Дали има смисъл да ти отговарям? Произходът на неодобрението ти към по-образованите е ясен. Виж, обаче, как стоят нещата. Електрическите печки се конструират от инженери и се поправят от техници. За неща като АЕЦ, да не говорим... А по отношение на коментарът ти към снимката бих казал, че проектираш собствените си желания върху една виртуална реалност.

Ха-ха-ха,

леле божке "образованите" ... въх убима ...

Чай да ти река тука една работа, ама между нас да си остане, да не се разчуе. Имам една белгийска диплома напечатана на един голям картон ( не знам що така ги дават), на която пише че съм съветник по нещо много тежкарско и свързано с изкарване на пари.

Бих могъл и да напиша и що съм си търкал гащите по дърветите свалящи се седалки на СУ-то, ама няма да го направя щото има тука едни дето много им се иска точно това да разберат. Обаче ако дадеш пълна воля на въображението ти, като не изключваш и парадоксалното като възможно, една от идейте които може да ти мине през главата ще е вярна.

Сега, по снимката.

Ето какво виждам аз:

- госпожата не е в първа младост

- циците й не са обемисти

- лицето й не е красиво

от трите изредени дадености следва неудовлетворението й от собствения й външан вид. Демек, комплескче за малоценност на основа липсата на красота. Скрила си е лицето зад големи червени очила, за да не й видиш бръчките около очите, и да не усетиш че е грозничка. Единственото нещо с което се "гордее" е липсата на натрупване на мазнини по седалищните й мускули и си показва дъто без комплекси. И на нея й се иска да бъде харесвана жена, да й обръщат внимание мъжете, да я заглеждат по улиците и се обръщат по нея, та се възползва от карнавала за да получи така жадуваните мъжки погледи. В общественото колективно съзнание медсестрите са eбливи кypвeтa. Тя го знае и нарочно се е облякла така, за да я забележат мъжете. Да видят в нея, поне за един ден, привлекателната жена която тя толкова много иска да бъде.

Те тва е нейният комплекс !!!

Добре.

Комплексът за малоценност е едно от най-унищожителните състояния (простете липсата на терминология) на човека. Вече знам всичко за комплексите си - кога са ми създадени, от кого, защо...Разбира се, че в детството, разбира се, че с искрено добри намерения, най-вече от родителите ми (които обичам безрезервно), от случайни провали, които не умеех да приемам като част от спиралата на ...живота, от хора, около мен, които така се отърсваха от своите комплекси.

Знам, но не мога да ги преодолея. Тук, вече се "намесва" и нервната система.

Редактирано 26 октомври 201114 г. от Efe (преглед на промените)

Знам, но не мога да ги преодолея.

Еми кажи един, да ти помогна да се отървеш от него.

Ама не на лични, трябва да е публично.

Пари няма да ти искам.

Еми кажи един, да ти помогна да се отървеш от него.

Ама не на лични, трябва да е публично.

Пари няма да ти искам.

Ти ако знаеше колко много, много, много мадами съм оправил, да си нямат кахъри ... ама не знаеш, кво да те правя. И колко кинти съм изкарал от мадамите, ако знаеше, щеше да тичаш през глава за теб да е безплатно. Пропусна си късмета ти, жалко !

Самите студенти и особено студентки по психология, гледат доста тъпо по време на лекциите им по статистика ( видял съм го с очите си и съм го чул с ушите си, колко им е мъглява тази дисциплина). А ако им пуснем някой компютърджия от този форум, да им говори надменно на чисто технически език, пълен с англицизми, ще ги видим кво ще разберат без никаква предварителна подготовка.

Та бъдете така добри, да пишете разбрано, иначе файда няма никаква.

Да, ама в един миг им се изяснява.. и успяват, дори, и студентките да си вземат изпита.

И с предварителна подготовка, можем нищо да не разберем, особено ние студентките, настоящите и бившите.

Това е любимия ми (псевдо) аргумент. Нима наистина мислите, че "излагате ВАШИ МИСЛИ"? Преди всичко всички ние сме обусловени от възпитание, образование, пол и всякакви други социални фактори. Когато един лаик в дадена научна област като психологията, започне да говори какво мислите, че казва? Казва онова, което е усвоил в процеса на социализация. То най-често е само опростена и превратна версия на някоя научна теория.

ДА, изразявам мои собствени мисли. Всеки който ПРЕЧУПВА през своя ум, опит, образование, възпитание, семейна среда и др социални фактори някоя научна теория ИЗКАЗВА СВОИ МИСЛИ, независимо дали е лаик или професионалист, в която и да е научна област. Това означава СОБСТВЕНО МИСЛЕНЕ и към това апелирам.

Комплексът за малоценност е едно от най-унищожителните състояния (простете липсата на терминология) на човека. Вече знам всичко за комплексите си - кога са ми създадени, от кого, защо...Разбира се, че в детството, разбира се, че с искрено добри намерения, най-вече от родителите ми (които обичам безрезервно), от случайни провали, които не умеех да приемам като част от спиралата на ...живота, от хора, около мен, които така се отърсваха от своите комплекси.

Знам, но не мога да ги преодолея. Тук, вече се "намесва" и нервната система.

Няма непреодолими комплекси, просто понякога е нужно много време за преодоляването им.

Казвам това от личен опит.

Умишлено или не, покойната ми майка ми беше създала комплекс за малоценност по отношение на моя характер.

Благодарение на този комплекс, цял живот подсъзнателно съм се старала да отстъпвам на всички, доказвайки колко добър характер имам.

Не е нужно да казвам колко разочарования ми е носело подобно поведение...

Сякаш огромен товар падна от гърба ми, когато успях да преодолея този комплекс.

Efe, и ти ще успееш да преодолееш комплексите си, убедена съм!

Редактирано 27 октомври 201114 г. от Мойра (преглед на промените)

..., цял живот подсъзнателно съм се старала да отстъпвам на всички, доказвайки колко добър характер имам.

...

Ето това отстъпване ако го науча как става, без да ми личи че лицемернича, бая пари ще изкарам.

Да ти идва от вътре да отстъпваш на всички, е безценно търговско качество в сферата на предлагане на услуги.

Да ти идва от вътре да отстъпваш на всички, е безценно търговско качество в сферата на предлагане на услуги.

В сферата на кои услуги?

А какво ще кажеш да отстъпваш на хора, които те обиждат и ограбват най-безцеремонно?

Да, ама в един миг им се изяснява.. и успяват, дори, и студентките да си вземат изпита.

Сега се сетих, че аз като по-голям "късметлия" имах право на лекции по статистика първо в СУ-то в Сф и после тука в Белгия.

И най -големият майтап е че първият ми изпит в Белгия беше по статистика и ... ... не ми стигнаха 2 точки. Оня направил въпросниците в началото с лесни въпроси за по 1 точка, а носещите повече точки ги оставил на края. И аз докато се натуткам да разбера смисъла на френски и то времето си мина. А и беше измислил че ако дадеш грешен отговор получаваш минус - 1 точка. Това ми беше единстевният изпортен изпит, заради лошото вледеене на езика. Накрая на годината като ходих да питам в една канцелария кога трябва да се явявам на поправителен, те ми отговориха после писмено че нямало нужда, щото съм бил много над средното ниво на останалите изпити и преподавателят като не му се занимавало да ме изпитва само мен, е дал съгласието си да мина и без втори изпит. Като се сетя в СУ-то Другарката-Госпожа дето преподаваше статистиката, каква изрусена усойница беше, едва ли е пуснала някой чужденец да мине така гратис, щото му е било трудно с българския.

Значи, като не разбира някой някакъв текст, щото е писан на прекалено специализиран български език или пък на чужд език , който не владее още достатъчно добре, тогава трябва или той да се поти да научи нови думи, или този който му поднася информацията да направи "усилие" да се изразява на общо достъпен и разбираем език. На английски даже са си измислили понятието Plain English, цитат от тук:

http://en.wikipedia.org/wiki/Plain_English

Plain English (sometimes referred to more broadly as plain language) is a generic term for communication styles that emphasise clarity, brevity and the avoidance of technical language – particularly in relation to official government communication, including laws.

The intention is to write in a manner that is easily understood by the target audience: appropriate to their reading skills and knowledge, clear and direct, free of cliché and unnecessary jargon.

В частност, що се отнася до психоанализата, е пълна илюзия да си въобразява някой пишещ тук, че широката публика ще тръгне да се образова в лъже-наука , само и само за да чатне кво е искал да се изфука някой запален по алабалистики.

ДА, изразявам мои собствени мисли. Всеки който ПРЕЧУПВА през своя ум, опит, образование, възпитание, семейна среда и др социални фактори някоя научна теория ИЗКАЗВА СВОИ МИСЛИ, независимо дали е лаик или професионалист, в която и да е научна област. Това означава СОБСТВЕНО МИСЛЕНЕ и към това апелирам.

Аз апелирам към същото, но подчертавам,че първо трябва да познаваме дадена научна теория, а след това да я критикуваме, приемаме, отхвърляме, интерпретираме и т.н. Защото инак какво ще "пречупваме", както се изразявате вие? С психоанализата работата е там, че тя оказа огромно, макар и противоречиво влияние върху всички философски, социологически, културологически, психологически и изобщо хуманитарни дисциплини през 20-ти век, както и върху изкуството. Защо тук напр. никой не критикува факторната теория на Айзенк, когнитивизма на Пиаже или ако щете аналитичната психология на Юнг, макар че той е по-популярен? Ясно е защо, нали?

В частност, що се отнася до психоанализата, е пълна илюзия да си въобразява някой пишещ тук, че широката публика ще тръгне да се образова в лъже-наука , само и само за да чатне кво е искал да се изфука някой запален по алабалистики.

Как дефинираш понятието лъже-наука, че ми стана интересно?

В сферата на кои услуги?

А какво ще кажеш да отстъпваш на хора, които те обиждат и ограбват най-безцеремонно?

Еми всякакви услуги, когато имаш клиентки и клиенти които искаш пак да се връщат при теб, вместо да си търсят друг следващия път. ( сега нали, без сексуални услуги де, ;-) / )

Имах един роднина пияница, който ни обиждаше наред като се напие като свиня. После като изтрезнееше не му идваше на ум да ни обижда. Ние го търпяхме щото е роднина и така. Въпреки че не обиждаше никого в трезво състояние, след като се изселих окончателно от страната ( по любовни причини ), този същият роднина беше успял само за няколко месеца да навие останалите ни роднини да ме прекарат мен мръсничко, гадничко, подличко, без да ми казват точно как са го направили. Това което бяха изфабрикували с помоща на адвокати и вероятно подкупени съдии, прилича много точно на ограбване. Е, възползвали са се от отсъствието ми, прекарали са ме. Само че роднината пияница взе та умря само на 52 годишна възраст и не можа да си отнесе в гроба нищо. Другите останли живи роднини, като ги питах що така са ме прекарали, си прехвърлят топката един на друг и се оправдават че нямали друг избор и дрън, дрън та пляс.

Резултатът от това "роднинско" отношение към мен е, че няма поканен нито един роднина да дойде тук при мен на гости. А са се опитвали да си правят устата да ги уреждам на работа в Белгия, да сме били правили заедно бизнес при мене и какви ли не други мераци.

Изводъд е, че даже и от роднините ти всеки гледа да те използва, да отскубе нещо от теб. Важното е да не им даваш нищо доброволно ти. Следващият път ако се опитат да ме прекарат, вече за много повече пари, ще се наложи да харча пари в бг за водене на съдебни дела и може да се окаже, че някой роднина може и да го осъдят за документни измами. Ама ако не внимават какви глупави сметки си правят, няма да имам друг избор.

Та така, преценяваш си до каква степен си съгласна да те ограбват, и като прелее чашата на търпението преминаваш в контра-атака.

Комплекса може да бъде градивен. Аз лично много години съм тренирал бойни изкуства и мога да кажа, че в периодите си на най-голями комплекси съм давал най-много от себе си. Така е и с мнгоо други неща в моя живот. Когато нещо ме комплексира аз започвам да правя нещо полезно и готино като да тренирам, да танцувам или да науча нещо полезно. По този начин си избивам комплекса и ставам по-добър. Така, че комплексите може да са хубаво нещо стига човек да ги осъзнава и да знае как да ги използва за свое добро.

Само ще ви припомня, че още преди около 10-на години една дама ученичка на Юлия Кръстева (не и помня името) водеше курс по психоанализа в СУ...

Достатъчно психоанализата зе изучава в задължителните дисциплини. Ако тази госпожа е водила някакъв курс, то той е бил спец - курс, т.е. не задължителен, а за тези, които желаят и проявяват по-особено любопитство.

Аз апелирам към същото, но подчертавам,че първо трябва да познаваме дадена научна теория, а след това да я критикуваме, приемаме, отхвърляме, интерпретираме и т.н. Защото инак какво ще "пречупваме", както се изразявате вие? С психоанализата работата е там, че тя оказа огромно, макар и противоречиво влияние върху всички философски, социологически, културологически, психологически и изобщо хуманитарни дисциплини през 20-ти век, както и върху изкуството. Защо тук напр. никой не критикува факторната теория на Айзенк, когнитивизма на Пиаже или ако щете аналитичната психология на Юнг, макар че той е по-популярен? Ясно е защо, нали?

Как дефинираш понятието лъже-наука, че ми стана интересно?

Имаге някакъв комплекс, ама не ми е работа да ви анализирам.

Всяка една теория си има своите критики и затова е теория, иначе щеше да е научен факт, закон, окритие.

Ясно е защо. И какво оттова!? Това е форум. Не сме на упражнение в СУ, нито на конференция или симпозиум, нито пък на лекция.

Това определение ( лъже-наука) не е мое, а на Мес. Аз написах, че психоанализата НЕ Е НАУКА.

Редактирано 27 октомври 201114 г. от kaloia (преглед на промените)

Това е форум. Не сме на упражнение в СУ, нито на конференция или симпозиум, нито пък на лекция.

Това не значи, че не трябва да има стремеж да се говори компетентно.

Имаге някакъв комплекс, ама не ми е работа да ви анализирам.

Благодаря за великодушието.

Това определение ( лъже-наука) не е мое, а на Мес. Аз написах, че психоанализата НЕ Е НАУКА.

Ми аз не питах вас. Но наистина се отклоняваме от темата по моя вина, за което се извинявам на участниците.

Комплекса може да бъде градивен.

Това според мен е много полезен възглед и стратегия за освобождаване от комплексите.

Това не значи, че не трябва да има стремеж да се говори компетентно.

Кой ще определя компетентността на участниците във форума? Кого предлагате да оценява компетентността ни? Трябва да е някой с ГОЛЕМИ претенции, че знае много, че да има някакво признание и успехи, че да стане самооценката му реална и да не чувства нуодовлетвореност, че да има мотив и, да иска да я върши тази работа.

А, ако се окаже, че компетентността на някого е слаба или не е проявил достатъчен стремеж да пише компетентно, то какво ? Санкции ли ще има?

Кого предлагате да оценява компетентността ни? ... А, ако се окаже, че компетентността на някого е слаба или не е проявил достатъчен стремеж да пише компетентно, то какво ? Санкции ли ще има?

Мисля, че в случая е достатъчно да не се прилагат купешки аргументи от типа "На мен така ми изнася". Когато някой не е съгласен с нещо - например, с психоанализата - първо трябва да се запознае с нея и критиките срещу нея, на които съвсем спокойно може да се позове, и тогава вече може на воля да пише. Или да го кажем още по-конкретно - вместо да показва снимката на енциклопедията по психология, може да седне да попрочете малко от нея.

Хайде да се върнем на комплекса за малоценност.

Да, наистина. Аз предлагам на kaloia да обсъдим критиките към психоанализата в съответната тема като започнем със Попър и завършим с Дельоз да речем. Кaloia ще има и възможността да изложи някакви собствени възражения срещу Фройд, ако е достигнала до такива. Инак само да повтаря, че "психоанализата не е наука" никак не върви.

Лично аз преди изпитвах чувство за малоценност когато вляза във фитнес. Но с упорство и с годините го преодолях. Винаги се преодолява, като вземеш решение в област за която изпитваш подобни усещания и особено, когато постигнеш някакви резултати.

Чувството за малоценност означава че не обичаш себе си. Достатъчно.

 

преди 3 часа, lowriderzzz написа:

Лично аз преди изпитвах чувство за малоценност когато вляза във фитнес. Но с упорство и с годините го преодолях. Винаги се преодолява, като вземеш решение в област за която изпитваш подобни усещания и особено, когато постигнеш някакви резултати.

Аз пък като се изгубя неволно в някой квартал в Люксембург и като се загледам по огромните им скъпи къщи и въобще не се сещам как да го преодолея този комплекс, че моята къща е само нормално голяма.
Има възможни за преодоляване неща и невъзможни такиви.
На моята възраст ако се опитам да нямам комплекси в фитнес зала, например чрез напомване на мускули, има опасност да си прекарам ставите. Значи вече не става да се правя на мускулесто добиче, даже и да ми се прииска.
И понеже стана въпрос за фитнес, я скивайте тука какво става:
https://en.wikipedia.org/wiki/Body_dysmorphic_disorder
https://fr.wikipedia.org/wiki/Dysmorphophobie

това „проблемче“, се било лекувало при психолог, ама май често било
придружено и с ритуалчета за успокояване и намаляване на тревожността
предизвикана от дисморфофобията. А ритуалчетата приличат на това:
https://fr.wikipedia.org/wiki/Trouble_obsessionnel_compulsif
има го и в български вариант вляво на страницата с езиците.
Този вид терапия бил помагал:
"Когнитивна поведенческа терапия“

Редактирано 27 януари 20179 г. от Белгиеца (преглед на промените)

Усещането за малоценност, най- често си е обикновен факт. Промяната на факта, със сигурност ще промени и усещането. Ако се чувствате незначителни, най- вероятно сте такива. Психиатъра или психолога няма да ви направят значителни- само ще ви помогнат да свикнете. Чувствата са безценен дар, не ги игнорирайте а им се доверявайте. На тоя свят, няма тъпи или незначителни хора изначало...има свикнали.