Странно... Мислите ли, че който и да е човек заслужава да гние в някакъв ад цяла вечност? Понеже характера на човека се оформя от възпитание и външна среда. Ако аз се родя в някоя страна, където религията е ислям, заслужавам ли да бъда в християнския ад, само защото са ме възпитали да бъда мюсюлманин? И обратното...

Известно е, че приемането на кетамин предизвиква преживявания близо до смъртта(NDE). Ето едно изследване как приемането на кетамин предизвиква светлина в края на тунела, общуване с ангели,богове и дяволи.

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20397876

Тук не коментирам има ли или няма живот след смъртта, а обръщам внимание на това, че подобни лични свидетелства като NDE сами по себе си не са доказателство за задгробен живот, рай, ад и т.н. Същото се отнася мистичните преживявания на светците, пророците и др. под.

Това нещо кетамин... Да не би да е наркотик?

Това нещо кетамин... Да не би да е наркотик?

Кетаминът или "котешкия валиум" е дисоциативен анестетик, като фенциклидин/РСР (phencyclidine) или "ангелския прах", но е по-слаб. Употребява се и като наркотик. Изменя разпределянето на невротрансмитера глутамат в мозъка. Последният участва в регулацията на усещането за болка, в реакцията на организма към външните дразнители и паметта (в т.ч. амнезия). Може да предизвика преживяванията сходни с тези предшестващи смъртта. Тези чувства се наричат "К дупка" и са подобни на някои при LSD. Нямам практически опит с такива неща и не ги препоръчвам никому. В най-добрия случай могат да ви доведат до "вратата", в най-лошия - до гроба...

В най-добрия случай могат да ви доведат до "вратата"

Според мен подобни изживявания са най - илюзорни и се превръщат в добър инструмент на висшия Аз.

Будите бягат от замъглените съзнания... (:

Кетаминът или "котешкия валиум" е дисоциативен анестетик, като фенциклидин/РСР (phencyclidine) или "ангелския прах", но е по-слаб. Употребява се и като наркотик. Изменя разпределянето на невротрансмитера глутамат в мозъка. Последният участва в регулацията на усещането за болка, в реакцията на организма към външните дразнители и паметта (в т.ч. амнезия). Може да предизвика преживяванията сходни с тези предшестващи смъртта. Тези чувства се наричат "К дупка" и са подобни на някои при LSD. Нямам практически опит с такива неща и не ги препоръчвам никому. В най-добрия случай могат да ви доведат до "вратата", в най-лошия - до гроба...

Халюциген... Ясно значи. Това общуване е обикновена халюцинация, породена от ефекта на наркотика.

Халюциген... Ясно значи. Това общуване е обикновена халюцинация, породена от ефекта на наркотика.

В определен смисъл всичко, което преживяваме на сън или наяве е халюцинация.

В определен смисъл всичко, което преживяваме на сън или наяве е халюцинация.

Само, че от халюцинациите наяве боли и остават белези. Ако не ми вярваш, докосни нажежено до червено желязо... Докато със сънищата и състоянието, когато ти въздейства халюциген не е така.

Всъщност по-добре никой да не пробва с кетамин или каквото там беше. Наркотиците са опасна работа, лесно се пристрастяваш и ставаш после пълен боклук. Даже и да се излекуваш, желанието за живот ще те е напуснало отдавна. Един вид с наркотиците попадаш в вътрешен ад.

Всъщност по-добре никой да не пробва с кетамин или каквото там беше. Наркотиците са опасна работа, лесно се пристрастяваш и ставаш после пълен боклук. Даже и да се излекуваш, желанието за живот ще те е напуснало отдавна. Един вид с наркотиците попадаш в вътрешен ад.

Това казвам и аз.

Относно интересния проблем на „втората смърт” извадих няколко пасажа от том ІІІ на „Тайната Доктрина”. Този най-разхвърлян и неясен том от книгата (последен, въпреки че е трябвало да има и четвърти) е бил съставен по записките на Е. П. Блаватска след преждевременната и смърт от нейните ученици и съратници. Като Ани Безант например.

„ ... че тези два термина – „втора смърт” и „Душа”, в някакъв смисъл са маскировки. „Душата”, без да се прави разлика, се отнася и към Буддхи-Манас, и към Кама-Манас. Що се отнася до термина „втора смърт”, обозначението „втора” се отнася към няколкото смърти, на които се подлагат „Принципите” в течение на своето въплътяване; само окултистите напълно разбират смисъла на даденото твърдение. Тъй като ние имаме: 1) смърт на Тялото; 2) смърт на Животинската Душа в Кама Лока; 3) смърт на Астралната Линга Шарира, следваща смъртта на тялото; 4) метафизичната смърт на Висшето Его, безсмъртното, всеки път, когато то „пада в материята” или се въплътява в нова личност. Животинската Душа, или Низшият Манас, тази сянка на Божественото Его, която се отделя от него, за да одушеви личността, по никакъв начин не може да избегне смъртта в Кама Лока, във всеки случай – тази част от отражението, която е земен остатък и не може да се запечата в Егото. И така, в Езотеричното учение главната и най-важна тайна по отношение на „втората смърт” е била и до днес е ужасната възможност от смърт на Душата, т.е. нейното откъсване от Егото на земята по време на земния живот на човека. Това е действителната смърт (макар и с шанс за възкръсване), която не оставя никакви следи у човека и все пак запазва последния като жив труп морално. (...) Но сега аз имам разрешението да обясня това на всички, разкривайки го на първо място пред езотериците и когато те старателно го усвоят, техен дълг ще бъде да да преподават това специално учение за „втората смърт” на другите и да предпазят всички теософи от нейната заплаха.”

„За да не смущаваме ума на западния ученик с трудната за разбиране индийска метафизика, нека той разглежда низшия Манас или Ум като лично Его в състояние на бодърстване и като Антахкарана само в течение на тези моменти, когато той се устремява към своето Висше Его и по този начин става средство за контакт между двете. Именно по тази причина я наричат „Пътека”. Когато член или орган на физическия организъм остава без употреба, той отслабва и накрая атрофира. Същото става и с менталните способности и следователно става ясно, че при напълно материалистичните и развратени натури функцията на низшия ум, наричана Антахкарана, атрофира.

Според Езотеричната Философия това учение обаче е такова: отчитайки, че способностите и функцията на Антахкарана са дотолкова необходими, доколкото посредничеството на ухото за чуване и но окото за виждане, докато чувството на Аханкара, т.е. „Азът” или егоизмът, не е изцяло потиснато у човека и низшият ум не е влят напълно във Висшия Буддхи-Манас и не е станал единен с него – става ясно, че разрушаването на Антахкарана е подобно на разрушаването на мост над непроходима бездна: пътникът никога няма да стигне до целта на другия бряг. Ето в това се съдържа разликата между екзотеричното и езотеричното учение. Чрез устата на Веданта първото казва, че докато Умът (низшият) се вкопчва в Духа (Буддхи-Манас) чрез Антахкарана, той не може да придобие истинска Духовна Мъдрост, Джнана и това може да се постигне само чрез стремежа да се стигне en rapport с Вселенската Душа (Атма); всъщност, че Раджа Йога се достига по пътя на игнориране на Висшия Ум. Ние казваме, че това не е така. Не може да се прескочи нито едно стъпало от стълбата, водеща към знание. Нито една личност не може да постигне Атма или да контактува с него по друг начин, освен чрез Буддхи-Манас; опитът да се стане Дживанмукта или Махатма, преди да се стане Адепт или дори Нарджол (безгрешен човек), е равносилен да се стигне Цейлон от Индия без преминаване по море (е, тогава все още не е имало самолети). Поради това ние сме казали, че ако разрушим Антахкарана, преди личното да е преминало под абсолютен контрол на неличното Его, ние рискуваме да загубим последното и да бъдем откъснати от него завинаги, ако наистина не побързаме да възстановим контакта чрез огромно окончателно усилие.

Едва когато неразривно сме се съединили със същността на Божествения Ум, ние следва да разрушим Антахкарана.

„Когато самотният воин, преследван от армията, търси убежище в крепостта, за да откъсне врага от себе си, той отначало разрушава подвижния мост и чак след това започва да унищожава преследващите го; така трябва да постъпи Сротапати, преди да убие Антахкарана.”

Или както излага това една окултна аксиома:

„Единицата става Трима и Три поражда Четири. Последният (Четворката) трябва отново да стане Трима и Божествените Трима да се разширят в Абсолютно Едно.”

„... Лишен от своите ръководещи принципи, но засилен от своите материални елементи, Кама Манас, наместо да бъде „производна светлина”, сега става самостоятелно Същество. След като си е позволил да се спуска все по-ниско на животински план, когато за неговото земно тяло настъпи часът да умре, става едно от двете: или Кама Манас незабавно се преражда в Миалба, състоянието Авичи на Земята [Земята, или по-точно земният живот, е единствената Авичи (Ад), която съществува за хората на нашето човечество на това земно кълбо. Авичи е състояние, а не местност; тя е противоположност на Девачан. Такова състояние съпътства душата където и да отиде, независимо дали в Кама Лока, като полусъзнателно привидение, дали в човешко тяло, когато тя отново се ражда, за да страда от Авичи. Никакъв друг Ад нашата философия не признава.] или, ако той е станал много силен по злина – „безсмъртен в Сатаната”, според окултния израз – за кармични цели никога не му се разрешава да остава в активното състояние Авичи в земната Аура. (....) И когато неговото висше Его още веднъж се въплътява, отделяйки ново отражение, или Кама Манас, тогава обреченото низше Его, подобно на чудовището на Франкенщайн, винаги чувства привличане към своя Баща – който отхвърля сина – и става „Обитател на Прага” на земния живот.”

За „Обитателя” само ще кажа, че изглежда като доста лоша форма на обсебване. Блаватска го сравнява с мистър Хайд от историята на Робърт Луис Стивънсън. Състоянието на нравствена слабост на личността може да открие Аурната Обвивка за такова обземане. А бедата на „бездушието” сполетява човека само ако е напълно развратен в сърцето си, т.е. при пълно срастване на съзнанието с егоистичния низш „аз”. Земният опит на такава личност не може да прибави нищо към ствола на Дървото на Вечния Живот (Сутратма) чрез Манас, и става като откъсната страница от „Книгата на Живота”. Струва ми се, че е по-добре тези образи да бъдат възприемани като метафори, защото в крайна сметка те са точно такива.

„Мозъкът се храни като вампир, живее и набира сила за сметка на своя духовен родител... и личната полунесъзнателна Душа става безчувствена, без надежда за поправяне. Тя е безсилна да различи гласа на своя Бог. Тя си поставя за цел само разработването и по-пълното постигане на натуралния земен живот и по този начин може да разкрие само тайните на физическата природа... Тя започва с това, че става фактически мъртва в течение на живота на тялото; и завършва с това, че напълно умира, т.е. унищожава се като цялостна безсмъртна Душа. Такава катастрофа често може да настъпи много години преди физическата смърт на човека: „На всяка крачка в живота ние се сблъскваме с лишени от души мъже и жени”. И когато идва смъртта... няма вече Душа (превъплътяващо се Духовно Его), която трябва да се освободи... тъй като тя е отлетяла много години преди това.”

„Изразено с езика на Езотеризма, всяка непоправимо материална личност е мъртъв Човек, жив автомат, независимо от това, че е дарен с голяма мозъчна сила. Чуйте какво казва Арясанга, излагайки същия този факт:

„Това, което не е нито Дух, нито Материя, нито Светлина, нито Тъмнина, а в действителност ги съдържа и е техен Корен – т.е. ти. При всяка Зора Коренът хвърля своята сянка върху СЕБЕ СИ и тази сянка ти наричаш Светлина и Живот, о, бедна мъртва Форма. (Този) Живот-Светлина като поток се устремява надолупо стълбата на седемте свята, чиито стъпала с всяка крачка стават по-плътни и тъмни. И издигащ се по тази седем пъти по седем стълба и нейно вярно огледало си ти, о, малки човече! Ти си това, но не го знаеш.”

Редактирано 12 юни 201213 г. от witness (преглед на промените)

В определен смисъл всичко, което преживяваме на сън или наяве е халюцинация.

м абе не съм много сигурен, аз имах 1-2 преживявания под упойка, че и по време на сън, които ме оставиха с усещането че са по-истински от това да седя срещу някого с който си пием кафето.