Цялата тук:

http://www.pravoslavie.bg/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE

...............

Християнството е предизвикателство за много философски и религиозни системи. Но едновременно с това то отговаря на търсенията на повечето от тях. И най-силното в християнската духовност е не отрицанието, а утвърждаването, всеобемането и пълнотата.

Ако будизмът е проникнат от страстното стремление към избавяне от злото, стремеж към спасение; ако Буда твърди, че подобно на солта в морските води, неговото учение за кармата е пропито с идеята за спасение, то тази жажда за спасение и обещанието за спасение са присъщи на християнството.

Ако в исляма намираме абсолютната преданост на човека към Бога, Който се явява суверенен властелин на космоса и човешките съдби, същото намираме и в християнството.

Ако в китайското миросъзерцание небето – Цян – представлява ориентир за човека в нещата от живота, даже и в най-дребните и маловажните, в различните отенъци на традицията, това е налично в християнството.

Ако браманизмът, съвременният индуизъм, ни разкрива многообразните прояви на Божественото, същото прави и християнството.

Ако, накрая, пантеизмът утвърждава, че Бог е във всичко, че Той като някаква тайнствена сила прониква всеки атом от мирозданието, християнството и с това се съгласява, макар да не се ограничава в разбирането на въздействието Божие единствено с това пантеистическо всеприсъствие.

Бихме изпаднали в грешка обаче, ако сметнем християнството за някаква еклектика, която чисто и просто е събрала в себе си елементите от предшестващи я вярвания. В него се проявява колосалната сила на нещо ново. И това ново е не толкова в учението, колкото в проникването на друг един живот в нашия незавиден живот.

Великите учители на човечеството – авторите на “Упанишадите”, Лао-дзъ, Конфуций, Буда, Мохамед, Сократ, Платон и други - са възприемали истината като планински връх, на който те са се изкачвали с огромен труд. И съвсем правилно. Понеже истината не е нещо леснодостижимо; тя действително прилича на висока планина, на която се възкачваме, дишайки тежко, вкопчвайки се в издатините, често поглеждайки назад към изминатия, усещайки предстоящия труден път. Никога не ще забравя думите за истината, казани от обикновения хималайски планинец, шерп по националност, Тенсинг, който се изкачи на Еверест с англичанина Хилари. Той каза, че към планините трябва да се приближаваме с благоговение. По същия начин - и към Бога. Наистина, планините изискват особено душевно настроение, за да се проникнем от тяхното величие и красота. Истината се скрива от онези, които тръгват към нея без благоговение, без готовност да продължат напред, въпреки опасностите и пропастите. Изкачване – такава е историята на човечеството.

.................

.................

Това е много хубаво.

Според мен различните учения имат различни цели, ползват различни методи и имат различни обяснения.

Според мен е чудесно, че има различни учения, защото хората са различни.

По важно е да се учим на толерантност и разбиране към мненията и идеите на другите, отколкото да смесим всички учения и да кажем, че са еднакви.

Единственото към което според мен не трябва да сме толерантни е нетолерантността.

Не би трябвало едни да са щастливи за сметка на нещастието и страданието на други.

ПС

В статията има някои идеи за Будизма, които не са будистки. :-)

Редактирано 22 октомври 200916 г. от Вало (преглед на промените)

Само да уточня.

По мое мнение, ако се опита смесване, ще се получи нещо като бахаите. Казвам го без да имам нещо против тях.

Ако будизмът е проникнат от страстното стремление към избавяне от злото, стремеж към спасение; ако Буда твърди, че подобно на солта в морските води, неговото учение за кармата е пропито с идеята за спасение, то тази жажда за спасение и обещанието за спасение са присъщи на християнството.

Tова е поредния пример за пълно неразбиране на будизма...

Духовните каши и миш-маши не водят до никъде.. Важно е да сме толерантни към всеки полезен и смислен възглед, и да го подкрепяме, но без да ги смесваме. По моему във всичко това има и елемент на мързел, т.е. ако човек сериозно се заеме с даден духовен (не хараесвам термина, но не ми се търси по-точен) път и навлезе в него, ще разбере за какво става дума, ще се изпълни с уважение към другите пътища и ще види разликите. Ако просто се плъзга по повърхостта, ще открива безбройни аналогии между Зевс и Ваджрадхара, Трикая и Светата Троица, Татхагатхагарбха и Брахма, Бодхидхарма и Апостол Петър

Редактирано 21 октомври 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Tова е поредния пример за пълно неразбиране на будизма...

Духовните каши и миш-маши не водят до никъде.. Важно е да сме толерантни към всеки полезен и смислен възглед, и да го подкрепяме, но без да ги смесваме. По моему във всичко това има и елемент на мързел, т.е. ако човек сериозно се заеме с даден духовен (не хараесвам термина, но не ми се търси по-точен) път и навлезе в него, ще разбере за какво става дума, ще се изпълни с уважение към другите пътища и ще види разликите. Ако просто се плъзга по повърхостта, ще открива безбройни аналогии между Зевс и Ваджрадхара, Трикая и Светата Троица, Татхагатхагарбха и Брахма, Бодхидхарма и Апостол Петър

dagro, говорейки за мързел, вътрешно не съм сигурен, че си прочел цялата беседа преди да публикуваш, този пост. Кажи ми чесно и искрено-прочете ли го?

Защото щеше да стигнеш до този цитат:

.........

Религиите в света са част от културата. Те възникват заедно с порива на човешкия дух към вечността, към непреходните ценности. Тук посоката е от небето, и затова един от богословите на нашето столетие с право казва, че “християнството не е една от религиите, а криза (съд) на всички религии.” То се издига над всичко останало, както го определя ап. Павел, “никой не се спасява с делата на Закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа.”

.........

От тази гледна точка християнството не е "духовна каша и миш-маш а е "най-доброто". Своеобразна реклама...

Но дори Алексанадър Мен да е "плъзгач по повърхността", това не означава, че не е задълбал "във своята си област".

Аз винаги се радвам, когато някой нарече сам себе си "невежа" в даде аспект на познанието. Но това е присъщо на непосредствените, искрените и откровените хора.

...

Но дори Алексанадър Мен да е "плъзгач по повърхността", това не означава, че не е задълбал "във своята си област".

Според мен Алексанадър Мен е написал нещо хубаво и според мен го е направил с добра мотивация.

Проблемът е че пише за други традиции без да ги познава.

Трудно е човек от теистична духовна система да оцени реално и непредубедено друга система в която липсва творец.

Гледните точки на християнството и будизма са много различни. Толкова са различни, че са несъвместими.

Общото според мен е че хората които ги следват би трябвало да стават по-добри човешки същества.

Хората които следват тези две учения могат да живеят заедно и да се разбират. Това което ни обединява е, че сме хора и всеки се стреми към щастие и се опитва да избегне болката и страданията. Ако разберем това не бихме правили на другите, това което не искаме да се случи и на нас.

Будизмът е най-доброто учение за хора с будистко мислене.

Християнството е най-доброто учение за хора с християнско мислене.

Няма смисъл да се опитваме да смесим нещата или да направим християните будисти или пък будистите християни.

Християните са християни и това е прекрасно.

Будистите са будисти и това също е прекрасно.

Християни и будисти могат да се разбират и да живеят в мир и хармония, без да е необходимо да се смесват ученията им.

Прекрасно е когато материалистите, футболистите, капиталистите, мебелистите ... постигат щастието си без това да е за сметка на другите. Когато мислим и за другите, а не само за себе си и когато даваме без да очакваме нещо в замяна.

Не е добре, когато будисти, християни, материалисти, футболисти, капиталисти, мебелисти ... постигат щастието си за сметка на страданията на други.

Страданието е резултат от това, че позволяваме на емоции като гнева, гордостта, завистта, ревността, алчността ... да управляват мислите, думите и делата ни. Страданието е резултат от това, че сме убедени в собствената си правота и трудно приемаме друга гледна точка, страданието е резултат от дуалистичният ни начин на мислене, фиксираните идеи и навици, които имаме.

------

Ето още един пример за такова смесване, който също показва неразбиране на будизма, а предполагам и на християнството: http://rosicrucianum.forumi-bg.com/vt24.html

Няма смисъл да се опитваме да смесим нещата или да направим християните будисти или пък будистите християни.

Вало, прочетох целия ти пост, и идейно смятам, че се върти около горецитирания мотив.

Според мен прот. Александър Мен също се дистанцира от Будизма, и не предлага идея за смесване. Реално, не знам къде ти се привидя този момент. Може би, във поста на dagpo.. Това си е негова интерпретация...

Това, което го говоря като изводи го направих благодарение на тази част от беседата. Разбира се, ти може да си направиш други, собствени:

.........

Двадесет и пет години принц Сидхарта Гаутама, бъдещият Буда, провежда в аскетически усилия, за да достигне съзерцанието. Също толкова труд са полагали умствено, духовно и психофизически йогите, философите, подвижниците, докато Иисус Христос идва от обикновено селце, където е водил живот на обикновен човек. В Него всичко е било дадено наготово и никога не Му се е налагало да се изкачва някъде. Тъкмо обратното, Той снизхождал към людете. Всеки велик мъдрец е осъзнавал своето неведение. Сократ е казвал: “Аз знам, че нищо не знам”. Най-великите светии на всички времена и народи считали себе си за най-големи грешници в много по-голяма степен, отколкото ние с вас, понеже са били по-близо до светлината и всяко петно върху живота и съвестта им е било по-забележимо, отколкото в нашия сив живот. У Христа няма съзнаване за нещо достигнато от Него Самия. Той идва при хората, като им носи онова, което е в Него изначално, по природа.

.........

Вало каза:Това което ни обединява е, че сме хора и всеки се стреми към щастие и се опитва да избегне болката и страданията.

"Страсното стремление за избавяне от злото", в думите на Александър Мен те "възмути"?

Според мен Алексанадър Мен е написал нещо хубаво и според мен го е направил с добра мотивация.

Проблемът е че пише за други традиции без да ги познава.

Трудно е човек от теистична духовна система да оцени реално и непредубедено друга система в която липсва творец.

Гледните точки на християнството и будизма са много различни. Толкова са различни, че са несъвместими.

Общото според мен е че хората които ги следват би трябвало да стават по-добри човешки същества.

Хората които следват тези две учения могат да живеят заедно и да се разбират. Това което ни обединява е, че сме хора и всеки се стреми към щастие и се опитва да избегне болката и страданията. Ако разберем това не бихме правили на другите, това което не искаме да се случи и на нас.

Будизмът е най-доброто учение за хора с будистко мислене.

Християнството е най-доброто учение за хора с християнско мислене.

Няма смисъл да се опитваме да смесим нещата или да направим християните будисти или пък будистите християни.

Християните са християни и това е прекрасно.

Будистите са будисти и това също е прекрасно.

Християни и будисти могат да се разбират и да живеят в мир и хармония, без да е необходимо да се смесват ученията им.

Прекрасно е когато материалистите, футболистите, капиталистите, мебелистите ... постигат щастието си без това да е за сметка на другите. Когато мислим и за другите, а не само за себе си и когато даваме без да очакваме нещо в замяна.

Не е добре, когато будисти, християни, материалисти, футболисти, капиталисти, мебелисти ... постигат щастието си за сметка на страданията на други.

Страданието е резултат от това, че позволяваме на емоции като гнева, гордостта, завистта, ревността, алчността ... да управляват мислите, думите и делата ни. Страданието е резултат от това, че сме убедени в собствената си правота и трудно приемаме друга гледна точка, страданието е резултат от дуалистичният ни начин на мислене, фиксираните идеи и навици, които имаме.

------

Ето още един пример за такова смесване, който също показва неразбиране на будизма, а предполагам и на християнството: http://rosicrucianum...g.com/vt24.html

Съгласен съм, че християнството и будизмът не се разглеждат в горепосочената статия в общоприетия, външен аспект.

Което не означава, непременно, неразбиране.

Вало,

Дагпо,

колкото повече разговарям с вас, толкова съм по-убедена, че ученията на Буда и Христос

имат много повече прилики, отколкото разлики и че разликите идват от последователите им и изопачаваен на първоначалното. За съжаление.

Ефектът на разваления телефон. Вероятно всички сме играли тази игра като деца и знаем как в редицата на предаване винаги се намираше някой, който неволно(недочул) променя думата, но имаше и такива, които най-умишлено го правеха.

Като християнка, за себе си съм разбрала, че учението на Христос е променено и манипулирано, за да служи на църквата.

Това ме кара да търся и да намирам прилики с другите учения.

Мислите ли, че само учението на Христос е променено?

И как ще избягаме от дуалността, ако не разберем, че всички сме устроени

по един и същи начин, не е ли това толерантността? Разбираме и приемаме другите,

защото те носят същото, което и ние. А дали ще го наречем Буда природа или

Христов дух... какво значение имат думите?

Редактирано 22 октомври 200916 г. от Нел (преглед на промените)

...

Нел, какво според теб е буда-природата и какво общо тя има с Бог?

...

mecholari, не съм възмутен. :-)

Буда не бил аскет 25 години и не е достигнал съзерцание. :-)

Съгласен съм, че християнството и будизмът не се разглеждат в горепосочената статия в общоприетия, външен аспект.

Което не означава, непременно, неразбиране.

valentinus, авторът може би е чел нещо от теравада будизма, което е една малка част от цялото учение.

Освен това, дори от теравада гледна точка в текста има твърдения, които не са част от будисткото учение.

Нел, какво според теб е буда-природата и какво общо тя има с Бог?

Ще си позволя да ти отговоря с цитат, Вало. Не защото не те уважавам и не мога да ти го кажа с мои думи,

а защото разбирам, че моето мнение няма как да те убеди.

„Светците и мистиците на всички времена са украсявали проникновенията си с различни имена, давали са им различни лица и тълкувания, но това, което са преживявали, по същество е основната природа на ума. Християните и евреите наричат това нещо „Бог", хиндуистите го наричат „Аз", „Шива", „Брама" и „Вишну", мистиците Суфий го наричат „Скрита същност", а будистите - „буда-природа". В сърцето на всички религии лежи убеждението, че съществува фундаментална истина и че този живот е една свещена възможност тази истина да бъде разкрита и осъзната.”

"Тибетска книга за живота и смъртта" Согиал Ринпоче

А ти как си представяш Бог, Вало?

като човек седнал на трон в небето ли?

та Бог е вътре в нас!

mecholari, не съм възмутен. :-)

Буда не бил аскет 25 години и не е достигнал съзерцание. :-)

Амн да. Точно така е. Чел съм "биографията на Буда". То и аз не съм Мечо Пух.

Ще си позволя да ти отговоря с цитат, Вало. Не защото не те уважавам и не мога да ти го кажа с мои думи,

а защото разбирам, че моето мнение няма как да те убеди.

„Светците и мистиците на всички времена са украсявали проникновенията си с различни имена, давали са им различни лица и тълкувания, но това, което са преживявали, по същество е основната природа на ума. Християните и евреите наричат това нещо „Бог", хиндуистите го наричат „Аз", „Шива", „Брама" и „Вишну", мистиците Суфий го наричат „Скрита същност", а будистите - „буда-природа". В сърцето на всички религии лежи убеждението, че съществува фундаментална истина и че този живот е една свещена възможност тази истина да бъде разкрита и осъзната.”

"Тибетска книга за живота и смъртта" Согиал Ринпоче

А ти как си представяш Бог, Вало?

като човек седнал на трон в небето ли?

та Бог е вътре в нас!

Аз не мисля, че много християни ще се съгласят със Согиал Ринпоче.

Какъв е смисълът на тези заповеди ако Бог е вътре в нас?

1. Аз съм Иехова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене.

2. Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.

3. Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.

Всъщност за теб Библията автентичен източник на информация ли е?

Според мен няма творяща, наказваща и отсъждаща сила - Бог.

У Христа няма съзнаване за нещо достигнато от Него Самия. Той идва при хората, като им носи онова, което е в Него изначално, по природа.

Натрупването на положителни впечатления/заслуги (сонам) е предпоставка/условие за постигането/разкриването на нашето изначално осъзнаване/недуална мъдрост (йеше)

Тука има употребата на една и съща дума "изначално". И решавам да си направя извода: това, което натрупват будистите, Христос си го има.

някой беше писал, че християнството било най-доброто. То, заедно с исляма и юдеизма, е религия, която е пример за екстремизъм и тотална непоносимост към личното преживяване на мистичното. Да не говорим за отношението им към жените.

А за смесването на религиите и ученията - всеки търси своя път, и отвсякъде може да си набави полезна за него информация. Защо пък да не се смесват, това нещо като химия ли е, или какво?

Аз не мисля, че много християни ще се съгласят със Согиал Ринпоче.

Какъв е смисълът на тези заповеди ако Бог е вътре в нас?

1. Аз съм Иехова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене.

2. Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.

3. Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.

Всъщност за теб Библията автентичен източник на информация ли е?

Според мен няма творяща, наказваща и отсъждаща сила - Бог.

За мен Библията е източник на мъдрост. Чета Светата книга, както бих прочела всяка друга книга.

Не обичам да използвам цитати от там, защото би означавало, че целя нещо и гоня някакво цел.

Тези книги са писани, за да помагат на всеки един от нас да опознае себе си, а не да ги използваме

срещу някого. За мое голямо съжаление се използват. За мое още по-голямо съжаление църквата си е

позволила да изопачи и промени в своя полза учението на Христос, криейки Евангилиета, обявявайки всяко различие от официалните догми в ерес. Не вярвам на религията. Вярвам обаче в Човешкия дух, Христовия дух. Вярвам, че всеки един от нас може да надвие дуалността вътре в себе си, с волята си, с вярата си.

Дуалността извън себе си не мога да променя. Тя не е мое творение.

Всъщност съм християнин-еретик. Не приемам обещания, не приемам и заплахи.

Виждам кръговрата в природата, вярвам и в прераждането, а официалната църква не поддържа тази вяра,

извзела е опрощението в свои ръце.

Всъщност малко ще са християните, които няма да се съгласят с думите на Согиал Ринпоче.

Знаеш ли, Вало, отгледа ме жена, която беше изключително религиозна и когато я питах къде е дядо Боже, тя слагаше

ръка на сърцето си.

Редактирано 22 октомври 200916 г. от Нел (преглед на промените)

Вало е обяснил всичко по най-възможно деликатния, внимателен и ясен начин. Някой чу ли го? Аз ще ги обясня по моя, който е не съвсем деликатен

Всички религиозни, духовни и философски системи са израз на стремежа към щастие, т.е. това е основната причина за тяхното възникване/съществуване, както и основната причина, поради която хората се насочват към тях. Дотолкова, доколкото постигането на тази цел е свързано с разбирането на природата на реалността, всяка от тези системи дава свои отговори. Мнозинството от тези традиции говорят за любов и съчувствие, което е разбираемо, защото е ясно до какво водят агресията и омразата. Това, че има толкова много и различни духовни пътища е прекрасно, т.е. за всеки има подходяща лодка, шапка и т.н.

От друга страна, това, че крайната природа на реалността/абсолютната истина е една не означава, че всяка от тези традиции води до нея. Повърхностните прилики са крайно потвеждащи. Пример: и в будизма, и в иднуистките традиции се говори за освобождаване от циклично съществуване (сансара), но значението е различно. от будистка гл.т. мнозинството индуистки традиции попадат в някой от 2-те, 4-те или 8-те крайни възгледа и резултата от практикуването им е попаденето в сферата на чистата форма (рупалока) или в безформената сфера (арупалока). Макар и тези състояния да са много привлекатени, те не са трайни, не излизат от границите на сансара и са известни като лъжлива нирвана...

Още един пример: в самата будистка традиция има различни пътища. Технически погледнато в Малкия път (Хинаяна) има две възможности за развитие - пътя на слушателите (шравакаяна) и на самотните реализатори (пратйекабудаяна), като и двата са равноценни от гл. т. на това, че водят до състоянието на Архат или лично освобождение. Постижението на Пратйекабудите, обаче, се счита за по-висше в смисъл, че те постигат частично осъзнаване не пустота на (външните) феномени (дхарма найратмя). Тези състояния, обаче, не са цел на Великия път (Махаяна), при който най-общо се преминава през 10 нива (бхуми) на постижение и се достига до съвършено просветленто състояние на Буда... За систематиката във Ваджраяна ще пропусна, че ще ви объркам напълно.

Дано това е от полза за някого. А инак, когато някой си науми нещо, няма начин да те чуе, колкото и логично да обясняваш, уви... (както днес ми припомни един много умен и компетентен приятел и колега от най-близката до моята традиция - Вало ще се сети за кой става дума)

Защо пък да не се смесват, това нещо като химия ли е, или какво? Поне отчасти отговорих ли на твоя въпрос? В другото, което казваш има доста точни наблюдения, но няма да ги коментирам, за да не засегна тези, които следват тези религии.

Редактирано 22 октомври 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Всъщност съм християнин-еретик.

Това според мен е чудесно, но според мен за християните, които не са еретици, твоят начин на мислене ще бъде неразбираем и неприемлив. Мислиш ли, че е добре да смесиш твоя начин на възприемане на света с този на не-еретиците, при положение, че те не го искат и освен това следвайки не-еретическото християнство всъщност стават по-добри хора?

От абсолютна гледна точка няма дуалност извън. Няма извън.

В будизма може да се каже, че няма и вяра. Всяко твърдение е проверим факт.

Единственото, което искам да кажа с тези постове в тази тема е, че според мен няма смисъл от смесването на различните учения. Това води до повече объркване.

В същото време, това че ученията са различни на мен лично не ми пречи да ги приемам.

Разликите не ми пречат да видя, че в същността си всички сме хора.

Разликите не ми пречат да обичам всички, без значение в какво вярват, какво мислят или какво правят.

Това не винаги е лесно, особено когато някой се опитва да постигне щастие за сметка на страдание на други, но и аз все още не съм Буда. :-)

Според мен, официалната църква е полезна.

Това според мен е чудесно, но според мен за християните, които не са еретици, твоят начин на мислене ще бъде неразбираем и неприемлив.

Добре, че не сме в средновековието, инак трябваше да спасяваме нашата уважаема и скъпоценна приятелка Нел от някоя клада

Според мен, официалната църква е полезна.

И според мен...

Добре, че не сме в средновековието, инак трябваше да спасяваме нашата уважаема и скъпоценна приятелка Нел от някоя клада

Може да е преродена Мария Магдалена.

Може да е преродена Мария Магдалена.

Може...

Добре, че не сме в средновековието, инак трябваше да спасяваме нашата уважаема и скъпоценна приятелка Нел от някоя клада

Няма други клади, освен собствените.

И никой друг не може да спаси човека от тях, освен той сам себе си.

Няма други клади, освен собствените.

И никой друг не може да спаси човека от тях, освен той сам себе си.

Точно така.

Имаме си чудна българска поговорка: Това, което сам си причиниш и най-големият ти враг не може да го направи.

Ние сме си и най-близкият приятел и най-жестокият враг.

Вало, никъде не стана дума за смесване на религии. Търсещият намира това, което най-много му приляга.

А докато търсим ние малко или много научаваме по още нещо за себе си от разликите в ученията.

А когато ни споходи просветлението, тогава виждаме приликите.

Нямам намерение да внушавам собствената си философия и вярвания на никого. Щом официалната църква

е достатъчна някому да стане добър човек, аз се радвам за него. Основното го е казал още Соркат: Cognosce te ipsum

- Опознай себе си!

Визирах дуалността на ментално ниво. Правя разлика между ден и нощ... все пак

Дагпо, всъщност ако бяхме в средновековието и бях на кладата, щях да ти бъда повече благодарна ако

хвъргаш съчки в огъня.

Mecholari, много широко ме усмихна! Едва ли Мария Магдалена, но на обикновена вещица съм съгласна.

...

Вало, никъде не стана дума за смесване на религии.

...

А когато ни споходи просветлението, тогава виждаме приликите.

..

Когато сме напълно просветлени, тогава всяка наша мисъл, дума и действие е спонтанно изпълнение на желанията за щастие на другите. Аз-ът е разтворен, няма смущаващи емоции и дуалистични идеи, вместо тях има абсолютна всепроникваща мъдрост. Ние знаем и преживяваме истинската природа на всичко във всеки момент. Тогава ще можем да обясняваме на всеки според потребностите и начина му на разбиране.

Дотогава, според мен е по-добре да изберем (след внимателно проучване) една автентична традиция и критично проверявайки да я следваме.

Иначе, ако ти харесва духовното развитие да бъде сравнено с изкачване на връх, вместо да се изкачваме по един от проверените маршрути, ще обикаляме върха и ще си останем в подножието.

Аз между другото не знам дали всяко учение води до абсолютната истина. Знам, че животът е твърде къс за да изследвам и проверявам всички учения. Старостта, болестите и смъртта се приближават с всяко вдишване. Намерил съм учение, което най-добре отговаря на начина ми на мислене и възприемане на света. Знам че съдържа знанието, методите и живото преживяване на това как стоят нещата и се опитвам да правя най-доброто във всяка ситуация. Виждам, че хората които ползват тези методи стават безстрашни, радостни, мъдри и активно работят за другите без да очакват нещо в замяна.

Този път е проверен, в него няма догми и е забавен. :-) Някой може да твърди, че този път е ограничен, аз бих казал, че този някой не познава този път.

Всеки е свободен да избере най-подходящото за него.

Усмихнат ден на всички. :-)

Старостта, болестите и смъртта се приближават с всяко вдишване.

За болестите и смъртта няма определено време, Вало.

Ето това малко ме озадачава при теб и Дагпо, а и при други хора, с които съм разговаряла, и които също се стремят

към духовно съвършенство. Програмата максимум. Звучи като "на всяка цена".

"На всяка цена" е повече материален принцип. Според мен.

Какво му е доброто?