Привет, дами... и господа (напоследък забелязвам, че има и такива). Тук е местенцето да оценявате, критикувате, възхвалявате, питате, въобще да коментирате историческите любовни романи, в които може да срещнем шпиони, разбойници или маскирани герои, отдадени на кауза, която често ги среща с любовта. Нима не ни се е случвало да четем в захлас за потаен джентълмен, който очевидно крие нещо, за дързък разбойник, на когото честта не е чужда или може би за благороден герой, предпочел анонимността на маската? Те ни запленяват със суровостта, силата и вродената си загадъчност. Карат ни да тръпнем в очакване на следващия им ход и късат нервите на жените, направили грешката да се влюбят в тях. Те не прахосват време в обяснения, а следват собствените си планове... докато на пътя им не застане любимата. Обикновено тя е запленяваща, очарователна, упорита и волева, а може би - невинна, нежна и влюдяващо добра, все качества, които абсолютно объркват плановете им, но и ги привличат неудържимо.

Споделете с нас опита си с тези книги, където опасностите не плашат героите, а твърдоглавието на любовта помита всичко по пътя си.

В този първи пост ще откриете изкоментираните вече книги, заедно с корица, резюме и оценка по 10-тобалната система, за която разчитам, че Вие ще формирате, наред с мнения и критики.

Препоръка: Забавлявайте се, избирайте си книга, когато усетите, че сте на тази вълна, споделете с останалите впечатленията си от прочетенето и не се страхувайте да коментирате, независимо дали книгата е вече предложена в началото, средата или края на темата, или пък въобще не е споменавана.

П.П. Моля, не забравяйте при споменаването на дадена книга, да й поставите оценка от 1 до 10.

"Женкарят и разбойничката" - Кони Мейсън

Всеки знае скандалната слава на елегантните лондонски хулигани. Но въпреки това, когато на един бал Оливия Феърфакс се озовава в прегръдките на един от тях, тя е неотразимо привлечена от него. Макар и да чувства, че интересът му към нея не е съвсем почтен. Настойчивостта на Гейбриъл кара изумрудените й очи да заблестят, а пулсът й да се ускори. Но дали той търси у нея само красивата жена, която да направи своя любовница, или е разпознал очите на разбойничката, която под дулото на пистолета му е отнела скъпоценен пръстен - спомен от покойния му брат. Може би е дошъл моментът да си получи откраднатото, заедно с тялото и сърцето на похитителката...

Оценка: 9.75 (4 гласa)

"Падналите ангели" - Мери Джо Пътни (В поредица с "Неприлично предложение", "Ангелът мошеник", "Защото вярваш в любовта", "Розата и херцогът" и "Заложница на съдбата")

Пресметлив майстор на чувствените игри, Рафи Уитбърн, дук Кандоувър, печели тъмната си репутация в драпираните будоари на английските аристократки, но без да губи ръката или сърцето си... Но дългът към приятел го праща в Париж, където трябва да работи с Магда Янош, най-красивата шпионка в Европа. За негово смайване, сивооката прелъстителка се оказва не графиня, а невярната девойка, измамила чувствата му дванайсет години по-рано - единствената жена, обичана от него някога - и единствената, която го е отхвърлила... Ще съумеят ли двамата изключителни любовници да си простят измените, за да предотвратят един ужасен заговор, който воже да хвърли Европа във война?...

Оценка: 8.6 (7 гласa) 8,5714285714285714285714285714286

Роза през зимата" - Катлийн Удиуиз

Младата и красива Ирайн Флеминг никога не е мислила, че баща й я е обещал на най-богатия жених само, за да може да си плати дълговете. Тя трябва да се съгласи на брак с мистериозния лорд Сакстън, който след един пожар в замъка си е принуден да крие лицето си под маска. Ирайн обаче обича друг …

Оценка: 10 (11 гласa)

"Синьото острие" - Линда Джоунс

Пенелопа Сътън е чувала много истории за легендарния разбойник Синьото острие, така че с готовност се съгласява да помогне при залавянето му. Но тя си и има и други грижи. Току-що омъжена за Максимилиан Бродерик, Пенелопа не може да го познае. Къде остана мъжът с вълшебните синьо-зелени очи и страстната прегръдка, който я беше запленил? Сега около нея се мотае само някакъв апатичен мухльо...

Не след дълго Пенелопа е въвлечена в съдбовна и страшна игра с необикновен залог. Наградата за победителя е нейната собствена любов. Кой ще я спечели? Мъжът й, или...

Оценка: 10 (6 гласa)

"Скандал и още нещо" - Джоана Линдзи

След като Себастиян Таунзенд, син на осмия граф Еджуд, е прогонен от семейството си заради участието си в дуел с трагичен край, той се зарича кракът му никога повече да не стъпи в Англия. Младежът заживява на континента и си създава нова самоличност - на опасен наемник, подвизаващ се под прякора Гарвана. Само че бившата му съседка лейди Маргарет Ландор има други планове за него. Бащата на Себастиян е претърпял няколко злополуки и тя подозира, че причината се корени в злощастния дуел. Убедена, че само младежът може да поправи стореното зло, аристократката сключва с него скандална сделка и едно от условията е той да се върне в Англия като неин съпруг. Двамата се натъкват на пъклен заговор, ала докато го разнищват, неочаквано помежду им пламва необуздана страст, на която не могат да устоят...

Оценка: 10 (3 гласa)

"Съвършен герой" - Саманта Джеймс

Откакто лейди Джулиана е била изоставена буквално пред олтара, тя ненавижда всички мъже. Но когато внезапно един опасен разбойник я отвлича, тя се озовава в нова ситуация. Този мъж е не само красив, но и благороден - истински съвършен герой. И скоро между двамата започват да прехвърчат искри...

Оценка: 9.82 (11 гласa)

"Сърце под маска" - Ребека Брандуейн

Темпераментна и смела Женевиев Сен Жорж е известна като най - красивата жена в Париж преди избухването на Революцията. Всички мъжки сърца във Версайския двор са положени в краката й. Но когато аристокрацията е прогонена от Париж и Женевиев е принудена да напусне досегашния си живот. По време на изпълненото с приключение пътешествие към Англия нежната и крехка девойка изведнъж се превръща в "Червената вещица" - капитан на пиратски кораб. Но в морето гордата красавица си намира майстора - тайнствения "Черен Мефисто", който се втурва нейния живот и покорява сърцето й.

Оценка: 10 (9 гласa)

"Черната роза" - Кристина Скай

„Пристига нова звезда на любовния роман. Рядко нов автор се появява на историческата сцена на любовното приключение с такава силна книга. Г-жа Скай с ръка на експерт слива в едно силни емоции, язвителност, патос, безумна чувственост и хумор. Нейното свежо докосване до емоционално обагрената любовна история просто ще наелектризира читателите, които търсят завладяващо четиво. Всеки един правдоподобен характер е описан с желание, любов… Кристина Скай ви държи в прегръдката си до последната дума и вие си пожелавате – да имаше повече такива произведения!”

Romantic Times

Оценка: 6 (4 гласa)

"Черния отмъстител" - Джуд Деверо

С дръзките си набези един конник с черна маска влудява английските окупатори и превръща живота им в ад. Към Джесика Тагърт обаче, най-красивото момиче в околността, той е страстен и нежен и бързо спечелва сърцето й... Но Джесика е много бедна и всички я убеждават да се омъжи за дебеличкия и добродушен Александър Монтгомъри, който ще й осигури по-спокоен живот. Тя обаче не знае, че Алекс всъщност е човек с двойнствен живот...

Оценка: 10 (8 гласa)

Редактирано 18 януари 201016 г. от Xesi (преглед на промените)

Невероятна книжка,много е интересна,главната Джулияна се среща в гората с главния понеже претърпява злополука с карета и той я спасява,завежда я в една хижа,която се оказва част от имението,а той е благородник под прикритие понеже разследва един лучай.Двамата остават заедно няколко дни и Джулияна му разказва как е била изоставена пред олтара и как е мечтаела да се омъжи в най голямата църква в Лондон,но вече е решила да не се жени и да си остане самичка,защото е разочарована.Тук обаче сладаката лейди се влюбва в нашия човек и той в нея,но се налага да се разделят...срещата се отново в Лондон,но тя отказва преложението за брак на главния....Прочетете и ще разберете какво става по нататък,има си от всичко интрига, наранени сърца,злодей и разбира се голямата любов. Оценката ми е 10+

За "Съвършен Герой" определено 10-ка. Беше наистина хубава и интересна книга.

От този жанр, аз примерно страшно много обичам "Сърце под маска" просто невероятна книга. Главната героиня трябва да замине за Англия, където да се омъжи за един неин братовчед за който е сгодена от малка. Защото в Франция избухва революция. Браат й го няма. Родителите й се страхуват за живота й, защото един генерал я искаше залюбовница. Тогава тя отиде в дома на братовчед си, но не го искаше. Беше се маскирала, а той я помисли за грозна и натруфена. А тя него за лигав и обикновен. Намразиха се от първия миг. Ожениха ги, но тя реши да продължи с маскарада си, като икога не му показваше истинското си лице. След като се ожениха той я заведе в дома си и замина на някъде. Тя пък преструвайки се на болна, се заключи в стаята си, там през таен тунел излизаше от имението. С помощтана трафиканти, тя стана капитан на малко корабче с което извеждат бежанци от Франция. Като постоянно се моли да успее да спаси брат си и родителите си. Един ден когато опитва да проникне в един от затворите за да види дали там са родителите се среща с маскиран мъж на име Черния Мефисто. Тя му каза, че името й е Руж, а той каза че се казва Ноар. Който също като нея се бори да спаси френските аристократи от смърт. Двамата започват да работят заедно и постепенно се влюбват един в друг. Има една сцена която страшно много ми харесва и само като я прочете човек му става ясно за какво иде реч:

Мъжът, когото цяла Франция познаваше под името Черния Мефисто, седеше треперещ в каютата си. Беше мокър до кости и премръзнал от среднощното плуване в Ламанша. Слава Богу, че корабът му не беше далеч от „Кримсън Уич”! Иначе непременно щеше да замръзне в ледената вода. Беше способен и издръжлив плувец, но след няколко минути краката и ръцете му натежаха като олово. За щастие хората от екипажа чуха виковете му и побързаха да го изтеглят на борда.

Останал сам в каютата си, той смъкна черната маска от лицето си и се погледна в огледалото. Господи, каква гледка! Трябваше да запомни, че никога не бива да плува заедно с Руж, защото морето беше унищожило напълно грижливо направения тази сутрин грим. Сивата боя, с която бяха боядисани слепоочията му, се беше размазала под маската. Черната линия около очите беше изчезнала. Единият край на изкуствения мустак също се беше разлепил.

Мъжът съблече мокрите си дрехи и побърза да се пъхне в огромното дървено корито, което изпущаше пара. Облегна се назад и доволно въздъхна. Когато огънят, запален в камината от адютанта му, затопли каютата, треперенето напълно изчезна и Ноар облекчено затвори очи.

Беше преживял напрегната нощ, но не би я заменил за нищо на света. Руж беше негова. Най-после! Беше му се отдала доброволно, и то с такава страст, каквато не беше смятал за възможна. Без задръжки му беше отдала и тялото и сърцето си.

Ноар си припомни ужасния шок, когато беше установил, че любимата му е девствена. Това откритие толкова го смая, че не обърна достатъчно внимание на обяснението й. Едва сега си припомни думите й и не можа да повярва. Прониза го невероятно предположение и колкото повече разсъждаваше над него, толкова повече се убеждаваше, че по ирония на съдбата е попаднал на правилния избор. Беше смешно наистина, но беше напълно възможно. Неговият живот и този на Руж бяха като парчета от една мозайка. Но сега, когато беше сигурен, че е открил решението, намираше, че отделните части чудесно пасват една към друга. Мозайката сама се подреждаше в главата му: той беше сключил брак без любов, Руж също. Ноар не се интересуваше от съпругата си, мъжът на Руж — също. Жената на Ноар беше французойка, каквато беше и Руж. Всеки път, когато Ноар напускаше града, за да изпълни някое от опасните поръчения, жена му се оттегляше в стаята си, оплакваше се от какви ли не болести и не позволяваше никой да я посещава. Предполагаше се, че Руж разиграва същия театър пред съпруга си, за да може да напуска незабелязано дома му. И накрая — а това беше най-потискащото доказателство — Ноар също не беше докосвал жена си. Очите му се присвиха. Прекалено много прилики се събраха. Не можеше да бъде случайност.

Внезапно Ноар се плесна с длан по челото и се изсмя на собствената си глупост. Добре го беше измамила! Ама че шпионин! Беше нарекъл съпруга на Руж „сляп идиот” и той наистина беше такъв. Вече беше напълно сигурен, че това е именно той — лорд Джъстин Тревилин, ърл на Блекхийт, но също така Дяволският капитан, командирът на „Блек Мефисто”, самият той и никой друг!

Ако все пак не се беше излъгал, току-що беше преспал за първи път със своята собствена, извънредно красива, умна, замайваща и ужасно дръзка съпруга — лейди Женевиев Анжел Сен Жорж Тревилин, контеса Блекхийт!

Страхотна сцена. Има много приключения, хумор и опасни моменти. Страшно ме е яд, че няма книга за брат й. Защото онзи сладур, докаот тя го търсеше беше в дома на родителите на главния. По пътя се опита да обере една карета в която пътуваше повереницата на родителите на главния. Беше облечена като слугиня, и той се влюби в нея. Тя също. Но той я мислеше за слугиня, а тя него за разбойник, а и двамата бяха богати наследници и бяха сигурни, че роднините им нямаше да се съгласят на подобен брак, та хукнаха да се женят тайно. Родителите на главния едва не умряха като разбраха това, а точно тогава се получи писмо от главната за главния, в който му казва, че го напуска, защото е влюбена в друг. Защото пък тя още не знаеше, че съпруга й, и любимия й са еидн и същ мъж. Просто неописуема книга. Давам й 100 и я препоръчвам горещо.

"Сърце под маска" е прекрасна книга, която за жалост загубих преди време, много е драматична на моменти с тия шпионски номера - 10-ката и е малко поне 1000 и пиша. Символиката в имената е страхотна - червено и черно - Руж и Ноар

Съвършен герой също си заслужава десятката - просто главния е прекрасен -отново 10 -ка .

Ине, страшен коментар за "Сърце под маска"! Напълно те подкрепям, книгата е трепач. А точно момента, който описваш накрая за писмата го сложих заслужено в класацията за най-забавни моменти. И тъй като ти всичко добре си обяснила, на мен не ми остава нищо друго, освен да оценя книжката с лично 10 и да я препоръчам, на тези, които са я пропуснали!

A за "Съвършен герой" мога само да копирам коментара си от темата за текущи четива, където всичко съм си казала, като добро дете:

Публикувано 23 юни 2009 - 20:51

А аз днес приключих с "Съвършен герой" на Саманта Джеймс. Почнах я една вечер, прочетох малко, зарязах я за два дена и днес като я захапах, не я оставих докато не я изчета. Суперска книга, горещо я препоръчвам! Ще плагиатствам от Петето идеята и ще я оценя по десетобалната система с десятка, без да се замисля. Очакванията ми за динамично действие и хубави мигове с книгата се оправдаха. Героите са очарователни. Точно за такъв тип мъже обичам да чета, леко самодоволни, пленяващи и остроумни. А и главната си я биваше! Докато четях как тя стреля по него, очите ми бяха станали на понички. Бях чела книги, в които героините държат оръжие, заплашвайки, но нямам спомен да съм чела друга, в която тя реално стреля по бъдещия си възлюбен!

Единствената ми забележка е към издателството. Интересно как проверяват за правописни грешки, просто нямаше как да не ми се набият на очи сливането на думи, изпускането или разместването на букви в дума... и то не една или две. А и се надявам от "Ирис" да се осъзнаят и да издадат предните две книги от трилогията. Тъй като, най-вече към края, се усещаше, че това е завършек на трилогия и че ми се изплъзват леки подробности от предните произведения, за да е пълна картинката. Да не говорим за самия факт, че ще си е интересно според мен да се прочете за по-малкия брат Джъстин, донжуана на семейството.

И за завършек искам да пусна едно цитатче, дано ви хареса:

Пояснения: цитатът е след като тя го простреля и се грижеше за него, изморена е, но не иска да легне в единственото легло, при него.

Дейн вдигна завивката.

- Без сън няма да си от полза нито за себе си, нито за мен.

- Крайно неприлично е да спя в едно легло с вас.

- Ако благоволиш да си спомниш, вече сме го правили - изръмжа той.

- Крайно непочтено е от ваша страна да ми напомняте този позор.

За съжаление той беше прав, но тогава тя нямаше избор. Тогава беше затворница в тази хижа. Сега можеше да избира.

Наистина ли щеше да отстъпи? Това е лудост, каза си Джулиана. Та тя изобщо не го познаваше! Всичко, което знаеше за него, беше от лошо по-лошо.

Той стисна ръката й и я привлече към себе си.

- Заповядай - покани я учтиво. - Легни до мен, котенце.

Джулиана го изгледа с разширени от гняв очи.

- Ако не бяхте ранен, сега щяхте да получите плесница.

Дейн се засмя, но смехът му премина в стон, когато тя се пъхна под завивката до него. Дори мъртвец би забелязал красотата на тази жена.

- Ох, котенце! Ако не бях ранен, сега щях да си заслужа плесницата!

Редактирано 12 ноември 200916 г. от Lindsey (преглед на промените)

Ине, страшен коментар за "Сърце под маска"! Напълно те подкрепям, книгата е трепач. А точно момента, който описваш накрая за писмата го сложих заслужено в класацията за най-забавни моменти. И тъй като ти всичко добре си обяснила, на мен не ми остава нищо друго, освен да оценя книжката с лично 10 и да я препоръчам, на тези, които са я пропуснали!

A за "Съвършен герой" мога само да копирам коментара си от темата за текущи четива, където всичко съм си казала, като добро дете:

Публикувано 23 юни 2009 - 20:51

А аз днес приключих с "Съвършен герой" на Саманта Джеймс. Почнах я една вечер, прочетох малко, зарязах я за два дена и днес като я захапах, не я оставих докато не я изчета. Суперска книга, горещо я препоръчвам! Ще плагиатствам от Петето идеята и ще я оценя по десетобалната система с десятка, без да се замисля. Очакванията ми за динамично действие и хубави мигове с книгата се оправдаха. Героите са очарователни. Точно за такъв тип мъже обичам да чета, леко самодоволни, пленяващи и остроумни. А и главната си я биваше! Докато четях как тя стреля по него, очите ми бяха станали на понички. Бях чела книги, в които героините държат оръжие, заплашвайки, но нямам спомен да съм чела друга, в която тя реално стреля по бъдещия си възлюбен!

Единствената ми забележка е към издателството. Интересно как проверяват за правописни грешки, просто нямаше как да не ми се набият на очи сливането на думи, изпускането или разместването на букви в дума... и то не една или две. А и се надявам от "Ирис" да се осъзнаят и да издадат предните две книги от трилогията. Тъй като, най-вече към края, се усещаше, че това е завършек на трилогия и че ми се изплъзват леки подробности от предните произведения, за да е пълна картинката. Да не говорим за самия факт, че ще си е интересно според мен да се прочете за по-малкия брат Джъстин, донжуана на семейството.

И за завършек искам да пусна едно цитатче, дано ви хареса:

Пояснения: цитатът е след като тя го простреля и се грижеше за него, изморена е, но не иска да легне в единственото легло, при него.

Дейн вдигна завивката.

- Без сън няма да си от полза нито за себе си, нито за мен.

- Крайно неприлично е да спя в едно легло с вас.

- Ако благоволиш да си спомниш, вече сме го правили - изръмжа той.

- Крайно непочтено е от ваша страна да ми напомняте този позор.

За съжаление той беше прав, но тогава тя нямаше избор. Тогава беше затворница в тази хижа. Сега можеше да избира.

Наистина ли щеше да отстъпи? Това е лудост, каза си Джулиана. Та тя изобщо не го познаваше! Всичко, което знаеше за него, беше от лошо по-лошо.

Той стисна ръката й и я привлече към себе си.

- Заповядай - покани я учтиво. - Легни до мен, котенце.

Джулиана го изгледа с разширени от гняв очи.

- Ако не бяхте ранен, сега щяхте да получите плесница.

Дейн се засмя, но смехът му премина в стон, когато тя се пъхна под завивката до него. Дори мъртвец би забелязал красотата на тази жена.

- Ох, котенце! Ако не бях ранен, сега щях да си заслужа плесницата!

Ох мила това последното - Ох, котенце! Ако не бях ранен, сега щях да си заслужа плесницата!Беше яко, мнооого яко.

Ох мила това последното - Ох, котенце! Ако не бях ранен, сега щях да си заслужа плесницата!Беше яко, мнооого яко.

А само си ме представи как съм се хилила докато го чета! А той постоянно я наричаше така, на Джулиана й се искаше да го фрасне с нещо всеки път като чуеше определението котенце.

И на мен много ми хареса коментара ти за Сърце под маска,Инче,строхетен,както винаги А книгата наистина е страхотна,когато прочетох темата,първата книга за коята се сетих е тя.Всичко,което ще кажа ще е малко,затова направо и поставям тотална десетка

Редактирано 13 ноември 200916 г. от margc (преглед на промените)

И на мен много ми хареса коментара ти за Сърце под маска,Инче,строхетен,както винаги А книгата наистина е страхотна,когато прочетох темата,първата книга за коята се сетих е тя.Всичко,което ще кажа ще е малко,затова направо и поставям тотална десетка

Мерси мила. И аз като видях темата първо се сетих за нея. А вторатами мисъл беше "Синьото острие" там пак подобен майтап. Главния съблазняваше главната и като Синьото острие и като съпруга й, а милата се побъркваше, че е привлечена и от двамата, че обича мъжа си, и че харесва маскирания разбойник. Любимата ми сцена е, когато реши да му даде урок и му каза, че ще иде за няколко месеца при чичо си, а после прати бележка до Синьото острие да се срещнат.

— Вие не съзнавате какво правите — каза най-сетне той.

— Напротив.

— Съпругът ви…

— Не ме обича — прекъсна го рязко тя. — Защо продължавате да говорите за него? Той ме е лъгал безброй пъти, отхвърляше опитите ми за сближаване… Нима му дължа вярност?

— Може би е имал причина да се държи така — каза Макс, докато Пенелопа смъкваше жакета от раменете му.

— Вие женен ли сте? — небрежно попита тя.

— Да — отвърна Макс, питайки се каква ли ще бъде реакцията й. Тя спря за миг, а сетне бавно и ловко продължи да го съблича.

— Обичате ли я? — попита отново тя, пъхвайки ръка в панталоните му.

— Много.

Пръстите й го влудяваха.

— Признавали ли сте й някога чувствата си?

Той дишаше все по-трудно и едва се сдържаше да не хвърли съпругата си върху леглото.

— Само веднъж — призна Макс. — Много отдавна.

Пенелопа притисна лице към гърдите му и се усмихна.

Според плана сега трябваше да му разкрие, че знае истината. Тя обаче неимоверно се наслаждаваше на тази игра и не желаеше да спира.

— Чакай — задъхано прошепна Пенелопа точно когато Макс се канеше да проникне в нея.

— Точно сега ли избра да се откажеш? — с рязък тон попита той. — За Бога, жено…

— Не ме попита — каза тя.

— Какво не съм те попитал? — нетърпеливо рече той, задъхвайки се.

— Дали обичам съпруга си.

Макс замря.

— Мисля, че поведението ти говори достатъчно красноречиво.

— Попитай ме — настоя Пенелопа.

Той се поколеба. Всяко мускулче от тялото му бе изопнато до скъсване.

— Обичате ли съпруга си, госпожо Бродерик?

— Да — прошепна тя. — Обичам мъжа си с цялата си душа. — Пенелопа протегна ръка, за да смъкне грубата перука от главата на съпруга си. След миг пръстите й потънаха в русите му коси. — Обичам те, Максимилиан.

Той свали шала, закриващ очите й, за да може да надникне в тях. Свещта осветяваше лицето му — строгата извивка на устните, хамелеонските очи, стиснатата челюст и аристократичния нос.

— Ти си знаела? — произнесе Макс с такова облекчение в гласа, че за миг Пенелопа изпита угризение за измамата, с която си бе послужила.

Тя отново зарови пръсти в косите му.

— Разбира се, че знаех. Скъпи, та нима бих могла да пожелая друг мъж освен теб?

При тези думи Макс страстно я целуна.

Отделно имаше и още една двойка. Братовчедката на наща и един мъж от бандата на нашия. И тя го обичаше и като си мислеше, че има отрова в една чаша я изпи. За да спаси любимия си. Ама той нещо се беше усетил, и вместо отрова в чашата имаше няква билка.

Направо трепач книга и огромно 10 от мен.

Няма как да не спомен и "Женкарят и разюбойничката' на Кони Мейсън,тя е още един удар в десетка.Тя е първата книга за от трилогията за женкарите.Много интересна книга.Главната героиня е Оливия,разбойничка,която чрез обирите издържа семейството си.Една нощ среща Гейбриъл,маркиз Батхърст и го обира,но и му взема един пръстен,който е приндлежал на покойния брат му.Тя успява да се измъкне,но той я ранява и твърдо е решил да си вземе пръстена.После той я среща един бал и предлага да му стане любовница,а тя бясна отказва.След това между тях има много сблъсъци и много страст.Постепенно се влюбват,но той не иска да се обвърже,защото майка имала лудост,която се предавала по наследството и казала на брат му,че не трябва да има деца,защото и те ще я наследят.Затова нащия се отдал на разврат и женкарство без да обвързва,очаквайки и той да полудее,но от баба си разбира,че той е законно дете на близначката на баща си и испански авантюрист,която умира при раждането му и осиновен.След като разбира това той отива при Оливия и двата се събират сцената е много трогателнаКакто казах пълна десятка

Мерси мила. И аз като видях темата първо се сетих за нея. А вторатами мисъл беше "Синьото острие" там пак подобен майтап. Главния съблазняваше главната и като Синьото острие и като съпруга й, а милата се побъркваше, че е привлечена и от двамата, че обича мъжа си, и че харесва маскирания разбойник. Любимата ми сцена е, когато реши да му даде урок и му каза, че ще иде за няколко месеца при чичо си, а после прати бележка до Синьото острие да се срещнат.

— Вие не съзнавате какво правите — каза най-сетне той.

— Напротив.

— Съпругът ви…

— Не ме обича — прекъсна го рязко тя. — Защо продължавате да говорите за него? Той ме е лъгал безброй пъти, отхвърляше опитите ми за сближаване… Нима му дължа вярност?

— Може би е имал причина да се държи така — каза Макс, докато Пенелопа смъкваше жакета от раменете му.

— Вие женен ли сте? — небрежно попита тя.

— Да — отвърна Макс, питайки се каква ли ще бъде реакцията й. Тя спря за миг, а сетне бавно и ловко продължи да го съблича.

— Обичате ли я? — попита отново тя, пъхвайки ръка в панталоните му.

— Много.

Пръстите й го влудяваха.

— Признавали ли сте й някога чувствата си?

Той дишаше все по-трудно и едва се сдържаше да не хвърли съпругата си върху леглото.

— Само веднъж — призна Макс. — Много отдавна.

Пенелопа притисна лице към гърдите му и се усмихна.

Според плана сега трябваше да му разкрие, че знае истината. Тя обаче неимоверно се наслаждаваше на тази игра и не желаеше да спира.

— Чакай — задъхано прошепна Пенелопа точно когато Макс се канеше да проникне в нея.

— Точно сега ли избра да се откажеш? — с рязък тон попита той. — За Бога, жено…

— Не ме попита — каза тя.

— Какво не съм те попитал? — нетърпеливо рече той, задъхвайки се.

— Дали обичам съпруга си.

Макс замря.

— Мисля, че поведението ти говори достатъчно красноречиво.

— Попитай ме — настоя Пенелопа.

Той се поколеба. Всяко мускулче от тялото му бе изопнато до скъсване.

— Обичате ли съпруга си, госпожо Бродерик?

— Да — прошепна тя. — Обичам мъжа си с цялата си душа. — Пенелопа протегна ръка, за да смъкне грубата перука от главата на съпруга си. След миг пръстите й потънаха в русите му коси. — Обичам те, Максимилиан.

Той свали шала, закриващ очите й, за да може да надникне в тях. Свещта осветяваше лицето му — строгата извивка на устните, хамелеонските очи, стиснатата челюст и аристократичния нос.

— Ти си знаела? — произнесе Макс с такова облекчение в гласа, че за миг Пенелопа изпита угризение за измамата, с която си бе послужила.

Тя отново зарови пръсти в косите му.

— Разбира се, че знаех. Скъпи, та нима бих могла да пожелая друг мъж освен теб?

При тези думи Макс страстно я целуна.

Отделно имаше и още една двойка. Братовчедката на наща и един мъж от бандата на нашия. И тя го обичаше и като си мислеше, че има отрова в една чаша я изпи. За да спаси любимия си. Ама той нещо се беше усетил, и вместо отрова в чашата имаше няква билка.

Направо трепач книга и огромно 10 от мен.

Бях забравила,че искам да прочета тази книга,благодаря,че ми напомни

Оу, една десятка и от мен за "Женкарят и разбойничката". Наистина когато разбра истината беше много хубава сцената.

Сърце под маска - уникална, просто друго няма какво да се каже!Абсолютна 10тка!

Синьото острие - също много ми хареса, така романтично започна всичко, те наистина много се влюбиха ама се появи един тапак и направи така, че да обвинят Пенелопа, че е предала един бунтовник. А той Синьото острие си е бунтовник и без да я попита направо я осъди и отношенията им се поразвалиха след сватбата. Но нали я обича....разбраха се накрая!Оценка 10!

Женкаря и разбойничката - отдавна съм я чела, но имам хубави спомени!Оценка 9!

Редактирано 16 ноември 200916 г. от Yoringel (преглед на промените)

Ах, няма как да не оценя Сърце под маска, 10х10 . Тази книга е просто страхотна. Заради нея имам слабост към разбойниците . Другите не съм ги чела, но от коментарите ви, при първия свободен момент започвам, изглеждат много интересни.

ПП: Темичката си я направила страхотна, Инче.

Ах, няма как да не оценя Сърце под маска, 10х10 . Тази книга е просто страхотна. Заради нея имам слабост към разбойниците . Другите не съм ги чела, но от коментарите ви, при първия свободен момент започвам, изглеждат много интересни.

ПП: Темичката си я направила страхотна, Инче.

Казвам се Тихи и се радвам, че темата ти харесва, постарах се.

"Сърце под маска" е страхотна книга. Бях я чела преди 4-5 години и ми хареса страшно... Наскоро я препрочетох и ми хареса още повече... Много ми беше забавно както отидоха при дядото/ако не се лъжа беше дядо/ той ги познава и двамата, а те милите си нямат никаква представа... 10 и от мен

"Сърце под маска" е страхотна книга. Бях я чела преди 4-5 години и ми хареса страшно... Наскоро я препрочетох и ми хареса още повече... Много ми беше забавно както отидоха при дядото/ако не се лъжа беше дядо/ той ги познава и двамата, а те милите си нямат никаква представа... 10 и от мен

Дам, дядото и страхотното му писмо, което Джъстин намери: :lol6:

„Мила капитан Лафол,

Заминавам за Англия на посещение при цялото си семейство. Съветвам ви без бавене да се присъедините към нас.

Сърдечни поздрави от Ренар

PS. Ако все още не си разбрала, скъпа моя, съпругът ти Джъстин и любимият ти Ноар са едно и също лице.

PPS. Дяволски капитане, как така се осмелявате да четете чужди писма!”

Просто думи нямам, невероятно е. :whist:

Дам, дядото и страхотното му писмо, което Джъстин намери:

„Мила капитан Лафол,

Заминавам за Англия на посещение при цялото си семейство. Съветвам ви без бавене да се присъедините към нас.

Сърдечни поздрави от Ренар

PS. Ако все още не си разбрала, скъпа моя, съпругът ти Джъстин и любимият ти Ноар са едно и също лице.

PPS. Дяволски капитане, как така се осмелявате да четете чужди писма!”

Просто думи нямам, невероятно е.

Да,сцената е трепач

Но за къде сме без "Черния отмъстител" на Джуд Деверо в тази тема.Още една книга трепач.Главния герой има двойствен живот.В обществото се представя за дебеличкия и добродушен Алекс, а през другото време се подвизава,като Черния отмъстител.Нашата много е красива,но крие красотата си,докато един ден не излиза в града показвайки целия си блясък,а тя толкова красива,че разхождайки се предизвиква катастрофи и нареждат до няколко дни да се омъжи,естествено добродушния Алекс е насреща и те женят,въпреки,че тя вече срещнала Черни отмъстител и е привлечена от него.Следват много забавни ситуации докато се ракрие истина.Когато се разкрива бащата на Алекс го поздравява,че успял да спечели жена като нашата без ракрива А да не пропускаме моменти в който княза,приятел на нашия,играе ролята на слуга Пълна десятка.

Редактирано 14 ноември 200916 г. от margc (преглед на промените)

О, да "Черния отмъстител" наистина е тотална десятка. Но аз още не мога да се примиря, че няма книга за княза.

Иначе за "Любовницата на корсаря" мисля, че влиза в "Пирати и морски приключения в любовните романи"

Редактирано 14 ноември 200916 г. от Ralna (преглед на промените)

О, да "Черния отмъстител" наистина е тотална десятка. Но аз още не мога да се примиря, че няма книга за княза.

Иначе за "Любовницата на корсаря" мисля, че влиза в "Пирати и морски приключения в любовните романи"

И аз това се сетих преди малко,затова ще го коригирам и ще го сложа в подходящата тема

Редактирано 14 ноември 200916 г. от margc (преглед на промените)

Казвам се Тихи и се радвам, че темата ти харесва, постарах се.

Къкъв гав. Съжелявам, незнам защо ми се стори че е на Инчето. Та още един път темата е супер Тихи.

И аз давам 10 за Черният отмъстител. Имаше много забавни моменти в романа.

"Черният отмъстител" я четох сравнително скоро, много силна книга на Джуд Деверо, в стила на "Сърцата...", демек голям екшън + смях до припадък. Историята беше фантастична - Александър е красив, млад, богат, мечтата на всяка жена и получава писмо от сестра си, в което тя му обяснява че града им е тероризиран от британците и имат нужда от помощ. Алекс решава да се завърне вкъщи, беше в някакво европейско пристанище и приятелят му - руското височество Николай реши да го закара (като че ли не става въпрос да минат Атлантика, а ще го метне до Перник). Пристигат в Америка, в еди кой си град и Алекс веднага се сблъска с гадориите на британците и реши да се прави на герой, така се роди Черния отмъстител, но по време на първата му акция го раниха, а описанието му се разпростря по цялото крайбрежие, като най-търсения престъпник. Така се появи нуждата от нова маскировка - всички знаят че Отмъстителят е висок, строен, мускулест и т.н., и за да не бъде заподозрн Алекс се превръща в карикатура на себе си (представям си го като Тартюф), с перуки, с едни шарени дрехи, с възглавничка на всяко възможно местенце, за да го прави дебеличък, като го видя целият му роден град умря от смях. И тук се появява главната, която си беше агресивно настроена срещу Алекс още от дете и започна да го подиграва, а той маскиран като Черния Отмъстител, да й го връща. И така - главната се влюби в разбойника, но пък се сприятели и с другия образ на Алекс. В последствие помагаше на Черния отмъстител, но се принуди да се омъжи за Алекс, комичните ситуации бяха толкова много (вече женени и Алекс не искаше да спят заедно - хем за да не се измъчва, хем за да не го разкрие, пък тя му се натресе без да й пука и се притискаше в него, а той проклина наум, че го взема за ПЛЮШЕНО МЕЧЕ )

На фона на тяхната история, беше намекната и тази на Елинор(сестрата на главната) и Николай, който също бяха супер сладки.

Невероятна книга - абсолютно и безапелационно 10 от мен!

Къкъв гав. Съжелявам, незнам защо ми се стори че е на Инчето. Та още един път темата е супер Тихи.

Не се притеснявай, случва се.

Еха, страхотни коментари за "Черния отмъстител"! Пете, вече и мен ме заболява сърцето като се сетя колко яки книжки не съм изчела още...

Редактирано 29 ноември 200916 г. от Lindsey (преглед на промените)

Когато се спомене за шпиони в любовните романи, първия роман, който изниква в съзнанието ми е "Падналите ангели" на Мери Джо Пътни. Много обичам цялата поредица на Пътни Падналите ангели, но точно този ми е най-тежък за възприемане.Изключително вълнуващ и запомнящ се роман, но така и не можах да преодолея тежката участ на главната в началото -повреме на шпионската й кариера. Само заради това я оценявам с деветка.

Редактирано 14 ноември 200916 г. от bobych (преглед на промените)

Когато се спомене за шпиони в любовните романи, първия роман, който изниква в съзнанието ми е "Падналите ангели" на Мери Джо Пътни. Много обичам цялата поредица на Пътни Падналите ангели, но точно този ми е най-тежък за възприемане.Изключително вълнуващ и запомнящ се роман, но така и не можах да преодолея тежката участ на главната в началото -повреме на шпионската й кариера. Само заради това я оценявам с деветка.

Ох, Боби, обща мъка. Споделям чувствата ти за книгата - много хубава, но малко тежка.

Ще ми се да поразкажа сюжета, но съм позабравила подробностите, затова ще оставя да го направи някой, който я е чел по-наскоро.

Все пак книгата беше нещо свежо в сравнение с това, което съм чела, тъй като този път шпионин е не само главния герой, но и главната героиня. На човека много му беше терсене тя как си набира информацията (разбира се, не както той се опасяваше), особено след като имаха история в миналото, незавършила много добре (тук идва момента с недоразумението, което е развалило годежа им и след това супер кофти нещата, които са се случили на Марго). Така че споделям оценката и също давам 9-ка.