Здравейте. От както се помня имам страх от височини и от затворени пространства. В асансьор не съм се качвал от край време, на лифт и други подобни неща също не смея да се кача, а на самолет съм летял само веднъж и щях да умра от страх докато бях на борда. Дори изпитвам страх ако се затворя в малка стая или седна на задната седалка на кола с две врати. Това по принцип не ми е голям проблем в живота, но скоро ще ми се наложи да летя съм самолет и не знам как ще издържа. Реших да скоча с бънджи преди време, но само като погледнах от парапета на моста ми призля и се отказах. Има ли някакъв психологически метод да преодолея страха си или трябва да сторя нещо практическо, защото полета е неотложен?

Това, което знам е че преодоляването на такива страхове не е като да щракнеш с пръсти. Иска се силна воля. Има един куриозен случай: известен физик страдал от подобна болест (мисля че името й е акрофобия) и за да я преодолеле играел в цирка - баланс на въже на голяма височина. Измисли нещо подобно, но трябва много силно да го искаш

Силна воля и търпение! Постигам известни резултати с внушение! Имам страх само от височини пък много често се налага да се качвам на 10-я етаж в ХЕИ-Варна! Кошмар!Скоро пък моя позната беше на 13-я етаж-едвам устисках половин час, усещам блока как се люлее...Да изляза на терасата е абсурдно. Бях чела една книжка за самовнушението, ако я открия или поне се сетя за автора ще пиша пак!Тя ми повлия доста! За сега положението е поносимо. Но и в нета можеш да откриеш нещичко!

Здравей,query, Това е разновидност на страхова невроза, казва се агорафобия. Най-добре се консултирай с психолог как точно да постъпиш. Лечението е и поведенческо, а може да са необходими и медикаменти за продоляването на най-острите състояния. Иска доста време и постоянство. Започни с постепенно преминаване на леки варианти на страховите ситуации, като с времето свикнеш с по-тежки , при които не можеш бързо да излезеш от неприятното изживяване. Запомни, че не си луд или повреден. Състоянията на дискомфорт и паника ще отслабнат и полека-лека ще изчезнат. Може да изминат месеци, но крайния резултат е положителен, гарантирано. Да не ти пука, ако някой се опита да ти се подиграва, не можеш да си представиш колко много хора имат подобни оплаквания, но умело ги крият, стискайки зъби. Успех!

Съвет от мен-в никакъв случай не прибягвай до психолози и особено до медикаменти!

Съвет от мен-в никакъв случай не прибягвай до психолози и особено до медикаменти!

Човека има нужда от професионална помощ, а не от заклинания. Давай съвети само ако си запознат или имаш личен опит.

О кей! Да си стиснем ръцете -това беше моето мнение! Може и да не си съгласен/а! Нямам им доверие на психолозите! А започнеш ли с химията кръга се затваря и няма край! Поздрави!

О кей! Да си стиснем ръцете -това беше моето мнение! Може и да не си съгласен/а! Нямам им доверие на психолозите! А започнеш ли с химията кръга се затваря и няма край!

Поздрави!

ОК, няма проблем, извинявай ако съм прозвучал излишно остро. Но това са наистина страшно неприятни състояния, нека колегата постъпи така, както намери за най-подходящо. Ще се радвам да се похвали, когато всичко премине.

Бъди здрав, beli99!

Аз имам(х) невероятен страх от височини.Смятайте от осмия етаж на терасата не можех да се приближа ,страх ме  беше че ще падна,като сме хвърляли камъни от покрива на 8-етажния ни блок по ромите(не ме съдете) аз хвърлях от средата на покрива толкова ме беше страх,единствените ми кошмари са свързани с височини..Пробвах да го преодолея ,като волево отивах до ръба на блока ,скачах с парашут ,но нямах кой знае какъв успех.Почнах работа която ми се налага да вися като паяк на различни височини и "О,чудо.."някак спря да ме е страх толкова.Не знам как може да помогне това на момчето- просто споделям опит, или както каза една жена"Гладът е по -силен от страха"

Редактирано 5 октомври 200916 г. от scorceni (преглед на промените)

Здравей,query,

Това е разновидност на страхова невроза, казва се агорафобия.

Хайде да мислим преди да пишем...

Агорафобия (от гръцки: αγορά, площад и φόβος, страх) е вид тревожно разстройство - фобия, страх, изпитван при преминаване през големи открити пространства.

query има проблем с височините,тоест акрофобия както спомена capnemo.

Аз четох някъде, че този вид фобии са най-трудните за лекуване. И колкото от по-рано са започнали, по-трудно било. Аз имам подобна фобия - срам ме е да кажа, ама е от зъболекари. Според мен воля само не помага - присъединявам се към съвета да отидеш на психолог, както и към мнението да не прибягваш към медикаменти. Все пак, психолозите по принцип не предписват медикаменти - психиатрите го правят.

Аз също имам лек страх от височини - живея на първия етаж в панелка. В асанасьор не обичам да се возя. Работех в един склад където се качвах на 2-3 до 6-7 метра да редя стока и бяха като "нинджа" и никой не ми вярваше, че ме е страх високото. Някак си странно ми беше - като малък се катерех по дърветата и някак си ме "унасяше" височината им. Нищо не съм се лекувал, нищо не съм чел. Мога да ти препоръчам да започнеш да изкачваш малки височини. Например 2 етаж на къща и да застанеш до прозореца за около 5-10 мин - изпуши цигара, изпий кафе. След 1-2 месеца смени "местенцето" с някой покрив на гараж, плоча или където има астми. След още 2-3 месеца пак и така схвана ми мисълта нали ? До година-две мисля, че ще има ефект.

Според мойто скромно мнение страховете се дължът на чувството за самосъхранение. Преди години бях в същата ситуация като query, но не с високото а с водата. Като ходих на море влизах само до коленете докато един ден не дойде един и не ме хвърли в дълбокото вярно нагълтах се с доста вода но от тога ва не ме е страх от водата. Мисълта ми е че като опиташ виждаш че дяволът не е толкова черен.

Послепис: Но трябва да има и някой който да те "хвърли".

Ефекс и Сорсени (може и да го чета грешно, ама пишете под имената си бе, хора - истинските и вашите ) дават много точни примери как да работиш сам със страха си! Ако искаш по-бързо да се справиш, обърни се към психотерапевт. В твоя случай най-добре би ти помогнал хипнотерапевт или когнитивен терапевт. Тук психоанализата примерно само би ти навредила - няма силата да ти помогне. Отначало се работи с визуализация: систематична десензитизация, промяна на емоционалния пълнеж и др. После заедно с терапевта започваш да се срещаш със страха си на дело, в асансьора или на покрива на блока. Докато го правиш, той те води, поддържа те в леко трансово състояние, води промяната ти! Бързината на промяната зависи от това колко бързо искаш да преодолееш страха и колко време и ресурс си готов да вложиш - тоест от честотата на сесиите. Общо взето, страховете ти са едни от най-успешните за преодоляване. някой горе беше споменал агорафобия - нямаш агорафобия, тя е друго нещо. Успех!

А изправянето срещу страха ни не е ли начин да го преодолеем? Сериозна съм, ако го "погледнем" очи в очи няма ли да е по-лесно, без да се затормозяваме излишно с ходене при психотерапевти? Аз лично бих се потиснала, ако ми се наложи да отида (поне в началото) и дори мисля, че бих се затворила, доколкото се познавам...

А изправянето срещу страха ни не е ли начин да го преодолеем? Сериозна съм, ако го "погледнем" очи в очи няма ли да е по-лесно, без да се затормозяваме излишно с ходене при психотерапевти? Аз лично бих се потиснала, ако ми се наложи да отида (поне в началото) и дори мисля, че бих се затворила, доколкото се познавам...

Не - не е така.

Трябва да става дозирано, и то под наблюдение.

ами ше го преодолееш с тренировки и лек по лек

ами ше го преодолееш с тренировки и лек по лек

Начин за преодоляване на страха бънджи скокове във Велико Търново от Стамболовият мост.

Возене на екстремни атракции в увеселителен парк.

и разни други такива, като да застанеш на РЪБА покрива на 16 етажен блок в Зона Б-5.

Don't look down

Редактирано 4 октомври 200916 г. от tatsu (преглед на промените)

не съм сигурна, че да се изправиш срешу страховете си помага. Аз изпитвам ужас от зъболекари, и въпреки че съм била много пъти и никога не е било кой знае какво, страхът не намалява въобще.

Трябва да става дозирано, и то под наблюдение.

Затова почваш с бънджи във Велико Търново - височината е малка и има река отдолу, няма да ти е много страшно.

Начин за преодоляване на страха бънджи скокове във Велико Търново от Стамболовият мост.

В последствие може да обиколиш и други места в България, докато в крайна сметка стигнеш Витиня За клаустрофобията - запиши се на курсове по спелеология.

...и разни други такива, като да застанеш на РЪБА покрива на 16 етажен блок в Зона Б-5...

В Слатина имаше нек'ви 22-25 етажни...

Затова почваш с бънджи във Велико Търново - височината е малка и има река отдолу, няма да ти е много страшно.

В последствие може да обиколиш и други места в България, докато в крайна сметка стигнеш Витиня За клаустрофобията - запиши се на курсове по спелеология.

В Слатина имаше нек'ви 22-25 етажни...

Знам за разни такива,блокове в случая там съм ходила на курсове по рисуване едно време и ателието беше в мезонет.

п.с. Гадното, е когато не работи асансьора.

Ако нищо от препоръчаното не помогне послушай моя съвет... отвори си биричка някъде на ниско и се наслаждавай на мацките минаващи покрай теб

Воля и доста положени усилия. Примерно всеки ден се качваш по асансьор, опитвайки се да бъдеш спокоен, да вярваш, че си в безопасност и да бъдеш уверен в себе си. Въпреки това според мен страха от височини е доста нормално.

според мен психотерапията ще е най-ефективна. даже съм чувала за центрове, които предлагат услуги като лечение на фобии. но пък някой ми каза, че психотерапията отнемала време докато "се излекуващ", но пък имало НЛП, което действало "веднага". даже имало и курсове, които след посещението им можеш и да практикуваш НЛП.

Та . Аз имах лек страх от височини . Сега вися от 10 етаж . Пак ме е страх ей , аз да не съм от стомана . Решението е да започнеш малко по малко да се катериш на високо . Не по въже . Успокоение носи здравата опора на тялото . Не ти препоръчвам психолог или психиатър . С приказки и хапчета няма да ти помогнат . Не прочетох отговорите , ако се дублирам с някой сори .