Затворих очи иии... "видях" дъжда ти...

.

...това се появи от ехото на Списъците на Дарко...

Вместо звучна целувка за лека нощ изпращам ти:

-Шепа огнен дъх от двойка мини дракони

/ за всеки случай…да ти е топло /

- като котараци под клепачите ми свити,

умореномъркащи, но пъстри кадри от деня,

- едно, две недочетени парченца приказка

- също за сладък сън оставям ти

блокче ' Без да искам' нагризан шоколад .

Вместо целувка за лека нощ ти пиша:

- куплет от любимата си песен на дланта,

да се събудиш с мелодията на сърцето ми

и с най- широката усмивка на света.

Искам да съм Дарко-о-о!!!

....аз съм, ти си, той е.... Небето е на всички!- бързо да си намериш книжката Ефи.

подсказвам.

пп А това горното трябваше уж да е добре скрито от Мерил, но доколко е възможно да се скрие една нетърпеливка...? Тя пък взе че я намери първа и то за добро утро вместо за лека нощ.

 

аз съм си ги намерила

ето част от тях

коментара ми беше начин да изразя възхищението си от стиха ...

Хахаха... От Мерил можеш да скриеш всичко, но не и огнения дъх /при това от два дракона/...

Виж сега как ме подсещаш за стари неща. Едно малко наивно и любовно такова...

По жестока участ

от нашата не зная,

от ада се издигаш ти,

при тебе слизам аз от рая.

По - безумна обич

от нашата едва ли има.

Една, единствена целувка

дай ми ти любими,

частица буен огън

от тебе откъсни ми,

че после дълго,дълго

да грее ми сърцето.

Аз знам ,след миг пропадаш,

боли във мен небето.

Крещи за мене раят-

за тебе адът стене...

Секунда и потъваш,

а аз след теб политам.

Една, единствена целувка

давам ти, любими,

а ти със огнен дъх

по пътя си надолу

изписвай мойто име.

По - жестока обич

от нашата не зная,

след секунда земята

те поглъща, на мен

крилете ми притегля рая.

Чудесно е, Уиш. Когато любовта спре да бъде наивна и започне да поумнява... май спира да бъде и любов. "Обичам те безумно"... но как да каже човек "обичам те умно"...

Няма такова "животно " ....- "умно обичане " - аз го приемам по скоро като пресметливо да не кажа и нещо по -грубо ........?!

Винаги се обича неразумно - "Лудоста движи света " !

поздрави :

http://www.youtube.com/watch?v=BDVzx2tcrlQ&feature=related

Мерси. Имах предвид стихчето, старите неща често ме усмихват като се върна назад.То е ясно че по- голяма безразсъдница от любовта няма.

Тц. Има. Липсата на любов.

 

Когато преливам от любов

без човешки форми и протрити очертания,

от ръцете ми потича благослов,

политат птичи песни, взривяват се палитри,

а после бавно, много бавно, на капки

като симфония събират се в дихание...

Когато преливам от любов

и я усетя с тежестта на плод

в сърцето ми назряла, не зная как ,

но се превръщам във поток...

Не, сбъдвам се в хиляди потоци...!

Светлоотразител съм на северно сияние.

 

Когато преливам от любов

изчезва времето в утробата

там, където се е зародило

и става тихо. А бе любов!!!

Не зная друга дума, с която

да го нарисувам по- красиво…

В миг мълчание се генерира толкова любов... до преливане... Исках да премълча, но пък желанието ми да оставя точно тук своя хиляден пост надделя...

Прибавям го в потока....

Когато любовта спре да бъде наивна и започне да поумнява... май спира да бъде и любов.

"Обичам те безумно"... но как да каже човек "обичам те умно"...

Мисля, че когато човек обича умно, тогава обича и безумно.

Да, това го умеят най- вече триглавите лами. Освен може би в случаите когато се влюбят и с трите глави едновременно.

Да, това го умеят най- вече триглавите лами. Освен може би в случаите когато се влюбят и с трите глави едновременно.

Не, умеят го умните хора.

Редактирано 7 април 201214 г. от kaloia (преглед на промените)

Добре де, аз нямам нищо против умният начин на обичане на умните хора. Подходих с чувство за хумор , но е възможно умните хора да не го разбират. ( ;

Редактирано 8 април 201214 г. от Уиш... (преглед на промените)

Мисля, че когато човек обича умно, тогава обича и безумно.

Не съм експерт в любовта и не твърдя, че съм права. Досещам се, че тя се преживява, приема и съществува по толкова различни начини, колкото и хора съществуват на земята. Аз мисля, че човек може да обича единствено безумно.

Уважавам мнението ти… но оставам със своето. Приеми, че няма как да знам как обичат умните хора. :-)

П.П. Извинения на Уиш...

Редактирано 8 април 201214 г. от Merryl (преглед на промените)

Колкото повече ум (интелект), толкова повече лябов. Колкото повече любов, толкова повече безумие. Сега стана ли ясна ролята на ума в случая

..........

In a sentimental mood

 

Ммм, да ... темата е "Нетърпеливки"

Ами... да. Те всъщност Нетърпеливките не са и тема. Получи се малко като  вТройка на разсъмване. Няколко уморени мисли на фона на хубавата музика.

Мислите бяха толкова уморено притихнали, сякаш те видях, седнала на края на диванчето, събуваща обувките си и нежно докосваща уморените си пети... А после инстинктивно докоснах белезите от своите презрамки... като една поетично-непоетична, прелестно-обикновена, красиво-ежедневна метафора на мига, преди да облечем тишината и уюта на дома... Защо си го изтрила - не знам... Ще уважа това твое решение /тя Ефи ще дойде все пак/, но за оправдателния ти тон в една толкова красива тема - вече ще ти се скарам. Ще помоля модераторите да ти махнат бутона "редактирай"... Уиш! http://www.youtube.com/watch?v=Qj4s9l_5KEA