Аз не разбрах какъв е проблемът и какво е станало.

 

Някой го е засякъл докато се е разсейвал в колата с пиене на кафе (което дори се е разляло)?

 

Няма ПТП, няма и контакт между МПС. Дори и да се приеме нещо не сте за съд. Каква ти е претенцията? Да ви тропнат и на двете страни по един какт (като твоя ще е за повече)?

Другата страна - че изпреварва неправилно отдясно (вероявтно).

Теб - Неправилно управление в лява лента, несъобразяванв с останалите участници, задържане на движението, разсейване на вниманието с пиене на кафе. Дали скоростта ти е била съобразена - не знам. Но при всичли обстоятества не е, след като не си могъл да спреш безопасно и си се завъртял.

 

На метрологичен контрол подлежат САМО ИЗМЕРВАТЕЛНИ средства. Като например радарният скоростомер и евентуално свързаната в единно цяло регистрираща част. Защото по нея се пишат актове.

 

Видеозаписи могат да се приемат от съда само по тяхно усмотрение, и то само като допълнение на други писмени доказатекства или свидетелски показания.

Аз не разбрах какъв е проблемът и какво е станало.

 

Някой го е засякъл докато се е разсейвал в колата с пиене на кафе (което дори се е разляло)?

 

Няма ПТП, няма и контакт между МПС. Дори и да се приеме нещо не сте за съд. Каква ти е претенцията? Да ви тропнат и на двете страни по един какт (като твоя ще е за повече)?

Другата страна - че изпреварва неправилно отдясно (вероявтно).

Теб - Неправилно управление в лява лента, несъобразяванв с останалите участници, задържане на движението, разсейване на вниманието с пиене на кафе. Дали скоростта ти е била съобразена - не знам. Но при всичли обстоятества не е, след като не си могъл да спреш безопасно и си се завъртял.

 

На метрологичен контрол подлежат САМО ИЗМЕРВАТЕЛНИ средства. Като например радарният скоростомер и евентуално свързаната в единно цяло регистрираща част. Защото по нея се пишат актове.

 

Видеозаписи могат да се приемат от съда само по тяхно усмотрение, и то само като допълнение на други писмени доказатекства или свидетелски показания.

Сега ти видях поста...

Нямам претенции за тази ситуация и не съм пуснал темата за точно  тази ситуация, а по принцип

За акт няма как да стане дума,защото аз се движа по лявата лента за престрояване за наляво след пускане на мигач!Скоростта ми беше около 35-40 км/ч.

Още не съм чувала да има много шанс да докажеш нещо така тук просто практиката е ужасна.Преди време ние взехме охранителни камери за вилата ни от ---] , но не знам дали предлагат такива за коли.Провери и кажи наистина в крайна сметка какво се е случило ! Дано да съм била полезна

Редактирано 30 април 201511 г. от ostavime (преглед на промените)

И последно, каво излезе?

Интерресува ме! 

мене също защото съм се решила да си поръчам някой от тези модели и да не се набутвам просто напразно.

Редактирано 30 април 201511 г. от ostavime (преглед на промените)

Не мога да коментирам техническата част на темата, защото не съм компетентен. Но ще коментирам юридическата накратко:

Първо трябва да се прави разлика между Административно производство и Наказателно производство. Двете се развиват по различни правила и различни нормативни актове, съответно и поведението, действията и правата на страните в тях са различни. Ако говорим за административно- наказателно производство, по което се установяват и наказват нарушения на ЗДв.П и съответно съдебния контрол на процедурата, то тук трябва преди всичко да се постави въпроса, кои са страните в това производство. Те винаги са две-АНО (обикновено оторизираните органи на Пътна полиция) и от друга страна съответния деец (нарушител). Казвам това, защото едно частно лице, не може просто да отиде в съда с един видеозапис и да образува дело срещу друго лице, записано на този видеозапис, как нарушава закона. Необходимо е този запис да бъде предоставен на органите оторизирани от закона да съставят АУАН и съответно да издават НП. Т.е. преценката е на Пътна полиция-дали този ваш запис съдържа достатъчно данни и годен ли е той да послужи за съставяне на АУАН и съответно въз основа на него на НП. (ако питате мен едва ли!). Ако все пак полицията склони, то вашият запис най-вероятно ще послужи само като повод за започване на разследване с разпит на свидетели, установяване на МПС, кой го е управлявал и т.н. и едва след това АНО ще прецени дали събраните по съответния ред данни и доказателства са "достатъчни" за започване на адм. производство, чрез съставяне на АУАН. Вие може да бъдете свидетел, ако се стигне до обжалване и съдебен контрол на издаденото НП. Това на теория. На практика такива неща не се случват или поне аз не знам. В последно време КАТ призовава, включително и чрез медиите, да му изпращаме снимки и видеоклипове на заснети нарушение, но те по скоро могат да послужат за законен повод за започване на проверка, а не до директно доказателство в съда. Да има и случаи в които по повод на такива материали органите предприемат по-бързи и решителни действия, но в тези случаи се касае според мен по-скоро до данни за извършени престъпления, а не административни нарушения - наскоро нашумелия случай с Фолксвагена който блъскаше мотористи.

Що се касае до Наказателния процес, там нещата са доста по-стриктно регламентирани и много по сложни - касае се за много строга регламентация на представянето, събирането, допускането и оценката на всяко едно доказателство по отделно и в тяхната съвкупност. Шансовете един такъв "частен" видеозапис изобщо да бъде допуснат като доказателство, да не говорим въз основа на него да се постанови присъда, клонят към нула. Темата е доста обширна и с голяма фактическа и правна сложност и едва ли тук може да се даде еднозначен и юридически коректен отговор.

 

Сега забелязах, че темата е доста стара.

Редактирано 29 април 201511 г. от NNNNIKKKK (преглед на промените)

Днес 30,04,2015г. в новините по БНТ 1 съобщиха, че предстои днес разглеждането на мярката за неотклонение на акушерката, която е налагала пеленачето. По този повод, телевизията съобщи, че защитата на акушерката е оспорила изцяло автентичността на записа от стационарната камера, който запис вероятно обвинението се опитва да приобщи към делото като доказателство.

Ето ви един нагледен пример, за дискусията в тази тема.

Последна добавка за пълна яснота по темата:

Понеже наказателния процес е леко встрани от сферата на служебните ми обязаности, преди малко коментирах въпроса за видео и фото материалите като ВД (веществени доказателства) в наказателния процес с колега юрист (адвокат), който е специалист в тази материя. Отговорът му е следния:

За да бъде приобщен един видеозапис, като ВД в наказателния процес е необходимо да бъде назначена една или няколко експертизи от ВЛ (вещо (и) лице(а)), които да дадат заключение по редица параметри на самото техническо средство и неговите възможности; на условията, при които е осъществен записа; на неговата автентичност (главно дали е манипулиран и т.н.) и не на последно място, заключение дали лицето, което се твърди от обвинението (съответно защитата), че е на записа е същото или друго лице. Тези експертизи се извършват по искане на страните в процеса от специалисти в ИКК (Инст. по Криминология и Криминалистика) при МВР и заключенията им заедно със самия видеозапис, ако не бъдат оспорени от страните, се приобщават като ВД към материалите по делото. Това обаче е само едно от множеството доказателства, които се събират в един наказателен процес, наред с всички останали, като вещи, писмени документи, експертизи, свидетелски показания, очни ставки и т.н. и в никакъв случай тежестта на това ВД не е по-голяма или по важна от останалите доказателства събрани в процеса. Както вече посочих по-горе всяко доказателство се преценява поотделно и едновременно с това в съвкупност заедно с останалите доказателства, което означава, че ако има събрани други доказателства, сочещи в друга посока, видеозаписът може изобщо да не бъде взет впредвид или значението му да бъде съвсем незначително, при постановяване на решението от съда. Да не говорим, че поради действието на презумпцията за невиновност и най малкото разколебаване в автентичността и достоверността на видеозаписа, може да му предаде съвсем незначително и даже нулево значение, като част от доказателствения материал по делото.

С една дума, това което житейски изглежда необоримо и достоверно, в правото стои по различен начин.

Ами това е по тази тема за видеозаписа като ВД в Наказателния процес 

Редактирано 30 април 201511 г. от NNNNIKKKK (преглед на промените)

В Бургас ще раздават безплатни камери, с които да снимаме нарушителите на пътя

(burgascity.com)

 

+

-

Безплатни видеорегистратори за шофьорите ще раздадат от Българската асоциация на пострадалите при катастрофи в рамките на инициативата „Шофирай с камера“.

Зачестилите напоследък прояви на безразсъдно шофиране, документирани с видеотехника (преминаване на червен светофар, профучаване с бясна скорост на пешеходна пътека, засичане на мотористи), ни провокираха да дадем старт на настоящата кампания за превенция на пътнотранспортните произшествия „Шофирай с камера“, съобщават от Асоциацията.

Очакванията са чрез употребата на видеорегистратори и заснемането на нарушения да се намали броят им.

За целта е създадена страница, на която водачите, заснели нарушение на пътя могат да го споделят. Всеки един видеоклип, качен в страницата с документирано нарушение, ще се изпраща като сигнал до санкциониращите органи за вземане на съответното отношение.

Асоциацията ще предостави безплатно видеорегистратори на водачи, които искат да бъдат будната гражданска съвест на обществото и да „ловят“ хулиганите на пътя с камерата си.

http://www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/video-sabota/snimaj-naglite-bezplatni-kameri-sreshtu-bezumijata-na-patja.html

 

Надявам се това да изясни много от въпросите.

В същото време споделям мнение, че в съда няма да признаят тези записи, въпреки уверенията на хората в студиото (които познавам, апропо).

В същото време споделям мнение, че в съда няма да признаят тези записи, въпреки уверенията на хората в студиото (които познавам, апропо).

Мда... Гледайте как се излиза от магистрала Тракия... Ама кво да ги правя тия снимки...

РЕШЕНИЕ

N 390



София, 02 октомври 2009 година



В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети септември..................…..................две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков............................

ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев...........................

Елена Авдева............................

при секретар..............…...........Кр.Павлова.........................................и в присъствието

на прокурора.............…...........А.Лаков....................................изслуша докладваното

от председателя(съдията).......Р.Ненков............…...……...........…….............................

наказателно дело № 393/2009 година.

С нова въззивна присъда № 212 от 11.05.2009 г. по в.н.о.х.д. № 193/2007 на Софийския градски съд, наказателно отделение, 8 състав, на основание чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК е постановено:

А) Осъдителната присъда от 06.12.2006 г. по н.о.х.д. № 5130/2005 г. на Софийския районен съд, 21 наказателен състав, е отменена; и вместо нея

Б) Подсъдимият И. И. Г. е признат за невинен в това, че на 22.12.2002 г. около 21.00 часа в гр. С., ул. “., от паркиран автомобил Ауди 80 с ДК № С* в условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. “б” НК, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и използване на техническо средство, отнел от владението на Т. В. Т. , без съгласието на владелеца, с намерение противозаконно да присвои, чужда движима вещ – панел за авторадиокасетофон “Кенууд” на стойност 165 лв., поради което на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 НК.

Срещу новата присъда е подаден протест от прокурор от Софийската градска прокуратура. Доводите в касационния протест по същество се свеждат до тезата, че като е заличил допуснатия свидетел Д, а същевременно е ползвал обясненията му, дадени на досъдебното производство в качеството на уличено лице, въззивният съд е ограничил правото на обвинителната власт да докаже обвинението чрез надлежно събрани доказателства.

Протестът се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура.

По искане на подсъдимия Г е назначен служебен з. , който пледира за оставяне в сила на въззивната оправдателна присъда.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, прие, че протестът е основателен по следните съображения:

Въззивният съд се е солидаризирал частично с първата инстанция по въпроса, че действително по времето и на мястото, посочени в обвинителния акт, чрез използване на техническо средство е била извършена взломна кражба на панел за касетофон от автомобила на св. Т. Постановил е оправдателна присъда, защото е намерил, че авторството на кражбата по отношение на подсъдимия не е било доказано по несъмнен начин.

Съдът, който е обвързан със задължението по чл. 13, ал. 1 НПК да установи обективната истина, какъвто е и въззивният съд, трябва да изчерпи всички възможност за събиране на онези доказателства, които са от съществено значение за установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В случая обаче това не е сторено.

От една страна въззивната инстанция е констатирала необходимостта от разпит като свидетел при условията на 118, ал. 1, т. 1 НПК на лицето Д. К. и съвсем правилно го е допуснала по реда на чл. 327, ал. 4 НПК. Показанията на последния наистина биха могли да имат решаващо значение за изясняване на въпроса кой е извършителят на престъпното посегателство. Същевременно, тук е мястото да се отбележи, че в нарушение на чл. 14, ал. 1 НПК мотивите на проверяваната присъда са твърде фрагментарни и непълни. От една страна са изложени нереални и дори абсурдни очаквания авторството на инкриминираната кражба да бъде изяснено от разпита на поемните лица на проведените огледи, както и на самия пострадал, при положение, че без съмнение нито един от тях не е бил непосредствен очевидец на самото деяние. От друга страна, пропуснато е да се констатира, че надлежно събрани гласни и писмени доказателства (показанията на свидетелите Б, протоколите за оглед на МПС) по категоричен начин установяват следните съществени обстоятелства: 1) че кражбата е извършена от едно от лицата, които са се намирали в паркирания в района на произшествието червен “Опел Корса”; 2) че достъп до този автомобил по това време е имал именно Д. К. , макар и формален собственик да е бил неговият баща; и 3) че в багажника на същия автомобил е била намерена и иззета вещта, която е предмет на кражбата.

Гореизложените факти са дали пълното основание на въззивния съд по реда на чл. 327, ал. 4 НПК (вж. разпореждане от 5.02.2007 г.) да допусне като свидетел Д, чиито разпит е бил поискан от прокуратурата още с приложението към обвинителния акт. Последвали се няколко неуспешни опити за призоваване на свидетеля, който съвсем целенасочено по време на второинстанционното производство неколкократно е напускал страната и пак се е връщал, така че да се отклони от изпълнението на гражданското си задължение да свидетелства. Най-накрая въззивният съд е капитулирал пред едно очевидно недобросъвестно процесуално поведение и без сериозно правно основание е заличил свидетеля (вж. протокол от с.з. на 11.05.2009 г.). Без съмнение с това е било ограничено правомощието на страната по обвинението да постигне осъждане на онези лица, които са извършили престъпление. Според настоящата инстанция в случая не са били изчерпани възможностите за обезпечаване явяването на Д. К. пред съда. За призоваване би могло да се прибегне към възможността по чл. 178, ал. 2 НПК, а за обезпечаване на явяването пред съда – по чл. 120, ал. 3 във вр. с чл. 71 НПК. Затова се налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново второинстанционно разглеждане от друг състав.

Не може да бъде споделен обаче другия довод по касационния протест, че въззивният съд, а това се отнася и за първата инстанция, е направил фактически заключения, позовавайки се на обясненията на Д. К. като уличен, дадени в досъдебната фаза от процеса. Вероятно в тази насока прокурорът, изготвил протеста, поради еднаквото презиме се е подвел от надлежно проведения разпит на бащата на същото лице – св. В.

При новото разглеждане на делото следва да се вземе предвид, че според настоящия състав на Върховния касационен съд няма никаква процесуална пречка снимките от видеокамерите на Министерството на отбраната от времето на инцидента да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 НПК. Същите имат качеството на предмети, върху които има следи от престъплението, поради което без съмнение могат да се ползват, като съмненията за достоверността им може да се проверяват чрез различни процесуални способи, включително и експертиза. Неправилно е случайно създадените фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК, да се смесват със съответните веществени доказателствени средства, визирани в чл. 125, ал. 1 НПК.

Няма никаква процесуална основа и за становището на въззивния съд, че подсъдимият разполага с правото да откаже да бъде фотографиран за нуждите на лицево-идентификационна експертиза. Без никакво съмнение това може да се осъществи в съдебната зала в рамките на процесуално-следственото действие “оглед на лице” по реда на чл. 158, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 155 НПК, при това само по решение на съда, без подсъдимия да разполага с правото да откаже съдействие. До такова заключение неминуемо води тълкуването на чл. 158, ал. 3 НПК, защото след като в досъдебната фаза на процеса разрешението на отделен съдия може да преодолее несъгласието на освидетелствания, на още по-силно основание същото е допустимо и в съдебната фаза по решение на съдебния състав. Този подход е напълно съвместим с нормата на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България, тъй като става въпрос за визирано от закона отклонение, въведено в защита на установения правов ред и съобразено с интересите на правосъдието.

По гореизложените съображения и на основание чл. 357, ал. 3, т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ нова въззивна присъда № 212 от 11.05.2009 г. по в.н.о.х.д. № 193/2007 на Софийския градски съд, наказателно отделение, 8 състав.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново въззивно разглеждане от друг негов състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Скъпо излиза това да направите заснетото от Вас валидно доказателство пред съд.

Първо трябва да следвате правилото за благонадеждност на информацията което означава че трябва да имате две или повече незасими източника на информация, като в конкретния случай Ви трябват две или повече камери който да снимат един и същи диапозон.

Другото което е от особено значение е това камерите да бъдат сертифицирани, както на пример са стационарните и мобилни камери на КАТ, като за целта закупените от Вас камери може да ги изпратите на Hewlett Packard централата в София за сертификация по стандартите 27К (ISO:27000) и по този начин се гарантира управлението и защитата на информационната сигурност на информацията която камерите създават, обработват и съхраняват. 

Заснетото от Вашите камери след сертификацията ще имат същата тежест както и камерите на КАТ, ако съдът оспори материалите от вашите камери на практика съдът оспорва и законноста на материалите и самите камери с които КАТ ни снимат и налагат глоби, а също оспорват и влязло в сила решение на друг съд в лицето на Административния Съд според който материалите от такъв тип камери е доказателство.

Ако все пак материалите Ви бъдат обявени за невалидни, като за това трябва опровергаят сертификацията, то Вие лесно може да оборите това решение на този съд на по горна инстанция ,а също можете лесно и с лекота да оспорвате всички глоби на базата на камери от КАТ, тъй като съдът се е произнесъл че материалите от Вашите камери идентични на тези с КАТ не служат за доказателство.

Редактирано 23 август 201610 г. от alex271 (преглед на промените)