Аз пък обожавам естествените материи - памук, лен, коприна, кожа . И не мисля, че циповете и копчетата са излишни в тоалета. Една рокля а ла Джулия Робъртс - от папион, дълга и разкроена с копчета, деколте и 3/4 ръкав, която се носи през топлите месеци и без бельо е нещо ужасТно готино и удобно, и ... Пък малката черна рокля е просто немислима от плат найлон и без цип. Още да кажа, че банята не е будоар, и то в никой случаи. P.S. Подробно обяснените сексуални размисли е порнография, а тя е нещо което е недопустимо преди 23 часа и без червена точка. За да са те романтика и правилно да изпълнят замисъла си, е необходим финес и кадифени ръкавици.

а е толкова скучно една дама сама да разкопчава ципа на роклята си

Роклята е по-добре да е с копчета,които са на рядко.

P.S. Подробно обяснените сексуални размисли е порнография, а тя е нещо което е недопустимо преди 23 часа и без червена точка.

За да са те романтика и правилно да изпълнят замисъла си, е необходим финес и кадифени ръкавици.

В интернет няма червени точки.Порнографията е 24 часа.Не само ръкавици но и ботуши и каиш.

Роклята е по-добре да е с копчета,които са на рядко.

В интернет няма червени точки.Порнографията е 24 часа.Не само ръкавици но и ботуши и каиш.

Това нито ни позволява, нито оправдава да подкрепяме и насърчаваме.

Моите синове са вече големи мъже, тях успях да опазя от пошлостите на света когато му беше времето, но ако е рекъл Бог ще имам внуци и няма да си простя, ако съм допринесла и най-малко за мърсотията на този свят.

Изначалната единица, клетка на която се крепи света и от която е жив, този свят в който живеят децата ни, в който ще живеят внуците ни, това е семейството, длъжни сме да го пазим и направим по-добър !

Тръгваме от харема към будоара, за да проследим светуването, светликът на което прикътва бъденето в будоара и към озарителността на храма, и към зрака на харема, и към транскултурни просвети. Погледнато литературноисторически, но не въобще, а в българската литература от Каравелов насетне, тематичното изместване от харема към будоара съвсем не е пряко, еднопосочно и безпроблемно. При по-строго и по-детайлно разглеждане тези места се оказват литературно съвместими както като тематизиране и фигуриране, така и като пресичане на конотативните сводове на харемно и будоарно, а понякога и на харемно-будоарното подривно биване в храмовото. Затова само в най-общ вид следходността на тематизирането е харем - храм - будоар (харемно - храмово - будоарно). Следователно тази тричленност ("триетапност") е в голяма степен условна и зависи от това, доколко широка ще бъде изследователската перспектива, съответно - доколко ще бъдат съзнателно пропуснати други парадигми, защото дори в синхронен план интерпретациите на олтара не са еднородни. Тук обаче се придържам към схемата, разнопосочно корелираща както с други смислови решения на топоса олтар, така и с ред тенденции в литературноестетически и историко-национален план. В схемата харем - храм - будоар са вписани множество ракурси на корелирането мъжко : женско битие. В контекста на (литературния образ на) историческата ни участ, за българката харемът е това, което е затворът (заточаването, прокудеността, изгнаничеството) за мъжа - мястото на несвободата. От друга страна обаче, харемът и будоарът, при цялостната им много съществена функционална и културноисторическа разлика, са места с особена "пропускливост" по отношение на мъжа: тук, зад завесата, зад дверите (на любимата) се допуска единствено "своят". Тези (усладителни и благоуханни) места са ревниво пазени от погледа и присъствието на другия1. По отношение на пропускливостта те се родеят с женския манастир, принципно напълно противоположно им убежище, доколкото е (би трябвало да е) крепост на смирението и целомъдрието за божиите невести.Но едва ли трябва непременно с примери да припомняме, че поне у Каравелов както манастирските порти и зидове, така и броните на калугериците се сдават лесно и без бронебойни патрони. Когато обаче някой се насочи към манастира, воден не от пристъпа на отприщената от гюловицата разгулност, а от интереса към старото му здание и още по-старата черква, за която е излъган, че е направена преди пет столетия, тогава е очевидно, че дошлият - неслучайно той е от Търново - съпоставя жалкия вид на българския храм (само железният кръст на покрива отличава покритата с керемиди ниска църква от турските салхани, сиреч кланици) с лъщящите джамии в Карлово, за да постави акцент върху историческата превратност в участта на народите2. Налице е следователно една типична за възрожденската ни литература ситуация, при която входът към историческото битие е вход през (порутен) храм или палат, през камъка на запустението, асоциативно и/или пряко извеждащ както идеята за само/жертвата, така и за гроба на общност, държава, култура3.

http://liternet.bg/publish14/i_ruskov/toposyt.htm

Не, няма нужда от правила за всяка тема ! Спамът и безсмисленото заядане, без това да е част от дискусия не се толерират никъде във форума. отварям отново темата и внимавайте !

Редактирано 18 април 201115 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

Публикувано 16 април 2011 - 18:20

Защото е оригинално ... лакирани две ръце сме виждали всички

Aбсолютно съм съгласна.

Аз винаги ходя с една обица и ми се струва много оригинално.

Винаги ми се е стувало много смешно как всички ходят като хладилници-т.е еднакви.

За пръстените-готини са,обаче не е ли малко натруфено?

Поздравления за маникюра

Моят будоар започва да работи в ранни зори...Всяка сутрин точно в 5.30 моята прислужница, която кротичко си дреме на табуретката до дивана започва с нежни напеви от Досиетата Х да се опитва да ме събуди...На третото песнопение надигам починалото си телце и се заемам със първия тоалет за деня... Противно на многото мнения аз винаги си мия лицето със сапун, полагам тънък слой хидратантен крем, като за допълнителна свежест преди това съм го обтрила със лосион. Стика на Дав ми върши перфектна работа винаги толкова много години...Не го заменям за друга марка...

Ето първата тройка:

Очаквайте продължение....

Язък Викам си тук ще е фрашкано с готини снимки , а то само две и те грозни

Непретенциозно...

Непретенциозно...

Много ми хареса - ще се пробва!

Аз също харесвам белите, телесните и общо взето незабележимите нюанси за гримиране...Ето един трик, който използвам : от честото миене на чинии лака започва да се лющи винаги от краищата на маникюра...Минавам с подходящ цвят само по края и така "удължавам" живота му поне с още няколко дни.Вчера майсторих това:

п.п. Харесва ми маникюра да е тъп като продържава линията на нокътя и почти не се налага да се пили...

Като реших да се включа в темата осъзнах,че се грижа повече за д.....о си от колкото за всички останали части.Забравих да приложа към снимката и няколко диска за масаж на тази ми обгрижвана от мене част,както и неупреновото клинчеТа след сутрешния крос правя малко упражнения за различни части на кръшната ми снага,и се омазвам с антицелулитни гелове на критичните места.Сега работя за красив гръб и стегнат трицепс,че лятото роклите с гол гръб са ми запазена марка...С тая малка нивейка мажа лицето и петичките.Тя ми е "универсален боец"

От мен фотограф няма да стане ,то се е видяло.

На ръцете купувам някакъв крем ,много обичам да се мажа постоянно,купувам евтини,но по много.И да-ще режа ноктите ,че ми пречат да хващам добре гиричките...

Редактирано 30 април 201115 г. от Niкiта (преглед на промените)

Маникюр.

Педикюр.

Редактирано 28 май 201115 г. от shefkata (преглед на промените)

Маникюр.

Това е най-страхотния маникюр който съм виждала!

Мен не ме тегли да си рисувам ноктите, но винаги ползвам лак, най-вече с цвят пепел от роза.

Редактирано 28 май 201115 г. от shefkata (преглед на промените)

Това е най-страхотния маникюр който съм виждала!

Мен не ме тегли да си рисувам ноктите, но винаги ползвам лак, най-вече с цвят пепел от роза.

Твърде дълъг цитат.

Благодаря, но той не е мое дело. Едно прекрасно, малко сладурче го е правило

Благодаря, но той не е мое дело. Едно прекрасно, малко сладурче го е правило

Разбра се,че шефката не мие чинии и не пере на ръка.Маникюра ме кефи и сандалките.Стъпала не коментирам а бедра.

Снимката не е актуална.От 26 август е.И пръстените ги няма.

Я и аз да си покажа едни стари нокти. Рядко се сещам да си снимам маникюра.

Еми според мен шефката влиза в малкия ти джоб.

...

Аз определено много харесвам жените с маникюр и не бих искал да обидя никоя от Вас. Много нежен, приятен и стилен е маникюрът на шефката. Не защото е модератор. Определено, който и го е правил има нюх, но като че ли ми се струва, че и самата ТЯ му е помагала в изработката със наставления. За педикюра - също! Има си го плюсчето от мен!

Редактирано 6 септември 201115 г. от Гост (преглед на промените)

Аз определено много харесвам жените с маникюр и не бих искал да обидя никоя от Вас. Много нежен, приятен и стилен е маникюрът на шефката. Не защото е модератор. Определено, който и го е правил има нюх, но като че ли ми се струва, че и самата ТЯ му е помагала в изработката със наставления. За педикюра - също! Има си го плюсчето от мен!

Благодаря за искреното мъжко мнение.

Този път цялата идея и изпълнение на маникюр и педикюр си бяха лично мои...

Я и аз да си покажа едни стари нокти. Рядко се сещам да си снимам маникюра.

Полееееееее, и аз обичам остър маникюкр, ама ти мА отстреля с това остро

Редактирано 6 септември 201115 г. от shefkata (преглед на промените)

Полееееееее, и аз обичам остър маникюкр, ама ти мА отстреля с това ортро

Весииииииии, просто имам най-добрата маникюристка.

Към плажа:

Към плажа:

Много симпатични пръстчета имаш!

Маникюрът тази есен

http://www.pudriera.bg/statia/Moda/manikiurat_tazi_esen-661.html