Може и да сте го виждали вече, но на мен ми го изпрати една приятелка и искрено ме жегна с Истинноста си...

Оставям на вас да помислите за това, колко е достоверно написаното.

Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!

Джордж ГАРЛИН

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по­вече, но научаваме по-малко. Планираме по­вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Това е готино, имам го закачено на стената в офиса

Прочетох го няколко пъти, премислих го (до колко ми позволяват възможностите ), за някои от нещата мисля непрекъснато, всеки ден, обаче все още не мога да измисля как да избягам от зациклянето на ежедневието, от зависта около мен, от тесногръдието. Как да се извися над тези, чиято единствена цел е да взимат, не да дават, да мачкат, да си тровят живота с лоши мисли, да тровят живота на тези около тях, защото искат всички да са нещастни, точно като тях, да бъда над тези, които мрънкат, че е трудно, а не се борят и за едната глътка въздух....? Колкото и доброта и сила да има в душата ми, понякога ми е трудно да живея така, както на мен ми се иска и както аз смятам за правилно, защото Все Още не съм открила начина да игнорирам или да променя тези, които не знаят какво прави живота ни красив и безценен........................................

не го бях чела до сега .... харесва ми, има много истини в това което е казал

Това е пълно с много истина и наистина те кара да се замислиш за нещата,които те заобикалят!!!Харесва ми!!!

Според мен това е суперистината за живота, никога няма да се забравят тези моменти в който ти спира дъха. Отново го изживях тази вечер и наистина чувството винаги си е било супер и ще си остане такова завинаги.

Невероятно!

Това ни прочете един преподавател тази година в университета!

Дано всички успеем да се радваме на малките неща, да постъпваме правилно и да не се ръководим от злоба и завист! Защото е заразно, както каза mireto, колкото и да си добър, понякога просто ти е трудно да изплуваш от простотията, в която си затънал.

Наистина понякога и да искаш не можеш да направиш добро,защото отвсякъде те притиска злоба,завист,простотия!!!

Това ме просълзи, чувал съм и съм чел фразата но не и цялата статия, много е хубава и вярна.

Добре де... след като ви е толкова черен и труден живота, защо го живеете?

Не смятам, че гореизказаното в вярно. Може и да е, но не и за всички хора.

Пак опит да се вкара човека в рамка... е да, ама не. Няма и начин, колкото хора на света толкова и мнения, интереси, душевности и етц... именно поради тази причина не може да се говори в единствено число или пък да се слагат всички хора под общ знаменател...

ОК човекът претърпял драма, но и всички ние търпим такива... и сега какво трябва да се чувствам съкрушен ли? Да се самосъжалявам, че живея в един отвратителен свят, свят на омраза и алчност, свят тръгнал към самоунищожаването си? Не мерси... Това го има откакто свят светува, а факта че тази ...експресия... ви е повлияла толкова много говори само, че самите вие не може да усетите красивите неща които ви заобикалят...

p.s. 'що не си сложите розовите очила... живота не е чак толкова гаден.

p.s.(2) "Търси в славата човечност, търси в безкрайното вечност. И смисъл в живота търси, и вярност в себе си носи. У хората обич намирай, в сърцата им пламък откривай. Обичай и вярвай, живей и твори, с две думи - Просто Бъди!"

Добре де... след като ви е толкова черен и труден живота, защо го живеете?

Не смятам, че гореизказаното в вярно. Може и да е, но не и за всички хора.

Пак опит да се вкара човека в рамка... е да, ама не. Няма и начин, колкото хора на света толкова и мнения, интереси, душевности и етц... именно поради тази причина не може да се говори в единствено число или пък да се слагат всички хора под общ знаменател...

ОК човекът претърпял драма, но и всички ние търпим такива... и сега какво трябва да се чувствам съкрушен ли? Да се самосъжалявам, че живея в един отвратителен свят, свят на омраза и алчност, свят тръгнал към самоунищожаването си? Не мерси... Това го има откакто свят светува, а факта че тази ...експресия... ви е повлияла толкова много говори само, че самите вие не може да усетите красивите неща които ви заобикалят...

p.s. 'що не си сложите розовите очила... живота не е чак толкова гаден.

p.s.(2) "Търси в славата човечност, търси в безкрайното вечност. И смисъл в живота търси, и вярност в себе си носи. У хората обич намирай, в сърцата им пламък откривай. Обичай и вярвай, живей и твори, с две думи - Просто Бъди!"

<{POST_SNAPBACK}>

Пипе нали точно тва казва човека, обичайте се и си живейте живота въпреки сивото ежедневие, т'ва че ти си го разбрал погрешно ........

Невероятна е. Нямам думи да изкажа мнението си за написаното. Просто по невероятен начин изказана истината за битието на съвремнния човек.

това е прекрасно.Чел съм го преди,сега го чета,а утре като го прочета пак отново ще ми хареса ,защото това ти показва как да живееш живот си.Тази статия е толкова добра че си припомняш грешките които си направил,глупостите които си изрекъл.Изобщо добре че има хора като този дето е написъл статията ,така че ние неуките да се замислим и да разберем в какъв живот живеем и най-вече дали неможем да го променим поне малко

Това е едно от малкото неща които бях чел тази година, рядко се срещат такива стойностни четива.

peperoni, ти прочете ли го?

Добре де... след като ви е толкова черен и труден живота, защо го живеете?

<{POST_SNAPBACK}>

Живеем го, за да покажем, че можем да се справим и искаме да го направим.

Това не означава, че сме винаги 100% силни и нямаме нужда да споделим какво ни тежи!!!

Всеки човек има трудни моменти, но това автоматично не означава,

че трябва да се заиграе на руска рулетка и да приключи!

Що за въпрос е това "Защо го живеете?"

Ами, защото ни е кеф!

Много истинско,с дълбок смисъл.Мен ме трогна просто...и разбира се,ме накара да се замисля.Така стигнах до един извод,поне за себе си.когато пречетем нещо подобно,нещо което се стреми да ни отвори очите относно живота и света около нас,как реагирами ние?Замисляме се,решаваме че наистина е вярно това,което сме прочели и една голява част от нас,за съжаление,спират само до там.

Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините

Прекрасно ще е,ако започнем освен да мислим и за използваме и да се водим от житейските истини,които почти всеки може да ти изрецитира.В забързаното ежедневие понякога ги забравяме.И именно затова,теми като тази,трябва да има във всеки един форум,да се пишат по вестниците,да се разпространяват по училищата и т.н.За да ни се напомня всеки ден как трябва да живеем

Днес ми пратиха това... Споделям го, защото наистина ме накара да настръхна.

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин – известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години – написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по¬вече, но научаваме по-малко. Планираме по¬вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване”.

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!

Горния пост е същия като заглавния на темата. Не знам защо беше преместен, след като се дублират, но явно знаете защо се прави, а линковете, които бях дал са точно с тази цел - да покажа на авторката, че има вече такава тема плюс, че същото е поствано и в друга.

Здраве да е.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Много пъти съм имала нужда от целувка и прегръдка, а не съм ги получавала;в много моменти, в които приятелката ми е имала нужда от тях, аз не съм присъствала, за да й ги дам; в много моменти съм искала да изкрещя някому, че го обичам (не визирам само любовта между мъж и жена), а не съм го правила...

Няма кой и как да ми върне тези моменти. Статията е много добра, но дали наистина съумяваме да изживеем мига? Който успее, е истински щастливец!

готина е тази мисъл, ама вече толкова пъти я виждам къде ли не, че ми се драйфа от нея. И най-готиното нещо като се превърне в клише, и става гадно. Губи смисъла си. А и има много ценни моменти в живота, които не спират дъха. Например моментите на спокойствие след работа, точно когато са ти донесли студената бира и отпиваш от нея... Не спира дъха, освен ако не са прекалили с изстудяването, ама е страшен кеф :-)

готина е тази мисъл, ама вече толкова пъти я виждам къде ли не, че ми се драйфа от нея. И най-готиното нещо като се превърне в клише, и става гадно. Губи смисъла си. А и има много ценни моменти в живота, които не спират дъха. Например моментите на спокойствие след работа, точно когато са ти донесли студената бира и отпиваш от нея... Не спира дъха, освен ако не са прекалили с изстудяването, ама е страшен кеф :-)

И аз мисля така. Статията на Гарлин се преекспонира вече досадно. А животът изобщо не се мери с моментите, които спират дъха ти, напротив - всичко онова, което внася дисхармоничност, указва за нередност. Онова, което внася покой, то е истинското. И аз да дам един пример - жълтата роза до мен на бюрото изобщо не ми спира дъха, когато спра поглед върху нея... Но ме усмихва.

Редактирано 29 август 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)

а понякога това, което спира дъха ти, може да е лечение на дисхармонията съшо... защото пътя към цялостна душа минава и през много болезнени, или просто шокиращи промени и открития. Или не мислиш така?

а понякога това, което спира дъха ти, може да е лечение на дисхармонията съшо... защото пътя към цялостна душа минава и през много болезнени, или просто шокиращи промени и открития. Или не мислиш така?

Не мисля.

Има само едно лечение на дисхармонията.

Не ме питай повече, моля.

Това е едно от най-хубавите неща, които съм чела

Лошото е, че всички ще го прочетат, разберат и осъзнаят, но след това живота им ще е същия както до сега