Стоя и се питам... Защо края дойде? Защо не може да сме заедно ние с теб мило мое цвете? Няма вече гласа често да ти чувам, нито красивото лице да целувам.. Няма да те има до мен когато имам нужда от приятел.. Няма да те има до мен в красивите весели дни.. Няма да споделям с теб дори малкото което имам... Няма да има ден в който аз да съм усмихнат така както съм бил усмихнат когато съм бил с теб.. Няма да ги има тези усмивки изпълнени с любов и радост! Няма да ги има тези кавги изпълнени с инат и ярост!.. Няма да ги има среднощните забавни бягства.. Няма да има и онзи пламък в очите, който уш никога няма да угасне!Красивите думи, които изричахме един на друг.. Красивите нощи в които сме били заедно..Ще ми липсват дори сълзите, които са тегли по лицето ми когато си ме правила щастлив или нещастен...Ще ми липсва всичко което си ми давала.. Ще ми липсва твоята нежна усмивка, твоят нежен красив глас.. Твоите красиви очи и твоят сладко ужасен инат.. Ще ми липсва и онзи ядосан глас, който чувам по телефона когато те будя рано сутрин! Ще ми липсва всичко свързано с теб любима моя! Живота няма да има смисъл без теб! Живота ми това си ти! Ще ми липсва живота! Знам, че има много правописни грешки но не съм достатъчно грамотен може би за да ги поправя Произведението е написано от мен

Ще срещнеш нова Любов и пак ще се усмихваш, повярвай ми

Ако ще се занимаваш с проза и поезия е хубаво да изчистваш правописните грешки. Иначе похвално, че се занимаваш с нещо, с което ще трябва да влагаш душа, сърце, чувства, за да може да излезе хубаво произведение.

По-добре зарежи тая работа. Не се отдава на всеки да пише, а и тия, на които им се отдава, рядко пишат стойностни неща.