Не съм религиозен...

 

Пускал(а) ли си е душата в претъпкан автобус между спирките?

Неееееееееееееее... Но това да е между спирките ме впечатли. Викаш на спирката, при отворена врата - не се брои, а си е глътка чист въздух напрау...

 

Можеш ли да си пускаш душата така, ако има минимална вероятност дори да те чуят?

Неееееееееееееее... Но това да е между спирките ме впечатли. Викаш на спирката, при отворена врата - не се брои, а си е глътка чист въздух напрау...

 

Можеш ли да си пускаш душата така, ако има минимална вероятност дори да те чуят?

 

Ще цитирам един близък съратник в това дело. 

 

... Возя си се аз в 280 и си пръцкам анонимно. Всички бърчат носове. Бърча и аз за да не се издам. По едно време  усещам, някой ме дърпа настоятелно за чантата. Обръщам се да видя какво става и гледам една девойка на седалката - носът и за задника ми - гледа стреснато - и с разперени ръце и без глас крещеше - Стига! Това тук вече не се диша...

 

 

Другар ли предпочита да има или приятел?

другар /ако под другар разбираш този, с когото споделям живота си/

 

А следващия?

следващият предпочита мнениеото на следващия

какво е то

Никакво

 

Кое осмисля деня на следващия ?

писаната и къръсътата

 

колко коронки имаш

нямам

 

Планува ли лятната ваканция?

нищо не планувам аз справка подписо ми

 

пиеш ли лекарства и за какво

не

 

 

Какво сънува  снощи?

Карфици или Карфиол. Не помня вече.Пере ли си обуфки у пералнята?

Хората котките там си перат  ти за един обУфки питаш

 

 

 Подстригвал/а  ли се е сам/а!

Редактирано 7 юни 201412 г. от Уиш... (преглед на промените)

Години 5. Посред бял ден. Мама спи. По телевизора върви "Записки по българските въстания". Радко Дишлиев в ролята на Бенковски хвърчи навсякъде и пръска революционен оптимизъм навсякъде. А малкото сребърно лъвче на калпака му блести с магнетична сила пред очите ми, карайки ме да се пръскам от черна завист... Изведнъж пред очите ми попада пощенски плик от две стотинки с печатна марка. Марката гербова - с лъвче! За нула време марката беше изрязана и залепена на голото ми чело. След което последва класическото: - Мамо, спиш ли? - и да спи женицата след този въпрос какво и остава. Отваря едното око и пита: - Какво? - Как какво? - питам се и аз: - Не виждаш ли бе Мамо? - Какво да видя? - отивам поглеждам се в огледалото и наистина какво да види жената? Тя тази коса пораснала навсякъде и най-безотговорно крие юнашкия левски знак на челото ми. Хммм... Така ли? Няма коса - няма проблеми си помислих и ас и съвсем по сталински и на място с четири ловки замаха - ляво, дясно, горе и бритона - отстраних излишното окосмяване. Огледах със задоволство резултата. Чудо. Главата ми приличаше на малко кубче, доста отъняла откъм косматост и най-вече, индигово синята марка вече свободно се виждаше, а това връщаше на място статуквото ми на пълноправен четник от четата на Бенковски. Поглеждам се още веднъж доволно и пак - беж при мама. - Мамо виж! - Какво да видя? Ауууу - на какво си се направил? Защо се подстрига така? - очите и се пълнят със сълзи. А аз неразбиращо я питам. - Ама Мамо, защо плачеш, не виждаш ли лъвчето? Аз съм четник. - Явно сълзите и пречеха да види, колко съм се издигнал в йерархията, от играещ в пясъчника дечко - до истински четник с гербова марка на челото! Мхм... После ме заведе милата, на фризьор. Там лелката, като ме видя и попита: - И какво да го правя сега този? М? Може само нула номер? Да стрижа ли? - явно не е имало какво друго да ме прави стрижарката, щото това е първата ми Мъшка прическа, която се гордеех много - щот си мислех че приличам на таралеж. Те така те!Харесва ли си спомените?

Даркоооо, нахили ми кафето.   Направо ти видях чистатат проба завист в очетата.

 

 

Харесва ли си спомените?

 

преобладаващо не

 

 

" Хващал " ли го/я  е тока?

По много и различни начини ме е фащал. Първия път беше пак в онези откривателски пет, когато стъпил бос на балатума бръкнах с пирон в контакта. Е, разтресе ме, но беше по-скоро като неприятно до боцкане гъделичкане с учестено примигване на десния клепач. Искам да кажа беше контролируемо. Малко по-късно установих, ако си вдигна краката и "гъделичкането" изчезва. После пък установих, че само от едната дупка гъделичка. На четвъртото бъркане обаче ме разтресе яко. Татко влезнал и ме видял как посягам към дупката и пресекъл опита така да се каже още в летежна фаза. В процеса на порастването ми зачестиха и деловите ми контакти с тока. Няма да разказвам за ножицата дето се пръсна на хиляди капки разтопен метал, за кондензатора от пералнята зареден директно в контакта, за полевия телефон с манивелата, който при завъртане правеше дор сто и двадесет волта. Също така само бегло ще спомена мегера - това е много як измервателен уред - пак с манивела и генераторче. Някъде към тези години ме хвана тока ама много яко. Около трети курс в техникума, на една ученическа сбирка у Цветето... Всичку си върви както си трябва и изведнъж моя милост решава да си поиграе с "лебедовата шия" на една нощна лампа.... Това с едната ръка... С другата ръка незнайно кога и как съм се опрял на радиатора... И изведнъж се вцепених. Имах чувството, че съм се огънал като лък. Нямаше тресене, нямаше чудо. Еднократна и мощна контракция на мускулите по цялото тяло - и тъмно - всичко беше много тъмно. Изведнъж ми се проясни какво е станало. Даже си спомних и подобна случка, която Виктор ми разказа във втори клас, как бащата на негов приятел избутал детето си с голяма засилка от голата жица и го спасил. Та мислех си, ако има кой да ме избута и мен, ще се спася инак... Изведнъж установих, че чувам... Чувах музиката и разни уплашени гласове... Последното, което чух бяха счупени чинии... После ме заболя... А после вече се намирах върху масата със салатите, чашите и счупената стъклария. Оглеждах се и примигах... Имах чувството, че тока ме държа десетина минути. Оказа се, че Шеки някак си ме е видял и мигом е измъкнал щепсела от контакта. Та така. Спаси ме човека - а аз не знам дали благодарих. Пратиха ме да лежа в една от стаите, сбирката продължи, а аз се отръвах с голяма уплаха. След това има и още случки с Тока, но те са някак си безинтересни..."Зареждал(а)" ли е легла по пионерски лагери и/или бригади?

 Не съм , ама знам  как се прави.

 

 

 

Дъфкал/а ли е една дъфка с някого?

Естествено! Със сестра ми като малки... Тя беше (и сега е) много грижовна сестра... Когато имаше рожден ден в нейната група на детската градина - винаги ми носеше половин бомбон!Надувал(а) ли е жаби със сламка?

ау, че гадно това. не , не съм

 

 

 Кого  ядоса последно, ама много, много яко?

По време на един ремонт всички наоколо, защото не разбирах, но имах претенции... Е, според мен основателни си бяха...

 

Какво те ядосва?

чувството на безсилие

 

 

Надеждата е...?

хранителната добавка за психиката...

 

Къде свършва ентусиазма?

където свършва и безумието..

 

 

Кое му/й  дава крила? без редбул за отговор моля

Сайдерът на лорд Съмърсби тугас...

 

любовта и подкрепата

 

Кога се чувстваш силен/а?

когато съм свободна

 

ще гледаш ли световното

на световни първенства сядам наистина за да гледам само, когато играе бразилския отбор

през останалото време присъствам на гледането на мъжката част от домашното ми народонаселение

 

Гледаш ли спортни предавания?