Нали знаеш, че съм по свършването   Свърших, естествено 

Зная го аз женското свърпване...

 

 

Аз чакам една кака.Искала да говори за нещо с мен,което не било за телефон.Аз за такова нещо за говорене,дето не става за по телефон-не се сещам.

 

Ще иска да се възползва сексуално от тебе

Последно нали се спря

 

.Ще иска да се възползва сексуално от тебе

Няма такова нещо,мисля,че иска да разгледа картините ми.

Ще иска да се възползва сексуално от тебе

Горкия Мики 

 

Деца, изчезвам. Чао до скив 

 

 

Няма такова нещо,мисля,че иска да разгледа картините ми.

Последната дет доде да "разглежда картините ми", не мога да я изгоня с години....

Щото сигурно имаш картини...

Усети ма гадината, че съм с меко сърце и твърди подробноси и са възползва нагло

Ми на мен пък все ми казват,че съм безочлив...

Последният път го чух,когато отговорих на въпроса "Кога ще ми се обадиш?" с напълно резонното "Защо?"

Тъй-тъй...нема се усетиш, как коварно ще те оплете....Ще се сетиш за мен тогава, ама ще е късноооооооо

Не,че нещо,но когато си взема чашка кафе от автомат,никога не съм проявявал собственически претенции към автомата.

Кат доде лаф за кафеавтомати,  оня ден си купих  два, ама нещо са ебават и не връщат пари....То по принцип не е лошо, ама си мисля, че ще отнасят много бой от потърпевшите......

Що не викате наздраве ве, самогъзници таквиз

Тази Опера Некст яде има няма 50% повече Рам от физическата памет,спрямо Модзилата...

опа....къде пиша ,да съм си и

здравейте ,компанията,има ли сгодни женици,нема ли....Доктура на работа ли....Дъртия джедай върти ли лазерния меч...ку можи да ма вкара някой бързо в обстановката,ша съм му благодарен

Половин резервоар изгорих да търся в София връзки за туристически обувки с размер два метра.  Най-дългите на пазара са метър и осемдесет,така не стигат за горните две куки,

накрая дадох поръчка в една фирма за шнурове,връзки и други щуротии и сега съм горд собственик на десет чифта...

 

 

само да споделиш за шнуровете - ти на английски ластик ли шъ гъ вържиш 

 

 

и аз се прибрах

без задних ног

излях един бойлер вряла вода отгоре си и сега чакам малко да ми доде душъ на място

 

 

нямате си на идея каква сюрреалистична случка ми се случи

и колко рев изревах

миналото има гадната способност подло да те изненада в гръб и да те връхлети точно когато най-малко очакваш

 

миналото има гадната способност подло да те изненада в гръб и да те връхлети точно когато най-малко очакваш

на твое място ще запаля и право в чифлика в Божичен за релакс,при така стеклите си обстоятелства относно миналото......ма няам чифлик в Божичен

А де имаш чифлик?

А де имаш чифлик?

на Марс....и  мислим и един кратер на Луната да земем,една Хайдутка ми продава...малко обирджийски и са цените ,ма кат никой друг не продава...

Откакто спрех леката дрога, не съм ходил ни на луната ни на марс

нямате си на идея каква сюрреалистична случка ми се случи и колко рев изревах миналото има гадната способност подло да те изненада в гръб и да те връхлети точно когато най-малко очакваш

Сюрреалистична ?

Откакто спрех леката дрога, не съм ходил ни на луната ни на марс

на тежка ли скокна?

Тежка, тежко....па колко да е тежка, при тез цени за грам.....

P.s на последна редовна репетиция за годината. От утре стартираме с голяма сцена и гала-репетициите, че в понеделник е представлението ни

Кви репетиции, кви сцени, я пак не съм у час, май...

вървя по улицита посока офиса, обмислям разни задачи, задължения, планове и начини на решение и чевам зад мен някой вика "Юлиана, Юлиана!". Спирам и докато се обърна пред мен цъфва човек на колело.

Първо, всички знаете че аз не съм Юлиана, Юлиана беше майка ми и аз затова се спрях.

Човека опърпан, мръсничък, с нещо плетено закачено на врата като за джиесем и ме пита:

- Ти нали си дъжерята на Юлиана?

Аз кимам и се напъвам да го разгледам и да го разпозная. Изобщо не знам кой е. Обаче той ме засипва с въпроси и аз отговарям и продължавам да се мъча да го позная.

- Как е майка ти?

- Почина - отговарям

- Кога почина?

- ами 2002-ра

- Аз също съм Юлиан - и се тупа по гърдите - Аз те помня още от 13-тия етаж /преди хиляди години имахме офис на 13-тия етаж в една офис-сграда.

- Ами бащата?

- Също почина. Преди майка. - е, не мога да сетя кой е този човек. А той продължава:

- Да, вярно че баща ти беше починал. Ами сестра ти как е? - и рови из джобовете си.

- Ще запалиш една свещ от мен за майка си? И аз съм Юлиан. Ти къде отиваш сега?

- Ами точно към църквата отивам - отговарям. Офиса ми е наблизо и минавам покрай нея.

Вади една шепа пари от джоба:

- Ето вземи да запалиш една свещ за майка си. Вземи още двайсе да запалиш и за мен една свещ за здраве. Още ли живеете там? Аз съм на "Филип Тотю" ще се виждаме.

И яхна колелото и замина. Не знам кой е този човек.

А аз стискам четирдесетте стотинки в шепата си и директно се запътих към църквата. Първо запалих свещ за него. Пожелах му здраве. После запалих за майка. Казах и че е от един Юлиан.

И се наревах.

И аз съм попадал в подобни ситуации.....Просто забравяме

вървя по улицита посока офиса, обмислям разни задачи, задължения, планове и начини на решение и чевам зад мен някой вика "Юлиана, Юлиана!". Спирам и докато се обърна пред мен цъфва човек на колело. Първо, всички знаете че аз не съм Юлиана, Юлиана беше майка ми и аз затова се спрях. Човека опърпан, мръсничък, с нещо плетено закачено на врата като за джиесем и ме пита: - Ти нали си дъжерята на Юлиана? Аз кимам и се напъвам да го разгледам и да го разпозная. Изобщо не знам кой е. Обаче той ме засипва с въпроси и аз отговарям и продължавам да се мъча да го позная. - Как е майка ти? - Почина - отговарям - Кога почина? - ами 2002-ра - Аз също съм Юлиан - и се тупа по гърдите - Аз те помня още от 13-тия етаж /преди хиляди години имахме офис на 13-тия етаж в една офис-сграда. - Ами бащата? - Също почина. Преди майка. - е, не мога да сетя кой е този човек. А той продължава: - Да, вярно че баща ти беше починал. Ами сестра ти как е? - и рови из джобовете си. - Ще запалиш една свещ от мен за майка си? И аз съм Юлиан. Ти къде отиваш сега? - Ами точно към църквата отивам - отговарям. Офиса ми е наблизо и минавам покрай нея. Вади една шепа пари от джоба: - Ето вземи да запалиш една свещ за майка си. Вземи още двайсе да запалиш и за мен една свещ за здраве. Още ли живеете там? Аз съм на "Филип Тотю" ще се виждаме. И яхна колелото и замина. Не знам кой е този човек. А аз стискам четирдесетте стотинки в шепата си и директно се запътих към църквата. Първо запалих свещ за него. Пожелах му здраве. После запалих за майка. Казах и че е от един Юлиан. И се наревах.

Верно е .....