А бе преди около 3-4 години прочетох почти до средата биографията на Ришельо от Антъни Леви, после я изоставих, защото започнах докторската дисертация на Д. Ангелов за богомилите. Тогава четях доста хаотично и нямах търпение да посегна към следващото заглавие. Сега, естествено, ситуацията е доста по-различна и си довършвам всяка книжка.

"Пътеводител на галактическия стопаджия" Мъчех се с нея, но не можах да я прочета

Ооо Божее,това е Маниту-кошмар в Манхатън на Греъм Мастертън Харесвам такъв жанр книги,но тазии...С ръка на сърцето мога да кажа,че я почвах мнооого пъти,наистина много....ами не мога да я дочета и това е Не,че ми е прекалено страшна,просто не мога. Ако имаше раздел "най-омразна книга"(е то може и да има,не съм го видяла),тази определено там щях да я пратя

Странна тема , особено за човек като мен .. Аз нямам докрай дочетена книга през живота си ! в смисъл - да седна и да я изчета от край до край наведнъж ... за това чета по 2-3 книги наведнъж , винаги към края ми доскучават , зарязвам я , и след година се сещам да я прочета , което ми е останало

Вечер в ресторанд Носталгиа тъжна и бавна..... А У.Еко е трудно смелаем....две съм чела от край до край но има и по тежки случай

Вечер в ресторанд Носталгиа

тъжна и бавна.....

А У.Еко е трудно

смелаем....две съм

чела от край до край

но има и по тежки

случай

За човек, който чете толкова много, правиш доста грешки...

За човек, който чете толкова много, правиш доста грешки...

Аз пиша на BDS за разлика от често срещаната "интелигенция"(фонетика)

Бихте ли ми извинили,понякога мисълта ми изпреварва пръстите

ФАУСТ на Гьоте, както и който и да е том на този, според Томас Бернхард, немски филистер, който затваря буркани със зимнина. Напъвах се едно време и единственото, което с огромна мъка успях да дочета е "Страданията на младия Вертер". С "Фауст" обаче няколко пъти удрям на камък. По-интересно е, че след дълъг размисъл, установих, че романите на Гьоте не ми дават кой знае какво в каквото и да е отношение.

 

П.С. Малко спам с горните постове. Може и да е странно, но "Вълшебната планина" или "Одисей" са книги, които ми отнеха няколко месеца, но изчетох с огромно удоволствие. Даже сега препрочитам историята за Ханс Касторп ... 

П.С. Малко спам с горните постове. Може и да е странно, но "Вълшебната планина" или "Одисей" са книги, които ми отнеха няколко месеца, но изчетох с огромно удоволствие. Даже сега препрочитам историята за Ханс Касторп ... 

 

Впечатлена съм.

Когато чета, предпочитам  автора да е показал това, до което ме води и да не се налага аз да изпълвам със смисъл зададен от него хоризонт и отвъд. А това как ще ми въздейства и дали ще помогне с още нещо да запълня своя свят, то е въпрос на мои възможности и качества или липсата им. В този смисъл, /а може би и заради суетна моя нужда от оправдание пред самата мен/, много ми хареса една статия по повод „Одисей“, в която авторката беше казала, че ще го цитира до края на живота си, за да компенсира интелектуалната мъка, която й е причинил.  

От пуст инатлък реших да прочета поне първата част от "бестселър"-а на нашето време - "50 нюанса сиво". Пълна загуба на време! Четох я два месеца и кусур и едва стигнах малко повечко от половината на книгата.

Преди години не успях да дочета една на Карлос Кастанеда, но не си спомням името й.

 

Други книги до момента не са ми се опъвали - за моя радост или жалост.

аз си падам малко инат и колкото безинтересна да ми е дадена книга накрая аз излизам победител  

Сняг на Орхан Памук. Дотежа ми признавам си.

 

 

 

аз си падам малко инат и колкото безинтересна да ми е дадена книга накрая аз излизам победител  

 победител?? не разбирам на бой ли си тръгнал с тоя инат по отношение на книгите???

 

има книги и книги,  и времето между нас като фактор. ( и още много)  хубаво е човек да опитва да чете различни  жанрове, така намира своите автори.... пък и всичко е  толкова условно и интимно дори,че не виждам никакъв смисъл от подобни усилия.

Редактирано 12 октомври 201312 г. от Уиш... (преглед на промените)

тази се чете бавно