Домакинската работа удължава живота

 

на 1.09.2019 г. в 17:51, Мойра написа:

Домакинската работа удължава живота

ма а де....

ас уткугъ и убяснявъм нъ жинътъ....

че кът вървъ и писюръ,а тя връи подире ми и ми пудгъзувъ.....и удължавам живота....

ма тя не верва

 

Знаете ли, че:
- За разлика от главата, стомаха си казва, когато е празен.

Котка предсказва смъртта

Кoтaрaк имa нeвиждaнoтo умeниe дa прeдcкaзвa cмърт, cъoбщи Disсоvеry Nеws. В мeдицинcки цeнтър зa възрacтни хoрa c тeжкa фoрмa нa дeмeнция в Рoуд Aйлънд живee кoтaрaкът Ocкaр, кoйтo cпoрeд дoктoр Дeйвид Дoca имa дaрбaтa дa прeдcкaзвa фaтaлния крaй зa някoи oт пaциeнтитe. Ocкaр (кaтo вcякa нoрмaлнa кoткa) прeкaрвa врeмeтo cи oбикaляйки cгрaдaтa нa бoлничния цeнтър. Нaй-cтряcкaщ e мoмeнтът, кoгaтo тoй cпрe дo някoй oт пaциeнтитe. В нaчaлoтo пeрcoнaлът нa клиникaтa ce изнeнaдвaл oт пoвeдeниeтo нa кoтaрaкa, кoйтo cпирaл дo лeглoтo caмo нa oнeзи, нa кoитo нe им ocтaвa мнoгo врeмe живoт, нo c врeмeтo вcички cлужитeли рaзбрaли, чe пo тoзи нaчин кoтaрaкът прaви cвoeтo прeдcкaзaниe. Пoнe 50 cлучaя нa вярнo прoгнoзирaнe нa cмъртни cлучaи ca рeгиcтрирaни зa пocлeднитe 5 гoдини. Ocкaр зa първи път cтaвa извecтeн, кoгaтo прeз 2007 г. д-р Дoca публикувa cтaтия зa нeгo в aнглийcкия вecтник "Ню Инглaнд Джърнъл oф мeдиcин", a пo-къcнo прeз 2010 г. издaвa и книгa - „Cрeщи c Ocкaр: нeoбикнoвeнaтa дaрбa нa eднa oбикнoвeнa кoткa". В нeя oбaчe, Дoca нe дaвa нaучнo oбяcнeниe нa фeнoмeнaлнитe яcнoвидcки cпocoбнocти нa кoтeтo. Кoтeтo идвa в cтaрчecкия дoм, кoгaтo e caмo нa шecт мeceцa. Дружeлюбeн e и нe дocaждa нa никoгo. Лeкaритe и пeрcoнaлът oбaчe, пocтeпeннo зaбeлязвaт cтрaннa тeндeнция – Ocкaр oбикнoвeнo нe хoди при пaциeнтитe, a в рeдки cлучaи, кoгaтo гo прaви, caм cи избирa, oтивa и ce cгушвa при някoй oт тях. Cлeд тaзи прoявa нa нeжнocт, пaциeнтът умирa. Тaкa кoтaрaкът пeчeли внимaниeтo нa вcички и дoктoритe зaпoчвaт cтриктнo дa нaблюдaвaт пoвeдeниeтo му. Oкaзвa ce,чe тoвa явлeниe нe e eдиничeн cлучaй, a пoвтaряeм aкт, нoceщ уceщaнe зa cвoeoбрaзнo cбoгувaнe нa кoтaрaкa c пaциeнтитe. Зa дa ce увeрят, чe Ocкaр нaиcтинa имa дaрбaтa дa прeдcкaзвa cмърттa, лeкaритe cи прaвят eкcпeримeнт – взимaт гo и гo cлaгaт в лeглoтo нa мнoгo бoлeн възрacтeн мъж, зa кoгoтo cмятaт, чe нe му ocтaвa мнoгo врeмe. Ocкaр oбaчe , явнo нe e нa cъщoтo мнeниe, зaщoтo мoмeнтaлнo cкaчa и oтивa при друг пaциeнт, кoйтo умирa мaлкo cлeд тoвa, дoкaтo първия ocтaвa oщe врeмe cрeд живитe. Кoгaтo пък врaтaтa нa пaциeнт, зa кoгoтo прeдcкaзвa фaтaлeн крaй, e зaтвoрeнa, Ocкaр зaпoчвa дa мяукa и дa дрacкa, cякaш зa дa дaдe знaк нa умирaщия и дa нaкaрa пeрcoнaлa дa му oтвoри, зa дa ce cбoгувa. Cпoрeд eднo изcлeдвaнe кучeтaтa мoгaт дa oткривaт рaк и други зaбoлявaния. Тoвa, рaзбирa ce, нe ce дължи нa пaрaнoрмaлни cпocoнocти, a нa дoбрe рaзвитoтo oбoняниe, кoeтo тe притeжaвaт. Прoучвaнeтo пoкaзвa, чe кучeтaтa мoгaт дa oткрият и cлaби биoхимични cлeди, oтдeляни кaтo рeaкция нa oргaнизмa към бoлecттa. Прeз 2004г. изcлeдвaния дoкaзвaт, чe кучeтaтa мoгaт дa oткрият рaк нa пикoчния мeхур c 25% пo-дoбрa уcпeвaeмocт oт cтaндaртнитe тecтoвe. Д-р Дoca прeдпoлaгa пoдoбeн мeхaнизъм кaтo пoтeнциaлнo oбяcнeниe нa явлeниeтo, въпрeки чe нe e яcнo кaкви рeaкции прoтичaт в oргaнизмa нa чoвeк мaлкo прeди дa умрe, кoитo кoткaтa мoжe дa пoдуши.

Човешкото тяло продължава да се движи и след смъртта

Цитат

Според ново изследване, в продължение на повече от година след смъртта, телата се отместват "значително" и това откритие може да се окаже важно за криминологията. 

Учени в австралийска лаборатория за изследване на разлагането на телата правят откритието след като използват камера за периодично заснемане на гниещи трупове.

От 17 месеца камера в базата заснема тялото на всеки 30 минути през светлата част на деня. И през цялото това време тялото продължава да се движи. 

"Открихме, че ръцете се движат значително, така че ако в началния момент са били отпуснати надолу до тялото, накрая се оказват разперени настрани", обяснява Алисън Уилсън (Alyson Wilson) от Университета на Централен Куинсленд.

Някои от движенията са очаквани в краен стадий от разлагането, обяснява Уилсън, но фактът, че те продължават през цялото време е напълно изненадващ.

"Смятаме, че тези движения са свързани с процеса на разлагане, докато тялото се мумифицира и сухожилията изсъхват. Това може да се окаже значимо при разследване на смърт по неизяснени причини", допълва ученият.

Всъщност това може да промени начина, по който учените анализират и интерпретират местопрестъпления, особено когато човешките останки са останали неоткрити дълго време. 

Досега, освен ако няма доказателства, че тялото е било преместено, от хора или животни, криминалистите приемат в общия случай, че позицията, в която е открито тялото е същата от момента на смъртта. 

Тъй като изследването на Уилсън е първото, използваща подобна камера, за да се изучи разлагането на тялото, това е и първото доказателство че позицията, в която тялото е открито може да не е позицията на смъртта. 

Предстои да се публикува статия, описваща тези движения, но това е продължение на предишен труд, публикуван в списанието Forensic Science International: Synergy. 

Уилсън и колегите й използват камера, заснемаща периодично, за да се проследи разлагането на тяло за шест месеца. Снимките се сравняват със система от точки, разпределени според степента на разлагане на различни части от тялото, за да се определи от колко време човекът е мъртъв. 

Точковата система съответства напълно на направените снимки, което показва, че този метод може да се използва надеждно в криминалистиката. 

Основавайки се на тези открития, изглежда, че ако достатъчно голям брой тела се заснемат за дълги периоди от време, може да се създаде достатъчна статистическа база данни върху движенията след смъртта. В бъдещето това може да се използва за анализ на местопрестъпления с по-голяма точност.  

Информацията от такава база данни може да даде възможност на криминалистите да пресъздадат позицията на тялото в момента на смъртта, което да помогне и да се разбере какво се е случило. 

Източник: Science alert - Dead Bodies Keep Moving For More Than a Year After Death, Forensic Scientist Finds

 

5 подкрепени от науката начина да станем по-умни

Цитат

Само наистина умните хора знаят колко много неща още не знаят според класическото изследване на Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг. Затова точно те няма да се обидят да получат няколко съвета как да станат още по-умни.

Освен начините, за които всички се сещат - да четем и учим - има и други начини, които е подбрал Business Insider.

Физическите упражнения стимулират мозъка

Тренировките влияят не само нашето сърдечно-съдово здраве, мускули и настроение.

Изследователите все още не могат да кажат със сигурност защо този вид упражнения изглежда подпомагат мозъка, но проучванията показват, че има нещо общо с повишения приток на кръв, който укрепва ума ни със свежа енергия и кислород. А едно скорошно проучване при по-възрастни жени, които са показвали потенциални симптоми на деменция, установява, че аеробните упражнения са свързани с увеличаване на размера на хипокампуса, област на мозъка, участваща в ученето и паметта.

"Физическите упражнения увеличават притока на кръв в мозъка и така се носи и "храната" за мозъка, което го променя от молекулярно до поведенческо ниво", твърди Айдеен Търнър (Aideen Turner), физиотерапевт и главен изпълнителен директор на Virtual Physical Therapists. "Има нещо, наречено неврогенеза. Това е процесът, при който се изграждат нови мозъчни връзки или неврони, а това може да се подобри с физически упражнения. Тренировките помагат да се подобри и пластичността на мозъка, или способността на мозъка да се променя и адаптира".

Опитайте да танцувате, за да упражнявате мозъка си

Ако наистина искате да стимулирате мозъка си, изберете активност, която не само действа на тялото ви, но и на мозъка ви. Търнър обяснява, че дейности като танци или голф може да са полезни за мозъка, защото изискват както мислене, така и движение. Тя отбелязва, че тези дейности дори могат ни предпазят от развитие на болестта на Алцхаймер или други заболявания на мозъка, свързани с възрастта.

Проучване от 2003 г., публикувано в New England Journal of Medicine, установява, че танцуването - и някои други дейности - могат потенциално да намалят риска от деменция. Защото трябва да се мисли и за хореографията - и да се помни - когато танцуваме, а това е предизвикателство за мозъка ни.

Фокусирането върху едно нещо ще подобри когнитивните функции

Не се опитвайте да извършвате много задачи едновременно.

Може би си мислите, че правенето на куп различни неща наведнъж ни прави по-ефективни, но не е така. Това не ни помага много, особено на способността ни да мислим.

Покойният Клифърд Нас (Clifford Nass), бивш професор по психология в Станфордския университет, заяви на NPR през 2013 г., че хората, които вършат много задачи едновременно, всъщност се борят с много различни когнитивни задачи, защото не могат да филтрират нещата, които са без значение, и не могат да се съсредоточат така, че да разберат какво е важно и какво не.

Вместо това нека да пренастроим мозъка си като се концентрираме върху едно нещо в даден момент.

Изучаването на нов език може да ни направи по-умни

Никога не е късно да научите нов език. 

Вероятно не е толкова изненадващо, но изучаването на няколко езика може да бъде наистина добро упражнение за мозъка.

Редовното използване на два езика може да помогне за развиването на частта от мозъка, която позволява да избирате между езиците и да се съсредоточите върху езика, който се говори в момента, обяснява пред The Guardian Елен Бялисток (Ellen Bialystok)

Тя провежда проучване, в което установява, че двуезичните пациенти с Алцхаймер се справят с болестта по-добре от тези, които говорят само един език.

Трудно да се знае със сигурност дали, за да има ефект, трябва да говорите повече от един език от детските си години или по-късно да изучавате нови езици, коментира Бялисток. Така или иначе, тя препоръчва изучаването на езици винаги, независимо от възрастта.

С интелигентни приятели ставаме по-умни

Изследователи установиха, че децата, които са имали по-умни приятели в прогимназията, самите те са по-умни, когато започват гимназията.

Освен това, както заяви психологът Джеймс Флин (James Flynn) пред BBC News, интелигентният романтичен партньор може да ви направи по-умни, защото ви запознава с нови неща, нови идеи и в много случаи с нови (и умни) хора.

 

 

Ето как се разболяваме сами

Цитат

Провеждайки експерименти, учените откриват един невероятен факт, който може да причини смърт само за няколко минути. Емоционалните сътресения създават мощни и смъртоносни токсини. След инжектирането на опитни животни със серум от кръвни проби, взети от хора, преживяващи силен страх или гняв, животинките умират за по-малко от две минути. Представи си тогава какво причиняват тези токсини на собственото ти тяло!

Всяка мисъл, която ти хрумва, за стотни от секундата довежда до промени в химическите процеси на организма. Помниш ли чувството, когато се носиш с пълна скорост по магистралата, и внезапно големият камион на двайсет метра пред теб набива рязко спирачки. По цялото ти тяло преминава вълна на ужас. Умът предизвиква незабавни реакции в организма.

Токсините, които произвеждаме в състояние на страх, гняв, безсилие и стрес, буквално ни убиват. Не е възможно да изпитваш страх, тревога и раздразнителност и в същото време да си здрав. Това е невъзможно, не просто трудно. Физическото ти здраве е отражение на твоето умствено здраве. От това следва, че най-често заболяването е резултат от неразрешени вътрешни конфликти, които с времето се проявяват на физическо ниво.

Удивителен е и фактът по какъв начин здравето ни се оформя от подсъзнанието. Случвало ли се е да те заболи главата от изпитан страх или гняв? Подсъзнателният ни ум е в състояние да ни разболее, за да се отървем от нежелано задължение. Случвало ли се е да се разболееш в деня, в който не искаш да ходиш на училище? Или да пипнеш ларингит преди важна реч?

Възможно е също да се разболеем под въздействие на убежденията и очакванията, които имаме. Достатъчно е зет ти да каже: „Пипнах ужасен вирус, така че сигурно и ти ще се заразиш и ще останеш в леглото две седмици“, и незабавно ставаш уязвим за болестта. Очакването също е една от причините да се разболяваме.

Съществуват доказателства, които навеждат на предположението, че е възможно да развием едно заболяване понеже родителите ни са страдали от него и вярваме, че е „нормално“ и неизбежно ние също да заболеем. В мозъчните си клетки носим подсъзнателните модели и програми, които определят дали ще останем здрави или ще се разболеем. Чуваш някои хора да казват „Никога не настивам“ и наистина се оказва така. Други се оплакват „Всяка година изкарвам най-малко по две настинки“, което също отговаря на истината. И това не е съвпадение.

Като малки бързо научаваме, че един от начините да получим внимание е да се разболеем. При някои това е единственият начин. Когато сме болни, приятелите и близките ни започват да се суетят около нас, а ние се чувстваме по-обичани и по-сигурни.

Има хора, които никога не се разделят с този модел. През целия си живот боледуват, падат от стълби или чупят крайниците си в момента, в който се почувстват лишени от внимание и обич. Повече от ясно е, че това поведение е по-скоро несъзнателно. Но фактите говорят едно: хората, които се чувстват сигурни и обичани, се разболяват много по-рядко и претърпяват значително по-малко на брой „инциденти“ в сравнение с онези от нас, които смятат, че не получават достатъчно обич.

Потиснатите чувства и емоции влияят върху здравето ни. Признак за бъдещи проблеми в това отношение е класическият синдром на жертвата: „Не се тревожи за мен. Аз не съм важен“, „Свикнал съм да бъда пренебрегван и разочарован“ или „Ще продължа да се усмихвам, нищо че вътре в мен ври и кипи“. За да бъдем здрави и енергични, трябва да изпитваме положителни емоции и да изразяваме чувствата си. Освен това е много важно да ВЯРВАМЕ, че заслужаваме да бъдем здрави. Ако таим в себе си подсъзнателни емоции като „Аз не съм добър човек“, „Направил съм много лоши неща“ или „Заслужавам да бъда наказан“, класическият начин да изкупим вината си е болестта – понякога за цял живот.

Ако мразим работата си или се чувстваме нещастни в дома си, в ума ни непрекъснато ще се върти една и съща мисъл: „Ще ми се да не бях тук.“ И понеже тялото е роб на ума, моето тяло ще се опита на всяка цена да ме отърве от ситуацията, която ненавиждам. Първата стъпка е болест­та. А по-крайното решение е смъртта.

Да разгледаме въпроса от друг ъгъл: ако занеса един банан на Южния полюс, изкопая дупка и го пусна в нея, а след десет години се върна на същото място с голяма кошница, която да напълня с банановата си реколта, колко плодове мислите, че ще събера? Не много, нали? Причината ще бъде в климата, който е неблагоприятен за отглеждане на банани. По същия начин посредством мислите и емоциите можем да контролираме климата вътре в нас. От теб зависи дали ще превърнеш тялото си в развъдник на вируси и бактерии или в храм на здравето.

А като казвам добро здраве, имам предвид енергия и жизненост. Твое право е всяка сутрин да се будиш с вътрешната увереност, че тялото ти може много повече от това „да оцелява“. Твърде много хора живеят с идеята, че доброто здраве означава просто отсъствие на болест.

Във всеки миг от деня подсъзнателният ти ум държи под контрол здравословните процеси в организма ти. През цялото време тялото ти се регенерира – а матрицата за това регенериране се създава от ума.

Когато раната на пръста ти зараства, кой отговаря за правилното свързване на новите клетки? Ами ако изгубиш нокът, каква е тази сила, която взима всички необходими мерки на върха на пръста ти да порасне нов нокът, вместо бъбрек например? Трябва да има нещо, което да контролира тези процеси! Нека не приемаме за даденост чудото на физическото си тяло!

Умът ти е архитектът на твоето тяло, а тялото ти е отражение на твоите мисли. Ако се задушаваш от страх, гняв и неизразени емоции, тялото ти ще носи техния отпечатък. Неразположението в ума се превръща в неразположение на тялото. В мига, в който осъзнаем, че мислите определят здравето ни, вече сме изминали половината път към постигането на по-добро здраве.

ИЗВОД

Създавай с ума си здравословни, щастливи мисли. Представяй си, че си здрав. Вярвай, че заслужаваш да бъдеш здрав. Но преди всичко бъди добър със себе си. Научи се да се приемаш и обичаш такъв, какъвто си сега, и си дай сметка, че до този момент си живял по най-добрия начин, на който си бил способен.

 

На Димитровден се спазаряват новите слугини

Автор: Илиана Иванова, Изгубената България

На този ден преди 137 години е пуснат първия кораб в Русе

https://tvn.bg/arhiv-predi-137-godini-v-ruse-puskat-na-voda-parviya-balgarski-korab/?fbclid=IwAR1ldBKNweNTkXJtmfO0Y-7Hzhy2ZHs_Rnh_ywqC979dZwGOTYmcdV5FDH8

Зукърбърг финансира филм за Борис III, в Холивуд впечатлени от историята

Цитат

Холивудският режисьор с български корени Тед Кочев е на път да осъществи голямата си мечта - да заснеме филм за живота на цар Борис Трети и спасяването на българските евреи, научи "България Днес".

 

След години работа по сценария Кочев наскоро е приключил изцяло с работата по текста. Мечтата на режисьора бе възпрепятствана от липсата на финансиране, но и този проблем вече е решен. Тед е представил сюжета на филма на свои познати в Холивуд, които останали впечатлени. Те изразили желанието си да помогнат на Кочев и дори се учудили, че досега не е направен такъв филм. Във финансирането на проекта ще се включи и един от най-богатите евреи в света, създателят на Фейсбук Марк Зукърбърг, който живее в Ню Йорк. Той се запознал със сценария, много го харесал и почти веднага се включил с дял в направата му.

Всички тези радостни събития окрили режисьора с български корени, че най-накрая ще осъществи този дълго планиран проект.

"Да, има нещо такова за подобен филм, но не съм много наясно. Трябва да питате баща ми." Така отговори в интернет на "България Днес" дъщерята на популярния режисьор - Александра. Самата тя също е режисьор.

След като Тед Кочев успее да събере всички необходими пари, ще започне и същинската работа по заснемането на лентата. За да покаже на цял свят страната ни, Кочев е категоричен, че снимките ще се заснемат на българска земя, а не в САЩ. Режисьорът е планирал дори голяма част от ролите да се играят от български актьори. С някои от тях той се е запознал при идването си в страната през 2017 година.

През април той стана на 88 години, но все още има желание да твори и планува и други филми.

Идеята за пресъздаването на живота на Борис Трети се върти в главата на Кочев повече от 40 години, но до този момент той така и не успяваше да я реализира. Режисьорът живо се интересува от събитията през 30-те и 40-те години на миналия век и остава поразен от подвига на цар Борис Трети. Владетелят се опълчва на могъща Германия и отказва да изсели както българските, така и много чужди евреи, които се укриват у нас, с което ги спасява от сигурна смърт.

Усетът на Кочев го уверява, че от тази история ще излезе страхотен филм, и в продължение на години той подготвя сценария за лентата. Освен за качествени продукции режисьорът на "Рамбо" има вкус и за предмети на изкуството. Притежател е на две скулптури на Роден - едната е на Нарцис в момента, в който се превръща в цвете, а другата е бюст на любимия му писател Балзак. С тях се сдобил в Лос Анджелис, и то на доста прилична цена, която в момента е в пъти по-висока. Кочев има и картини на Моне, както и на други артисти от XIX век.

Животът на Тед е изпълнен не само с филми и предмети на изкуството, но и с премеждия. Едва не си отива от този свят още на 2 години. С родителите му, емигранти в Канада, живеели изключително бедно. Нямали пари за дърва, не разполагали с много одеяла, с които да се топлят. Една зима температурата паднала до минус 40 и тялото на малкия Тед посиняло, а дишането се затруднило. Баща му извикал лекар, също българин. Чичо му Георги отсякъл два смърча от парка, независимо че за такова нещо можели да го арестуват. С дърветата запалил чугунената печка и сложил да се вари вода. Докторът премерил температурата на Кочев - 28,9 градуса. Едва два градуса го делели от смъртта. Докторът се стреснал, че детето има хипотермия, и веднага го топнал в почти врялата вода. От шока, в който бъдещият режисьор изпаднал, казал първите си думи в живота: "Мама ви мръсна". И оцелял.

Освен беднотията от детството си Кочев няма да забрави боя, който е ял. И двамата му родители много го шамарели, като татко му го удрял с колан. "Аз много страдах от това. Винаги съм си мислил: как може да те удря някой, който те обича. Съвсем логично си правех извода, че ме удрят, защото не ме обичат. И това те кара да ставаш враждебен към любовта", споделя в последното си интервю за вестника Кочев.

Преди години си обещал, че никога няма да посегне на своите деца, които са общо пет. Но един ден нарушил обещанието си и ударил шамар на най-малкия си син. Изпитал толкова силна вина, че плакал три дни, а след това тръгнал на психоаналитик. Днес е горд с всяко едно от децата си.

 

Имаме принц с българска кръв, неизвестен у нас

 

Ebo: Робот за развлечения за котки (видео)

В Kickstarter се набират средства за проекта Ebo - малък кръгъл автономен робот, който е предназначен да забавлява котки в отсъствието на стопаните им.

Полицията в САЩ използва куче робот на Boston Dynamics

Знаете ли, че Миранда е име на човек?

https://nakratko.bg/category/51/57336

https://www.chr.bg/istorii/dosieta/ernesto-miranda-i-cheteneto-na-pravata-pri-arest/

От филмите вече наизуст научихме Мирандата или “Имате право да запазите мълчание. Всичко, което кажете, може и ще бъде използвано срещу вас в съда. Адвокатът ви може да присъства на разпитите. Ако не можете да платите за адвокатски услуги, ще ви бъде предоставен държавен защитник. Разбирате ли правата си?”.

Това е “мантрата”, която всички сме чували по екшън филмите, когато американски полицаи извършват арест. Прочитането на правата на задържания днес вече е задължителна процедура не само в САЩ, но и в много други страни.

Но сигурно малцина знаят, че тази процедура се нарича “Правилото Миранда”. Носи името на човека, чието дело преобръща американската правосъдна система.

На 9 март 1941 година в град Меса, Аризона, в бедно латиноамериканско семейство се ражда момче, което кръщават Ернесто. Още като малък Ернесто попада в категорията “трудни деца”, а след смъртта на майка му и новата женитба на баща му, направо му изпускат юздите.
В училище Ернесто редовно е забъркан в някакви побои и мнозина въздъхват с облекчение, когато в девети клас юношата е осъден на една година обучение в Държавно промишлено училище. Зад това красиво наименование се крие заведение за превъзпитание на малолетни престъпници. Ернесто попада там заради влизане с взлом и кражба.
След изтърпяването на наказанието си, излиза на свобода, но само месец по-късно отново се оказва на същото място, отново заради нарушаване на закона.
След изтичане и на този наказателен срок, вече пълнолетният Миранда се мести да живее в Лос Анжелис. Отново попада в полезрението на полицията. Повдигнати са му обвинения за въоръжен грабеж, но след като престоява в предварителния арест шест месеца и не се намират надеждни доказателства за изправянето му пред съд, е освободен. Отново е върнат в Аризона.
Ернесто Миранда уж решава да заживее нормален живот. Записва се в армията. Но и там не успяват като в холивудски филм да го вкарат в прави път. Заради многократно нарушаване на дисциплината е уволнен с порицание. Миранда се отправя към южните щати и преживява ден за ден, като не рядко краде. За хулиганство лежи в Тексас, а в Нешвил получава едногодишна присъда за кражба на автомобил.
И отново решава да заживее “порядъчен” живот. Отсяда във Финикс, намира си работа и даже се жени. Но се оказва, че съпругата му, която има две деца от предишния си брак, изобщо не се е развеждала с бившия си съпруг.
През 1963 година Миранда отново попада в полицията. И този път обвинението е много сериозно. Ернесто обикаля из Финикс с малък товарен камион. Напада млади жени, които вкарва насила в каросерията на камиона, където ги изнасилва и ограбва.
По време на следствието е установено, че през цялото време, докато живее във Финикс, Ернесто Миранда се е занимавал само с този вид “работа”. При това не проявява никаква изобретателност, за да прикрива престъпленията си. Напада жертвите си на едни и същи улици, и е не съвсем ясно как успява толкова дълго да се измъкне, преди да бъде задържан.
Все пак, жертвите на Ернесто запомнят фургона и по описанието му полицията го задържа. Арестът е извършен от полицаите Керъл Кули и Вилфрид Янг. При опознаването, една от жертвите еднозначно го разпознава като своя насилник.
След двучасов разпит Миранда си признава всичко и подписва показанията си. Важен детайл е това, че на всеки лист от показанията му е напечатано най-отгоре “Това изявление е направено доброволно, без каквито и да е заплахи, принуждения или обещания за имунитет и с пълното знание на законовите права, че всички мои изявления могат и ще бъдат използвани срещу мен”.
Никой обаче не е прочел пред него правата му.
Делото е ясно и няма никакви съмнения за изхода от него. Това го разбира и опитният, 73-годишен адвокат Алвин Мур, който е назначен за служебен защитник на Ернесто Миранда.
Но в средата на 60-те години американските адвокати и обществени дейци водят отчаяна война с полицейското насилие и произвол. Мур решава, че Миранда – нито повече, нито по-малко – е най-добрият пример за “жертва на правосъдието”.
По време на съдебния процес адвокатът набляга на това, че Миранда по никакъв начин не е запознат с правата си. От това следва, че признанията му и уликите, са получени в нарушение на закона и следва да бъдат извадени от делото.
На първа инстанция доводите на Мур не успяват да убедят съда. За отвличане, грабеж и изнасилване Ернесто Миранда е осъден да излежи между 20 и 30 години в затвора.
Алвин Мур не само, че не се примирява, но и протестира решението, аргументирайки се с Петата поправка на американската конституция, която гарантира на гражданите възможността да не свидетелстват срещу себе си.
Адвокатът губи исковете на всички инстанции, но през 1966 година делото на Миранда стига до Върховния съд на САЩ и там се случва сензацията – висшата съдебна инстанция в страната се съгласява с доводите на Мур. Съдът решава, че каквито и да е показания – било то самопризнания или оправдания, могат да бъдат използвани в съда, само ако обвинението може да докаже, че заподозреният преди да бъде разпитван, е информиран за правото му да ползва адвокат и за правото му да не свидетелства срещу себе си.
Върховният Съд решава, че правата на Миранда са били нарушени и постановява преразглеждане на делото, като изземва от него самопризнанията на обвиняемия.
Решението е посрещнато нееднозначно. Дори сред самите върховни съдии няма единодушие – трима от тях не поддържат произнесеното решение. Въпреки това, делото е върнато на първоинстанционен съд, а американската полиция се налага да въведе задължителна процедура по зачитане на правата на задържаните, която днес е известна по цял свят благодарение на киноиндустрията най-вече.
Победата на Мур обаче не променя съдбата на Ернесто Миранда кой знае с какво. Въпреки заличаването от делото на самопризнанията му, останалите улики са достатъчно, за да може отново да бъде призната вината му и да бъде потвърдена старата присъда – затвор за срок от 20 до 30 години.
Обаче още през 1972 година, станалият вече известен в САЩ рецидивист, е освободен предсрочно под условие. Известно време работи, като продава брошури с текста на “полицейската молитва” и неговия автограф.
Но Миранда не се променя. Отнемат му шофьорската книжка заради много нарушения на правилата за улично движение. Но след като го арестуват с незаконно оръжие, отново е върнат в затвора, защото така е нарушил условията по предсрочното му освобождаване.
Излежава още една година. За последен път се оказва на свобода. Започва работа като шофьор във фирма за доставки. През свободното си време играе комар в най-долните заведения на Финикс.
На 31 януари 1976 година в полицията на Финикс е получен сигнал за голямо сбиване в бар “Ла Амапола”. Пристигналите на място ченгета откриват мъж с тежка прободна рана. Пострадалият е транспортиран до болница, където обаче лекарите просто констатират смъртта му.
Убитият е Ернесто Миранда.
По случая има задържан, когото полицаите подозират, че е убиецът на Миранда. Но след като са му прочетени правата, заподозреният не прави самопризнания и не да дава показания. Съдът го освобождава под гаранция. Предполагаемият убиец просто изчезва в Мексико. За убийството на Ернесто Миранда няма осъден.
“Правилото Миранда” обаче и до днес действа в САЩ, надживявайки човека, станал причина за неговото въвеждане.
 

 

Най-рядко срещаната българска монета