За болестите и смъртта няма определено време, Вало.

Ето това малко ме озадачава при теб и Дагпо, а и при други хора, с които съм разговаряла, и които също се стремят

към духовно съвършенство. Програмата максимум. Звучи като "на всяка цена".

"На всяка цена" е повече материален принцип. Според мен.

Какво му е доброто?

Човек възприема света пречупен през гледната си точка.

Аз не се стремя към духовно съвършенство.

Няма програма максимум.

Писаната комуникация ограничава. :-)

Аз не се стремя към духовно съвършенство.

Няма програма максимум.

Писаната комуникация ограничава. :-)

Да. Ограничава.

Затова и свещените книги са писани по особен начин, с възможност за широки тълкувания, а истински просветените казват малко, съвсем леко загатват за посоката на Пътя.

Всички религии и духовни учения имат нещо много общо: Опознай себе си!методите са различни, но посоката е една-навътре!

трябва да се подкрепяме по пътя към върха(приех твоята метафора) и да се радваме на тези, които са го стигнали.

Нали?

Да. Ограничава.

Затова и свещените книги са писани по особен начин, с възможност за широки тълкувания, а истински просветените казват малко, съвсем леко загатват за посоката на Пътя.

Според мен книгите са книги. Може да са полезни, но само донякъде. По книга човек не може да изкачи Еверест.

От будистка гледна точка просветлението е невъзможно без учител. Нежеланието да бъде разбрано това е форма на фина гордост и е една от игрите на егото.

Всички религии и духовни учения имат нещо много общо: Опознай себе си!методите са различни, но посоката е една-навътре!

трябва да се подкрепяме по пътя към върха(приех твоята метафора) и да се радваме на тези, които са го стигнали.

Нали?

Не познавам всички религии и духовни учения.

Според мен е добре, човек да потърси, да намери това, което му пасва най-добре и да го следва. Иначе няма да влезе в дълбочината на никое учение.

Според мен различните религии и духовни учения имат различни цели, това са не само различни пътища, но понякога и различни върхове.

Хубаво е да се радваме на успехите на другите и да ги подкрепяме. Трябва ни мъдрост за да го правим по най-добрия начин. Иначе помощта ни може да не е много полезна.

ПС

Метафората не е моя. :-)

Вало, сега ще се опитам да разтълквам Божиите заповеди, които ти самия ми цитира в преден пост. Ще ти ги тълкувам, изхождайки от моята лично вярване, че съм в Бог и Той е в мен, Той е безсмъртен, аз съм смъртна, но Бог в мен ще живее и след като тленното ми тяло се върне в пръстта. Бог в мен(Лювовта в сърцето ми) – Христовият, Човешкият дух.

1. Аз съм Иехова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене.

Свободата – Бог ни е показал свободата, имаме право на избор. Сърцето ми има право на избор и трябва да му се доверявам.

2. Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш.

Да не се кланям и да следвам никого другиго, против волята и сърцето си. Защото то и само то ще носи последствията от всяко мое действие.

И ето нещо интересно, Вало

Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.

Не звучи ли като Карма? Ами то си е направо Карма! Защото Бог е Сърцето ми, защото това което правя сега, ще има последствия после и ако се стремя да съм добър човек това ще направи Карма милостива за в бъдното.

3. Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.

Тази заповед е свързана с автолицемерието. Може да си много вярващ, набожен и чист външно, но не иде ли отвътре, от Сърцето ти, то няма да получи лелеяното блаженство(нирвана)

Вало, в тази тема не става въпрос за учители, а за еднаквата цел на духовните учения. За съжаление виждам, че ти не поглеждаш към посоката, която ти показвам,

а гледаш в ръката ми.

Не успях да те убедя дори с думите на уважаван от теб виден будистки Учител.

Моето Его е мой враг, твоето е твой.

А мъдростта от книга или друг човек е полвинчата мъдрост, истинската Мъдрост се учи от Живота, от опитностите ни и най-вече от грешките ни и враговете ни.

...

Нел, написах отговор със 17 нови въпроса вътре, но някак го затрих.

Уважението и доверието в учителите, трябва да е резултат на лична проверка. Иначе няма да е истинско. Аз не съм проверявал Согиал Ринпоче, затова не мога да кажа дали може да му се има доверие. А дори да го кажа, защо някой трябва да ми вярва?

Наказанието на децата за грешки на бащите не е карма. По скоро прилича на лошо чувство за хумор.

Всяко нещо което ни се случва сега е резултат само и единствено на предишните ни мисли, думи и дела.

Ревността от будистка гледна точка е смущаващо чувство.

Егото не е враг. То е илюзия.

Както и да е. Щастлив съм, че смяташ че духовните учения имат една цел.

Според мен, това не е така. Според мен смесването на различните учения води до само до повече объркване.

Усмихнат ден.

Това с проверката на учителите предизвика у мен много сладка асоциация.

Скеч от нямото кино.

Бягане на къси разстояния. На старта фотограф с триножник, заснема стартирането, пробягва разстоянието, монтира статива и заснема финала.

Вало, в Свещените книги не бива да се чете в прав текст. Бащи и синове, може да се разглежда и като

реинкарнации, нали в това вярваш? аз също и като така в един живот се явявам като баща, в следващия съм си детето и т.н. до трета, четвърта реинкарнация.

А какво представлява ревността? - болка, неприятно усещане, че ти отнемат(или си отива) нещо твое. Горе-долу това е смисълът.

Ами няма да е приятно на сърцето ми, ако някой отнема свободата ми, ако ме контролира или, че някой

се пробва да го владее и да злоупотребява с него. Нали вече поясних, че Бог е Сърцето ми и Любовта ми.

И ето ти съвсем друг прочит от този, който ти правиш.

Религията предлата тълкуванието в твоя вариант, защото тя самата отрича прераждането. Христос е вярвал

обаче в прераждането. Ето ти Първоучител и учители, огромна разлика, нали?

та... затова се радвам, че съм християнка, но не се подчинявам на догмите, не ми прилягат на Сърцето.

На моя Бог!

...

Най-добри пожелания и много любов.

Според мен смесването на различните учения води до само до повече объркване.

Приемам това изказване като негативизъм, и вътрешна загуба на вярата в истината, пренебрежение към човешкия потенциал и възможности. Оприличавам го на "воденичен камък от идейно ограничение", защото посланието му е "ще ви навреди". "Дистанцирай се, стой далече от това и ще се предпазиш". За мен си е "епопея на страха". В лекцията има един интересен идеен момент,който се занимава с такава нагласа:

...............

Съвременни писатели като Албер Камю, Жан-Пол Сартр и други често говорят за страшната абсурдност на битието. Ние сме обградени от нещо опасно, нечовешко, безсмислено, абсурдно - и е невъзможно да му се доверим. Хладен, мъртъв или умъртвяващ свят. Наистина, бих желал да се застраховам, - тези писатели, романисти, драматурзи, философи изхождат от позицията на атеистическия светоглед – това е атеистическия екзистенциализъм на Сартр и Камю, и те някак си не са догледали едно нещо. Когато говорят, че светът е абсурден, тоест безсмислен, те знаят това, понеже в човека е заложено противоположното понятие, понятието за смисъл. Този, който не знае какво е смисъл, няма да схване що е абсурд. Никога няма да се възмути от абсурда, не ще възстане против него, ще си живее в него, като риба във вода. Именно това, че човек възстава против абсурда, против безсмислието на битието, говори в полза на съществуването на смисъл.

Древното библейско повествование ни уверява, че можем да извършим вътрешна промяна и да кажем на битието “Да!”, да се доверим на онова, което ни се струва страшно и грозно. И тогава през хаоса, през абсурда, право през чудовищността на живота, като слънце през мъгла, ще ни погледне окото Божие - Богът, Който има лично битие, и личността, отобразена във всяка човешка личност. И контактът с Него е възможен като съюз на близки същества. Целият смисъл на човечеството е удивителната му аналогия с Този, Който е създал света. Чарлз Дарвин споделял, че макар сам да възприема света механически, като процес, все пак се замисля над неговата сложност и не мжое да разбере: наистина ли само сляпа случайност е могла да породи всичко това и не следва ли зад всичко да потърсим някакъв разум, по нещо аналогичен с нашия? Можем да добавим към горното: не просто аналогичен, но безкрайно превъзхождащ нашия разум.

И в старозаветната библейска религия, за която стана вече дума, възниква понятието за вяра-доверие. Не вяра като теоретическо, философско или религиозно убеждение, а вяра като акт на пробив през мъртвата, абсурдна действителност, когато човек говори на Бога: аз приемам и възприемам. Така е възникнал древният завет между Бога и човека, древният съюз. Естествено, съюзът между примитивния, стария човек и Божественото не можел да бъде окончателен и съвършен. Това е било възпитаването на човешкия род, детството на човечеството; последвало юношеството, и в 7 век пр. Хр. пророк Иеремия пише: “Така говори Господ. Ще сключа с народа нов завет, “берит хадаша”, нов съюз, който няма да бъде като стария, като предишния. Той ще бъде написан в сърцата.”

............