Въх, тва и аз съм го чела. Никъв шанс да се сетя. Който е с добра памет да познава.

Ухааа,ако знаете откога съм си приготвила цитата,ама все не познавам....

Тъй,с малко закъснение моя исторически цитат :

— Аз съм ненаситен — рече той гърлено — и по-страстен от всеки друг мъж, с когото си била. Понякога исках да те погълна, да те всмуча цялата. — Той посегна и взе от нея сапуна. — И все още искам. — Главния сапуниса ръцете си и хвърли сапуна на брега. — Не мърдай.

Тя не би могла да помръдне, дори да искаше. Можеше само да го гледа как се приближава. Чувстваше се хваната на тясно, очарована, неспособна да мисли.

Сапунисаните му ръце обхванаха гърдите й.

Тя потрепери от шок и той я хвана по-здраво.

— Не, не и втори път — промълви той. — Няма да ме напуснеш отново.

— Аз не се опитвах… да се измъкна.

— Добре. Защото няма да стане. Никога повече. — Ръцете му се раздвижиха върху гърдите й, като нежно ощипаха зърната й. — Знаеш ли как се чувствах снощи в гората, всеки миг очаквах да те намеря мъртва на пътеката? — Той я повлече към плиткото, където водата стигаше само до прасците й. — Разтвори крака. — Сапунисаните му ръце се спуснаха надолу и започнаха да нанасят пяната в нея.

Тя се изпъна назад при неописуемото усещане, което я прониза.

— Какво… правите?

— Предразполагам те. — Два пръста влязоха леко и започнаха ритмично да я галят. — Аз съм едър мъж, не искам да те нараня.

О, горещата сцена от "Среднощен бродник" на Ирис Йохансен.

Редактирано 10 август 201015 г. от geri_113 (преглед на промените)

О, горещата сцена от "Среднощен бродник" на Ирис Йохансен.

Абсолютно,давай!

Абсолютно,давай!

Тя отдавна лежеше под меката пухена завивка и когато Главния влезе в стаята, обърна гръб на вратата. Напрегнатият й слух улавяше всяко негово движение. Докато го чакаше да се съблече, непрестанно си повтаряше, че би е трябвало да се преструва на заспала. Толкова й се искаше да погледне силното му тяло, да задоволи копнежа на измъченото си сърце. След малко усети как Главния легна до нея и зачака нежната милувка на ръцете му. Ала той й обърна гръб и прегърна възглавницата си.

Когато повярва, че мъжът й е заспал, Главната не можа да сдържи риданията си. Главния веднага се обърна към нея и я улови за рамото.

— Какво ти е? — прошепна загрижено той.

Тъй като не можеше да му признае истината, тя излъга тихо:

— Понякога бебето ме рита с все сила…

Главния веднага я прегърна, притисна гърба й към голите си гърди и нежно замилва корема й.

— По-добре ли е така?

Главната се усмихна в мрака.

— Много по-добре, благодаря ти, Главен. — Само след миг вече спеше, усещайки се сигурна и защитена.

Исторически е.

Тя отдавна лежеше под меката пухена завивка и когато Главния влезе в стаята, обърна гръб на вратата. Напрегнатият й слух улавяше всяко негово движение. Докато го чакаше да се съблече, непрестанно си повтаряше, че би е трябвало да се преструва на заспала. Толкова й се искаше да погледне силното му тяло, да задоволи копнежа на измъченото си сърце. След малко усети как Главния легна до нея и зачака нежната милувка на ръцете му. Ала той й обърна гръб и прегърна възглавницата си.

Когато повярва, че мъжът й е заспал, Главната не можа да сдържи риданията си. Главния веднага се обърна към нея и я улови за рамото.

— Какво ти е? — прошепна загрижено той.

Тъй като не можеше да му признае истината, тя излъга тихо:

— Понякога бебето ме рита с все сила…

Главния веднага я прегърна, притисна гърба й към голите си гърди и нежно замилва корема й.

— По-добре ли е така?

Главната се усмихна в мрака.

— Много по-добре, благодаря ти, Главен. — Само след миг вече спеше, усещайки се сигурна и защитена.

Исторически е.

А,май е Златната невеста?

А,май е Златната невеста?

Дам, ти си.

Дам, ти си.

Да не повярваш,да позная два пъти поред.Нямам готовност,ама хайде пак исторически цитат;

Главната се поколеба и сетне се предаде. Той нямаше да се откаже, а тя трябваше да пести енергията си за по-важните битки, които, изглежда, се задаваха на хоризонта. Бавно се качи във ваната. Водата беше много топла, почти гореща и Главната се потопи цялата и се настани в скута му.

— Добре. — Той постави краката й от двете страни на силните си бедра. — Е, не е неудобно, нали?

— Не. — Беше лъжа. Тази безпомощна поза я караше да се чувства неудобно, както и копринената заплаха в гласа му.

Главния се пресегна с кърпата и започна с кръгови движения да търка гърба й.

— Какво правите? Казахте ми да ви изкъпя.

— След малко. Много си напрегната. Защо?

— Знаете защо. Ядосан сте. Разбира се, това е естествена реакция.

Главния притисна главата й в кухината на рамото си и вдигна косата й.

— Знаеш ли, че косата ти е неповторима? Гъста и копринена… и жива. Ако в тъмното докосна единствено тази грива, пак ще позная, че си ти. — Той започна да търка шията й. — Тук мускулите ти са почти на възли. Страхуваш ли се от мен, Главна?

— Не. — Думата беше сподавена. Внезапно ръцете му се свиха около нея.

— Тогава би трябвало да се страхуваш. Искам да те пречупя.

— Открила съм, че мъжете често желаят да съсипят една жена.

— Не и аз. Преди да те срещна, никога не ми се беше случвало. — Той замълча за миг, сетне попита нежно:

— Облада ли те той?

— Мъжът ми ли?

— Кой друг? Освен ако нямаш още някой съпруг да пъпли из това проклето място.

— Не, разбира се, че не.

— Кажи ми тогава, моля те, хвърли ли те той на земята, когато стигнахте до конюшнята, облада ли те? — Всяка дума бе разчленена с внимателна, смъртоносна точност. Известна част от напрежението излезе от него. — Няма да позволя да ме лъжеш за тези неща.

— Не лъжа.

— Не ми каза за него. Пропускът също може да е заблуда.

Внезапно Главната се умори от въпросите и обвиненията му.

— Не ви казах за него, защото той няма значение за мен. Имах достатъчно тревоги и без да повдигам теми, които не ви засягат.

— Много леко приемаш светия обет. — Той направи пауза. — Няма значение. Ще те избавя от този съпруг, за когото казваш, че не те засяга.

— Не!

— Значи те интересува. Обичаш го?

— Мразя го, но няма да позволя да го убиете. Няма да нося този грях в душата си.

Главния се наведе и я целуна по рамото.

— Раменете ти са прекрасни, а ти няма да имаш нищо общо с това. Уверявам те, едва ли ще забележа, че съм опетнил душата си с още един грях.

— Няма да го направите. — Главната започна да се бори. — Чувате ли ме? Няма да позволя.

— Спокойно. — Без усилие той смири движенията й. — Не мърдай. И аз не искам да те наранявам.

Отново насилие.

— Защо? — попита диво тя. — Той с нищо не ви е обидил.

— Така ли? — Изведнъж Главния я блъсна настрани и я погледна с ярост. — Глупакът ме обижда с това, че те мисли за своя собственост, защото някакъв свещеник е промърморил няколко думи пред двама ви. Обижда ме това, че е използвал тялото ти като мен и че те познава. Обижда ме с това, че съществува. — Той я стисна здраво за ръцете. — О, да, всичко това е голяма обида.

— И вие ще го убиете, за да се отървете от него?

— Защо не? — Главния се засмя безпощадно. — Ще го излича от живота ти, както бих измил докосванията му от тялото ти.

среднощен бродник

среднощен бродник

Пробвах нечестна игра,ама ме изловиха моменталически

давай Zori15!

— Още през лятото не можах да напусна острова, на който живееш ти — отговори Главния с толкова овладяна сила, че думите му можеха да съдържат само абсолютната истина. — Мислех, че съм защитен срещу всяка глупава слабост, срещу всяко безполезно чувство и всяко детинско желание. Ти ми показа, че съм бил глупак — продължи той, пристъпвайки бавно към нея. — Безсърдечен безумец, който отрича топлината на слънцето. Лиших се от съня, за да заприличам на онзи образ, който ти бе създала за мен в сърцето си. Да напълня твоите фантазии с живот — това ми създаде илюзията, че съм близо до теб и няма да те разочаровам още веднъж. Главната усети нежното докосване на ръцете му върху раменете си, милувката на дъха му, който накара тънките косъмчета на тила й да настръхнат. Понечи да каже нещо, но не беше способна да произнесе нито звук. — Ти заслужаваш да станеш кралица на Англия. Готов съм да отстъпя и да те освободя, ако го желаеш — продължи с мека настойчивост той. — Но ако в сърцето ти е останала поне малко от прекрасната любов, която някога изпитваше към мен, тогава ми позволи да захраня тази скъпоценна искра с жалките си чувства и да ги събудя за нов живот. Господи, откъде намираше тези думи, способни да възпламенят сърцето й? Ами ако и сега надеждите й се окажеха напразни? Ако той беше преместил уменията си от бойното поле към дипломатическите битки? Главната се обърна към него също така рязко, както преди му бе обърнала гръб. Отвори плуващите си в сълзи очи колкото можеше по-широко и се напрегна да открие в сините дълбини отговорите на всички тези въпроси. Главния прочете мислите й. — Не знам в какво да се закълна, че говоря искрено — зашепна той с онзи магически глас, който беше нов за него. — Онова, което притежавам, е съвсем ново и не мога да го оценя, пък и е само земно благо. Вярата ми не е особено силна, а честта ми е твърде опетнена, за да бъде важна. Мога да покажа само любовта си. — Любовта си? Нали твърдеше, че не можеш да обичаш? — Главната едва събра сили да произнесе тези думи. — Ти ме научи.

Редактирано 11 август 201015 г. от zori15 (преглед на промените)

Ох, чела съм го това, но пуста й памет...

хайде със сигурност сте го чели, исторически роман е

Да не би да е "Амеран" на Жалийн Прюит-Паркър?

не е тя

нещо много ни е напекло.Дай жокер,знам ли,може би името на местност,или на приятел на главните Нещо,че срамота да ни обесиш

— Направете път, хора! Път за господаря на Хоукстоун и свитата му! Път! Впечатляващо шествие от въоръжени до зъби мъже начело с великолепно знаме придружаваше величествен рицар върху грамаден боен кон. Мъжете напредваха, без да бързат. Райън също трябваше да се отдръпне настрана. Направи го с гордото спокойствие на човек, съзнаващ собствената си стойност, и с това събуди вниманието на водача. За момент погледът на водещия рицар улови изпитателно неговия и Главния едва не извика. Под красиво извити руси вежди го погледнаха светли, пронизващи очи. Очи с цвета на морето на самотен плаж, очи с дълбочината на шлифован смарагд, чиято светлина проникна в душата му. Очите на Главната! — В името на бога, не можете ли да отстраните жребеца си от стоката ми, уважаеми рицарю? Може да замърси платовете ми! Възбуденият търговец, кръгъл като бъчва и шумен като палячо, върна Главния в действителността. Той стегна юздата на коня си, защото не желаеше да си има ядове, и реши да се възползва от случая и да поразпита търговеца. — Бихте ли ми казали кой е рицарят, който мина преди малко? — О, господине, вие явно сте чужд тук! Всички го познават. Това беше сеньорът на Хоукстоун! Един от най-приближените съветници на краля и най-смелият рицар на кралството. Рейнал де Камбремер, бивш норманин с голямо влияние. — Благодаря!

— Направете път, хора! Път за господаря на Хоукстоун и свитата му! Път!

Впечатляващо шествие от въоръжени до зъби мъже начело с великолепно знаме придружаваше величествен рицар върху грамаден боен кон. Мъжете напредваха, без да бързат. Райън също трябваше да се отдръпне настрана. Направи го с гордото спокойствие на човек, съзнаващ собствената си стойност, и с това събуди вниманието на водача.

За момент погледът на водещия рицар улови изпитателно неговия и Главния едва не извика. Под красиво извити руси вежди го погледнаха светли, пронизващи очи. Очи с цвета на морето на самотен плаж, очи с дълбочината на шлифован смарагд, чиято светлина проникна в душата му. Очите на Главната!

— В името на бога, не можете ли да отстраните жребеца си от стоката ми, уважаеми рицарю? Може да замърси платовете ми!

Възбуденият търговец, кръгъл като бъчва и шумен като палячо, върна Главния в действителността. Той стегна юздата на коня си, защото не желаеше да си има ядове, и реши да се възползва от случая и да поразпита търговеца.

— Бихте ли ми казали кой е рицарят, който мина преди малко?

— О, господине, вие явно сте чужд тук! Всички го познават. Това беше сеньорът на Хоукстоун! Един от най-приближените съветници на краля и най-смелият рицар на кралството. Рейнал де Камбремер, бивш норманин с голямо влияние.

— Благодаря!

Както и подозирах,чела съм я сравнително скоро и съм 100%

Хаде де какво ви става? Книгата е от поредица.

Леле, че съм зле. Това е "Розовата кула" на Валери Лорд.

НЕ!!!!!!!! прочети цитата по-внимателно

НЕ!!!!!!!! прочети цитата по-внимателно

Мда, бързата работа - срам за майстора. Това е втората книга - "Розите на страстта". Извинявам се за невниманието.

НЕ!!!!!!!! прочети цитата по-внимателно

Е то бая ни измъчи, но след последните жокери нема да е кулата. Розите на страстта са. 19 глава, за съм по точна.

да тя е вие сте

да тя е вие сте

Виж сега ние че си говорим на вие щото се уважаваме спор няма, ама като стане дума за правила на играта хубаво ни е разделяш. Съжалявам, че ти изземам функциите, но бебо ти си наред. Язък за цитата дето бях измъдрила ша пляскам другия път клавира пише по-бърже хихи.

Ехе, Съни, че и точната глава, браво на теб. Разминали сме се за няколко секунди като гледам и мисля да ти преотстъпя реда си този път. Нещо не ми ражда главата цитат сега, а не искам да бавя играта. Давай ти.