града, погубващ дори мечти¬те на обикновения човек

Типизацията в „Зимни вечери” пре¬обладава над индивидуализацията. Обяснението е в обезличаващото и деперсонализиращо въздействие на пространствата върху човека, пред¬ставен косвено („стъпките", „детска глава", „слова", „силует", „децата", „Жена", „песни на скрита тъга", „цигулка разплакана", „старите цигани", „черни ковачи коват", „незнайни силу¬ети", „някакво задгробно същество", „слепия старик", „натоварено дете", „плач на Жена", „моминско лице", „старуха", „сенките", „детенце дрипа¬во", „две деца", „децата"). Сближава ги общата участ („пленници на орис вечна, зла"). Неслучайно 6 поантата на четвъртата част поетът (чрез лирическия си герой) се обръща към своите „бедни братя". Тяхното пленничество е очевидно и поетът ги представя като трагически жерт¬ви на „орис вечна, зла".

Цикълът на Христо Смирненски „Зимни вечери” посредством образ¬ността на поетическите послания доказва, че истинската поезия внуша¬ва идеите чрез търсенето на съвър¬шена художествена форма.

Още...СТРАДАНИЕ И СЪПРИЧАСТИЕ В „ЗИМНИ ВЕЧЕРИ” ОТ ХРИСТО СМИРНЕНСКИ

(ЛИС)

Разработката е от олимпиадата по БЕЛ, 2002 г.

Цикълът „Зимни вечери” на Христо Смирненски разкрива страданието на хо¬рата в покрайнините на големия град. В те¬зи предградия властват отчаянието, мъка¬та, бедността и мизерията. Изгубени са ра¬достните емоции в живота. Стра¬данието е всеобщо.Още в началото на творбата Смирненски сравнява града с „чер¬на гробница”, цялата обгърната от сива мъгла. Художественият образ „ черна гробница” разкрива тъжната картина на бедността и мизерията, създава пространствена среда, из¬пълнена с болка. Животът не функ¬ционира в своята цялост и жизне¬на пълнота. Хората наподобяват си¬ви сенки, които изчезват в мъглата. Внушено е усещане за безпътица, символно изразено чрез образа на „сивата”„скръбна” мъгла. Тя е нав¬сякъде. Сякаш някакво проклятие тегне над покрайнините на града. Всичко е зловещо, мрачно, тъжно. Само „младата луна” все още све¬ти в черното небе като последен лъч надежда, но нейният път е „незна¬ен". Тази надежда е съвсем малка и слаба, едва забелязваща се. Но все пак съществува!

Смирненски е описал човешко¬то страдание в пет картини. Те да¬ват пълна представа за живота и човешкото страдание.

Първата картина е израз на се¬мейна тъга и нещастие. Бащата, за¬върнал се отново „ безхлебен” и „пи¬ян”, търси причината за своя неуспех. Жи¬тейските обстоятелства пораждат неговата вина. В студената зимна вечер се чуват са¬мо „пияни” хрипливи слова, които грубо гърмят в тишината с болката, събрана в тях. Страданието е толкова голямо, че майката „проридава едва”. Една картина на безкрай¬на печал е нарисувал Смирненски пред читателя.

Сякаш в отговор на плача на майката и децата се чува звънът от работата на цига¬ните ковачи. Това е втората поетична картина в творбата. Дори през нощта хората работят и стоманата съска в алени пламъци. Човек ги приема по-скоро като даденост. Съдбата им е неизменна и вина¬ги ще е скръбна. Присъствието на тези „чер¬ни ковачи” в художественото пространст¬во на зимната вечер е конкретен повод за нова тъга. Те се опитват да оцелеят в този свят на страдание и отчаяние.

Третата картина е изпълнена със символния образ на мъглата „жълтопепелява” и „зловеща”. Тя е обгърнала всичко, направила го е еднакво и сиво. Човешките съдби са еднотипни, а хората-обезличени. Сивото е цветът на апатията, еднообразие¬то. Из мъглата се мяркат някакви „незнайни силуети”. Страничният наблюдател не ус¬пява да различи точно определен човек. Са¬мо за един момент, в един кратък миг от общото пространство на сивота и безна¬деждност се отделят слепият старец и на¬товареното дете, приели съдбата си, няма¬щи сили да й се противопоставят. И те се „разтварят" бавно сред сивите сенки на мрака и „зимната” студена болка. Те зави¬наги ще останат там.

Четвъртата картина „разказва” за изгубе¬ното бъдеще. В бедна стая е поставен ковчег, а в него - девойка. Градът е взел още една жертва. Край ковчега стара жена оплаква не само младото момиче, тя ридае и за себе си. Защото това е нейното погубено бъдеще, нейните надежди. А сега всичко е безсмислено. Бъдеще не съществува. Надеждите са ограбени.

Последната картина на страданието ри¬сува съдбата на две бедни деца - братчета на Гаврош. Те, спрели за миг отдих до едва мъждукащия фенер, сякаш търсят закрила и утеха от малкото светли¬на, която той им дава. В техните очи има само страдание. За целия си кратък живот те не са видели нищо друго, освен мъка.

Темата за човешкото съпричастие в „Зимни вечери” на Христо Смирненски е въведена и лиричес¬ки изразена чрез интимното обръ¬щение: „Братя мои, бедни мои братя”, с което лирическият герой показва, че и той има същата „нерада” съдба, не е само страничен наблюдател. Тези думи сякаш ид¬ват направо от сърцето му - чисти и искрени. Те са самата истина. Въпреки огромното страдание, хо¬рата не са изгубили съчувствието си един към друг. Това е лъчът на¬дежда в техния живот. Малък, раз¬бира се, но забележим.

Темата за страданието се слива с темата за съпричастието. Те оп¬ределят тъжното настроение при очертаване картината на мизерия, глад, мъка и отчаяние. Надеждата е плаха. Това прави творбата още по-тъжна. Смирненски споделя болката на човешките души. Приобщава се към своите братя по съдба: „пленници на орис вечна, зла”. Последните четири стиха:

А бликат сне¬жинки сребристи,

прелитат, блестят кат кристал,

проронват се бели и чисти

и в локвите стават на кал,

символизират жертвите на големия град. Човешките мечти бавно „умират”. Мислите за бъде¬щето отначало са „бели и чисти”. Хората се сблъскват със страданието и мечтите сякаш „стават на кал”. Отчаянието обхваща всички, Мъглата „жълтопепелява” притис¬ка душите. Хората губят бъдещето си.

Цикълът „Зимни вечери” на Христо Смирненски лирически изповядва тъгата и съчувствието към страданието и човеш¬ката несрета на своите герои, „пленници на орис вечна, зла”.

И още за...

ХРИСТО СМИРНЕНСКИ - „ЗИМНИ ВЕЧЕРИ”

ГРАДЪТ И ЧОВЕКЪТ

Поетът, роден край Егея, озовал се в столичния град, бързо разби¬ра, че слънцето и топлината, усмихнатият повей на южния вятър от родния край ще останат само в най-интимните кътчета на неговото съзнание. В новата действител¬ност няма място за тях. Тя предлага студенина и неуютност, мизерия и отчаяние.

Цикълът „Зимни ве¬чери” дава най-пълна представа за града и не¬говата социална реал¬ност. Той е недружелю¬бен, неприветлив и отб¬лъскващ, прилича на ка¬менен затвор, чиито сте¬ни не пропускат искри¬ца надежда. Това е мяс¬то - капан за човешките души, където цари пус¬тота и мрак. Крайните квартали са пространст¬во на разрухата, запустението, бедността и стра¬данието. Човекът се чув¬ства безпомощен, нену¬жен, без мечти, лишен от духовност и красота. Той е ограбен, обсебен единствено от мисълта как да прео¬долее „безхлебното” си ежедневие. Многолико е страданието. „Малките гаврошовци”, „цветарката”, „уличната жена” и „старият музикант” се лутат в безвреми¬ето на „мъглата жълтопепелява”, обгърна¬ла крайните квартали.

Христо Смирненски не търси с лиричен поглед миналото и детството си като пое¬тична реалност, противопоставена на гроз¬ните отблясъци от мрачната действител¬ност, както завръщащият се Дебелянов в спомена за „белоцветна” Копривщица. Юношата възпява настоящето. Пишейки за града и човека, Смирненски успява да разкрие своята съпричастност, болка и заг¬риженост към обитателите на „черната гробница", защото той сам е едно от „де¬цата на града". Неведнъж е трябвало да пие горчилката на разочароващата дейст¬вителност, да се оглежда в студените крис¬тални очи на несретните жители, където намира само „догорялата” празна душа.

Като Вергилий, водещ Данте из преизподнята, поетът ни показва кръговете на земния ад. Най-ужасното е, че в „черната гробница” виждаме мъките не на грешници от отвъден свят, а незаслуженото страдание на живи същества, превърнати в хора-сенки. Зимната вечер и мъглата допълват усещането за безнадеждност и отчаяние на хората. Всичко е обгърнато с траурно наметало, сякаш и „зимната вечер” скърби за пропилени мечти, за за¬губена младост, за неиз¬живяно детство. Олицет¬вореният екстериор на предградието е като де¬кор от странна, лирично преживяна от поета тра¬гедия. Снегът, електри¬ческите жици, тополата, човешките стъпки - всички те „прозвънват”, „проплакват” с воплите на сподавени сълзи, ко¬ито чува единствено Смирненски.

Тъжна е вечерната раз¬ходка на поета. Надник¬ва тук и там през прозор¬ците на „смълчаните хижи” с надеждата да види нещо по-различно от познатата мизерия, да чуе весел детски смях или любовен шепот, но за сетен път сюжетът се повтаря - „пияни хрипливи слова”, „безхлебие”, детски писъ¬ци и женско ридание. Човекът няма нас¬тояще, не вижда бъдеще, забравил е и ми¬налото си. Или може би всичко е едно страдание.

Градът става все по-мъглив и злокобен и „разтапя” в прегръдките си силуетите на закъснели минувачи. Острият локомоти¬вен писък нарушава зимната тишина, но въпреки това не може да пробие гъстата „мъгла" на бедността. Тук хората са обезплътени, дематериализирани. Те са силу¬ети, лутащи се сред черния мрак, сякаш са забравили дома си.

Слепият старик, бродил из каменния ла¬биринт на града, не успява да се прибере в своя дом, защото мъглата го разтапя в „хаоса намръщен”. За поета градът е хаос, безпорядък, при който всеки е откъснат от естествената си среда - жената не чака с усмивка уморения съпруг, бащата не е сложил детето на коляно, за да му разказ¬ва тайнствена история, децата не се рад¬ват на зимната вечер, играейки навън до късно, възрастните не се наслаждават на спокойни старини.Всички играят непод¬ходящи житейски роли, макар да осъзна¬ват, че не сън, а истина е ужасната действителност- болезнена и отчайваща. Бол¬ка изпитва поетът, защото съчувства на несретната съдба на своите братя. Като во¬пъл се изтръгват от сърцето му думите: Братя мои, бедни мои братя - пленници на орис вечна, зла, - ледно тегне и души мъглата - на живота сивата мъгла...

Смирненски търси връзка с угнетените души на своите „бедни братя” чрез мета¬форичния образ на мъглата. Тя не е при¬родно явление, а екзистенциален образ на живота и съдбата. Мъглата няма да се вдиг¬не, прогонена от зимните слънчеви лъчи. Тъгата на поета идва от усещането, че страданието като мъгла, притиснала душата, трайно присъства в живота на „бедните братя” от крайния квартал - „пленници на орис вечна, зла”.

Предчувствие за смърт носи още пър¬вият стих на цикъла „Зимни вечери”. Страданието, мизерията и гладът изправят човека пред страшния лик на смъртта. Тя е неумолима и безпощадна. Отнема все още неживян живот, гаси светлината, обгръща с мрак човешките души.

Финалът на творбата е посветен на съд¬бата на любимите герои на поета-деца¬та. „Сграбчени” от бедността и „безхлебието”, те сами са поели отговорността за собствения си живот. В суровия и бездушен град те нямат право на детство, а това е осъдително, защото нищо не може да замени детството. То е неповторимо. Мал¬ките гаврошовци нямат право и на почив¬ка. Единственото място, където спират, но само „за миг”, е край уличния фенер. Ся¬каш търсят в неговата светлина топлината на домашното огнище. И попаднали за миг в друг свят, красив и нереален , с „ня¬каква смътна почуда” следят нежния танц на снежинките - символи на безгрижие¬то, чистотата и детската невинност. За бедните деца, „чувалчета снели от гръб”, щастието е илюзия, отказана им от живо¬та. Това е тяхната тъжна орис, едно тра¬гично предчувствие за бъдещето им. Гаврошовците, притиснати от мизерията и глада, преждевременно са остарели.

Без надежда завършва тъжната сред¬нощна разходка на поета. След видяното, преживяното и чутото, след докосването до човешката болка и страданието, в поетичния финал на цикъла „Зимни вечери” остава усещането, че градът е зат¬вор за несправедливо наказаните „бедни братя” на Смирненски.

И все в този ред...

ХРИСТО СМИРНЕНСКИ- „ЗИМНИВЕЧЕРИ”

ЛИРИЧНА ИМПРЕСИЯ НА СОЦИАЛНАТА ТЪГА

„Зимни вечери” е своеоб¬разна поема без композиционно организиращ сюжет, без кулминация, завръзка и развръзка, но отделните части тясно са обединени проблемно-емоционално, с единна атмосфера, ситуираност, тоналност, пейзаж... и с много осе¬заемото присъствие на лирическия субект. Той поема функцията и на „разказвач", като само в отделни моменти пряко се намесва - тогава бихме могли да отделим условно една неразгърната обща за цялата поема сюжетност, двук¬ратно маркирана:

Вървя край смълчаните хижи,

в море непрогледна мъгла...

И пак край смълчаните хижи

вървя в бледосиня мъгла.

Изявата на лирическия субект варира меж¬ду привидно страничното наблюдение и импулсивния изблик („Братя мои, бедни мои бра¬тя”). Връзката с Ботевата традиция („братя¬та сюрмаси”) е съвсем явна, но не само в ек¬спресивното обръщение, а в цялостната пози¬ция, в пълното покритие лирически субект - автор, точно както е при Ботев, в пълното един¬ство с участта на тези, които и за двамата вели¬ки поети съдбовно са братя.

Поемата започва с лирически разгърнат пей¬заж на града:

Като черна гробница и тая вечер

пуст и мрачен е градът;

А в мъглата - през безплътните й мрежи -

мълком гаснеща от скръб,

младата луна незнаен път бележи

с тънкия си огнен сърп.

В обобщената картина се открояват реди¬ца стилистически белези, характерни за мо¬дерната у нас през първите десетилетия на XX век поезия на символизма: метафорични образи с пределна емоционална окраска и неясни алюзии („жълти стъклени очи”, „призрак”, „странни струни”...), които създават по¬тискащо мрачна атмосфера на тъга, пустота и смътна болка. След анимизирани алюзивни образи следват други - предметно конкрет¬ни; одухотвореният пейзаж съхранява реал¬ното си битие и същевременно психологичес¬кото му въздействие е пределно силно. Тези две страни на лирическия декор се разгръ¬щат паралелно с променлив превес - надде¬лява ту реалното му присъствие, ту психоло¬гическото внушение.

Но още следващата част на поемата ведна¬га разсейва смътните догадки - социалният ад¬рес е съвсем директен, пряк, недвусмислен, лаконичен („вечната бедност и грижа/ ме гле¬дат през мътни стъкла”), за разлика от на мес¬та образната пищност на встъплението, харак¬терна черта в поетиката на Смирненски.

Редуват се човешки съдби, изцяло трагичес¬ки, без просветление. Всяко стихотворение има своите персонажи и в този смисъл са епизодически, но те се явяват конкретни, неиндивидуализирани проявления на общия герой в поемата - социално онеправдания страдащ човек. Един след друг се появяват обитателите на бедния квартал: „Безхлебен,/ пиян пак - ба¬щата ругай”, разплакани жени, „слепия ста¬рик”..., любимите герои на поета - бедните де¬ца. Отделните части на поемата са малки дра¬ми, пределно познати като ситуация и декор, разигравали се безкрайно много пъти нався¬къде по света и във всяко време. Смирненски търси не изненадата на индивидуалното, а пов¬тарящото се. Драмите губят конкретен адрес, те са общовалидни, а поемата се възприема като лирически портрет на бедността, в който вариантно дефилират многобройните й лица. Едни от картините са по-конкретно битови, из¬пъстрени със сетивно предметни детайли („едър мъглив силует/ размахва ръцете в закана”, „за¬весата мръсна, продрана”...) и слухови внуше¬ния („грубо гърмят в тишината/ пияни хрип¬ливи слова”); в други картини надделява ро¬мантично символистическата стилистика. В единството на отделни черти от две размина¬ващи се естетики - реалистичната предметност и символистичната игра със словото -Смирненски постига пределно силно художес¬твено въздействие. Поетическите сцени често са статични като живописно пано, в което от¬делният детайл запълва един негов отрязък, а всички заедно очертават всевечната човешка мизерия, художествено подсилена от яркия контраст: „мътни стъкла", „непрогледна мъг¬ла”, от друга страна - „бялата зима”, като сим¬волният смисъл на контраста постепенно се изяснява в поемата.

По тематика отделните части са сродни с произведенията на критическия реализъм у нас от края на XIX и началото на XX век, но по стилистика те са съвършено различни, с явни влияния на романтическата и символистичес¬ката поетика почти изключително като лекси¬кален подбор; предпочитания към определе¬ни образи („някакво задгробно същество”, лу¬ната, „уморения мрак”,...), превес на сложните двусъставни определения („безплътни”, „не¬прогледни”, „злорадствени”...). Външно поглед¬нато, емоционалното внушение също е сходно - мрак, тъга, потиснатост, тайнственост, неяс¬на заплаха, неизменното присъствие на смърт¬та... Но при Смирненски всички тези състоя¬ния носят кървящата болка на човешкото стра¬дание. Той е повлиян единствено от чисто вън¬шната лексикална страна на символистичес¬ката поетика.

Ако за символистите смъртта е бленувано успокоение на духа, за Смирненски тя е реал¬на човешка участ, безкрайно трагичен битиен факт. Както в цялата поема, така и в частта за смъртта поетът създава емоционално заредена зримо-слухова инсценизация на случилото се. Звукописът, редуващите се асонанси и алитерации, струпването на шипящо режещите „ж”, „ш”, „з” и „с” създават забележителна музи¬кална оркестрация на стиха, много характер¬на за Смирненски:

Струят се без ред бледожълти петна

от прозореца в скреж,

и - разкъсващ, зловещ –

през стъклата процежда се плач на жена

и горят, и трептят свещ до свещ.

В пантомимата на светлините и сенките пес¬теливо фиксирани образи и детайли конкрети¬зирано приземяват внушението („ковчег", „мо¬минско лице", „жълти скръстени ръце”, „старуха”, „голи стени”, „кашлица суха”, „пред мъни¬чък иконостас/ детенце дрипаво се моли”...). Дори повторените умалителни форми не съз¬дават усещане за сълзлив сантиментализъм. Единството на предметния рисунък и символ¬ните алюзии в движението на светлините и сен¬ките („пламтят светлини и се губят по белия сняг”, „в свойта кратка красота,/ цветята се топят безследно...”) избистря мотива за угас¬ващата красота, преминаващ през цялата по¬ема, за да изрази това, което поетът не е изка¬зал директно.

Освен обитателите на бедния квартал, тези „незнайни силуети”, от художественото про¬странство на цикъла „Зимни вечери” изплува и преминава през различна гама от настроения и чувства поредица от типологично по-различ¬ни литературни „герои”, от по-друг разред -мъглата, мракът, снегът... Те присъстват със сво¬ето предметно значение и същевременно при-добиват символна знаковост.

Мъглата, като своеобразен поетически пер¬сонаж, тук е неизменно присъствие, както и бедността. Самото понятие се повтаря мно¬гократно, заедно с производното мъглив девет пъти, и винаги с различно определение - „си¬ва”, „гъста”, „бледосиня”, „непрогледна”, „жълтопепелява”, „безплътните й мрежи”... Пое¬тът сякаш не се доверява напълно на читател¬ската интуиция и за да няма никакво съмне¬ние относно символното значение на образа, ще уточни: „ледно тегне и души мъглата / -на живота сивата мъгла... ” А може би това е озвучената поетично импулсивна въздишка пред безконечната неизменност на страда¬нието - отделните сцени не са изключение, не са случайни драми, а ежедневие във време¬то. И още една от темите в поемата е в синхрон с образа на мъглата. Ако във встъплението ся¬каш дебне едва доловима заплаха („снегът... хрупка с вопъл зъл и глух”), в инсценираните човешки драми точно метафорично анимизираният образ на мъглата със символното си внушение подсилва тягостно заплашителната атмосфера („мъглата гъста тегне, / влачи своя плащ злокобно сив”, „нейното зловещо праз¬ненство”).Интересна естетическа трансформация придобива мотивът сняг с поредицата синонимни варианти: „неземно сребристи цветя”, „ Снегът... поръсен с бисерни искрици ” - без емоционален акцент и с явно доловим нюанс -„змийки от лед”, „с вопъл зъл и глух”. Постепен¬но се оформя символната знаковост на моти¬ва, за да достигне обобщената си изява във финалния контраст „снежинки - кал”:

А бликат снежинки сребристи,

блестят кат кристал,

поронват се бели и чисти

прелитат и в локвите стават на кал.

В картината, очертана от последния и пред¬последния куплет, разграничаваме две под¬чертано антитетични части. Първата е мно¬гословно разгърната с поредица синонимни определения, съотнесени към снежинки: епи¬тети - „сребристи”, „бели и чисти”; глаголи -„въртят се”, „бликат”, „прелитат”, „порон¬ват се”; сравнения - „сякаш потрошена слюда”, „блестят кат кристал”. Втората част от картината е пределно лаконична, фиксира¬ща поантата на творбата. Преднамерено ли Смирненски завършва поемата с думата кал? Не би могло да се каже с точност, но финалът остава като символ на стотиците погубени съдби, последен акорд на стъпканата красо¬та, акорд без просветление и надежда. Наис¬тина тук поетът не дешифрира пряко симво¬ла както при мъгла, но еднозначното тълкуване не буди съмнение. В поезията на Смирненски при извънредно много образи се на¬лага съвсем прозирната алюзия, символната еднозначност.

В „Зимни вечери” лирическото и епичес¬кото начало са неотделимо преплетени. Мощ¬ният лирически поток се просмуква в поети¬ческия разказ като водещ, определящ. През тези години в българската литература вече се е наложил новият модерен тип поема - чисто лирическата, твърде различна от класическия лироепически модел като „Изворът на Белоногата" например. Още в края на века за¬почват да се появяват философските поеми на Пенчо Славейков („Фрина”, „Сърце на сърцата”,...), после - лирическите поеми на символистите, а малко след Смирненски през 1925 г. Гео Милев създава поемата „Септемв¬ри”. Със силния емоционален поток, с липса¬та на водещ композиционно организиращ сю¬жет, независимост поредицата разказни сце¬ни, „Зимни вечери” е много по-близо до мо¬дерния тип поема, при която преди всичко лирическият поглед към света свързва отдел¬ните звена в творбата.

В момент на спад на социалната проблема¬тика, когато съвършените образци на симво¬листите са изместили естетическия интерес към катаклизмите на човешката душа, към болез¬нените лабиринти на самотата и депресията, Смирненски възражда традиционната за бъл¬гарската литература тема за социалното стра¬дание. Със съвършено различна поетика, ху¬дожествен поглед, зрителен ъгъл, той се обръ¬ща към класиката на Ботев и Вазов, които в края на XIX и началото на XX век утвърдиха тази тема между водещите. Самият той — жер¬тва на „смълчаните хижи” в бежанския маке¬донски квартал, създава истински шедьоври на социалната лирика. „Зимни вечери”, „Жъл¬тата гостенка”, „Братчетата на Гаврош”... се спояват в мозайката на „вечната бедност и грижа” и нареждат Христо Смирненски между най-ярките социални поети не само в нашата литература.

Прочети ги и си наприви компилация от това, което ти е нужно...не е лошо да проявиш творчество и да вкараш някоя своя мисъл.....

Редактирано 7 май 200719 г. от arti (преглед на промените)

Може ли някой да помогне с основните мотиви и художествени средства в стихотворенията "Юноша" и "Йохан" на Смирненски??

Първо - да публикувам текста на това безсмъртно произведение, един от любимите ми стихове:

Х. Смирненски - Юноша

Аз не зная защо съм на тоз свят роден,

не попитах защо ще умра,

тук дойдох запленен и от сивия ден,

и от цветната майска зора.

Поздравих пролетта, поздравих младостта

и възторжен разтворих очи,

за да срещна Живота по друм от цветя

в колесница от лунни лъчи.

Но не пролет и химн покрай мен позвъни,

не поръси ме ябълков цвят:

пред раззинали бездни до черни стени

окова ме злодей непознат.

И през облаци злоба и демонска стръв

черна сянка съзрях да пълзи —

златолюспест гигант се изправи сред кръв,

сред морета от кръв и сълзи.

В полумрака видях изтерзани лица,

вред зачух плачове като в сън

и жестока закана на гневни сърца

се преплете с оковния звън.

Аз познах свойте братя във робски керван,

угнетени от Златний телец;

и човешкия Дух — обруган, окован,

аз го зърнах под трънен венец.

И настръхнал от мрака на тази земя,

закопнях, запламтях и зова:

— Ах, блеснете, пожари, сред ледна тъма!

Загърмете, железни слова!

Нека пламне земята за пир непознат,

нека гръм да трещи, да руши!

Барикаден пожар върху робския свят!

Ураган, ураган от души!...

И тогава — залюбен в тълпите, пленен

от лъчите на нова зора, —

без да питам защо съм на тоз свят роден,

аз ще знам за какво да умра.

А сега виж за "Юноша" това

В помагалото има доста неща.

Благодаря ти,това ще ми помогне много

Спешно ми трябва анализ на стихотворение на Христо Смирненски! Помогнете!

Редактирано 21 ноември 200718 г. от NiKaNoR (преглед на промените)

моля ви за помощ!смешно ми трябва тема по литература "Човешкото страдание в "Цветарка","Зимни вечери" и "Децата на града" от Христо Смирненски.Благодаря предварително.Трябва ми за понеделник моля ви

Редактирано 1 декември 200718 г. от veni_di (преглед на промените)

Виж в този сайт има различни теми:

1. "Ний" - виж

2. "Юноша" на Хр. Смирненски (две възможни интерпретации) - виж

3. "Бунтът на Везувий" - виж

4. Великият преобразовател (Традиция и новаторство в поезията на Смирненски) - виж

5. Ритъмът на гордия устрем - виж

6. Поезията на Смирненски и митът за сътворението на света - виж

7. Поет на града - виж

8. "Зимни вечери" и нощната картина на града-гробница - виж

9. "На гости у дявола" ("Приказка за честта") на Смирненски - виж

10. "Приказка за стълбата" - виж

11. Приказки за тялото (Наблюдения върху "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски) - виж

12. "На гости у дявола" ("Приказка за честта") на Христо Смирненски - Планове за травестиране - виж

13. Копнежът по светлина и щастие като извор на гняв в "Ний" на Христо Смирненски - виж

14. Анализ на "Пролетно писмо от "Христо Смирненски" - виж

15. Градът и човекът (ЛИС) - изтегли

16. Какви внушения носи заглавието на цикъла "Зимни вечери" (ЛИС) - изтегли

17. Лирична импресия на социалната тъга в "Зимни вечери" (ЛИС) - изтегли

18. Символно-метафорична образност в "Зимни вечери" (ЛИС) - изтегли

19. Страдание и съпричастие в цикъла "Зимни вечери" (ЛИС) - олимпиада по български език и литература - изтегли

20. Светът на човешката мизерия в "Зимни вечери" - олимпиада по български език и литература - изтегли

21. Дяволските изкушения за човешката съвест в "Приказка за стълбата"(ЛИС) - изтегли

22. Променената гледна точка на героя за света в "Приказка за стълбата" (ЛИС) - олимпиада по български език и литература - изтегли

23. Стълбата, която води надолу (ЕСЕ) - изтегли

Редактирано 1 декември 200718 г. от samon (преглед на промените)

За много години Бихте ли ми помогнали за 3 теми? Може да се каже, че е спешно. Ще се радвам, ако някой помогне. Темите: 1. Мотивът за изгубената младост и красотата в стихотворението "Цветарка" 2. Страданието и състраданието в цикъла "Зимни Вечери". 3. Пътят към истината за света и човека в стихотворението "Юноша". Благодаря!

Редактирано 2 януари 200818 г. от MarineForce (преглед на промените)

Търся анализ на което и да е призведение от цикъла "Децата на града" от Христо Смирненски

"какво означава за вас детското страдание?" от Зимни вечери на Христо Смирненски есе спешно

Спешно ми трябват съчинение-разсъждение за "Зимни вечери" и "Приказка за стълбата".Благодаря предварително.

Здравейте много ще съм ви благодарна ако можете да ми помогнете.Имам да пиша ЛИС на тема Зимно детство в "Зимни вечери" от Христо Смирненски.Моля помогнете с някоя друга идейчица

хорааа спе6но ми трябва съчинение на "Зимни Вечери" тема -"безнадежният свят на отхвърлените".Моля ви се помогнете ми,трябва ми за утре. Мерси предварително

Редактирано 21 февруари 200818 г. от Scorpyto (преглед на промените)

спешно ми трябва есе на тема "светът на човешкото страданието в зимни вечери" мн спешно моля вии...До утре най касно

Здравейте! Може ли малко помощ за една от тези две теми - "Безнадеждният свят на отхвърлените и онеправданите в цикъла Зимни вечери" или "Зимни вечери - лирически репортаж за бедността, мъката и несресността"? Ще съм Ви много благодарна! Благодаря предварително!

Здравейте, някой може ли да помогне ? - трябва ми ЛИС на "Зимни Вечери"(за всички 7 фрагмента поотделно).За петък е Благодаря предварително

Ако някой може да ми помогне с материал за Мотивът за мъглата в "Зимни вечери" ще бъда много благодарна.

Така първо да ви кажа "привет" много хубав форум редовно си вадя информация от него, много е полезен

Сега съм малко на зор, защото много късно се сетих, че за утре имам за пиша съчинение. Видях че и някой друг е имал нужда от него :

Здравейте! Може ли малко помощ за една от тези две теми - "Безнадеждният свят на отхвърлените и онеправданите в цикъла Зимни вечери" или "Зимни вечери - лирически репортаж за бедността, мъката и несресността"? Ще съм Ви много благодарна! Благодаря предварително!

ето от това имам нужда : "Безнадеждният свят на отхвърлените и онеправданите в цикъла Зимни вечери"

1 съжалявам че не го цитирах но нещо не можах

2 много ама много ви моля някой ако може да го напише до утре на обяд просто е златен ако не здраве да е

Редактирано 6 март 200818 г. от InverT_BikeR (преглед на промените)