Това наистина е трик описан в много книги по приложна психология, но не е задължително да се приема като манипулация в отрицателния смисъл. Това, което гали ушите ни най-много е собственото ни име и, ако по - време на разговор ни назовават нееднократно с него, шансът да се почувстваме по-специални и значими е по - голям, отколкото това да не се случва. Също както, ако при влизане в лекарския кабинет /например/ ни посрещнат с усмивка и сърдечност шансът да се успокоим нараства.

Всяко действие може да бъде разглеждано обективно и субективно. От теоретична гледна точка и една усмивка може да бъде възприета като манипулиране, но от субективна страна усмивката може да бъде дори в резултат на най-обикновен лицев тик. В този смисъл това, че всеки сам може да се вкарва в каквито си иска филми и удобно да си живее в тях не означава, че някой друг го е направил за него с цел манипулиране. Много ясно разбирам за какво става въпрос въпреки, че нямам претенции да съм на ти с психологията. Все пак, благодаря за всички разяснения, които съм получила… А ако още в първия пост бе направено уточнението, че въпросът е зададен за конкретен случай на отношения шеф-подчинени, дори нямаше да се включа в темата. Във всеки един от постовете ми съм писала /и специално съм уточнявала това/ единствено за нормалното, лежерно, равноправно, човешко общуване, при което дори мисълта за манипулиране на събеседника е неуместна. А как се манипулират хора, без значение от коя категория – любими или нелюбими жени или мъже, подчинени, шефове и обикновени познати – малко или много ми е ясно. Лично за мен темата е изчерпана.

Редактирано 29 ноември 201114 г. от Merryl (преглед на промените)

...но не е задължително да се приема като манипулация в отрицателния смисъл.

Именно

Което пък не го прави по малко манипулация.

Това, което гали ушите ни най-много е собственото ни име и...

Рядко някой чистосърдечно би признал подобно нещо.

Отрицанието е последващата защитна реакция.

Много ясно разбирам за какво става въпрос въпреки, че нямам претенции да съм на ти с психологията. Все пак, благодаря за всички разяснения, които съм получила…

Еми като си знаеш че не си на ти с психологията, вземи та се вслушай в съветите на госпожа kaloia , която иска да ти намекне че ние всички много те обичаме и въобще не ти мислим нищо лошо. Ами просто за да върви раздумката, понякога някой ползва едни похвати за привличане на вниманието, чрез залагането на малка провокативна стръв, та да клъвне на въдицата някой друг който чете само повърхностно и се лови за думата, без да оглежда внимателно какво пише и между редовете.

Ами просто за да върви раздумката, понякога някой ползва едни похвати за привличане на вниманието, чрез залагането на малка провокативна стръв, та да клъвне на въдицата някой друг който чете само повърхностно и се лови за думата, без да оглежда внимателно какво пише и между редовете.

Мисля, че не бива да се ползва каквато и да било "стръв", защото голяма част от участниците във форума не се познават лично и няма как да "прочетат между редовете" това, което е написал напълно непознат човек.

Всеки един от нас има характерен за него стил на изразяване и по тази причина понякога възникват недоразумения.

Според мен, за да се избегнат тези недоразумения във форумите, човек трябва да се изразява възможно най-точно, за да бъде разбран от всички.

Ама то ако си говорим като тези двете :

ще стане много скучно.

То и така си е яка скука по техническите теми, та някъде трябва да е по-творчески различно. Да поукрасим малко сцената на действието на виртуално общуване, за да е по-интересно. Вместо да се крием зад скучни норми, както монахиня зад черни одежди, не е ли по-жизнерадостно да поразкрасим общуването, като добавим към естествената ни изразна прелест, някой допълнителни колоритни орнаменти, например както става тук:

То е ясно, че някой моралист пуританин може да се поразвика че сме се разголили неприлично ексхибиционизтично, но пък други ще оценят положително допълнителните подправки, придаващи по-пикантен привкус на консумираната обмяна на идей.

Редактирано 29 ноември 201114 г. от Мес (преглед на промените)

Има си теми за всичко и за всеки. Важно е да не объркаш сериозното със забавлението.

Когато сериозното ни бъде представено по забавен начин, тогава го възприемаме, разбираме и запомняме по-лесно.

Eто това е предаване, в което обясняват от години много сериозни неща от различни научни области, но с лек хумор за отпускане от стреса у зрителите.

http://fr.wikipedia.org/wiki/C'est_pas_sorcier

има и на английски обяснено.

При разни курсове за изучаване на чужди езици, също вкарват лек хумор и песнички и алабала, за да е по-симпатично зубренето на езиците.

Едно време ( преди 1988г. ), този Другар който водеше лекцийте по етика на студентите по психология в СУ, много обичаше да разправя как е ходил в Лондон, как е наемал фрак за да ходи на някакъв прием в Париж, все едни такиви тарикатлъци да привлече вниманието на студентите с нещо интересно. От него съм чул че на английската кралица никой не й бил изтривал гърба в банята, ами била ползвала четка за тази цел ( по онова време де, сега може да е друго). Той си водеше лекциите в една и съща зала в която студентите слушаха и за сухата статистика. ( като влезеш от входа от към двора и се качиш веднага по стълбите няколко етажа - там беше). Обаче нещо имаше по-малко студенти да слушат лекции по статистика отколкото по етика . А столовете си бяха същите еднакво неудобни. И Другарят беше стар и сбъчкан, пък Другарката ( по статистиката ) беше добре подържаща се изрусена дама с приятно хубаво лице.

Значи поуката е, че щом като студенти по психология са предпочитали по-артистично представяне с по-свободни отклонения от сериозното, тогава и ние тука можем да сме по-вдъхновени и да ползваме по-широка палитра от изразни средства.

Достатъчно е да сме млади по душа, отворени към изненади и да имаме и чувство за хумор.

Редактирано 29 ноември 201114 г. от Мес (преглед на промените)

Аз пък имам друг проблем. Има имена, които не обичам...и някой като се казва така никога не го наричам по име, и по всячески начин избягвам да споменавам името му, особено като реша, че човекът е твърде готин, за да е с такова тъпо име, категорично отказвам да си кривя езика. Или си измислям някакво съкращение или си го карам на "ей, ти". Междудругото аз самата не си обичам името и винаги някой като ме извика с цялото ми име, невидима тръпка преминава по тялото ми и веднага се наострям, мдаааааам, чешитска история....

Аз пък имам друг проблем. Има имена, които не обичам...и някой като се казва така никога не го наричам по име, и по всячески начин избягвам да споменавам името му, особено като реша, че човекът е твърде готин, за да е с такова тъпо име, категорично отказвам да си кривя езика. Или си измислям някакво съкращение или си го карам на "ей, ти". Между другото аз самата не си обичам името и винаги някой като ме извика с цялото ми име, невидима тръпка преминава по тялото ми и веднага се наострям, мдаааааам, чешитска история....

Ти просто проектираш върху другите това, което не обичаш по отношeние на теб.

Ти просто проектираш върху другите това, което не обичаш по отношeние на теб.

Вярно е..., ама понякога хората ме взимат за срамежлива по тоз повод....