Добре дошли!

Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

Игра - познай романа по цитата от него Част 1

Последователи

Нова тема

12 януари 201016 г.

Ето една забавна игра със следните правила:

Сега аз ще пусна цитат от роман, като за да ви затрудня максимално ще подбера такъв, в който не се споменават имена на героите.

Следващия след мен, пише заглавието на романа, който предполага че е, а ако отговорът му е грешен, аз го просветлявам че е сбъркал и чакам следващия опит. Ако е познал аз ще пиша след него, за да го потвърдя, а той от своя страна ще трябва да пусне новия цитат и да следи докато бъде отгатнат.

Нови цитати ще се пускат само след като задалия загадката потвърди, че тя е отгатната правилно.

Ето го и моят цитат:

" — Вече си тръгна? Но аз нямах възможност да поздравя негова светлост с предстоящата му сватба.

— Което е цяло щастие — каза херцогът и мрачно се засмя.

— Страхувам се, че ако го беше поздравил, така щеше да те удари, че да ти избие зъбите."

Да ви видя колко помните :cool:

Редактирано 22 март 201016 г. от Xesi (преглед на промените)

Отговори 2,1k
Прегледи 149,2k
Създадено 16 г.16 г.
Последен отговор 15 г.15 г.

Потребители с най-много отговори

bobych 232 поста
Solenkata88 203 поста
Ralna 168 поста
Yoringel 109 поста

Най-популярни публикации

The Duchess

6 октомври 201015 г.

ГЛАВНАТА постави ръка над очите си и погледна нагоре - там сякаш се водеше борба между чистото синьо на небето и навъсеното оловно сиво на облаците, идващи откъм изток, които носеха усещането за прибл
bobych

14 април 201016 г.

Този втория цитат, страшно много ми напомня "Сърцата полудяват" от Шели Такър
Lindsey

9 май 201016 г.

И такааа, едно цитатче от исторически роман: - Разреши ми да ти помогна, &&&& - прошепна тя срещу устните му, останала без дъх, но той поклати глава. - По дяволите! Не знаеш ли ка

12 януари 201016 г.

Катрин Коултър-"Невестата от Шербрук".

12 януари 201016 г.

Автор

Катрин Коултър-"Невестата от Шербрук".

Далече от целта, пробвай пак :cool:

12 януари 201016 г.

Неееее! Не може да е от там. Първо "негова светлост" го ожениха без да присъства, т.е. брат му и то не за когото трябваше. Така че, няма как да го поздравят за предстояща сватба и той да е недоволен от това, след като искаше да се ожени за Мелисанда. Мисля, че откъса е от "Сега и завинаги" на Джудит Макнот т.е. част от разговор м/у иконома и херцог Атъртън - бащата на Джейсън.

Редактирано 12 януари 201016 г. от kristi_34 (преглед на промените)

12 януари 201016 г.

Автор

Мисля, че откъса е от "Сега и завинаги" на Джудит Макнот т.е. част от разговор м/у иконома и херцог Атъртън - бащата на Джейсън.

Браво Кристи, позна, сега е твой ред да пуснеш цитат.

12 януари 201016 г.

Ето го и моя цитат:

- Да не смея да си помислям за какво?

Погледът, с който бе възнаградена, доказваше, че той не би повярвал на невинния й вид.

- Да се месиш в работите на другите. Ако отново те хвана да се опитваш да го правиш, ще направя това, което баща ти е трябвало да направи още преди години - да те напляскам здравата по задника. Не искам да те плаша, но ако продължаваш по този начин, наистина ще бъда принуден да го сторя. Кълна се, че не знаеш кога трябва да спреш. "

Дано да е достатъчно насочващ, иначе ще добавя жокер. Но едва ли ще се наложи, като знам колко добре информирани са всички тук. Публикувано изображение

Редактирано 12 януари 201016 г. от kristi_34 (преглед на промените)

12 януари 201016 г.

Автор

Ох, много се чудя, а и лошото е че цитата ме сети за една книга от която помня само едно нещо - главния бая й се беше заканвал на главната, и накрая в някакъв двор ли бяха - седна, метна я на коляното и шляяяяп, а мацката като взе да пищи и да се мята, и главния се спря и взе да я целува, ама убийте ме нищо повече не мога да се сетя :computer2: Да се върна на играта, мисля че става въпрос за Ейми и Уорън - "Твоята магия" на Джоана Линдзи. :headphones:

12 януари 201016 г.

Не е "Твоята магия". Главната малко прилича на Ейми, но много повече си пъха носа в чуждите работи. А това за коляното не беше ли дето Девлин напердаши Мегън или се бъркам.

12 януари 201016 г.

Веднага да се разпиша и аз. :wink12: Малко на посоки, но ще пробвам с "Ангел на греха" (Джоана Линдзи). Защото Каси си е емблема на героиня, която обича да се бърка в работите на останалите.

12 януари 201016 г.

Джули Гарууд-"Брачна авантюра".

12 януари 201016 г.

Браво Тихи. Наистина, и според мен няма героиня, която да се бърка повече от Каси в хорските работи. Май не можах много да ви затрудня, но... може би следващият път. Тихи, ти си на ход.

12 януари 201016 г.

Брей, познала съм.

Да видим сега дали аз ще ви затрудня /имате и жокер с имена..., май няма да е голямо предизвикателство/:

— Глупости! Той я искаше за себе си!

— В такъв случай са те нашибали, защото си му отнел дамата. — Очите на Григорий блеснаха дяволито, когато реши да подразни командира си. — През цялото време гореше от нетърпение да замъкнеш момичето в леглото си. Не си могъл да дочакаш царят да ти я даде. Сега трябва да си платиш за грешката и си й сърдит…

— Ама че дивотии! — изсумтя Тирон, уязвен от истината в думите на руснака. — Да не си въобразяваш, че си се научил да четеш мислите ми? Защо си решил, че съм й сърдит?

— Познавам те, приятелю — Григорий сви нехайно широките си рамене. — Ако не й беше ядосан, нямаше да се преструваш така неумело…

— Така значи! Преструвам се, казваш?

— Ако всичко помежду ви беше наред, цялата руска армия нямаше да може да те изкара оттук. Щеше да останеш да я любиш в спалнята и нямаше да слезеш, докато не й се наситиш.

12 януари 201016 г.

Катлийн Удиуиз-"Завинаги в твоята прегръдка".

12 януари 201016 г.

Катлийн Удиуиз-"Завинаги в твоята прегръдка".

Да, определено не беше трудно. Ти си на ход.

12 януари 201016 г.

"... се спотайваха мечки с дълги остри нокти и окървавени зъби. Мечки, които сега я дебнеха, докато лигите им се точат от глад; мечки, които чакаха единствено прикритието на мрака, за да се нахвърлят върху нея и да я разкъсат на парченца. Точно пред себе си виждаше открито пространство — една от онези ливади, предполагаше тя, като толкова много други, които коларят беше преминал, за да стигнат дотук. Обширна, тучна ливада, нагъната като змия, обградена от белокаменни зидове, които сякаш нямаха край. Помисли си, че по ливадите бавно припкаха овце, овце с големи очи, които пасяха трева и непрекъснато се оглеждаха за… вълците.

Да, вълците. Беше готова да се обзаложи, че тук има вълци. Можеше ясно да си представи как дебнат наоколо, как кървавочервените им очи следят пресните овнешки мръвки, докато изведнъж погледът им не се спира на едно по-голямо, по-крехко парче; на нея."

Хи-хи,айде да ви видя!

12 януари 201016 г.

ееееее тва е моята любима годеница на кр.дод таман оня ден я четох мисля че е тя :rolleyes:

12 януари 201016 г.

И аз мисля, че е "Моята любима годеница". Още в началото, където се скара с коларя и той я заряза на пътя.

12 януари 201016 г.

Аха,правилно.Давайте,който е на ред.

12 януари 201016 г.

айде аз щот си мисля един от оня ден Беше се променил с годините, както и тя,макар и по-малко. Цветът на косата й беше по-тъмен от този в спомена му, но не по-малко блестящ. С годините фигурата й беше станала по-зряла, забеляза той. Сега бе много по-примамлива, отколкото на 17. От друга страна, тюркоазените й сини очи не бяха се променили. Бяха все така пленителни както и преди 7 години. -Какво искаш? Гласът й го сепна. Той бе леко гърлен, дрезгав,което го накара да се замисли за нощите, изпълнени със знойна любов.