Комплексът за малоценост е изпитан от всеки човек , в различна ситуация и по различни причини. Но въпросът е как се справяме с него , как го преодоляваме? Трудно би бил туширан изцяло може би. За какво сте изпитвали чувство за малоценост и как сте се справяли с него?

Редактирано 20 октомври 201114 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

Справяш се през годините и през времето.

За да се докажеш.

Другото хапче се нарича игнор.

Действа.

Според Алфред Адлер - един класически психоаналитик - "Комплексът за малоценност" стои в основата на психиката, като от това как конкретният човек ще се справи с него, зависи и неговото психическо здраве. Той се състои в това, че всеки човек има желания, които не може да удовлетвори, което води до чувството за малоценност. Ако индивидът не успее да преодолее или сублимира това чувство за малоценност, той е застрашен от психически разстройства, които не е задължително да се проявят открито като такива, а да съществуват в латентен вид в психиката и да влияят на поведението. Причината да има неудовлетворени желания, се дължи на социалните норми, с които човек трябва да се съобразява - впоследствие тези идеи се доразвиват в социалната психология и се обръща внимание на това как социалните характеристики влияят на характера на конкретния човек. PS: Всекидневната употреба на изрази като "комплекси" или "комплексар" в повечето случаи е лишена от смисъл, тъй като те изразяват някакво субективно отношение на говорещия, което няма рационални основания, които да му дадат обективност, но за сметка на това пък показват социалните датерминанти в психологията на говорещия.

Редактирано 15 октомври 201114 г. от gothicrock (преглед на промените)

Решението е в смяната на средата, в която се движи човекът с комплекса на малоценност. Трябва да потърси сред обкръжението си хора, които го разбират и подкрепят, и да общува най-вече с тях. Така може да бъде туширан изцяло комплекса му.

Редактирано 15 октомври 201114 г. от kaloia (преглед на промените)

Голяма част от комплексите за малоценност са насадени чрез внушение или самовнушение. Някои хора получават комплекс за малоценност, когато не успеят да се справят с нещо в живота си. В този случай за справяне с комплекса най-добре помагат близки и приятели. Има хора, които умишлено насаждат комплекси за малоценност на хората с които общуват, лекувайки по този начин своите. Общуването с такива хора трябва да се избягва.

Другият начин за справяне с проблема - комплекс за малоценност е ( всичко е строго индивидуално, според личността) повишаване на квалификацията, придобиване на по-висока степен на образованост или придобиване на нова специалност

Другият начин за справяне с проблема - комплекс за малоценност е ( всичко е строго индивидуално, според личността) повишаване на квалификацията, придобиване на по-висока степен на образованост или придобиване на нова специалност

Дали степента на образованост влияе на самочувствието?!

Дали степента на образованост влияе на самочувствието?!

Разбира се че не.

Това са пълни глупости.

Дали степента на образованост влияе на самочувствието?!

Какво, според вас, влияе на самочувствието?

Божке, Тото, We're Not in Kansas Anymore.

Разбира се че не.

Това са пълни глупости.

Що не ходите да си лягате вече или отидете в раздела Празни приказки да си говорите думите, думите и думичките. Във всяка една сероизна тема присъствате, според мен, от както аз посещавам този форум и спамите непрекъснато .

Призанетлна съм ви, че пускате от нета актуални новини, за което ви благодаря.

П.П. Имам спомен, че ви наказаха веднъж, условно, май е време да ви накажат отново.

Редактирано 16 октомври 201114 г. от kaloia (преглед на промените)

Какво, според вас, влияе на самочувствието?

Просто се замислих, че има много неособено образовани хора, които не се чувстват малоценни с този факт, ако работят някаква нискоквалифицирана работа, но за добри пари. Нека да погледнем нещата в контекста на по-предния ми пост. Ако не си образован, но за сметка на това взимаш голяма заплата, с нея можеш да си позволиш да си изпълниш доста желания - живеем в света на пазарната икономика.

PS: Просто си размишлявам.

Просто се замислих, че има много неособено образовани хора, които не се чувстват малоценни с този факт, ако работят някаква нискоквалифицирана работа, но за добри пари. Нека да погледнем нещата в контекста на по-предния ми пост. Ако не си образован, но за сметка на това взимаш голяма заплата, с нея можеш да си позволиш да си изпълниш доста желания - живеем в света на пазарната икономика.

PS: Просто си размишлявам.

Има резон в мнението ти, но въпреки това, смятам, че добрите парите, които получават по-ниско образованите (ако ги получават) играят роля на компенсаторен механизъм. Доколко и как при предварително вече условие вършат работа, не знам. Привидно и временно, може би.

Парите само ще доведат до задълбочаване ( потъване) на комплекса.Затова смятам, че парите нямат влияние върху самооценката, а и не знам някой да е доказал връзка между пхари и самооценка, от която, разбира се, се поражда комплексът за малоценност.

Редактирано 16 октомври 201114 г. от kaloia (преглед на промените)

Малко допълнение към написаното за Адлер.

За неговите възгледи се счита, че имат изключително голям принос към психологията и психоанализата, но въпреки това често се избягват. Защо това е така? Отговорът се крие в така наречената "Его-психология", която става доста популярна през втората половина на 20-ти век, като според нея психологическите проблеми се дължат на егоцентризма на индивида. Егоцентричният характер води до това субектът да не може да преодолее определени неща, което поражда определени вътрешни драми, способни да нарушат психическото му равновесие и да доведат до трайни последствия в поведението му, а оттам и в самооценката му. Но его-психологията просто замаскира социалните фактори като иманентни психологически дадености, което е един вид социална демагогия, доста умело прикрита зад една добре изградена психологическа концепция.

Нека да разгледаме един пример. Да вземем един млад и талантлив човек, които обаче произхожда от социална среда с ниски доходи - това нещо поставя доста големи прегради пред възможностите за сериозно образование и значителна кариера, от което въпросният човек страда много и това дава отражение в поведението му. Адлеровата системата много точно ще открие причината за неговите проблеми, заради социално-психологическия елемент в нея. Но его-психологията ще твърди, че социалните фактори не са причината за проблемите му, а неговият егоцентризъм, който му пречи да се примири с обстоятелствата и да намери удовлетворение в нещо друго, което е подходящо за неговата социална среда. (Да не говорим колко хора ще кажат, че избива комплекси.)

............................................................................................................

Парите само ще доведат до задълбочаване ( потъване) на комплекса.Затова смятам, че парите нямат влияние върху самооценката, а и не знам някой да е доказал връзка между пхари и самооценка, от която, разбира се, се поражда комплексът за малоценност.

Кой човек ще получи по-високо признание в обществото - този с високо образование и средно-статистическа заплата или този с ниско образование и много пари?

Кой човек ще получи по-високо признание в обществото - този с високо образование и средно-статистическа заплата или този с ниско образование и много пари?

Ами то е видно - новобогаташите така си избиват комплексите -

може да не може да пише, едно изречение да не може да състави - ама нали има пари

Ами то е видно - новобогаташите така си избиват комплексите -

може да не може да пише, едно изречение да не може да състави - ама нали има пари

Твоите писания са : няма значение какъв е въпроса, аз да си кажа, каквото съм си намислила.

Твоите писания са : няма значение какъв е въпроса, аз да си кажа, каквото съм си намислила.

Казвам каквото мисля, никой не те задължава да подкрепяш мнението ми.

Влез в който и да е мол и само гледай за какво иде реч.

Казвам каквото мисля, никой не те задължава да подкрепяш мнението ми.

Влез в който и да е мол и само гледай за какво иде реч.

Имам си по-важна работа от това да кисна по моловете и да наблюдавам, какво правят хората там.

Малко допълнение към написаното за Адлер.

За неговите възгледи се счита, че имат изключително голям принос към психологията и психоанализата, но въпреки това често се избягват. Защо това е така? Отговорът се крие в така наречената "Его-психология", която става доста популярна през втората половина на 20-ти век, като според нея психологическите проблеми се дължат на егоцентризма на индивида. Егоцентричният характер води до това субектът да не може да преодолее определени неща, което поражда определени вътрешни драми, способни да нарушат психическото му равновесие и да доведат до трайни последствия в поведението му, а оттам и в самооценката му. Но его-психологията просто замаскира социалните фактори като иманентни психологически дадености, което е един вид социална демагогия, доста умело прикрита зад една добре изградена психологическа концепция.

Нека да разгледаме един пример. Да вземем един млад и талантлив човек, които обаче произхожда от социална среда с ниски доходи - това нещо поставя доста големи прегради пред възможностите за сериозно образование и значителна кариера, от което въпросният човек страда много и това дава отражение в поведението му. Адлеровата системата много точно ще открие причината за неговите проблеми, заради социално-психологическия елемент в нея. Но его-психологията ще твърди, че социалните фактори не са причината за проблемите му, а неговият егоцентризъм, който му пречи да се примири с обстоятелствата и да намери удовлетворение в нещо друго, което е подходящо за неговата социална среда. (Да не говорим колко хора ще кажат, че избива комплекси.)

............................................................................................................

Кой човек ще получи по-високо признание в обществото - този с високо образование и средно-статистическа заплата или този с ниско образование и много пари?

Така е. Затова съм дала два начина за справяне с проблема "комплеск за малоценност". Към кой от двата ще се подходи или към трети - съчетан вариант между двата, зависи от конкретната личност (случай).

Не знам мутрите да са получили обществено признание.

Редактирано 17 октомври 201114 г. от kaloia (преглед на промените)

Не знам мутрите да са получили обществено признание.

Да, но нали виждаш, че хората ходят да наблюдават тях и новобогаташите по молове и дискотеки.

Не знам мутрите да са получили обществено признание.

Ниско образован и с много пари не е равнозначно на "мутра". У нас има един много интересен парадокс нискоквалифицирани професии да са много по-добре заплатени за разлика от немалко висококвалифицирани. Така че един ниско образован човек с висока заплата се котира много по-добре в социален план от високо образован човек със средна заплата. Хората обичат да съдят за другите колко са "умни" по това колко им е голяма кесията - така че повишаването на образованието едва ли може да помогне за добиване на по-високо самочувствие.

Да, но нали виждаш, че хората ходят да наблюдават тях и новобогаташите по молове и дискотеки.

Не ми слагай, ако обичаш, думи, които не съм казвала !

Мола ми е до блока и пазарувам от там и ща не ща се блъскам у тях.

Колкото и да ми е неприятно.

За това и не ходя в пикови часове или преди празници -

за да си спестя негативизма, който излъчват.

Темата е интересна - не я съсипвайте със спам!

Темата е интересна - не я съсипвайте със спам!

Това не е спам, мисля -

за мен такива хора си избиват недостатъците и малоценността си единствено с пари и парвенющина.

И са жалки, но не и в собствените си очи.

Изяли сте едно Н в заглавието на темата

М

Ниско образован и с много пари не е равнозначно на "мутра". У нас има един много интересен парадокс нискоквалифицирани професии да са много по-добре заплатени за разлика от немалко висококвалифицирани. Така че един ниско образован човек с висока заплата се котира много по-добре в социален план от високо образован човек със средна заплата. Хората обичат да съдят за другите колко са "умни" по това колко им е голяма кесията - така че повишаването на образованието едва ли може да помогне за добиване на по-високо самочувствие.

Ниско квалифицирани професионасти получава толкова, колкото високо квалифицирани при социализма. Тогава един шлосер (VІ разряд) взимаше не толкова, а двойно повече от един съдия.( Спомняте ли си филма "Москва не вярва на сълзи" ? Е. тогава тези истории бяха реални и възможни.) При тази безработица днес, кой наема ниско квалифицирани,, че да им плаща и заплати по-високи от висококвалифицираните.

Маля, не обиждайте хората ( че са глупави и не могат да направят обективна преценка) и не говорете от тяхно име. Всеки може да направи (и прави) оценка на ума на другия. Кесията тук не играе никаква рола.