Съществуват различни видове усилватели, използвани в радио и телевизия, звукови системи и друго

електронно оборудване. Усилвателите включват активни компоненти като вакуумна електронна лампа,

транзистори или интегрална схема.

Класификация:

По използвания активен електронен усилващ елемент:

•Лампови усилватели.

•Транзисторни усилватели.

•Усилватели изпълнени на интегрални схеми.

Според функциите, изпълнявани от електрическата схема:

•Усилватели на напрежение.

•Усилватели на мощност.

Според усилваният входен сигнал:

•Постояннотокови усилватели (те могат да усилват и променливотокови сигнали).

•Променливотокови усилватели.

•Усилватели за импулсни сигнали.

По основната схема на свързване:

За ламповите и транзисторните усилватели са разработени следните основни схеми на свързване:

•Усилватели с общ катод и съответно с общ емитер.

•Усилвател с обща решетка или съответно с обща база.

•Усилвател с общ анод или съответно с общ колектор.

Групиране в зависимост от работния честотен обхват:

•Нискочестотен усилвател (НЧУ).

•Високочестотен усилвател (ВЧУ).

•Междиночестотен усилвател (МЧУ).

•Усилватели работещи в микровълновия честотен обхват.

Групиране по усилваната честотна лента:

•Теснолентови - усилват дадена честота или тесен честотен обхват от честоти.

•Широколентови - равномерно усилват широк обхват от честоти

•Избирателни - чрез настройка усилват една честота или тесен обхват от честоти.

•Неизбирателни - честотния обхват се определя от нерегулируеми стойности на елементите.

Според конфигурацията на усилвателната схема и функциите на електронното устройство:

•DC усилвател (direct coupled) - усилвател с непосредствена връзка.

•DC усилвател (direct current) - постояннотоков усилвател.

•Диференциален усилвател.

•Операционен усилвател.

Тази класификация не може да определя еднозначно един усилвател. Обикновено усилвател може да се причисли

към повече от една от тези квалификационни групи. Например междиночестотният усилвател спада към групата

на избирателните усилватели усилващи променливотокови сигнали и може да се реализира със всички видове

активни електронни елементи.

Обратни връзки в усилвателите:

При усилвателите много често се прилагат отрицателни обратни връзки (ООВ), при която върнатият сигнал е обратен по фаза на входния. Коефициента на обратна връзка е по-малък или равен на единица. Когато върнатият сигнал UF съвпада по фаза с напрежението на сигнала от източника, ОВ е положителна (ПОВ). При ПОВ резултантният входен сигнал нараства и започва процес на генерация. В зависимост от това, какви елементи съдържа веригата за обратна връзка, те биват честотно независими и честотно зависими. Първите са изградени само от съпротивления, а вторите съдържат и реактивни елементи. Прилагането на ОВ в усилвателите оказва силно влияние върху техните параметри – коефициент на усилване, нелинейни изкривявания, честотна характеристика и др. — ООВ намалява коефициента на хармониците kh. Формата на изходния сигнал се изменя в резултат на възникващите висши хармоници, но въведената ООВ компенсира част от тях, тъй като те постъпват с обратна фаза на входа на усилвателя.

— ООВ подобрява честотната характеристика на усилвателя. Чрез подбор на честотнозависимите елементи във веригата на обратната връзка може да се внесе желано изменение на характеристиките и да се намалят честотните изкривявания. Намаляването на усилването при ООВ се компенсира чрез повишаване на входния сигнал или чрез увеличаване броя на усилвателните стъпала.

Класове усилватели:

(Според положението на работната точка на усилвателя )

*Физически смисъл на понятието работна точка.Транзисторът трябва да бъде поставен в подходящ постояннотоков режим на работа. Този ток се нарича още работна точка.

От избора на схемната реализация на един усилвател и определянето на неговата работна точка от волтамперната му

характеристика, входният сигнал се обработва по различен начин и се различават следните видове усилватели:

•Усилватели клас А - работната точка се намира в линейната част на характеристиката, което означава, че нелинеините изкривявания са малки, но и КПД също е малко. Затова се използва само в първите стъпала на усилвателя, там където нивото на сигналите е ниско, при по-големи входни сигнали има опасност от ограничаване на изходния сигнал и до поява на големи нелинейни изкривявания.Това е усилвател , при който токът на покой по-голям от 1 / 2 номиналния ток на усилвателя . Този клас усилватели е признат лидер на високото качество , но е изключително “разточителен” . КПД е много под 50% , огромна част от консумираната мощност се превръща в топлина в транзисторите на крайното стъпало . Поради горните причини клас А се използва за малки мощности примерно от 20-30W до 100W рядко повече.

•Усилватели клас АВ - работната точка се намира между клас А и клас В така, че се избягва закривената част на характеристиката. Нелинейните изкривявания са по-големи от клас А и по-малки от клас В. КПД също е голямо, но по-малко от клас В. Най-често използвания клас усилватели. Токът на покой се подбира около 0.005 до 0.1 от номиналния изходен ток на стъпалото ( най-често 0.01-0.02 ) . Сравнено с клас "А" този клас усилватели са далеч “по-икономични “ , при “допустими” изкривявания в крайното стъпало , компенсиращи се от по-дълбока ООВ . КПД е примерно (теоретично) 75 % .

•Усилватели клас В - работната точка се намира в началото на характеристиката, следователно изкривяванията са големи. Ъгълът на отсечка е Θ=90°. Характерно за класа е наличието на четни хармоници, поради което се използва при двутактните усилвателните стъпала, като те се компенсират. Средният КПД за режим клас В е голям. Или клас при, който транзисторите в крайното стъпало са все пак отпушени , токът на покой е под 0.01 от номиналния . Не се преподпочита и рядко се използва този клас , макар да е най-икономичен , защото има големи изкривявания.

•Усилватели клас С - Режимът клас С се характеризира с това, че ъгълът на отсечка е Θ<90°. Токовият импулс е много богат на хармонични съставки, които предизвикват големи нелинейни изкривявания.За да се отделят тези хармоници, в изходната верига на усилвателния елемент се включва трептящ кръг, настроен на основната честота, поради което нейните хармоници затихват в достатъчна степен.Тези предпоставки предопределят приложението на режим клас С в резонансните усилватели.КПД на този клас е значително по-голям в сравнение с този при останалите режими. Транзисторите на крайното стъпало в режим на покой ( без сигнал ) са напълно запушени , няма ток на покой . Най-икономичният клас , но няма приложение в “чист” вид в аудиото , поради изключително големите изкривявания , които не могат да се компенсират от ООВ.

•Усилватели клас ВС - Представлява аналогово-импулсен режим с комутиране на захранващото напрежение, който се използва в двутактни схеми с 4 усилващи транзистора. За слаби сигнали работи едната двойка транзистори в клас В с понижено захранващо напрежение. При силни сигнали се включва втората двойка транзистори в клас С който са захранени с номиналната стойност на захранващото напрежение. КПД е по-висок от този при режим клас В.

•Усилватели клас D - Този клас е от групата на високоефективните усилватели на мощност с КПД η≈1. При усилване на непрекъснати сигнали е необходимо преобразуването им в импулси. Усилвателният елемент е поставен да работи в ключов режим и усилва импулсите. В този режим отделяната топлинна мощност от усилвателният елемент е минимална. След усилването е нужно сигнала да се демодулира за да се възстанови непрекъснатата му форма. Това е т.нар. цифров усилвател . Работи на принципа на ШИМ , на носеща честота ( 20 - 400 кHz) . Най-често се използва полумост с двуполярно захранване , но също и пълен мост с еднополярно . Ползата е добро КПД - транзисторите работят в ключов режим . След ШИМ –а следва филтрация и товара . Отрицателните страни са ясни – използва се за ниски честоти (субуфер) , по-големи изкривявания в сравнение с АБ и А , трудно може да се нарече Хи-Фи .

КПД на този клас усилватели варира от 70-80% до малко под 100% .

•Усилватели класове G, Н: представлява комбинация от усилвател и метод за управление на захранването му. Целта на упражнението е да се ползва ниско напрежение при малки и средни изходни нива, с което се постига по-голямо к.п.д. в сравнение с "класическа" схема с фиксирано захранване.

Друга полза е, че изходните транзистори на основния усилвател се използват по-ефективно, което позволява да се намали общият им брой за постигане на една и съща изходна мощност, пак в сравнение с "класическа" схема. По-малки са и радиаторите.

Необходими термини :

•Амплитудночестотна характеристика. Отразява усилването на усилвателя в целият му работен диапазон. Качествените нискочестотни усилватели трябва да имат равномерна амплитудночестотна характеристика в честотна лента от 20 Hz до 20 000 kHz. При усилватели с непосредствена връзка амплитудно честотната характеристика е значително по-широка от усилване по постоянен ток и е от няколко Hz до 100 kHz и повече.

•Коефициент на усилване по напрежение. Това е отношението на изходното напрежение към това на входа на усилвателя за една честота или за целия честотен диапазон.

•Коефициент на усилване по мощност. Това е отношението между входната мощност към изходната мощност на усилвателя. В случая трябва да се измерят входното и изходното напрежение и входния импеданс и товарното съпротивление на усилвателя.

•Пропускана мощност в определена честотна лента. Този параметър е важен, защото амплитудночестотната характеристика може да е равномерна до 100 kHz, но изходната мощност върху нормален товар да е равномерна в диапазон например до 20 kHz.

•Чувствителност на усилвателя към промени на товара. Важен параметър за усилвателите по мощност. Един усилвател има максимална изходна мощност, когато неговия изходен импеданс е равен на товарното му съпротивление.

•Нелинейни изкривявания. След усилването на входния сигнал може да формата му да се видоизмени. Това се дължи на нелинейните характеристики на усилвателните елементи. Определят се с помощта на синусоидален сигнал, като се следи формата на изходния сигнал с формата на входния сигнал. След усилването се появяват хармонични съставки. Нелинейните изкривявания се оценяват с коефициент на нелинейни изкривявания - k.

k=SQRT(U22+U32+...)/U1

,където U1 e амплитудата на първия хармоник, U2 e амплитудата на втория хармоник...

•Честотни изкривявания на правоъгълни сигнали. За такива изкривявания се анализира влиянието на хармоничните върху фронтовете и формата на амплитудата на изходния сигнал.

•Фонов шум на усилвателя. За определяне фоновия шум на усилвателя се измерва изходното напрежение при липса на входен сигнал, а регулиращият потенциометър е поставен в положение максимум. Колкото е по-малко изходното напрежение, толкова усилвателят е по-качествен. Има разработени специални електронни схеми за потискане на фоновия шум при липса на сигнал.

•Амплитудна характеристика. Тя показва зависимостта на изходното от входното напрежение.

•Динамичен обхват. Той се определя от отношението на максималното ниво на входа(при условие че коефициента на нелинейни изкривявания не превишава зададена стойност), към нивото което е необходимо сигнала да се различава добре от шумовете.

•Ток на покой. Постоянен ток през транзисторите на крайното стъпало при липса на входен сигнал ( само за аналоговите класове ) . Този ток е “необходимо зло” и е характерен за повечето усилватели . С правилния му подбор може да се намалят изкривяванията в крайното стъпало ( тип “стъпало”), без да е неоходима прекалено дълбока ООВ , оказва изключително влияние на звученето на усилвателя като цяло . Токът на покой обаче води до загуби , ток който тече “напразно” и не се използва практически за получаване на изходна мощност , води до понижаване на КПД .

•Номинален изходен ток. Изходния ток на усилвателя , при който се получава номинална (предписана от производителя) мощност върху товар с номинален импеданс .

•КПД. Често използвана мярка – коефициент на полезно действие . Представлява отношение на полезната (подавана към високоговорителя) мощност към консумираната(цяла , пълна) мощност , умножено по 100 , измерва се в проценти . Винаги за жалост е по-малко от 100 .

•ШИМ. Широчинно импулсна модулация . В контекста на усилвателите – начин на управление на крайните транзистори на стъпалото така че те във всеки един момент заемат само едно състояние : напълно отпушени и напълно запушени. Променяйки времето за отпушено/запушено състояние на една група транзистори (едното рамо) и съответно запушено/отпушено състояние на група транзистори от другото рамо се получава модулиран със звука сигнал . Точно последното се нарича ШИМ .

Източници: wikipedia.org, bgaudioclub.org, audiobg.net, vladilovech.narod.ru

Доста полезна информация и един плюс от мене.

Редактирано 16 февруари 201115 г. от Alex&Ramesses_B.H.Л (преглед на промените)

Много полезна и изчерпателна статия , колегата се е постарал доста. Да допълня , в момента интегралните усилвателите клас D , се справят безпроблемно с цялата честотна лента 20hz-20khz и доста високи изходни мощности , при минимални thd . http://www.nxp.com/documents/data_sheet/TDA8953.pdf

Редактирано 16 февруари 201115 г. от thejoro (преглед на промените)

Ето още малко инф. и мн. формули... http://www.xenona.com/xenonaupl/Goro/Klasove.pdf

А ето и нещо интересно специално за аудиоусилвателите с уговорката че статията е написана за неспециалисти по електроника : " АУДИОУСИЛВАТЕЛИ митове и реалности Увод Тези страници са за всички, които се интересуват от аудиотехника и то не само за тези, които искат да конструират такава, но и тези, които искат да си купят, но не знаят какво да изберат. Езикът е прост и разбираем с цел да не обърквам читателите.Всеки (или почти всеки) усилвател се състои главно от две части: усилвател на напрежение (предусилвател) и усилвател на мощност (Крайно Стъпало или КС). Усилвателят на напрежение (УН) усилва сигнала до необходимото ниво, а КС "поема" този сигнал и се заема с тежката задача да движи с него говорителите.Усилвателите се правят с транзистори и/или електронни лампи. Първите усилватели са били лампови (тогава още е нямало транзистори). И сега много уважавани фирми правят лампови усилватели, а дори се появяват нови компании, които произвеждат електронни лампи (като SVETLANA, например). Лампите работят с много високо напрежение (200V-500V), а на говорителят му трябва доста по-ниско (20V-50V). Затова между изхода на КС и говорителя се слага трансформатор, който е голям проблем, понеже трансформаторите нямат линейни характеристики, имат индуктивност, внасят фазови изкривявания и т.н. Поради тази причина на тях се отделя много голямо внимание и се правят изключително прецизно, за да се намалят доколкото е възможно тези лоши черти. Може да се каже, че този изходен трансформатор определя качеството на ламповия усилвател, тъй като дори усилвателя да е перфектен, трансформатора може да развали всичко. Лампите имат страхотни показатели като усилватели на напрежение, но не ги бива много като КС. Затова все повече фирми правят хибридни усилватели: УН е лампов, а КС - с транзистори. Така отпада и изходният трансформатор.Лампите, за разлика от транзисторите, имат определен живот и с времето променят характеристиките си.След появата си, транзисторите бързо изместват лампите, понеже са изключително малки, много надеждни, евтини, имат неограничен живот и работят при ниски напрежения. С тях започва ерата на миниатюризацията. Първите транзистори, обаче нямали много добри характеристики и хората все още използвали лампи, когато качеството е решаващо. Днес естествено, вече не е така и транзисторите побеждават лампите в почти всички показатели, но много от старите аудиофили си спомнят за неотдавна отминалата борба между транзистори и лампи и промъкват идеята, че лампите са върха, като същевременно продават изключително скъпите си лампови усилватели. Тази идея се подкрепя и от факта, че най-високо се ценят най-старите лампи, произведени преди повече от 50 години! Защо новите лампи, с много по-добри показатели, произведени по съвременна технология, са по-малко ценени от аудиофилите отколкото старите, почти изхабени, кривящи звука лампи? Дори има фирми които произвеждат дигитални емулатори на тези кривящи звука лампи. Нямам нищо против лампите. Както вече казах, те са страхотни усилватели на напрежение, имат малък шум, ниски динамични изкривявания и т.н., но тази спекулация все повече се разраства и когато някой прочете в рекламна брошура за "неповторимия лампов звук", "меките високи честоти" и "плътният богат тон", той започва да разказва на свои приятели и се получава верижна реакция. Този "лампов звук" се дължи на едно нещо, което по-късно ще обясня в раздела за изкривяванията.Моето лично мнение е, че засега най-доброто са хибридните усилватели с лампов усилвател на напрежение (но, без нарочни изкривявания) и транзисторно крайно стъпало клас А - Single Ended Трябва да спомена и друг вид усилватели - едностъпалните. Доколкото знам, пръв прокарва идеята Нелсън Пас (PASS) със своя усилвател ZEN. При него един и същ мощен транзистор едновременно усилва по напрежение и по мощност. Много аудиофили прегърнаха идеята, харесвайки странното звучене на Zen, което се дължи на факта, че когато транзистора е свързан в схема за усилване по напрежение, неговото изходно съпротивление се увеличава и това променя някои характеристики на говорителя, който от своя страна започва да се държи странно. Самият Нелсън Пас казва, че не всички говорители "харесват" Zen. Видове усилватели Съществуват много видове усилватели, които се класифицират в класове. Най-важните от тях са: Клас А - Първите КС са били клас А с един транзистор/лампа (Single Ended или SE). При тях КС се състои от един транзистор, който сам поема цялата синусоида на сигнала. SE все още са най-ценените усилватели на мощност, тъй като транзистора работи самостоятелно и състояноето му (работната точка) остава непроменено, което води до изключителна линейност и липса на един вид много неприятни изкривявания (интермодулационните), породени от преходните процеси между двата транзистора при другите видове усилватели. Проблемът при клас А е, че черпят страшно много мощност, дори и да няма сигнал. Примерно един петватов усилвател клас А ще разсейва постоянно 50W. Това означава огромни радиатори, вентилатори, водно охлаждане (не се смейте - има и такива). Представете си ако искахме един стоватов... Клас В - Понеже хората искали да слушат силна музика, без да се налага да слагат усилвателите си във фризера е бил измислен нов тип крайни стъпала - клас В. При тях има два транзистора и всеки командва неговата си полвина от синосуидата, като е включен само тогава, когато трябва. Така КПД-то се увеличава значително, но на висока цена: появяват се интермодулационните изкривявания (ИИ):Когато Горният транзистор си свърши работата, се изключва и отива да изпуши една цигара в стаичката. Видял това, Долния транзистор си загася фаса и отива на работа, но вече е късно, защото точно в този момент никой от тях не работи. По този начин отрицателната полувълна не преминава моментално в положителната, а има известен период от време в който напрежението се задържа на нула и се получава характерното за клас В "стъпало" в синусоидата. Клас АВ - Тъй като на хората не се понравил свистящия звук на клас В, решили да изпращат всеки от транзисторите по-рано на работа за да се застъпват смените и да няма такива празни моменти.Колкото по-рано отиват на работа транзисторите, толкова повече време стоят включени. Така от клас В може постепенно да се премине в клас А, когато и двата транзистора стоят нащрек през цялото време. Но за жалост два транзистора никога не са абсолютно еднакви и единия винаги ще работи по-различно от другия, а като резултат вълната също няма да е симетрична, макар усилвателя да е клас А. Затова все още някои хора трошат пари и усилия да правят "истинския" клас А - Single Ended.Въпреки всичко 99,9% от усилвателите на пазара са клас АВ, защото при тях лесно и евтино се постигат големи мощности. Изкривявания Току що видяхме защо се получават интермодулационните изкривявания. Тяхното реално проявление е, че когато усилвателя възпроизвежда едновременно две честоти, освен тях двете се чува слабо и една трета честота, която естествено не присъства в сигнала. В реалността, аудиосигнала е съставен от безкрайно много честоти и тази "смеска" утежнява ефекта на интермодулационните изкривявания, а този ефект е особено неприятен за ухото на слушателя, защото тези паразитни честоти не са хармонични, както при хармоничните изкривявания. Хармоничните изкривявания (ХИ) са друг вид, не толкова неприятен, но пък с драстично по-голям дял от ИИ. Наричат се хармонични, защото паразитните честоти са хармоници на реалните. Пример : Реалната честота е 100 херца, но се появяват и честоти от 200, 300, 400 херца и т.н. Ако реалната честота е 20 херца, се появяват и честоти от 40, 60, 80, 100 херца и т.н. (40 херца е втора хармонична, 60 е трета...). Забелязвате, че тези хармонични паразити представляват реалната честота умножена по две, по три, по четири и така до безкрай. Големи количества ХИ ще чуете ако усилите докрай усилвателя си или пък извикате много силно в микрофон или просто чуете китара с дисторшън. Защо се получават тези хармоници? Сигнала става прекалено голям и излиза от работните напрежения на усилвателя, затова се получава "отрязване" на върховете на синусоидата. Затова колкото по-тихо е "пуснат" усилвателя, толкова са по-малки ХИ. Звукът на лампите Мисля, че сега е време да спомена за "ламповия звук". Ламповия звук са високи ХИ, но предимно от втора и трета хармонична, а останалите след тях силно затихват с реда си. Втория хармоник е най-близко до реалната честота (всъщност точно една октава по-висок) и е най-приятен за ухото в сравнение с по-високите хармоници. Не случайно се нарича хармоник, и понеже е в хармония с истинската честота, изкуствено прави звука по-богат. На някои хора това им харесва и се превъзнасят по "ламповия звук", но тайната за постигане на високи нива на 2-ра хармонична и ниски нива на останалите хармоници не е в лампата.. Както вече обясних в началото всички усилватели са били клас А Single Еnded. Естествено първите усилватели са били лампови. Този специфичен звук на ламповите SE, обаче хората са решили, че идва от лампите, а не от спецификата на схемата. Горе-долу с появата на транзисторите се измислят и новите класове усилватели различни от SE. Появила се и дълбоката Отрицателна Обратна Връзка (ООВ), защото транзисторите имали нужда от нея. Естествено хората слушали старите си лампови SE и се възмущавали от новите транзисторни клас В. Но разликата не идва от транзистора, а от схемата. При SE няма ООВ и синусоидата на сигнала, с приближаването си до границите на напрежението, доста отрано започва постепенно да си заобля върховете, което накрая преминава в "сплескване" на върха на синусоидата (но въпреки това формата остава заоблена). Това леко заобляне произвежда високи нива на 2-ра хармонична и почти никави по-високи хармоници. Това е този "мек" дисторшън, представляващ "ламповия" звук. Дълбоката ООВ силно намалява нивата на всички хармоници, дори сигнала да е стигнал почти до границата, но при нейното преминаване върха на синусоидата се "отрязва" рязко и предизвиква експлозия от хармоници стигащи и до 20-та хармонична. Забележете обаче, че ако сигнала не стига границите, тоест усилвателя работи в нормален режим, ХИ почти няма, благодарение на ООВ, докато при SE дори и при ниски нива на сигнала има значителни ХИ (но почти изцяло от любимата на някои 2-ра хармонична). Според множеството правени проучвания по този въпрос се стига до следният извод - Ако усилвателя работи със сравнително ниски нива, няма разлика (нито на цифри нито на ухо) между видовете усилватели. Единственото приложение където лампите са за предпочитане е микрофонният предусилвател в звукозаписните студия, където той се явява същевременно естествен лимитер на огромната динамика на микрофона. (Russell O. Hamm - Audio Engineering Society, New York) Сега когато разбрахме откъде идва ламповия звук, ще ви попитам какъв лампов звук има в лампов усилвател клас АВ с ООВ(много лампови усилватели сега не са SE)? Естествено, че няма, но на човек му стига да знае, че вътре има лампи и това му е достатъчно за да чува несъществуващи неща. Но също така му е достатъчно да знае, че усилвателя е транзисторен (въпреки, че е SE), за да не може да долови любимия си "лампов звук", дори и той да се чува ясно. Заключение? (май няма.. Слушането на музика е неимоверно субективно занимание и трябва да оставя всеки от вас да прецени, кое звучене му допада най-много. Но преди да започнете да се наслаждавате на звука на любимия си свръхкачествен усилвател, помислете за източника на музика.Помислете за музикантите в студиото за записи с всички дигитални ефекти, процесори, миксери тъпкани с транзистори, операционни усилватели, компютри и т.н.Помислете за вашия CD плейър или грамофонен предусилвател пълен със същите елементи, съчетани в най-умопомрачителни схеми.Помислете за 5-10 процентовите изкривявания на високоговорителите.Помислете за ужасните резонансни пикове и спадове в честотната лента предизвикани от помещението в което слушате музиката.Всъщност излиза, че усилвателя има най-малко значение от всички елементи на озвучаването Всъщност повечето от вас, ако са честни, няма да доловят никаква разлика между лампов SE и транзисторен клас АВ, освен ако разликата не идва от различните озвучителни тела, но това е една друга (много важна) тема... " Статията разработи Делян Апостолов от Варна.

Имаше едно време един потребител на форума, който си разбираше от работата и хобито. Няма го от доста време но ни е оставил една тема и една галерия. От темата може да се научат доста неща ако можеш да четеш и си навътре в нещата. Не е за начинаещи просто. Ето я - цък

Двата материала са доста стари и на елементарно ниво, за начинащи както се казва. Биха били малко полезни ако бяха дописани до наши дни с по-нови и актуални технологии. Както и ако бяха на малко по-високо ниво. Но колкото толкова. Нещо лично към хората пуснали материалите, да не ми се сърдят, просто споделям лично мнение.

Имаше едно време един потребител на форума, който си разбираше от работата и хобито. Няма го от доста време но ни е оставил една тема и една галерия.

Още си го има Гого, но и мен да ме пуснат в "децката градина" няма да ми е интересно.

Все пак темата е "Класове усилватели"... никой не претендира за нищо в общи линии. Просто малко полезна интересна информация.

Никога не е излишна, нали

Още си го има Гого, но и мен да ме пуснат в "децката градина" няма да ми е интересно.

Все пак темата е "Класове усилватели"... никой не претендира за нищо в общи линии. Просто малко полезна интересна информация.

Никога не е излишна, нали

Тук съм, без желание да пускам когото и да било където и да е

Всеки си има уши и може да вярва единствено на тях!

А ако слушателите не могат да доловят "разлика между лампов SE и транзисторен клас АВ" дори и на едни и същи озвучителни тела, значи или нямат никакъв слушателски опит, или просто нямат слух (това не означава разбира се, че са глухи).

Поздрави,

Жоро

    bof

Редактирано 29 март 201115 г. от Белгиец (преглед на промените)

Редактирано 24 март 201115 г. от andreygg (преглед на промените)

Нека се придържаме към добрия тон и избягваме ненужни коментари.

Ако някой има да добави нещо по темата, нека го направи.

Благодаря

Браво колета.Много ми хареса статията ти и всичко е доста подробно.Още веднъж браво.

Усилвател:

 

 Клас `А` 

 

 

http://youtu.be/v-yj-JFRT7w

 

 

 

Клас `AB`

 

 

 

 

Клас `B

 

 

 

 

Клас `C`

 

 

 

 

Клас `D`

 

Редактирано 11 декември 201312 г. от novobranec (преглед на промените)