Грубичко, но забавно... Виж сега, аз нямам претенции, но за разлика от теб съм прочел тези изследвания.

Желая ти успех в разгръщането на твоя потенциал. Когато започнеш да левитираш, да четеш мисли и да предвиждаш бъдещето ми се обади - ще дойда да сеуча от теб, ако позволиш.

Щом искаш да е грубичко - така да бъде. И аз си падам по грубите спортове.

Аз също съм чел тези изследвания, така че в това разлика няма. Разликата е там, че аз (за разлика от теб ) имам личен, практически опит, какъвто ти нямаш, защото си един книжен плъх и каквото и да си чел, не си разбрал нищо. Това е все едно с четене да разбереш какъв е вкуса на октопода, без никога да си ял октопод.

А когато дойдеш да те уча, понеже си страхотен задръстеняк, ще те тъпча с "растения на силата", докато направиш рак на черния дроб и се гътнеш скоропостижно. Амин!

----------------------------

Модераторска забележка

Тук, уважаеми, държим да добрия тон

Редактирано 16 март 201115 г. от valentinus (преглед на промените)

Това нещо с вниманието може да се направи и докато седиш пред компютъра или докато говориш с някого. Ако вършиш някакво действие, вниманието поддържа съсредоточеността върху това, което правиш; когато наблюдаваш себе си, вниманието се раздвоява между това да поддържа процеса на наблюдение и да направлява това наблюдение, като двете действия се преплитат и това може да доведе до леко разсейване, ако не си свикнал да го правиш. Нервната система и мисленето имат адаптивен характер - ако правиш съзнателно нещо много пъти, то постепенно се автоматизира. Това са класически положения в психологията. НЛП обаче ще те убеждава, че това се дължи на "упражненията", които ти предлага, а не на това, че въпросният феномен е психологическа характеристика на мисленето. НЛП по същество не казва нищо ново, което да не е известно преди това, но го прави по начин, че да е достъпно за всеки. В същото време НЛП е начин да се изказват пари - а това е доста съществено.

Първо, по това, че НЛП постепенно се превръща в машина за пари няма спор. Но с кое не е така? Клиъргрийн, организацията на любимия на твоя приятел Кастанеда, не прави ли същото с измишльотината тенсегрити? Или разните учители по йога, цигун, зен, тай-чи и какво ли не, които организират семинари и за 2 дена прибират по 200лв от участник, не са същите? Винаги в крайна сметка се стига дотам.

Леко бъркаш нещата. Когато вниманието е върху дишането, процеса на ходене, храненето и подобни прости действия, то няма с какво да се раздвоява, то е изцяло тук и сега. Раздвояват го мислите за странични неща, нямащи общо с действието. Когато си на компютъра вече става доста по-сложно. Ти трябва да мислиш за това, което вършиш и тогава наблюдението поглъща част от вниманието и усложнява нещата. При разговор с друг човек,вече се появяват и реакции, емоции и тогава простото наблюдение вече се превръща в сталкинг, което е доста по-сложно. Не говоря за това, говоря за най-прости действия и ако оставиш заучените фрази и го опиташ веднага ще ме разбереш.

И един въпрос към господин модератора, извинявам се, че тук го пиша, но не мога още да се ориентирам как да му изпратя бележка.

От една седмица scepsis ми обяснява индиректно колко съм прост, вместо да говори по темата. Не видях обаче забележка към него.

От където следва, че мога и аз да правя същото, стига да не му казва директо, че е задръстеняк, така ли е или пак не съм разбрал?

Леко бъркаш нещата. Когато вниманието е върху дишането, процеса на ходене, храненето и подобни прости действия, то няма с какво да се раздвоява, то е изцяло тук и сега. Раздвояват го мислите за странични неща, нямащи общо с действието. Когато си на компютъра вече става доста по-сложно. Ти трябва да мислиш за това, което вършиш и тогава наблюдението поглъща част от вниманието и усложнява нещата. При разговор с друг човек,вече се появяват и реакции, емоции и тогава простото наблюдение вече се превръща в сталкинг, което е доста по-сложно. Не говоря за това, говоря за най-прости действия и ако оставиш заучените фрази и го опиташ веднага ще ме разбереш.

Ще се опитам да го обясня възможно най-просто. Когато правиш нещо - например, четеш някакъв текст - вниманието ти се насочва директно към текста, за да се съсредоточиш върху процеса на четене. Когато обаче се наблюдаваш как четеш, това вече е рефлексивно действие - тоест, ти насочваш вниманието си върху това как вниманието ти се е насочило към четенето на текста. Тук вниманието участва паралелно в два процеса и като субект, и като обект. Това налага нуждата от съзнателен контрол върху този процес. При четенето вниманието действа автоматично, при наблюдаването как четеш - действа волево. Наблюдението как четеш изисква много повече ресурси. Съответно, този тип наблюдение и контрол над собствените си действия изисква допълнителна нагласа и тренировка.

Ако искаш да разбереш повече по този въпрос, трябва да четеш когнитивна психилогия и феноменологическа психология, а не НЛП.

Редактирано 16 март 201115 г. от gothicrock (преглед на промените)

Ако искаш да разбереш повече по този въпрос, трябва да четеш когнитивна психилогия и феноменологическа психология, а не НЛП.

Всъщност ти трябва да експериментираш за да разбереш въпроса, защото само с четене няма да стане .

Кажи ми сега, когато четеш книга, вниманието само върху четенето ли е или има и други мисли, често абсолютно несвързани с текста в книгата?

Всъщност ти трябва да експериментираш за да разбереш въпроса, защото само с четене няма да стане .

Кажи ми сега, когато четеш книга, вниманието само върху четенето ли е или има и други мисли, често абсолютно несвързани с текста в книгата?

Нещата опират до това какво четеш и как го осмисляш и възприемаш, както и от когнитивните ти способности и знанията, които имаш.

Понеже по-горе стана въпрос за феноменология, има един много важен невробиолог - Francisco Varela, който намира доста паралели между невробиологията и невропсихологията, от една страна, и феноменологията и източните техники, от друга страна. Така че, ако искаш да постигнеш нещо в психологически аспект, трябва да познаваш доста неща.

Не бе човек остави книжките и теориите, кажи ми при теб как се получава, сега в настоящия момент. Оставали вниманието само върху текста или прескача към места и събития, намащи нищо общо с текста? Не се опитвам да те вкарвам в клопка, искам да си говорим за това, което реално се получава, а не кой какво е написал...

Не бе човек остави книжките и теориите,

кажи ми при теб как се получава, сега в настоящия момент. Оставали вниманието само върху текста или прескача към места и събития, намащи нищо общо с текста?

Щом искаш, ще ти дам конкретен пример.

Например, аз си чета една книга за психоанализа. Когато я чета, се сещам за някои случки, изникват някои теории, с които правя съпоставка, научавам нови неща, които трябва да ги синтезирам с предишните знания и т.н. В това няма нищо озадачаващо - нормално е процесът на четене да е динамичен. Но човек, който познава тази област и е чел други книги по въпроса, ще осмисли много повече неща и ще направи много повече аналогии, както и ще му е по-лесно да се съсредоточи върху текста - тоест, нещата опират и до опита и уменията, които имаш.

Редактирано 16 март 201115 г. от gothicrock (преглед на промените)

Щом искаш, ще ти дам конкретен пример.

Например, аз си чета една книга за психоанализа. Когато я чета, се сещам за някои случки, изникват някои теории, с които правя съпоставка, научавам нови неща, които трябва да ги синтезирам с предишните знания и т.н. В това няма нищо озадачаващо - нормално е процесът на четене да е динамичен. Но човек, който познава тази област и е чел други книги по въпроса, ще осмисли много повече неща и ще направи много повече аналогии, както и ще му е по-лесно да се съсредоточи върху текста - тоест, нещата опират и до опита и уменията, които имаш.

Добре, направихме малката крачка

Точно така се получава : "Когато я чета, се сещам за някои случки, изникват някои теории".

Сега следващия въпрос - когато се появяват такива мисли, какво се получава :

1. Ти продължаваш да четеш и двата процеса - четенето и другите мисли текат в паралел?

или

2. Превключваш между двата - само четеш, спираш четенето, мислиш си мислите, после спираш мислите и пак само четеш и така превключваш между двата процеса?

Добре, направихме малката крачка

Точно така се получава : "Когато я чета, се сещам за някои случки, изникват някои теории".

Сега следващия въпрос - когато се появяват такива мисли, какво се получава :

1. Ти продължаваш да четеш и двата процеса - четенето и другите мисли текат в паралел?

или

2. Превключваш между двата - само четеш, спираш четенето, мислиш си мислите, после спираш мислите и пак само четеш и така превключваш между двата процеса?

Когато бях студент 1 курс - четях по-скоро по втория начин, но с течение на времето минах към първия. Както ти казах, когато усвояваш някаква практика, с течение на времето много от съзнателните процеси се автоматизират и стават несъзнателни. Но затова човек трябва да си създаде подходяща нагласа, която става с практика.

Незнам какво точно пишат за вниманието твоите учители, ще ти кажа аз какво знам. Вниманието бива произволно, непроизволно и послепроизволно. Когато човек се учи да чете, ученето поглъща цялото му внимание (или поне максимална част), това внимание е произволно, съзнателно насочвано към четенето. Когато човек усвои четенето, то вече изисква много по-малка част от цялото му внимание, четенето вече се е превърнало в автоматизъм, тогава с четенето се занимава послепроизволното внимание. Останалата свободна част от вниманието се занимава, както би казал оня хитрец Кастанеда, с "вътрешен диалог". Ако човека го мъчи някакъв проблем и в тоя момент чете книга, мислите му постоянно ще превключват към проблема и въпреки, че автоматично чете книгата, много малка част от прочетеното ще достига до съзнанието му. Над тези превключвания, така наречения нормален човек няма никакъв контрол. Мислите се пораждат както от прочетеното в книгата, така и от външни сензорни сигнали, спомени, асоциаци и т.н., но пълната концентрация върху текста е невъзможна.

Това, което ти наричаш "вътрешен диалог", е процес, при който възприетата информация активира различни системи, от което се получава определено взаимодействие между тях. Този механизъм позволява генерирането на нови знания или нова информация. Това се получава, защото мозъкът обработва информацията предимно на паралелен принцип. Естествено, този процес може да бъде овладян по-пълноценно. Интересно ми е дали си запознат какво значи "феноменологическата редукция"? PS: Аз се интересувам от психология - нямам учители по медитация.

Това, което ти наричаш "вътрешен диалог", е процес, при който възприетата информация активира различни системи, от което се получава определено взаимодействие между тях. Този механизъм позволява генерирането на нови знания или нова информация. Това се получава, защото мозъкът обработва информацията предимно на паралелен принцип. Естествено, този процес може да бъде овладян по-пълноценно.

Интересно ми е дали си запознат какво значи "феноменологическата редукция"?

PS: Аз се интересувам от психология - нямам учители по медитация.

Не знам какво е феноменологическата редукция и говорех за учителите ти по психология.

Това, което си описал е само един от възможните случаи.

Знаеш ли какво е "индулгиране"? Това е когато примерно някой те обиди, засегне егото ти по някакъв начин, това поражда мисли, които не можеш да спреш. Тогава мислено преповтаряш случката, пренареждаш събитията и персонажите, променяш сценария и това може страшно да те изтощи.

Същото може да се получи от страх, примерно дали не си забравил входната врата отключена. Може и от щастие - постигнал си някакъв успех и мислено повтаряш и повтаряш случката. И това се получава паралелно с извършваната в момента дейност.

Това разбира се са крайни случаи, но те ясно показват кое поражда мислите и че мислите в повечето случаи нямат нищо общо с генерирането на нови знания или нова информация.

И един въпрос към господин модератора, извинявам се, че тук го пиша, но не мога още да се ориентирам как да му изпратя бележка.

От една седмица scepsis ми обяснява индиректно колко съм прост, вместо да говори по темата. Не видях обаче забележка към него.

От където следва, че мога и аз да правя същото, стига да не му казва директо, че е задръстеняк, така ли е или пак не съм разбрал?

--------------------------

Да, така става - без преки откровени нападки и вулгаризми.

--------------------------

Да, така става - без преки откровени нападки и вулгаризми.

Ok, съжалявавам за написаното по-горе и си взимам бележка.

Това е когато примерно някой те обиди, засегне егото ти по някакъв начин, това поражда мисли, които не можеш да спреш.

Това разбира се са крайни случаи, но те ясно показват кое поражда мислите и че мислите в повечето случаи нямат нищо общо с генерирането на нови знания или нова информация.

Пораждането на мислите е свързано с начина на работа на човешкия мозък, който изгражда асоциативни връзки между различни неща. Тези връзки активират определени процеси - някои са заложени инстинктивно, други са свързани с личностни и културни (социални) характеристики. Повечето асоциации се осъществяват несъзнателно, но зависят от психиката на конкретния човек. Когато човек има някакъв проблем от психологическо естество, терапиите работят на принципа да сменят определени асоциации и автоматизми в поведението и мисленето с други или да ги деактивират - разликата е, че различните психологически школи използват различни принципи и техники, за да осъществят това нещо.

От една седмица scepsis ми обяснява индиректно колко съм прост, вместо да говори по темата. Не видях обаче забележка към него.

От където следва, че мога и аз да правя същото, стига да не му казва директо, че е задръстеняк, така ли е или пак не съм разбрал?

Хм, това ли ти обяснявам... Ти написа: "Знаеш ли какво е "индулгиране"? Това е когато примерно някой те обиди, засегне егото ти по някакъв начин, това поражда мисли, които не можеш да спреш. Тогава мислено преповтаряш случката, пренареждаш събитията и персонажите, променяш сценария и това може страшно да те изтощи."

Не знам какво е феноменологическата редукция

Toва сме го обсъждали във философския раздел, но ще го дам и тук. Феноменологичната редукция е основната методологическа процедура, която Хусерл предлага за постигане на самия свят. За целта се прилага отрицателно-констатиращ (апофатически) подход. Редуктивният метод може да бъде разглеждан от гледна точка на неговата типология и от гледна точка на неговите етапи или фази. Типологично редукцията бива въздържаща (рестриктивна) и изграждаща (конструктивна), а според етапите - феноменологико-психологична и трансцендентно-ейдетическа.

1) Феноменологико-психологическата редукция е насочена главно към света на естествената нагласа. Тя има за свой предмет (на редуциране) трансцендентното, т. е. битието, което съществува независимо от съзнанието. Механизмът на естествената нагласа полага реалността на един свят и продуцира допредикативни екзистенциални съждения. Целта на феноменологико-психологичната редукция е достигането на сферата на иманентното или вътрешния опит, защото, както посочва още Брентано, само битието на съзнанието е аподиктично очевидно. Посредством рестриктивни и градивни редуктивни процедури познаващият субект отделя вътрешното (иманентното) от външното (трансцендентното).

А) Въздържащата (рестриктивна) редукция се изразява в модифицираното от Хусерл Картезианско съмнение (епохе). Важно е да знаем, че съмнението е методологична операция и не засяга реалността на света. Радикалното епохе представлява пълно въздържане от заемане на каквито и да било обективиращи позиции в опита. С други думи, това е въздържане от всякакви екзистенциални съждения, които полагат или отричат реалността. Следователно, рестриктивната редукция е процедура за постигане на феноменологичната нагласа чрез обръщане на съзнанието към самото себе си и се изразява във въздържане (отказ) от обсъждането на нещата в онтологичен план и фокусиране единствено върху актовете на съзнанието.

Хусерл употребява два равнозначни термина - "извеждане извън скоби" (Ausklammerung) и "затваряне на света в скоби" (Einklammerung). Заскобираният свят се суспендира и губи своята гносеологична стойност. Това е предпоставката за изследването на света на самоочевидните психически феномени.

"Нямам никакво основание да се съмнявам в съществуването на света, но се питам дали то е напълно сигурно ... и се замислям над математическата очевидност, която ме кара да различавам емпиричната и аподиктичната несъмненост". Разбира се, светът на естествената нагласа е несъмнен, но феноменологията (като математиката) търси аподиктична (очевидно-необходима) несъмненост, която естествената установка не дава. За да се постигне аподиктичната несъмненост на чистите феномени на съзнанието след радикалното епохе се преминава към съзидателна или градивна фаза.

Б) Конструктивната или градивната фаза на феноменологико-психологичната редукция представлява систематизирано разпознаване и описание на смисловите предметни единства. Тя се разделя на две:

- функционално-ноетична или описание на преживяването като процес, който се състои от съвкупността на актовете на съзнанието;

- предметно-ноематична или описание на преживяното като съдържание на познавателния образ.

Резултатът от феноменологичната редукция е достигането на потока от преживяването на чисто психологическия Аз, в който поток динамиката на психическата структура и съдържанието на съзнанието не се диференцират. Но абстрахирането от антропологичните, биологичните, физиологичните, психологичните и социалните характеристики не е пълно и за да се достигне до най-дълбинното ядро на субективността е небходим и втори тип редукцията, която е наречена трнсцендентално-ейдетическа.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

2) При трансцендентално-ейдетическата редукция полюсите са обърнати, защото тя има за предмет (на редуциране) иманентното или резултата от психологико-феноменологичната редукция, а целта и е достигането на сферата на трансцендентното. Последното, обаче, е различно от трансцендентното при психологико-феноменологичната редукция, защото не визира реално съществуващи обекти, а ейдосите (идеалните същности). Фазите са същите като при първия тип редукция.

А) Посредством рестриктивната редукция, субектът напълно се освобождава от антропологичните, психичните и другите подобни характеристики.

Б) Чрез конструктивната фаза на редукцията субектът се издига над или напуска редукционния цикъл и постига чистата изява на същностите или ноематичната трансцендентност.

Редактирано 16 март 201115 г. от scepsis (преглед на промените)

Пораждането на мислите е свързано с начина на работа на човешкия мозък, който изгражда асоциативни връзки между различни неща. Тези връзки активират определени процеси - някои са заложени инстинктивно, други са свързани с личностни и културни (социални) характеристики...

Получава се нещо много странно. Опитвам се да те накарам да обсъждаме конкретни неща, да говорим за настоящия момент. Ако някъде за миг се получи, почти веднага превключваш от конкретно към абстрактно, откъсваш се от реалността и започваш да говориш с обобщения. Интересно ти като психолог, осъзнаваш ли тая твоя склонност?

Toва сме го обсъждали във философския раздел, но ще го дам и тук. Феноменологичната редукция е основната методологическа процедура, която Хусерл предлага за постигане на самия свят. За целта се прилага отрицателно-констатиращ (апофатически) подход. Редуктивният метод може да бъде разглеждан от гледна точка на неговата типология и от гледна точка на неговите етапи или фази. Типологично редукцията бива въздържаща (рестриктивна) и изграждаща (конструктивна), а според етапите - феноменологико-психологична и трансцендентно-ейдетическа.

...

Copy/Paste и готово! Цяла страница с умни мисли

Да, ама не с твои. Единствената информация, която изнесе с това беше, че нямаш собствени мисли, нищо друго

^ така е.

Имаше преди 3-4 години в тоз форум един Stashef ли беше Stakesh ли беше. И той така... обсъжда се тема, аз казвам МОЕТО мнение и той: "Посочи ми цитат! (от Фройд пирмерно)". Едва ли не, как така аз съм се осмелявал да имам идеи и лично виждане по проблемите на психоанализата, хомосексуалностите и какво е човека.

Винаги има такива хора. Те не оставят нищо свое. Само папагалстват.

Как да обясниш (докажеш) на такива люде феномени като телепатия, телекинеза, ОИТ, дмт-активация на хипофизата... просто не може да стане, това са лични преживявания. Все едно да тръгнеш да доказваш съществуването на НЛО и чуждопланетни хора и същества. Няма как да стане. Всеки по своя път и по своите възможности и преживяване на нещата. За мен например ОИТ е нещо естествено... още от 5 годишен.

И понеже тия хора обичат цитати, ето един:

"Всяка достатъчно развита технология е неразличима от магия.

Any sufficiently advanced technology is indistinguishable from magic."

-- Артър Кларк

Редактирано 17 март 201115 г. от adXok (преглед на промените)

С ОИТ нещата са по-сложни, ако нямаш природна дарба, трябва доста да се потрудиш за да се получи нещо. Има обаче съвсем прости техники, с които всеки може да се убеди, че света е много повече от това което си мислим, че магията не е илюзия, а нещо реално и достъпно. Само че такива хора няма как да ги убедиш да опитат подобна техника. Готик не пожела дори до тоалетната да иде за експеримента , да не говорим за нещо по-сложно.

Получава се нещо много странно. Опитвам се да те накарам да обсъждаме конкретни неща, да говорим за настоящия момент. Ако някъде за миг се получи, почти веднага превключваш от конкретно към абстрактно, откъсваш се от реалността и започваш да говориш с обобщения. Интересно ти като психолог, осъзнаваш ли тая твоя склонност?

Аз достатъчно ясно казах, че тази тема ме интересува от психологическа гледна точка. Могат да се намерят интересни отношения между психологията, от една страна, и религията и медитацията, от друга. Религията и медитацията са свързани с определени характеристики на човешката психика.

Всяка терапия се подчинява на някакви общи положения за човешката психика, така че е нормално от наблюденията си човек да обобщава някакви закономерности, които имат по-абстрактен характер. Човешкото познание се изгражда на базата на отношението между конкретното и абстрактното.

Готик не пожела дори до тоалетната да иде за експеримента , да не говорим за нещо по-сложно.

Имам представа как функционира вниманието. Вместо специално да отида до тоалетната, описах какви процеси протичат в психиката, докато човек чете.

Едва ли не, как така аз съм се осмелявал да имам идеи и лично виждане по проблемите на психоанализата, хомосексуалностите и какво е човека.

Когато се обсъждат сериозни проблеми, това, че имаш лично мнение, не значи задължително, че е правилно. Човек може да изпада и в заблуди. Казвам го най-добронамерено.

Аз достатъчно ясно казах, че тази тема ме интересува от психологическа гледна точка. Могат да се намерят интересни отношения между психологията, от една страна, и религията и медитацията, от друга. Религията и медитацията са свързани с определени характеристики на човешката психика.

Имам представа как функционира вниманието. Вместо специално да отида до тоалетната, описах какви процеси протичат в психиката, докато човек чете.

Проблема е, че тая твоя представа не е съвсем вярна. Тя е всмукана от книгите, превърнала се е в част от твоя модел на света и ти вече не искаш да я подлагаш проверка.

За религията не знам, но медитацията започва от вниманието и ако тръгнем от грешни представи за вниманието ние няма как да говорим на един език. Независимо дали от психологическа гледна точка или някаква друга разглеждаш темата, не стъпим ли на вярна представа доникъде няма да стигнем.

За религията не знам, но медитацията започва от вниманието и ако тръгнем от грешни представи за вниманието ние няма как да говорим на един език. Независимо дали от психологическа гледна точка или някаква друга разглеждаш темата, не стъпим ли на вярна представа доникъде няма да стигнем.

Аз вече написах някои неща за вниманието. След като не ги смяташ за достатъчни, можеш да опишеш по-подробно кои характеристики на вниманието са важни, за да стъпим на вярната представа.

Аз вече написах някои неща за вниманието. След като не ги смяташ за достатъчни, можеш да опишеш по-подробно кои характеристики на вниманието са важни, за да стъпим на вярната представа.

Проблема тръгва от това, че не можеш да удържиш вниманието фиксирано, независимо дали върху действие или предмет, за повече от 4-5 секунди. Независимо дали вършиш нещо или се пулиш в някакъв обект, само след няколко секунди в глават ти нахлуват мисли. Това е основата, нулевата точка, от която започва медитацията и съответно магията.

Когато се обсъждат сериозни проблеми, това, че имаш лично мнение, не значи задължително, че е правилно. Човек може да изпада и в заблуди. Казвам го най-добронамерено.

Аз пък казах, без дори да влагам каквито и да е чувства, че всеки трябва да преживее сам нещата. Иначе моята истина ще изглежда за теб като заблуда, магия, свръх-естествено...

Chako, аз копи-пействам от себе си. Идеше реч за феноменологичната редукция. Направил съм си труда да изуча въпроса и ти давам инфото в готов и смлян вид. Ако се беше опитал да прочетеш написаното, щеше да установиш какъв е източника на много от идеите в книгите на Кастанеда. Той просто популяризира тези неща. Проблемът е, че претендира за автентичност. Филмът на ВВС, към който дадох линк разплита голяма част от мистерията около т.нар. "учение на дон Хуан". Ето това ми се щеше да разбереш. Ти четеш тези книги и безкритично вярваш в описаните в тях неща, но фактите показват, че това е просто една литературна мистификация... Не разбирам защо не се вслушваш в това, което пише Готик. Все пак, това му е работата.