Маце, аре ходим на кафе да си поприказваме! Действа безотказно

Разумно би било да кажеш на колко години си и на колко години е обектът на среднощните ти сънища. Така може би ще можеш да измислим нещо по-подходящо. В какви отношения сте, ала бала?

EDIT: То с кафетата е банално естествено. Въпроса е дали и двамата знаят какво искат. Пък и не ми казвай че поканата за игра в къщи е по-малко банална...... Щото ще му стане кофти, ако бях малко по-големи и тя го пита дали да си носи презервативи или той има....

Редактирано 19 януари 201016 г. от go6o_kara (преглед на промените)

Маце, аре ходим на кафе да си поприказваме!   Действа безотказно 

Разумно би било да кажеш на колко години си и на колко години е обектът на среднощните ти сънища. Така може би ще можеш да измислим нещо по-подходящо. В какви отношения сте, ала бала?

На 12 години съм.И тя е на толкова.От моя клас е.

На 12 години съм.И тя е на толкова.От моя клас е.

Туи с кафетата много банално и 12 годишна няма да вържи може само при моряшка съпруга да даде резултат

Вие освен да си излизате по сладкарници друго нямам какво да ви кажа

иначе поне да бяхте с две години по големи че да я поканиш във вас да си играете на доктори и мед сестри

отваряш google и пишеш " наръчник на сваляча"

ети на един линк на един лауреат за нобелова награда

http://kaka-cuuka.com/729 тая тактика деиства без отказ не разните му там кафета ама поизчакаи я поне да стане на 14

Разбира се,че ще ви кажа.Ето сега мисля до го направя.

Та днес той ми се обади да ме пита дали ще излезем,за да му кажа какво съм решила.И излязохме следобяда.Говорихме доста,очите му пак се напълниха със сълзи,започна да ми казва,че ме обича,че съжелява и т-н....И аз реших да му простя.Но лошото е,че сякаш не му простих от обич,а от навик....Защото вече до такава степен съм свикнала с него,че ми е чудно какво ще правя иначе.Но към него не изпитвам точно любов,а някаква привързаност.Приятно ми като ме целува,като сме заедно и т.н,ама не съм влюбена в него.Не зная още какво да правя.Не мога да стоя с него от навик или от съжаление.Знаете ли какво му каза една приятелка,след като разбра,че Иво плаче за мен.Тя ми каза да го питам,докато е правил секс с оная другата,така ли пак е плачел за мен,тогава защо не е помислил за мен?

Здравей,Деси!

Аз мисля,че ти вече сама си намерила отговора си.Според мен не трябва да оставаш с този човек от съжаление.Двама души са заедно,защото се обичат,а не за да правят компромиси.Мисля,че най-правилно е да се бориш за истинската си любов.По-добре остави този Иво,не му давай напразни надежди.Бъди честна с него-дължиш му го.

...

Аз мисля,че ти вече сама си намерила отговора си....

Сигурно, за 5 години и половина, оставаше и да не го е намерила.

Никога не съм смятал че онлайн ще пипитам за любовните си проблеми ,но ето че на връх СВ.Валентин ще си попиша на воля...

Е ето ме преди две години (14 сеп. 2008) пристигам на 3700км от БГ или в Португалия ,не че ми се искаше да дойда тук ,но не го решавах аз...На 15 ме записаха в местното училище на 16-ти (петък) ми беше първият ден.***Около два месеца по-късно дойде този тъп/умен хубав/лош ...момент и да го *** си харесах украинката(забравих да го спомена по-горе-че си имам украинка във класа).Във началото усетих че се сблъсквам със нещо ново(каквото и да е то си мислех тогава) ,но първата седмица почти две си мълча и не знам какво да правя поради причините:

а)това е ново;

б)срам ме е.

А пък и двамата се интересувахме един от друг (дойдоха ми един спомен как аз си тръгвам от училище и тя ми помаха ,а това бе едиинственият път).Не знаех как да реагирам от всичко това - опитвам се да се спрятеля със момчетата(във БГ винаги бях отхвърлян заради факта че съм различен което е друга история) и има момиче което харесвам...Можех да избера едно от двете ,е избрах номер две.Вместо да опитам да се спрятеля като за начало със нея ...направо и разкрих чувствата си.Това беше големият бъг във проклетата програма ,която проклетият ми процесор изпълни.Е...тогава всичко между нас се срина!Всичко се спря...Аз не посях да направя повече нищо защото ме веше страх да не срина и последния ред код и ме беше(и още ме е) срам...От тогава нищо значително не се случи със изключение на 2-3 разговора от 4-5 изречения...За днес се бях подготвил от седмици - разпитах съученици за адрес или и-меил и достигнах само да мейлът ,но моят мейл беше прекалено прост защото на всякъде където мога да напиша фодор го написвах и си направих нов със ново име и всичко без малкият детаил че не се усетих и написах името си (новият мейл е от гугъл)...кореспонденцияа ни преведена на бългърски:

Аз:

тема:Денят на влюбените.

До:Мейлът ѝ.

Текст:...

Прикачени файлове:Каричка която ипипах до най малки детайли във фотошоп

Тя:

не ти дадох меилът ми,не знам как го имаш ,но вече ти казах че не те харесвам , не разбираш ли??? Остави ме на мира, и не ме защитавай* защото като го правиш ме караш да се срамувам и аз знам да се заяитавам сама остави ме!!!!!! Моля те!

*имаше една случка във която двама хулигани я нападнаха...

Това моля те на края не мога да опиша как ми прозвуча ,просто не мога...

Е сега какво се очаква от мен?Нямам опит във това и за това питам тук...А дори не мога да повярвам колко лични тайни написах тук...

Причина за редакцията:превода имаше неточност която звучеше смешно.

Редактирано 14 февруари 201016 г. от FodoR (преглед на промените)

Ами доколкото разбирам FodoR,тя не иска да е с теб,при което редно е да не я закачаш,ако това е което иска!Няма да ти е лесно,ще боли...но ако се опиташ да я забравиш-ще е по-добре...иначе рискуваш да те боли повече и да те отхвърли още няколко пъти!Късмет!

Предполагах да чуя това...И трябва да го разбирам като простото и точното "Зарежи я!"...Ок...Малко(много)гаден е животът! Ако имате други мнения ,моля публикувайте!

Предполагах да чуя това...И трябва да го разбирам като простото и точното "Зарежи я!"...Ок...Малко(много)гаден е животът! Ако имате други мнения ,моля публикувайте!

Има още много да се разочароваш от живота...На моменти чак ще си тотално обезсърчен...Без да се обиждаш, ако съдя по информацията в профила ти, малък си...

И да-Това е краят. Остави я.

П.П Съжалявам, ако бях лош или лаконичен съветник...

П.П 2 Радвай се на това, което имаш, докато го имаш...Животът може да ти изиграе много лоша шега...

Редактирано 22 февруари 201016 г. от Гост (преглед на промените)

Хората са казали - "Насила хубост не става" И по-добре да разбереш, че всичко е свършило, защото докато се чудиш какво да направиш, за да си я върнеш, може да изпуснеш нещо по-голямо.

Само да питам как да си я върна като никога не съм я "имал"?

Само да питам как да си я върна като никога не съм я "имал"?

Приятел, зависи какво разбираш под "върна" .... Примерно да върнеш нейния интерес към теб, преди да си й признал какво чувстваш.... Много е относително.

Ех не знам...Със първият пост ми каваш гледай за друга(не че ще го направя макар и горните постове да казват почти същото) този пък си го разтълкувах като(макар и да не знам защо) опитай да направиш нещо...

Ех не знам...Със първият пост ми каваш гледай за друга(не че ще го направя макар и горните постове да казват почти същото) този пък си го разтълкувах като(макар и да не знам защо) опитай да направиш нещо...

Ами аз съм сигурна, че си правил опити? Или греша? И все пак съвета ми е да я забравиш .. Няма нужда да се измъчваш заради някого, на когото не му пука как си ти ...

Ами азмалко за друго смелост имам ама за тез' опитчета...не ,за съжалиние не...И имам въпросът дали имам шанс?Естествено ако се опитам знам че не може да очаквам "чудо"...

Ами азмалко за друго смелост имам ама за тез' опитчета...не ,за съжалиние не...И имам въпросът дали имам шанс?Естествено ако се опитам знам че не може да очаквам "чудо"...

Хмм ... Не знам.Остави я малко и след време опитай пак.

Обаче, ако не й допадаш като характер или по др. критерий ... няма как да стане.

Само едно последно въпросче.Как да подходя?Или си е според човек...

беше някъде началото на април 2009г...с приятелката ми се разхождахме из града, но по едно време тя каза, че и е лошо и се прибра...същото направих и аз...прибрах се изкъпах се, хапнах и влязох в skype да си чатим (както правим всяка вечер)... но тя не бе в skype..огасих компютъра и си легнах...на следващия ден и се обадих да излезем...но тя не вдигна...и така няколко седмици...изпрати ми СМС, който гласи, че баща и е претърпял тежка катастрофа и че ще заминат за Пловдив (в някаква болница)... за няколко дена...нооо уви мина си учебната година и нямаше помен от нея...дойте и края на юни иии трябваше да правя тестове там за кандидатстване (7 клас бях тогава)....минаха и те.. реших да кандитатствам в Совия-НПМГ ноо не ме приеха там...и затова се пробвах в някакво училищв в Пловдив...иии ме приеха там...веднага се обадих на приятелката ми да излезем и да се видим...тя се засмя фалшиво опитвайки се да ме залъже, че се радва..но така и не се видяхме...минха още месеци..а бяхме в един град............един ден случайно се разхождах из града и я видях с едно момче....да се прегръщат и целуват...подозирам че ме е видяла защото на вечерта се лигавеше и ме молеше отново да излизаме...но според мен всичко е изгубено...кажете какво да направя плс хелп

sorry ако има правописни грешки...писах го набързо...а и съм на 14

Редактирано 11 април 201016 г. от doichi (преглед на промените)

sorry ако има правописни грешки...писах го набързо...а и съм на 14

Интересно - за половин час ли порасна с цяла година ?

Защото до преди малко в другите теми тръбиш , че си на 13 :

аз съм на 13...и мога да ви кажа че момичетата са много по сексуално настроени от колкото нас...направо идват при теб и ти сяда на... :eek:

аз се интересувам от....любов пари музика иии секс на 13съм :)

аз съм на 13 и го бръсна а пък брат ми е на 11 и той го бръсне (неговия е много по-голям) абе промени се света

миналата година трябва да си бил на 12 години...

Може днес да му е рожденния ден и да е роден в 22.00

всъщност съм на 12 и преживях подобна случка...но не исках да казвам, за да не се смеете, че съм много малък.това е :cool: на 1 юни навършвам 13 :eek:

Редактирано 11 април 201016 г. от doichi (преглед на промените)

всъщност съм на 12 и преживях подобна случка...но не исках да казвам, за да не се смеете, че съм много малък.това е :speak: на 1 юни навършвам 13 :P :P

всъщност, не ти ли е време вече да спинкаш, че утре сте на даскало?

всъщност, не ти ли е време вече да спинкаш, че утре сте на даскало?

:speak:неее

Ами щом те е молела да излезете и се интересуваш от секс(поне така си писал...), има ли нужда да доуточнявам?

Еми, мнооооого си лоша

Редактирано 11 април 201016 г. от go6o_kara (преглед на промените)