Такива статистика има през ден буквално. Изкарват ни най-корумпирани, най-бедни, най-нещасни. Чудо ми е тогава, защо магазините, моловете, кината и местата за забавление са пълни?

Ключовата дума е в заглавието на темата: "Търпят" Petyoyo, аз наблюдавам същото! Пълни са, защото обществото ни е вече консуматорско. Т.е. дори и малко пари да имаш, вместо да ги спестиш, е по-добре да ги изхарчиш, за да си "доставиш удоволствие" с Макдоналдс или пък на някоя кръчма веднъж месечно. И трябва да се направи разграничението: богати хора у нас има, има и хора с пари, които могат да се определят като middle class, но ако ще си говорим за най-долната класа - работниците - тя наистина е най-бедната в европа, заради изкуствено ниски цени на заплатите.

Няма да има коледни добавки към пенсиите, тъй като няма пари в бюджета. Това каза премиерът Бойко Борисов пред БТВ.

„Трябва да продължим със същата фискална политика. Кой политик не иска да даде”, попита премиерът.

dariknews.bg

Българските пенсионери разчитаха на тези добавки, за да могат да се почувстват добре поне една вечер в годината...

Интересно, защо няма пари в бюджета и кой е виновен за това?

Двете лица на България

Банкер със 100 бона заплата: Кризата е само в главите на неудачниците

Неделя, 09 Декември 2012 13:44 Автор Fakor.bg

012 година не беше трудна и тежка. Тя е трудна само в главите на тези, които не могат да се справят с живота. Това обяви в студиото на Нова ТВ изявяващият се като топ банкер Левон Хампарцумян.

Изказването му в неделя сутринта прозвуча доста арогантно. Разтягайки арменски локумини, той показа нагледно българската поговорка, че ситият на гладния не вярва. По неофициална информация се твърди, че Хампарцумян има средно месечен доход от 100 хил. лева и от този финансов Еверест наистина е трудно да повярваш, че със 150 и или с 300 лева се живее трудно.

Някой се чувства нещастен в неделя и пак правителството му е виновно. Трябва да се живее не нещастно в родината, а да работим, удари с думите си приятелско рамо на Бойко Борисов и министрите му банкерът.

Той обаче не обели и дума за икономическата среда, която трябва да създава всяко управление, за да се стимулират бизнесите и инициативите на хората. Малко по-късно Хампарцумян се самоопроверга, обяснявайки, че една от причините за ниските доходи е огромната и неефективна администрация, която не е реформирана. Според него доходите ни били ниски и заради факта през последните 30 години на два пъти държавата ни влизала в страшни кризи.

Банкерът обясни, че всички правителства се притесняват да правят реформи заради незабавния отрицателен политически ефект. Такава била и ситуацията с правителството на Иван Костов, в което той участваше като зам.-министър. Но реформите, които направихме тогава, дадоха възможност на няколко правителства да работят в нормални условия, коментира Хампарцумян.

Той нарече снизходително Симеон Дянков “момчето” и обясни, че той все още не е умел политик, но си е чел другите книжки. Обвини го, че е похарчил значителна част от държавния резерв и че е направил доста непрозрачен и неразбираем бюджет, за да могат да се крият разходи.

Банкерът разсея съмненията, че някъде съществува таен център, който движи държавата и определя доходите ни.

Пасивността, липсата на стремеж и търсене на промяна са причина за неуспехите ни. Предприемачеството и поемането на риск ще ни измъкнат от тежката ситуация, предупреди Левон Хампарцумян.

Всеки четвърти българин живее в мизерия

Линията на бедност за 2010 г. е 283.75 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 673.5 хил. лица, или 22.3% от населението в страната. Това сочат окончателни данни от изследване на Националния статистически институт (НСИ), проведено през 2011 г. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност намалява с 3.8%, а относителният дял на бедното население нараства с 1.6 процентни пункта.

 

Графики НСИ

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2010 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери, равнището на бедност се повишава от 22.3 до 27.1%, или с 4.8 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 41.5%, или с 19.2 процентни пункта.

 

 

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните, за преобладаващата част от населението е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица и пенсионерите. През 2010 г. най-голямо увеличение на риска от бедност спрямо предходната година се наблюдава сред безработните - с 3.9 процентни пункта, и при икономически неактивните лица - с 3.4 процентни пункта. При пенсионерите рискът от бедност спрямо предходната година намалява с 1.7 процентни пункта.

 

 

Пълното изследване на НСИ виж ТУК

 

24chasa.bg

Банкер със 100 бона заплата

Гледах го в Черешката на тортата - не е истина в какъв палат живее, ама то с тая заплата.

55,6% от българските граждани са живели в материални лишения през 2010 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат

По този показател страната ни е на първо място в ЕС, следвана от Румъния с 49,2% и Латвия с 46,1%. Общо 17,5% от гражданите на 27-те държави членки на ЕС живеят в материални лишения. Най-нисък е процентът им в Люксембург, Холандия и скандинавските страни - под 10%. Над 30% от населението на България живее в остри материални лишения, както и 20% от населението на Унгария и Латвия. Само 0,5% от жителите на Люксембург, 3% от жителите на Швеция и 3% или по-малко от жителите на останалите скандинавски страни и Холандия са живели в остри материални лишения през 2010 г.

Процентът на хората, живеещи в остри материални лишения, е останал непроменен в периода между 2009 и 2010 г., като той е нараснал в балтийските страни, във Великобритания, Унгария и Малта и е намалял в България с 6,9% и в Румъния с 1,2%. Между 2010 и 2011 г. най-голямо увеличение на материално лишените хора е регистрирано в България - 8,6%, а най-голямо е намалението в Румъния - 1,6%, обобщава БГНЕС.

През 2010 г. около 36% от населението на държавите членки на ЕС е имало затруднения да поеме неочаквани разходи. Това е увеличение с 1% спрямо 2009 г. Цели 77,5% от гражданите на Латвия са имали подобни затруднения, както и над 60% от гражданите на Литва, България и Унгария, докато в страни като Австрия, Люксембург, Дания, Холандия и Швеция те са около 25% и по-малко. В България процентът на хората, които се затрудняват да поемат неочаквани разходи, е нараснал с 6,7% през 2010 г. спрямо 2009 г.

В 27-те държави членки на ЕС най-голям процент от хората с материални лишения живеят в домакинства с един родител и малки деца - 17 на сто, а най-малко засегнати са домакинствата с възрастни хора (двама възрастни, поне единият от които е на 65 и повече години) - 4,7%, вероятно заради натрупването на трайни блага по време на трудовия им стаж и повечето възможности за спестяване. В България и Румъния най-голям процент от материално лишените хора живеят в домакинства с двама възрастни и три или повече малки деца.

В периода между 2009 и 2011 г. процентът на хората, застрашени от бедност или социално изключване е нараснал най-много в България - 7,5% през 2011 г. и в Ирландия - 4,2% през 2010 г. Следват Гърция с 3,3% през 2011 г., Латвия с 2,0% през 2011 г. и Испания с 1,5% през 2011 г.

 

dariknews.bg

 

 

80% от българите живеят в лишения, 45% мизерстват

Средно по 565 лв. на месец са необходимите средства, с които трябва да разполага един човек от четиричленно семейство, за да може да покрива разходите си - да се храни, облича и почива, спрямо нормалните български стандарти, съобщи Виолета Иванова от Института за социални изследвания на КНСБ.

 

Според последното изследване на института за издръжката на живота през 2012 година, представено пред БНР, повече от 80 процента от българите живеят в лишения. С до 290 лв. живеят около 45 процента от домакинствата на страната.

 

В София издръжката на живот е значително по-голяма в сравнение с по-малките градове. Хранителните стоки в столицата са с по-висок ръст, жилищните разходи са с по-голям относителен дял, но пък безработицата е на по-ниско ниво и заплатите са по-високи.

 

Голямата част от издръжката - над 48 на сто, отива за храна, най-вече за месо и хляб. Ограничават се разходите за здраве и образование, каза още Виолета Иванова.

 

24chasa.bg

 

 

2260 лв. месечно необходими за семейство от 4-ма

 

Издръжката на живот на едно лице от четиричленно семейство в края на декември достигна 565.22 лв.

Това съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров, който представи резултати от наблюдението на синдиката на потребителските цени и издръжката на живот през декември 2012 г.

 

Това по думите му означава, че за да живее нормално едно четиричленно семейство, месечно са му необходими 2260 лв. На годишна база абсолютната стойност на издръжката на живот нараства с над 28 лв., а средно за четиричленно домакинство - с около 112 лв., коментира още Пламен Димитров.

 

Границата на бедността според данни на КНСБ е достигнала 215 лв. на едно лице, което показва на годишна база ръст с 6,4%. Под границата на бедността са 23% от домакинствата или милион и половина българи.

 

45% от хората у нас живеят с месечен доход до 290 лв. С месечен доход от над 565 лв. живеят 18,5 или 1 млн. души. Най-много работещи бедни според КНСБ има в шивашката и текстилната промишленост, социалните дейности, селското и горско стопанство, както и в хотелиерството и ресторантьорството.

 

Работната заплата, като основен източник на доход, през третото тримесечие на 2012 г. отбелязва реален ръст от 4,6%. Оказа се обаче, че на един работещ средно за издръжка се падат двама безработни.

 

В предприятията със средна работна заплата 400 лв. работят 19,1% от наетите лица. Във фирми, където средната заплата е от 400 до 1000 лв., работят 61,1% от наетите. 19,8% от работещите получават заплата над 1000 лв.

 

Няколко са основните фактори, повлияли върху нарастването на издръжката на живота през миналата година, като например въвеждането на акциз върху природния газ за стопански нужди. На второ място фактор е и поскъпването на петрола в световен мащаб, което се отрази на цените на горивата на българския пазар и на повишаване на транспортните услуги, посочи още Пламен Димитров.

 

Сред другите фактори са увеличаване на цените на електроенергията, топлоенергията и питейната вода, както и слабите реколти от редица селскостопански култури.

 

В края на четвъртото тримесечие на 2012 г. хранителните стоки са поскъпнали средно с 0,8%, а в годишен план ръстът е от 5,6%.

 

В групата „Хляб и зърнени храни" през четвъртото тримесечие се наблюдава задържане на цените, като на годишна база увеличението е с 3,8%. Трайна възходяща тенденция се наблюдава при динамиката на цените в групата „Месо и месни продукти" посочи Вили Иванова - експерт в КНСБ. Темпът на нарастване в края на месец декември бележи ръст от 3,2%, а на годишна база - с 8,7%.

 

Нарастване на цените се отчита и при млякото и млечните продукти, като на годишна база то е 4,6%.

 

Поскъпване има при зеленчуците и зеленчуковите консерви, като сериозно висок ръст се отчита при цените на картофите от 41% на годишна база. При цените на зелето също се наблюдава нестабилен тренд. За едногодишен период са поскъпнали разходите за поддържане на жилището и за жилищни наеми средно с 8,8%, като поскъпването основно се дължи на скока в цените на топлоенергията, тока и водата.

 

http://news.ibox.bg/news/id_1588194049

Редактирано 22 януари 201313 г. от Мойра (преглед на промените)

Социалната поляризация в страната се задълбочава. Бедните става все по-бедни, богатите - все по-богати. Това се наблюдава откакто в България бе въведен плоският данък, коментира лидерът на КНСБ Пламен Димитров пред БНТ.

"27% от наетите работници получават заплата под жизнения минимум. Те са преобладаващо от секторите хотелиерство, търговия на дребно, шивачество, строителство", коментира Димитров.

"Митът за спестяванията на българите трябва да бъдат развенчан, 65% от хората нямат никакви влогове, при останалите преобладават малките суми - до 1000 лева", поясни той. Според него това кара хората да не си плащат сметките за консумативи или вноските за кредити.

"Инфлацията расте, стоките поскъпват, безработицата се увеличава - 450 хиляди души загубиха работата си през последните четири години", допълни Димитров.

"Икономиката дава възможност в някои сектори да има възможност поради добри резултати, за по-високи заплати. Това е резерв, който трябва да се използва", смята лидерът на КНСБ.

 

frognews.bg