Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Архивирана тема

Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да добавяте нови отговори в нея, но винаги можете да публикувате нова тема, в която да продължи дискусията. Регистрирайте се или влезте във вашия профил за да публикувате нова тема.

El.

Войни на светлината

Препоръчан отговор


Всъщност те имат на български доста наименования - воини на светлината, светлоносци, служители на светлината (lightworkers), пътеводители (way-showers)...

Повечето "изповядват" смес от западно-езотерични учения и източни философии, но не е задължително. Вярват във "възнесението" на човешкото съзнание и идването на новото поколение деца на Земята. Някои от тях контактуват с ангелските си проекции, други- с учители от извънземните реалми.

Знам, че в този под-форум има ортодоксално вярващи православни, мюсюлмани, индуси. Също и "нетрадиционно" вярващи, следващи различни философски или езотерични учения и еретици и атеисти. Знам, че работата на светлоносците за много от тях би била вмешателство на "мрака" по пътя за спасението на човека. Поради тази причина ще помоля всеки, който изпитва желание да се възмути или да създаде спор в тази тема, да не го прави. Просто да затвори страничката и да продължи по пътя си.

Нека това да е тема, която е изпълнена с позитивни послания, независимо от кое вероизповедание или вярване идва. Слагайте неща, които ви карат да се чувствате положително заредени и спокойни. Било то картина, музика, текст, стих.

Да видим, дали този експеримент ще доведе до едно място с глътка чист въздух и свежо-зелена трева :)

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=Vw7cBnyeRjA&feature=related

Публикувано изображение

Да беше уцелила правописа :clap:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

89. Ал-Фаджр (Зората)

27. О, душа успокоена,

28. завърни се при твоя Господ доволстваща, заслужила благосклонност!

29. Влез сред Моите раби,

30. влез в Моя Рай!

64. Ат-Тагабун (Разкриването на заблудата)

8. Вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник, и в Светлината, която низпослахме! Сведущ е Аллах за вашите дела.

36. Йа Син (Йа Син)

58. [И ще им се каже:] “Мир!” - Слово от милосърдния Господ.

59. Отделете се Днес, о, престъпници!

60. Не ви ли повелих, о, синове на Адам, да не служите на сатаната? Той е ваш явен враг.

61. А на Мен да служите! Това е правият път.

……………………

20. Та ха (Та ха)

79. Кажи: “Ще ги съживи Онзи, Който ги сътвори първия път. Той знае всичко как се сътворява.

80. Онзи, Който стори за вас огън от зеленото дърво и ето ви - от него палите!”

81. А нима Онзи, Който сътвори небесата и земята, не е способен да сътвори подобни [хора]? Да! Той е Всетворящия, Всезнаещия.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?

Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.

Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.

Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.

Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.

Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.

Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.

Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.

Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.

Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си; И постелката ни е зеленината.

Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.

Песен на песните 1-7:17

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Докле имате виделината, верувайте във виделината, за да сте синове на виделината. Ев.И. 12:36 Така да просветне вашата виделина пред человеците, за да видят добрите ваши дела и да прославят Отца вашего, който е на небеса. Ев.М.5:7 Благодарим ти, Господи Боже Вседържителю, който Си, който Си бил и който ще бъдеш, защото Си приял голямата Си сила и възцарил Си се. О.И.11:17

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Днес попаднах на тези красиви думи на индианците от Сев. Америка: Молитва на индианците О Велик Дух, Чийто глас аз чувам във ветровете и чието дихание дава живот на всичко в този свят, ...Чуй ме! Аз съм малък и слаб, Аз имам нужда от твоята сила и мъдрост. Позволи ми да вървя в красота и направи очитеми винаги да виждат червения и виолетов залез. Направи ръцете ми да уважават нещата, които ти си направил и моите уши остри, за да чуват гласа ти. Направи ме мъдър, така че да разбера нещата, които ти си научил моите хора. Позволи ми да науча уроците, които ти си скрил във всяко листо или камък. Търся сила, не за да съм по-велик от моя брат, но за да се преборя със своя най-голям враг- себе си. Направи ме винаги готов да дойда при теб, с чисти ръце и прям поглед. Така че когато животът се изниже, като гаснещия залез, моят дух да дойде при теб без срам. (translated by Lakota Sioux Chief Yellow Lark in 1887) published in Native American Prayers - by the Episcopal Church. Отнасяйте се добре към земята. Тя не ви е дадена от вашите родители, Нея я заехте от вашите деца. Ние не наследяваме земята на нашите Предци, Ние я взимаме на заем от Децата ни. Ancient Indian Proverb Още едно преведено: Човечеството не е изтъкало мрежата на живота. Ние сме само една нишка в него. Каквото направим на мрежата, правим го на себе си. ...Всички неща са навързани заедно. Всичко се свързва. Chief Seattle, 1854 http://www.sapphyr.net/natam/quotes-nativeamerican.htm


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със задължения. По пътя на страха, каквото и да правим, то е защото трябва да го направим и очакваме другите да направят нещо, защото трябва да го направят. Имаме задължението и веднага след като то се появи, ние започваме да му се съпротивляваме. Колкото повече съпротива оказваме, толкова повече страдаме. Рано или късно се опитваме да избягаме от задълженията. От друга страна, любовта не притежава съпротива. Каквото и да правим, то е защото искаме да го правим. То става удоволствие, то е подобно на игра и ние изпитваме удоволствие от него.

При любовта няма очаквания. Страхът е пълен с очаквания. Посредством страха ние правим нещата, защото трябва да ги направим и очакваме и другите да направят същото. Ето защо страхът наранява, а любовта не наранява. Ние очакваме нещо и ако то не се случи, се чувстваме наранени. Обвиняваме другите, че не изпълняват нашите очаквания. Когато обичаме, нямаме очаквания - правим нещо, защото така искаме и другите хора постъпват по определен начин по същата причина - защото така искат или не искат и в това няма нищо лично. Когато не очакваме нещо да се случи, ако нищо не се случи, това не е важно. Не се чувстваме наранени, защото всичко, което става е О.К. Ето защо почти нищо не ни наранява, когато обичаме. Ние не очакваме, че нашият любим трябва да направи нещо, и съответно нямаме задължения.

Любовта почива върху уважението. Страхът не уважава нищо, включително себе си. Ако аз съжалявам за вас, това означава, че не ви уважавам. Означава, че не можете да правите собствен избор. Когато трябва да правя изборите вместо вас, в тази позиция аз не ви уважавам. Ако не ви уважавам, тогава аз се опитвам да ви контролирам. През повечето време, когато казваме на децата си как да живеят техния си живот, това е защото не ги уважаваме. Съжаляваме ги и се опитваме да направим за тях това, което те самите трябва да направят за себе си. Когато не уважавам себе си, аз се съжалявам, струва ми се че не съм достатъчно добър за този живот. Как да разберете кога не уважавате себе си. Когато казвате: “Горкият аз, не съм достатъчно силен, достатъчно интелигентен, достатъчно красив, не мога да го направя.” Самосъжалението произтича от липсата на респект.

Любовта е безжалостна. Тя не изпитва съжаление към никой, но е състрадателна. Страхът е изпълнен със съжаление, той изпитва съжаление към всеки. Вие ме съжалявате, когато не ме уважавате, когато не смятате, че съм достатъчно силен за да се справя. От друга страна любовта респектира. Обичам те - зная, че можеш да се справиш. Зная, че си достатъчно силен, достатъчно добър и интелигентен, за да направиш свой собствен избор. Не е необходимо да правя избор вместо теб. Ти можеш да го направиш. Ако паднеш, аз ще ти подам своята ръка, мога да ти помогна да станеш. Мога да кажа: “Ти можеш, продължавай напред.” Това е състрадание, но то не е същото като да изпитваш съжаление. Състраданието произтича от уважението и любовта, а чувството на съжаление е резултат от страха и липсата на уважение.

Любовта е напълно отговорна. Страхът избягва отговорността, но това не означава, че няма отговорност. Като се опитваме да избегнем отговорността, ние правим една от най-големите грешки, защото всяко действие има последствие. Всичко, което мислим, всичко, което правим, има последствия. Когато правим избор, ние имаме резултат или реакция. Ако не направим избор, пак имаме резултат или реакция. Ние ще преживеем последствията от нашите действия по един или друг начин. Ето защо всяко човешко същество е напълно отговорно за своите действия, дори и да не иска да носи тази отговорност. Другите хора може да се опитват да платят за вашите грешки, но вие така или иначе ще си платите за грешките и тогава като цяло плащате двойно. Когато другите се опитват да поемат вашата отговорност, това само създава по-голяма драма.

Любовта винаги е мила, страхът не е. Поради страха ние сме изпълнени със задължения и очаквания, не проявяваме респект, избягваме отговорността и изпитваме съжаление. Как да се почувстваме добре, когато толкова ни е страх. Чувстваме се жертва на всичко. Чувстваме се ядосани, тъжни, ревниви или предадени.

Гневът не е нищо друго освен страх с маска. Тъгата, също е страх с маска, ревността също. С всички тези емоции, идващи от страха и предизвикващи страдание, ние само претендираме, че сме мили. Ние не сме мили, защото не се чувстваме добре, не сме щастливи. Ако вие сте на пътя на любовта, нямате задължения, нямате очаквания. Не съжалявате себе си или партньора си. Всичко върви добре за вас и затова усмивката е винаги на лицето ви. Чувствате се добре със себе си, и тъй като сте щастлив, вие сте мил. Любовта винаги е добра и тази доброта ви прави щедър и отваря всички врати. Страхът е егоистичен - това е само за мен. Егоизмът затваря всички врати.

Любовта е безусловна. Страхът изобилства от условия. На пътя на страха, аз ще те обичам, ако ми позволиш да те контролирам, ако си добър към мен, ако подхождаш на образа, който съм си изградил за теб. И понеже ти никога няма да постигнеш този образ, аз те осъждам за това и те обявявам за виновен. Много пъти аз дори се срамувам от теб, защото не си това, което искам. Ако не подхождаш на този образ, ти ме смущаваш, дразниш ме, не мога да проявявам никакво търпение към теб. Аз просто претендирам за доброта. На пътя на любовта няма ако, няма условия. Обичам те без причина, без никакви оправдания. Обичам те такъв какъвто си и ти давам свободата да бъдеш такъв. Ако не те обичам такъв, тогава по-добре да бъда с някой друг, който отговаря на моите изисквания. Нямаме право да променяме, когото и да било и никой няма право да променя нас. Ако решим да се променяме, това трябва да е защото ние така искаме, защото не желаем повече да страдаме.

Повечето хора изживяват целия си живот, вървейки по пътя на страха. Те се обвързват, защото чувстват че трябва да бъдат обвързани. В тази връзка проявяват всички свои очаквания към партньора си и към себе си. Цялата тази драма и страдание съществуват, защото ние използваме канали за комуникация, които са съществували още преди да се родим. Хората съдят и стават жертви, клюкарстват се взаимно, клюкарят с приятели, клюкарят в бара. Карат членовете на семейството да се мразят един друг. Натрупват емоционална отрова и я предават и на децата си. “ Виж баща си – какво ми направи. Не бъди като него. Всички мъже са такива, всички жени са такива.” Ето какво правим с хората, които обичаме толкова много – със собствените си деца, приятели и партньори.

На пътя на страха имаме толкова много условия, очаквания и задължения, че създаваме безброй правила да защитим себе си от емоционалната мъка. А истината е, че не бива да има никакви правила. Тези правила повлияват върху качеството на каналите за комуникация между нас, защото когато се страхуваме, ние лъжем. Ако ти имаш очаквания какъв да бъда, тогава аз се чувствам длъжен да бъда такъв. Истината е, че не съм това, което искаш. Когато съм честен и съм това, което съм, ти се чувстваш наранен, ти се ядосваш. Тогава аз те лъжа, защото се страхувам от твоята присъда. Страхувам се, че ще ме обвиниш, че ще ме осъдиш и ще ме накажеш. И всеки път, когато си спомниш, ти ме наказваш отново и отново за същата грешка.

На пътя на любовта има справедливост. Ако направите грешка, плащате само веднъж за нея и ако вие истински обичате себе си, вие се учите от тази грешка. На пътя на страха няма справедливост. Карате себе си да плащате хиляди пъти за една и съща грешка. Карате приятеля или партньора си да плаща хиляди пъти за същата грешка. Това създава чувство за несправедливост и отваря много емоционални рани. След това, разбира се, смятате, че си сте се провалили. Хората драматизират всичко, дори съвсем прости и дребни неща. Виждаме тези драми в обичайните взаимоотношения..., защото те са на пътя на страха...

Ето какво се случва, когато изхождаме от пътя на страха. Тъй като не те уважавам, аз действам сякаш ти не си достатъчно интелигентен, за да видиш какво е добро и какво не за теб. Допускам, че не си достатъчно силен да влезеш в определени ситуации и да се грижиш за себе си. Аз трябва да те контролирам и казвам: “Нека го направя вместо теб” или “Не прави това”. Опитвам се да потискам твоята половина от връзката и поемам контрола за всичко. Ако аз контролирам цялата връзка, тогава къде е твоята част? Тя не работи....

По пътя на любовта, вие давате повече отколкото взимате. И разбира се, обичате себе си достатъчно, че да позволявате на егоистични хора да се възползват от вас. Вие няма да си отмъщавате, но сте наясно във вашите общувания. Може да кажете: “Не харесвам, когато се опитваш да се възползваш от мен, когато не ме уважаваш, когато не си добър с мен. Не се нуждая от някой, който да злоупотребява с мен с думи, емоционално или физически. Нямам нужда да чувам ругатните ти през цялото време. И не, защото съм по-добър от теб, а защото обичам красотата. Обичам да се смея, обичам да се забавлявам, обичам да обичам. И не защото съм егоист, аз просто не искам голяма жертва край мен. Това не означава, че не те обичам, но аз не мога да поема отговорност за твоя сън. Ако имаш взаимоотношения с мен, ще бъде твърде тежко за твоя паразит, защото няма да реагирам на твоя боклук въобще.” Това не е егоизъм; това е любов към себе си. Егоизмът, контролът и страхът ще разрушат почти всяка връзка. Великодушието, свободата и любовта ще създадат най-красивата връзка: продължаваща любовна история....

Накрая, ако вие разберете, че никой друг не може да ви направи щастливи, и че щастието е резултат на любовта, която извира от вас, тогава сте овладели великото майсторство... Изкуството на Любовта...

Можем да говорим за любовта и да изпишем хиляди книги за нея, но любовта ще е различна за всеки от нас, защото трябва лично да я преживеем. Любовта няма нищо общо с представите, тя е свързана с действието. Любовта в действие може да донесе само щастие. Страхът в действие може да предизвика само страдания.

Единственият начин да овладеете любовта е да я практикувате. Не е необходимо да оправдавате любовта си, да я обяснявате, необходимо е само да се упражнявате в любов. Майсторството се изгражда с практика.

Източник: из "Овладяването на Любовта"-дон Мигел Руиз

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Публикувано изображениеАд

Публикувано изображениеи Рай

Или колко много могат да се излъжат очите ни от един умел майстор :speak:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Никое слънце...

Дребни стотинки

събират в себе си значението

на разликата.

Желанието да пътуваш изостава

като уморен кон, преплита крака,

издиша шумно бели кълбета пара

през ноздрите си.

Точно на границата на деня и нощта

има една линия на абсолютния мрак.

Никой не знае какво става в нея,

защото линията е безкрайно тънка,

нейната дебелина е колкото радиуса на една точка

но в същото време радиусът на една точка е теоретично

безкраен,

е проход между вселени.

Ако двама души се допрат истински в една само точка,

те могат да слеят вселените си.

Значи хората, които не са се слели, не са успели да се допрат

в НИТО ЕДНА точка. Няма такива работи като „разминавахме се

по някои точки”

Всъщност по скоро трябва да се каже „не се допряхме в нито една

точка”

Смятам, че слънцето не е едно – две са,

а може би дори и повече.

Когато някое слънце се измори, то се измъква през

линията между деня и нощта –

влиза от едната и страна, докато от другата

страна на линията излиза някое отпочинало слънце,

за да продължи да осветява земята.

А хората нищо не забелязват. За тях точката си е точка.

Линията е само теоретично понятие,

самоцелно интелектуално упражнение, което

нищо не обяснява, за нищо не служи.

Хората не се замислят, че

никое слънце не може да издържи

само толкова време без почивка

да осветява всичките тези щуротии.

Блогът на Маркъс- "Светци и предатели"

Това е един изключително колоритен и талантлив млад българин.

Истински воин, дали е на светлината не знам. Но знам, че при него няма комерсиалност, няма грам фалш.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Или колко много могат да се излъжат очите ни от един умел майстор :(

Мдаааммм ... очите може би, но не и друго . :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Pie Jesu

Pie Jesu Domine,

dona eis requiem.

Милостиви Господи Иисусе,

дай им покой.

Pie Jesu Domine,

dona eis requiem sempiternam.

Милостиви Господи Иисусе,

дари им извечен покой.

преводът е фриволен и вероятно не-точен

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Въпрос: Какво може да бъде направено за да засилим/укрепим аурата?

Съществуват много неща, които могат да усилят полето. Но отначало се постарайте да отстраните корена на проблемите. Прекратете да използвате микровълновите фурни. Ако сте принудени да прекарвате по много часове пред компютъра, както мнозина от вас правят, могат да се вземат мерки, които да неутрализират излъчването.

Има многочислени упражнения за усилване на аурата. Някои от тях са общоприети, други не.

• Упражнявайте се поне по 30 минути на ден (Тай-чи, Йога или разходка)

• Увеличете употребата на вода и я намагнитвайте

• Провеждайте детоксикации с помощта на сауна, клизми, масажи

• Използвайте солени/минерални вани и натурални топли извори

• Използвайте терапията с виолетовия Лъч на Тесла (озонов генератор)

• Използвайте магнити на стелките и на китките (най-малко 3500 гауса)

• Носете определени комбинации от скъпоценни камъни

• Носете благородни метали около шията и китките

Съблюдавайте здравословното хранене

• Избягвайте излишъци от алкохол

• Изключете/минимализирайте токсините, тотюна и лекарствените средства

• Всяка седмица използвайте очистващи средства, такива като суров чесън, ябълков оцет и джинджифил

• Работете с Фи-кристалите на Фогел за защита на аурата

• Използвайте в аромотерапията салвия (градински чай)

• Използвайте чиста звукова честота с помощта на кристални топки, тибетски чаши/камертон

В допълнение на всичко това осъзнайте емоционалното си състояние. Ако страдате от апатия, хроническа умора, безсъние, депресия и безпокойство, това е знак, че трябва да приложите споменатите по-горе мерки, но най-вероятно са нужни и други действия. Мнозина от вас са избрали определени жизнени уроци, които предизвикват препятствия и необходимостта от тяхното преодоляване. Тези препятствия са жизнени уроци и по същество са възможности, дарове, ако си позволявате да се развивате. Ако са леки, няма да се учите от тях. Простата промяна към „позитивно мислене”, когато имате работа с жизнен урок, който ви е докарал до апатична депресия, не върши работа. Мирогледа на Полиана (непоправимия оптимист) няма да реши основния проблем, но здравата аура може да помогне при преодоляването им, но в определени случаи аурата не може да бъде здрава, докато тези хронични проблеми не се решат. Едното предизвиква другото и обратно. (терапията на Микел е подходящ подход за такива ситуации).

Докато някои от вас могат да са в известен смисъл „свободни от кармата”, повечето все още имат уроци, които трябва да се преминат и проблемите да се изчистят. Текущото време е много подходящо за осъзнаването на тези уроци и да се противопоставите/изчистите енерго-вирусните препятствия. Ауричното обслужване поддържа всичко.

от тук

удебелила съм това, което мисля, че е най-просто за спазване и правене :rolleyes:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няма да говоря, знаеш никак не харесвам словоблудствата, когато липсват конкретни знанния и факти относно темата на разговора е по-добре да ммълча и уча от знаещите. ;) Само ще покажа откъс от филм ... http://www.youtube.com/watch?v=bDP7PNnz2m4&feature=related

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няма да говоря, знаеш никак не харесвам словоблудствата, когато липсват конкретни знанния и факти относно темата на разговора е по-добре да ммълча и уча от знаещите. :angry:

Само ще покажа откъс от филм ...

Навремето имах една книжка - "Гуменият Тарзан" на Оле Лунд Киркегор. В него една от историите се въртеше около едно тебеширче, чийто текст изчезваше, щом го напишеха или оживяваше. Дали не беше разказчето "Ото е носорог" ? Не помня вече.

Там главният герой написа на стената "Силе е бесен велосипедист!" Когато Силе мина, той се изчерви до ушите, че ще види написаното, а то вече беше изчезнало. Силе му се присмя и отмина бясно с велосипеда...

Тази история май мога да я сравня като ефект само с "цици мици на клечка" от "Смоговци" в детското ми създнание...

Дай аз да ти пусна нещо "старо". Един вълшебен дует :)

http://www.youtube.com/watch?v=gkc4zYUp9A4&feature=related

LAKME - Léo DELIBES

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Без да излизаш от двора -

да познаваш света.

Без да надничаш през прозореца -

да виждаш Небесния път.

Колкото по-надалеч отиваш,

толкова по-малко знаеш.

Затова мъдрецът не блуждае навред,

но пък знае,

не гледа, а вижда,

не върши, а свършва."

Лао Дзъ, Дао Дъ Дзин

(от "Пентаграм" 3, 2010)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Из ''Гитанджали'' - Рабиндранат Тагор Рабиндранат Тагор ~ 1 ~ Безкраен ме създаде ти — такава бе волята ти. Толкоз пъти вече изцеждаш този крехък съд и с пресен живот го пълниш винаги. Пренесъл тръстиковата свирчица през хълми и долове, ти вдъхна в нея вечно нови песни. В безсмъртното докосване на дланите ти мъничкото ми сърце престъпва всички граници на радостта и ражда слово неизказано. Неспирните ти дарове стигат до мен само през моите невзрачни шепи. Минават вечности, а ти все лееш и все остава място за доливане. ~ 2 ~ Когато ти ми заповядаш да пея, мисля, че сърцето ми от гордост ще се пръсне; поглеждам твоето лице и сълзи в очите ми напират. Всичко неблагозвучно и сурово в живота ми се стапя в сладостна хармония и преклонението ми разперва крила като честита птица в полет над морето. Знам, че от песнопението ми извличаш радост. Знам, че единствено като певец пристъпвам в светостта ти. С крайчеца на простряното крило на песента си докосвам твоите нозе, които никога не бих се осмелил да стигна. Пиян от радостта на песнопението, забравям себе си и се обръщам като към приятел към тебе, който си ми господар. ~ 3 ~ Не знам как пееш ти, мой повелителю! Слушам те винаги с безмълвно удивление. Светът е озарен от светлината на музиката ти. Дъхът на музиката ти възлиза от едно небе на друго. Свещеният поток на музиката ти помита всички каменни прегради и не знае граници. Сърцето ми копнее да се причасти към песента ти, но всуе се стреми към глас. Жадувам да говоря, но речта ми не се излива в песен и смутен възкликвам. О, в своята безкрайна музика сърцето ми си впримчил ти, мой повелителю! ~ 4 ~ Живот на собствения ми живот, аз ще се мъча да опазя тялото си винаги неомърсено, като знам, че живото ти докосване е върху всички мои членове. Ще се старая винаги да не допускам никакви неистини до мислите си, като знам, че ти си онази истина, която запали светлината на разума в ума ми. Ще се старая винаги да гоня всяко зло далече от сърцето си и да запазя любовта си в цвят, тъй като знам, че твоят трон е скрит в най-съкровената светиня на сърцето ми. И винаги ще се стремя да те направя явствен в своите дела, тъй като знам, че твоето могъщество ми дава сили, за да действувам. ~ 5 ~ Моля за минутка да ми разрешиш да поседя до теб. Всички работи, които съм подхванал, ще довърша после. Надалеч от твоето лице сърцето ми не знае ни почивка, нито отдих и трудът става безконечна мъка сред безбрежното море на мъката. Под прозореца ми днес е спряло лятото със шепот и въздишки и пчелите забавляват с музика двореца на цъфтящите дръвчета. Време е безмълвно да приседна редом с теб и тъй, лице в лице, да запея посвещението на живота в този стихнал в прелял покой. ~ 6 ~ Откъсни това цветче н отнеси го, не отлагай! Страх ме е да не повехне и да се не повали в прахта. Даже във венеца ти да не намери място, ти го почети с болезнения допир на ръката си и го откъсни. Страх ме е да не угасне този ден, преди да го усетя, и часът на приношението да не си отиде. Даже да не е наситен неговият цвят и уханието му да е недоловимо, приеми това цветче на своя служба и го откъсни, доде е още време. ~ 7 ~ Песента ми свлече накитите си. Тя не се гордее с гиздави премени. Украшенията биха нарушили нашия съюз, биха се изпречили между теб и мен; техният звънтеж,, би заглушил твоите нашепвания. Пред лицето ти засрамено умира поетичното ми славолюбие. О, учителю на поетите, аз съм седнал в твоите нозе. Дай ми само да направя този свой живот прост н строен като свирка от тръстика, във която ти да влееш музика. ~ 8 ~ Детето, пременено с княжески одежди и натруфено със скъпоценни гривни, не ще познае никаква наслада в играта си; премяната му ще го спъва при всяка крачка. В страха си да не я разнищи или да не я оваля в прах то ще страни от този свят и няма да посмее даже да пристъпи. Майко, каква е ползата от това твое робуване на накита, щом той не ни допуска до здравословната прах на земята, щом ни ограбва правото на достъп до великия събор на простосмъртния живот? ~ 9 ~ Какъв глупец! Да се опитваш да носиш себе си на своите плещи! Какъв окаян просяк! Пред собствената си врата да просиш! Оставяй всяко свое бреме на ръцете на онзи, който може да понася всичко, и не се обръщай никога назад със съжаление. Желанието ти завчас изгася пламъчето на светилника, когато го досегне със дъха си. То е нечисто — не получавай даровете си през неговите омърсени длани. Приемай само онова, което ти предлага святата любов. ~ 10 ~ Тук е твоето подножие и твоите нозе почиват там, където са най-бедните, най-низшите и най-окаяните. Ако искам да се поклоня пред теб, поклонът ми не стига до онези дълбини, където твоите нозе почиват сред най-бедните, най-низшите и най-окаяните. Гордостта не може никога да приближи дотам, където ти пристъпяш в облеклото на смирението сред най-бедните, най-низшите и най-окаяните. Моето сърце не може никога да си намери път дотам, където ти дружиш с лишените от дружба сред най-бедните, най-низшите и най-окаяните. ~ 11 ~ Остави тези молитви, песнопения и броеници! Пред кого благоговееш в този тъй усамотен и тъмен кът на храма, дверите на който са залостени? Отвори очи и виж, че твоят Бог не е пред тебе! Той е там, където земеделецът оре коравата земя и където каменарят прекопава път. С тях е в пек и в дъжд и облеклото му е покрито с прах. Съблечи свещената си роба и ела при него върху прашната земя! Избавление? Къде е избавлението? Даже господарят ни понесе с радост тежките окови на творението — той е окован със всички нас завинаги. Остави цветята и тамяна и излез от съзерцанията си! Какво от туй, ако одеждите ти се окъсат и овалят? Припознай го и се изправи до него в мъката си и в потта на своето лице. ~ 12 ~ Пътешествието ми е продължително и далечно. Аз излязох с колесницата на първата виделина и преминах през пустините на много светове, оставяйки следите си върху не една звезда и планета. Най-безкрайно е пътуването до самия себе си и най-сложно е изкуството, което води до онази крайна простота на една мелодия. Пътешественикът ще почука най-напред по всички чужди порти, за да стигне и до своята; ще преброди всички външни светове, за да намери най-накрая своята най-вътрешна светиня. Моите очи се скитаха на шир и длъж, преди да ги затворя и да кажа: „Ти си тук!" Вопълът, въпросът „О, къде?", се стапя в сълзите на хиляди потоци и залива цялата земя с потопа на безбрежната увереност: „Аз съм!"

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не си отивай... вятърно море от бреговете ми, така безмълвни...

по песенните капки на тъгата ти препуска неохотното сърце

и носи се в мъглите на забравата, изваяна в дъгите тънкострунни,

в небесна самота венчало изгрева, целунат по неземното челце.

Не си отивай... ти, незрима обич, искрите ти са пламъчето в мрака ми,

светулчиците звездни те разказват, когато и мечтите са безсилни...

и в малкия ми свят си тишината на светове, които не успяха

да се заслушат в нежната ти песен, тъй истинска, и неподвижна...

Бездомна съм без твоето начало, загатнато в безкрайните ми вечери

и търся се в мига на слепотата, ранена от неземната ти лира...

запяла безпределното в словата ми - росицата, във форма преоблечена,

където водоскокът на живота лишен от теб, във странство си отива...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мъгливо Опушен задушен ефир сивее в прозореца прашен. А сливата рони листа... Мъждиво През бавните глътки кафе светличе - мъниче притрепва. А сливата рони жълтави листа... Лениво Зад старо арменско бюро се протягам - дотягам на себе си. А сливата рони жълтави листа по асфалта... Кресливо Колите проскърцват по мокри и в локви окаляни лигави улици. А сливата рони жълтави листа по асфалта наоколо... --------------------------------- Излилизам и вдигам глава - ехееее, тя сливката криела нейде по горните клонки узрели - презрели, лъскави синьо - оранжеви, усмихнато - сгушени в златни листенца няколко плодчета... :cool:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ще си отида... като капчица роса родена в лунно бездихание, студена дружка на сълза, любовно..., ледено стенание... Ще се разчупя... като старо огледало, замъглило вековен образ, напукано до мътно бяло, изцъклило... зловеща потрес... Ще се превърна... в сестринска сълза. Ще се родя от синьото дълбоко... Ще се търкулна в рохката земя... Ще бъде светло, топло... ,и широко... Не чувам вятъра. Попива ме безкрая Смирявайки на бурята вълните ми. ...Ухая...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Молим се, Господи, шепнем, че следваме волята твоя. А Бог воля няма изобщо. Дълбочина е Той и покой. Човекът, в цялото творение, има най-чудната роля – превръща се в бог или демон, според своята собствена воля."

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В изпълнението на Волята Божия е силата на човешката душа... (Дънов) Принесете Господу, синове на силните, славата на Името Му. Пс.29:12

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

×
×
  • Добави ново...