След такива постове по адрес на Съвършен герой и аз ще се присъединя към "общото четене", и в най-скоро време ще я погна

И мен ме включи в кюпа,особено след коментара на BlackRose

Нещо ме прихвана днес и захванах "Женкраят и разбойничката", отдавна се каня да дам шанс на Кони Мейсън да се реабилитира в очите ми. Е с чисто сърце мога да кажа, че книжлето ми хареса, въпреки че имам някои забележки към стила на авторката, но донякъде ги отдавам на превода или на редакцията, не знам точно кое.

Сюжета ми допадна, достатъчно интересен и предсказуем, пък и героите бяха готини. Гейбриъл, абсолютно сладурче, от любимите типажи, а Оливия също ми хареса - първата героиня на Конито, която ми допада толкова. Единственото, което ме подразни беше, че се върза на лъжата на гадняра, че е отвлякъл брат й, но не е болка за умиране...

Също така останалите персонажи от обкръжението на главните герой бяха адски симпатични - най-вече Рам и Люк разбира се, с удоволствие след време ще прочета и техните истории, макар че все още нямам изявен любимец от тримата женкари, просто авторката не им беше обърнала чак такова голямо внимание както се случва при други поредици.

Нещо, което ме изненада в сюжета - става въпрос за много незначителен момент, но ми направи много положително впечатление - факта, че Оливия НЕ успя да предотврати дуела между Гейбриъл и гадняра! Винаги в останалите книги с подобна случка главната връхлита в последния момент и прави някоя огромна глупост, дори и при този роман, когато прочетох че хуква към полето простенах вътрешно от досада, но бях изненадана приятно от лекото кривване от шаблона!

Разбойническият образ на Оливия не ме подразни, както се опасявах, въпреки че си беше своенравна и на моменти доста независима, като цяло образът й беше хрисим и ми допадна.

Отношенията между главните също ми харесаха, въпреки че авторката се беше поуляла с интимните сцени, този път нямаше сблъсък между това, което си казват и какво "правят" героите, вярно че се опитваха да подтискат чувствата си, но нямаше оскърбления и досадни обвинения. Всичко се разви, някак балансирано, не знам как да го опиша точно, но самият сюжет се разказваше увлекателно и без наличието на дразнещи елемнти.

Факт е че подходих към романа с изключително големи резерви и никакви очаквания, и бях повече от приятно изненадана, защото нямам забележки - всъщност имам но те са изцяло насочени към "Ирис" и изключителния им "професионализъм", с който ако не си свикнал може да ти се съсипе всякакво впечатление от романа. В заключение, препоръчвам книгата и я оценявам с десятка

Нещо ме прихвана днес и захванах "Женкраят и разбойничката", отдавна се каня да дам шанс на Кони Мейсън да се реабилитира в очите ми. Е с чисто сърце мога да кажа, че книжлето ми хареса, въпреки че имам някои забележки към стила на авторката, но донякъде ги отдавам на превода или на редакцията, не знам точно кое.

Сюжета ми допадна, достатъчно интересен и предсказуем, пък и героите бяха готини. Гейбриъл, абсолютно сладурче, от любимите типажи, а Оливия също ми хареса - първата героиня на Конито, която ми допада толкова. Единственото, което ме подразни беше, че се върза на лъжата на гадняра, че е отвлякъл брат й, но не е болка за умиране...

Също така останалите персонажи от обкръжението на главните герой бяха адски симпатични - най-вече Рам и Люк разбира се, с удоволствие след време ще прочета и техните истории, макар че все още нямам изявен любимец от тримата женкари, просто авторката не им беше обърнала чак такова голямо внимание както се случва при други поредици.

Нещо, което ме изненада в сюжета - става въпрос за много незначителен момент, но ми направи много положително впечатление - факта, че Оливия НЕ успя да предотврати дуела между Гейбриъл и гадняра! Винаги в останалите книги с подобна случка главната връхлита в последния момент и прави някоя огромна глупост, дори и при този роман, когато прочетох че хуква към полето простенах вътрешно от досада, но бях изненадана приятно от лекото кривване от шаблона!

Разбойническият образ на Оливия не ме подразни, както се опасявах, въпреки че си беше своенравна и на моменти доста независима, като цяло образът й беше хрисим и ми допадна.

Отношенията между главните също ми харесаха, въпреки че авторката се беше поуляла с интимните сцени, този път нямаше сблъсък между това, което си казват и какво "правят" героите, вярно че се опитваха да подтискат чувствата си, но нямаше оскърбления и досадни обвинения. Всичко се разви, някак балансирано, не знам как да го опиша точно, но самият сюжет се разказваше увлекателно и без наличието на дразнещи елемнти.

Факт е че подходих към романа с изключително големи резерви и никакви очаквания, и бях повече от приятно изненадана, защото нямам забележки - всъщност имам но те са изцяло насочени към "Ирис" и изключителния им "професионализъм", с който ако не си свикнал може да ти се съсипе всякакво впечатление от романа. В заключение, препоръчвам книгата и я оценявам с десятка

Гордея се с теб - като ти знам мнението за Конито, че се хвана и я прочете. Книгата наистина е много хубава и историята е следурска особено как Габи се беше натаралянкал и баба му го сгащи и го накара да изтрезнее за отрицателно време само с две три изречения!!!

Мисълта ми беше, че понякога и най-ужасните авторки имат добри книги, някой една на фона на 100, други няколко лоши на фона на 100 хубави. Човек не трябва да ги зачерква съвсем от един два неуспешни опита, е има и изключения след 20 провала много трудно да се навиеш да хванеш нещо отново на същият писател/ка, но винаги има шанс.

След, като прочетох и аз няколко книжки от този тип, ще напиша два реда...

Съвършен герой - твърдо и непоколебимо му давам 10! Страшном и хареса! Не знам кое по-напред да похваля - страхотна е и историята, и начина на разказването й, и героите, и диалога и всичко С удоволствие ще си я препрочета след време.

Роза през зимата - и за нея 10. Хареса ми, но имаше моменти, които не ми допаднаха. На моменти Ирайн ми идваше малко с пресилени реакции. И много ми се захароса диалога между двойката, след като тя разбра че Кристофър и мъжа й са един и същи човек. Освен това можеше да се обърне малко повече внимание на "черния" Кристофър за повишаване на напрежението. И делата на гадняра можеше да се позадълбочат малко, пак за заплитане и красота на сюжета. Но и така, романа е много интересен.

Черният отмъстител - чудя се, но едва ли бих дала повече от 7. Честно казано този роман ме разочарова. Много ми хареса първата книга, която четох на Джуд деверо - Завоевание. И ми беше интересно да прочета и тази. Но романа е чиста детска приказка. Толкова лековено написан, че чак на моменти се пулих от чудене в какво точно се опитва да ме убеди авторката Разби ме едно от първите нападения на Черният отмъстител срещу няколко английски войнка пред къщата на един американски търговец. Появява се той и англичаните ръзбира се, само от вида му са в шах...После той преспокойно ги залавя всичките, така и не разбрах как успя да ги омотае трима-четирима в някаква мрежа. И на всичкото отгоре англичаните се смееха на закачката на Черния отмъстител с Джесика. А да не говорим за това, че човека намери време да раздава и целувки Останалите му прояви не бяха по-различен фарс.

А и Джесика много ме дразнеше на моменти как се подиграва на "напудрения" Алекс. Нали го имаше за приятел, пък само го обиждаше - та магаре ли не беше, медуза ли не беше и какъв ли не.

В началото ми беше забавна, но към средата вече ми дотегна от леко плоските изпълнения и вече последната четвърт от книгата я прочетох по диагонал. Определено не бих я прочела отново

Редактирано 14 януари 201115 г. от veselina_s_p (преглед на промените)