Соната

Звънка песен от изронени кристали

изсипва с щедри самодивски шепи

облак звезден дъжд на прах.

По гърбовете на нощните морави

сини, дългокоси светлосенки ваят менди...

Сънено измъркват, протягат се по котешки

и продължават да рисуват във съня.

Луната настройва арфата си за вечната соната

за акомпанимент извиква щурчово гласче,

с покров от сребърна дантела

повита спи земята. Земята спи като дете.

Разни усещания уловени във "Вътрешната стая"

И какво като не мога

да прегърна цялото небе??

- малки ми били ръцете.

И какво като утробата ми

цяла вечност спи, нали в нея

мълчанието бременее...

Покълва семчица, пуска корени.

Кънти. Трепти..

Като ехо в празна стомна зрее.

И се чува само онзи спомен

камертонен

от блъсъкът на пеперудени криле.

Пърхане, примесено с неистово желание,

подобно желанието за дете.

Под формата на песен..

Песен гърлено изпята със сърце...

Със сърцето на цяло ято чучулиги.

Не е лесно да си постеля, топъл пух...

мека длан за нечии къдрици..

Не е лесно да си майка в мръсно  време

с вградена сянка от мечти.

С вградена сянка на вълчица..

Не е лесно и да си жена - дете

прокопаваща бунари, разстояния,

тунели... без ръце.

Писъкът ти да събужда свлачища

навътре

с жълто стъклените си реки- морета,

с кехлибарените си слънца-зеници..

..

Всеки ден един разголен огън

върви по ръбовете на баирите.

Казват, бил побъркан от любов...

Под стъпките му изпада светлина на прах

още отпреди рождението на кумирите..

Върви и разсича най- тъмните,

по – тъмни и от въглен кътчета в зениците ни

с най- нежния и най- жесток замах..

Пронизва делниците с тънък шиш

и хиляди малки дупчици по тленното оставя.

Телата на човеците заприличват на восъчни фетиши,

а възлите на спящите в сърцевината им фитили

търпеливо - нетърпеливи чакат времето

в краката им да се свлече,стапяйки последния еон.

С искра от светлината му да се запалят.

 

http-~~-//youtu.be/KwZx-udWuxI

и ...другият

Редактирано 2 октомври 201213 г. от Efe (преглед на промените)

Когато попаднах на тази картинка, се сетих за теб и за навика ти да триеш. Какво ще кажеш? За да бъде съвършено, трябва да е неподвижно – като спрелия часовник и идеално точното време…

Искам да ти напиша още куп неща, но… и аз съм само мушица, уловена в кехлибара на своите си странности и човешки залитания. Просто се опитвам да те дръпна на крачка далеч от теб самата, за да видиш отстрани, че най-голямото ни съвършенство е несъвършенството ни – най-обикновената ни човещина…

Върни го обратно. Моля те… Когато възможността да осезаваш красотата си отиде, така или иначе стихът ти сам ще отшуми. Имаш и примери.

Връщам го , Мерил, най - вече за да покажа на себе си ,че голотата и без нужната доза лудост е достойна за несрамуване.

Благодаря ти, че го върна. Заради теб, заради мен, заради индивидуалността ни. Заради римите. Заради това, че няма по-добри и най-добри, защото всяко чувство е красиво, щом е измечтано, изживяно и изболедувано.

Просто... благодаря!

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=RICCfCIJsFo&feature=related

Редактирано 6 октомври 201213 г. от Merryl (преглед на промените)

на 6.10.2012 г. в 14:11, 'Merryl написа:

Просто... благодаря!

Това беше моя реплика , Мерил... всъщност аз.

Тези чаровно умрели стебла как се пресичат в ръцете ми нищо че още не мога да спра да тъгувам все ще е някаква радост това че оцелявайки искам да ги прегръщам целувам запомням... Мирис на първи гнезда някъде между парещите лъчи на доверието в смъртта и като първи яйца отговарят с почукване върху напуканата ми съвест капчици нежна роса или потта по челото ми или сълзи или вода от небето очаквам да отнесе на тъгата разумното бъдеще... Време е... тясно по моста на думите подминава ме тъжен клошар после отдолу реката се спира да ме погледа да ме смути със безрибие или невзрачната участ която избегнах сричайки първите редове от обричането на вярност са достатъчни за сбогуване с девствеността на историята... ми... Нямам нищо в ръцете си но ме боли отсъствието на път и бодливата тел с която украсявам елхата си всяка коледа необяснимо ръждясва лишена от спомени... Може би ще се върна и ще изтрия първите седем слънца но радостта от оцеляването сигурно ще ми горчи... I miss you LM...

Редактирано 7 октомври 201213 г. от vboychev (преглед на промените)

Красиво е. Много.

...Може би ще се върна и ще изтрия първите седем слънца... Привет за хубавия стих !

Магия разцепи времето й.

Влезе с гръм през спящите очи.

С един замах на струните си,

като с камшик раздра

на есенната утрин тишината,

взриви след нея ехото...

На пипане заприличаха на възли

и на ръбове.

На сънищата й

замъглили на прозорците стъклата
изтръгна затопления дъх..

С бръснарска умелост

в плътта й се заби.

Дискретно, в миниатюра

изписа инициалите си
на тила й.

В транс изпи покапалата кръв.

Разчорли буйните коси
на смуглите й нощи.

Докосна миглите по лицето на зората й.

Размаза с палец на деня й вчерашния грим.

За атосекунда се олюля,

запали,

и после загаси фитилът на света й

между пръстите си...

Положи листенце върху босите нозе

на думите застинали на прага пред дома й..

Върху устните й..

Целуна го.

/закърпи времето/

Остави я да продължи да спи.

Опит за посещение... Светло през зимата ще се стопят очи и пламнали твоите устни ще нарисуват детски ръце по прозореца но пък дали има смисъл да те очаквам щом пред камината още е топло... Тъмно през зимата ще се следят очи и недокосвани твоите устни ще нарисуват крехки стъпки в снега пред вратата ми но пък дали има смисъл да те очаквам щом под одеалото още е топло... Нежно през зимата ще се родят очи и ще промълвят устните ти топло ми е до теб и само крехката нежност на вятъра ще ми напомня как съм те чакал пред камината под одеалото и няма смисъл да се оплаквам от студа по тялото ти...

Редактирано 2 ноември 201213 г. от vboychev (преглед на промените)

vboychev, много силно ми въздействат стиховете ти.

УИШИ-и-и-и!!! Абсолютно и тотално, ужасно невидима си. Засрами се!

vboychev, много силно ми въздействат стиховете ти.

Благодаря! Аз само се опитвах да вляза в тон с "УИШИ-и-и-и"... доколкото ми се отдава...

Опит за доказване на противното...

Тръгвам си утре

като вода

както си тръгва вкуса

на желанието

преди да я вкусиш

събудена

като стрела

преди да ме видиш в сърцето си

като следа

преди да ме извървиш...

Тръгвам си утре

като часовника

до сърцето ти

преди да ме спреш

със махалото на ръцете ти

и ревността на сълзите

преди да кълнеш

всичките ми изгубени

небеса

облаци

космоси

ветрове и

съмнения...

Тръгвам си утре

като от вятъра

недоиздухано

сляпо глухарче

и по земята ти

ще разнеса

белите си сълзи

недоплакани

недобърсани

мокри мълчания

като лебеди

без езера...

Тръгвам си утре

като днес

пак до теб

непрекъснато

се опитвам да те

докосна

с пръстче

с върха му

поне на искрящата

тънка вселена

от нежности

нещо от мен

да остане

в теб...

Тръгвам си утре

но днес

ще остана тук

за да живея

както никога

както винаги

за

последно

с теб...

Редактирано 3 ноември 201213 г. от vboychev (преглед на промените)

УИШИ-и-и-и!!! Абсолютно и тотално, ужасно невидима си. Засрами се!

Не мога , Ефи. Отдавна му беше дошло времето...

...

Аз само се опитвах да вляза в тон с "УИШИ-и-и-и"... доколкото ми се отдава...

Всъщност няма никакво значение до/колко ти се отдава. Тук винаги е било отключено, за всеки който ги носи... нетърпеливите имам предвид.

...и понеже най- малко аз умея да им затварям устата...,

Пожелах си тази нощ да нарисувам самота.

С очи в най - тъмно пропастното на кафявото

по ирисите й избилите сиви точици мъгла

да ме водят към забравено начало …

Пожелах си тази нощ да нарисувам самотата,

красива и мистична като черна пеперуда

с брокатено-дантелено бродирани крила,

/в прашасалите катакомби на сърцето ми /

разсипваща неон от стрити изумруди..

Редактирано 3 ноември 201213 г. от Уиш... (преглед на промените)

Няма да ти харесвам поста, защото наистина, честно и сериозно - не ми харесва! Няма и да те дърпам нито за плитката, нито за крачола...айде, фъркай си...и изобШТо няма да си мисля за теб и да ми е тъжно!!! Хич даже. Защото ще те чакам.

никога не съм писала толкова дълго нещо, объркано малко, ама ти ме разбра

Ех, Ефи... знаеш ,че те обичам * Теб и още две шепи кукувци с крачоли, без крачоли.... на мен обичането понякога ми е достатъчно. Бъди снисходителна, току що се обявих за тотален егоист.

Еф, помислих си същото, но й го спестих. Дори на лични не я закачам... Просто се надявам, че когато тишината я зареди достатъчно, сама ще има нужда от пясъчник и ожулени колена.

Защо тъгата да не е красива? Има ли някой, който да тъгува за нещо грозно и отблъсващо? Няма! Момичета, не сте прави! Пък! Уиши, да послушаме нещо много любимо, а? http://www.youtube.com/watch?v=rw4If_eyCvI текста, текста слущай

Редактирано 3 ноември 201213 г. от Нел (преглед на промените)

Бъди снисходителна, току що се обявих за тотален егоист.

Не си егоист, мила, ние сме егоисти, че те искаме да си непрекъснато до нас.

Момичета, не сте прави!

Пък!

предателка

Редактирано 3 ноември 201213 г. от Efe (преглед на промените)

Дааа... не ме винете, че ми дойде асоциация с балкон и Верона... Айде и аз да се включа в серенадата... най-отзад, за калабалък... п.п. сега пък ако се скриеш от срам... алеее...

Мер, какво имаш против балконите на Верона, а-а-а?!

http://youtu.be/t8Lb14kRRBc

то се видя, че темата става музикална

Ефи, темата винаги е била музикална. По- голямата част от нетърпеливите са родени от музика... Преди време мислех да пусна тема тук в раздела , в която всеки да оставя песен за следващия. Както в римите преди време се оставяше думичка за следващия, обаче не знам защо се отказах.

..

Редактирано 5 ноември 201213 г. от vboychev (преглед на промените)

на 5.11.2012 г. в 10:00, 'vboychev написа:

..

Не очаквах да е заразно като хрема. Съжалявам.

За /пред/последно между две спирки и два епилептични гърча

 

Лежи жарта като звяр дресиран в дланите й

като разтопен метал тече по линиите на съдбата й

разплащаща с лявата ръка смирено, смело борчовете ,

с дясната стиснала за гърлото сълзите, болката, риданията й.

 

Лежи жарта във дланите й. И не смее чак да пари.

Преклонила се пред огъня на раменете й стоварен.

Лежи жарта в дланите й, занемяла, кротка като агне

от силата на две слънца. Две майчини ръце. Две длани.