Искам да си представите нещо. Но не просто да си го представите, а да се опитате наистина да го почувствате, сякаш се е случило на вас. Една сутрин се събуждате от обичайния си нощен сън, разтърквате очи, насъбрали умора в просъница и ги отваряте за света. За да откриете, че сте загубили зрението си. Завинаги.

Как мислите, дали това ще е най-нещастния ден в живота ви? Не знам. Не искам и да разбирам и не го пожелавам на никого на тази земя. Но сред нас има хора незрящи в общоприетия смисъл на думата, но понякога много по-виждащи неща, за които ние оставаме слепи.

Сутринта на 15 май, цялото интернет общество се събуди разтърсено от шок. Новината бързо обиколи множество интернет блогове, проправи си път в десетки форуми, и предизвика лавина от бурни емоционални реакции. ИК "Труд" заплашваше със съд специализирания сайт за незрящи bezmonitor.com, създаден и поддържан от слепия Виктор. Причината? Наличието на текстове от класически произведения, адаптирани за слепи, за които "Труд" твърди, че притежава правата върху преводите. Истинската причина? Алчност до загуба на човешки черти.

Файловете, които съдържат тези книги, макар да могат да бъдат четени и от нас, виждащите, са неудобни за това (а и кой човек със здрав разум би седнал да чете дебела книга на монитора си?), но пригодени за специализирани аудио програми за незрящи. Същите аудио програми, които Виктор е създал и помогнал на znam.bg (собственост на "Труд") да ползват и на своя сайт. Благодарността на ИК "Труд" - съд за пиратите!

И тук идва смешното, трагичното и жалкото. ЗАПСП в глава Пета: "Свободно използване на произведения", т. 8 гласи, че това е възможно за "възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен на него метод, ако това не се извършва с цел печалба". От "Труд" обаче се позовават на друг член от същия Закон, че това накърнявало интересите им и искат от слепите да пращат SMS-чета за правото да четат български класици като Елин Пелин и Ангел Каралийчев.

Опитите на Виктор и десетки други хора да обяснят на "Труд", че това, което правят e крайно аморално, срещат студени, безсърдечни и нечовешки отговори. Na latinica.

Има ли гражданско общество в България? Има ли някакъв останал морал при прехода към капитализъм? Обича ли някой все още истински дълбоката душевност, завещана ни в книгите? Има ли смисъл да задавам тези въпроси?

На всеки един от нас може да се случи да остане инвалид, но не това е най-страшното. Най-страшното е, ако позволим да се превърнем в морални инвалиди. Изпитвам болка - истинска физическа болка, скрита някъде дълбоко заради това, в което се превръща човешкото общество по света и не ме е срам да призная, че докато ежечасно следя реакциите на стотици хора в интернет, се разплаквах на два пъти през изминалите дни. Но все още вярвам, че всичко зависи от нас - хората, защото онези - другите, едва ли могат да бъдат наречени така.

Какво мога да направя аз?

1. Бойкотирай всички издания на ИК "‘Труд" и всички книги на издателството до оттегляне на обвиненията и официално разрешение творбите да бъдат върнати отново на сайта bezmonitor.com

2. Изпрати на своите контакти в чат-програмите съобщение за тази аморална постъпка с линк към http://protest.bloghub.org/

3. Прати писмо на ИК "Труд"’, за да ги уведомиш за своята позиция по въпроса.

5. Ако имаш личен блог или друг сайт, напиши за това, което се случва.

6. Пусни тема във форумите, които посещаваш.

7. Информирай всички медии, които ползваш.

8. Настоявай да получиш отговор от тях!

9. Информирай официални организации за защита правата на човека и за защита правата на инвалидите за този нечовешки акт на ИК "Труд".

10. Разкажи на своите близки, познати и приятели.

11. Не се отказвай, не забравяй и не отстъпвай от своята позиция.

12. Пиши до българските институции - Народно събрание, Правителство, Президентство.

Ако имате предложения, пишете на [email protected]

Едно към едно:

Уважаеми господин Виктор Любенов,

Книгоиздателска къща "Труд" ООД е изключителен собственик на правата за електронно разпространение на творчеството на Елин Пелин. На вашия сайт са качени "Ян Бибиян на Луната", "Страшен вълк" и "Цар Шишко".

Правата върху "Приказките" на Ангел Каралийчев също са откупени от издателство "Труд".

КК "Труд" притежава още правата върху преводите на следните произведения, качени на вашия сайт:

a.. Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война от Ярослав Хашек, превод Светомир Иванчев

b.. Баскервилското куче от Артър Конан Дойл, превод Тодор Вълчев

c.. Приключенията на Хъкълбери Фин от Марк Твен, превод Невяна Розева

d.. Повести и разкази от Антон Павлович Чехов, притежаваме правата върху 13 (тринайсет) от публикуваните от вас разкази

e.. Винету от Карл Май, превод Веселин Радков

f.. Пътешествията на Гъливър от Джонатан Суифт, превод Теодора и Боян Атанасови

Ползването на тези произведения без писмено разрешение накърнява нашите права и според ЗАПСП се счита за пиратство.

Приемаме, че тяхното публикуване на вашия сайт е грешка. Все пак, за да уредим отношенията си, ви предлагаме да свалите от вашата страница веднага всичко от тези автори.

С уважение:

/Никола Кицевски/

Отворено писмо

до издателска къща “Труд”

копие до “Господари на ефира”, НТВ

копие до “Частен случай”, БНТ

копие до “bTV репортерите”, bTV

Уважаеми господа,

С възмущение и огромно учудване прочетох публикуваното в Интернет писмо от издатерство “Труд” до Виктор Любенов, създател на сайта bezmonitor.com. Въпросният сайт е създаден с цел да подпомага незрящите ни съграждани и да им дава по-лесен и удобен досег с литературното ни наследство. Нещо повече, да прави този досег въобще възможен. Както самият Виктор в коментари в мрежата по повод на писмото-заплаха от издателството пояснява, незрящите хора у нас много трудно се сдобиват с книги на брайлово писмо и със звукови записи на литературни класики. Възможността тези хора с помощта на специален софтуер за машинно прочитане на текста от екрана на компютъра им е нещо безценно за тях.

С показната си акция срещу сайта и заплашването на Виктор издателството явно цели да получи безплатна реклама на новата си поредица детски книги, чиято реклама вече се излъчва по телевизиите. Става дума за нови издания, които ще се раздават в комплект с вестниците на издателството. Поредната част от кампанията им с раздаване на книги и филми на DVD като “подарък” към вестниците. Самата кампания е обидна за грамотния българин, на когото се втълпява, че чете малко и единственият начин да прочете нещо е да получи книгата в комплект със сутрешната си кръстословица.

Това, че издателството явно иска да вдигне шум около новата си поредица по всякакъв начин (всички знаем, че и лоша реклама няма и от този шум има пряка финансова полза именно издателството) е незначително в сравнение с щетите, които провокираният скандал може да нанесе на тези наши съграждани, за които атакуваните сайтове са единственият начин да четат когато и които книги поискат, да се впуснат в приключенията на литературната класика. Да се радват на отворения прозорец към света на книгите. Удоволствие, което всички зрящи сме имали късмета да изпитаме като деца и на коет овсе още можем да се радваме. Но което през последните години е било стремеж и трудност за всички незрящи - редовното вземане на брайлови книги или звукови записи под наем от специализирани библиотеки е било много по-трудно, а през последните години на недоимък в страната сигурно е станало практически почти невъзможно.

Основният аргумент на издателството срещу публикуването на текстовете на някои книги в ориентирания към незрящата публика сайт е, че някои от тези книги са с авторски права, откупени от издателството и разпространението на текста им е в разрез с гарантираното от ЗАПСП (Закон за авторските права и сродните им права) изключително право на разпореждане с издаването, разпросранението и промените на текстовете.

Освен неморална, акцията за сплашване на сайта на Виктор може би е и незаконна - никъде в писмата си издателят не подкрепя заплахите си с конкретни текстове от ЗАПСП. Отправянето на необосновани законово публични заплахи е обидно и дори може да бъде подсъдно. Най-малкото е етично недопустимо.

Издателството твърди, че притежава документи за авторските права върху произведенията на Елин Пелин и Ангел Каралийчев, както и върху българските преводи на “Баскервилското куче” на Артър Конан Дойл (превод на Тодор Вълчев), “Приключенията на Хъкълбери Фин” на Марк Твен (превод на Невяна Розева), “Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война” на Ярослав Хашек (превод на Светомир Иванчев), преводи на 13 от разказите на Антон Павлович Чехов, “Винету” от Карл Май (превод на Веселин Радков), “Пътешествията на Гъливър” от Джонатан Суифт (превод на Теодора и Боян Атанасови).

Такива документи не са представени и не е показан и начин достоверността на твърдението да бъде проверена.

Но дори и издателството наистина да притежава авторските права върху преводите, в ЗАПСП ила изрично указано принципно изключение в действието на авторското право:

Чл. 24. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г.)

(1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:

9. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;

10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба.

Сайтът bezmonitor.com се защитава от тези две точки в ЗАПСП, защото без извличане на търговска изгода дава възможност за възпроизвеждане на вече публикувани в миналото произведения. Тези произведения присъстват в общодостъпните библиотеки (може би ако издателството дари книги на бедните читалища в малките градове, броят на тези библиотеки ще нарасне). И се осигурява възпроизвеждането на вече разгласените и публикувани в миналото от издателството произведения посредством аналогичен на Брайловия шрифт метод. Да кажем отново, че всичко това не се извършва с цел печалба.

Сайтът bezmonitor.com по същество представлява именно и точно общодостъпна библиотека, която не служи за търговски цели. Заслужава си да отбележим, че допреди няколко дни сайтът беше популярен точно само сред незрящите. Предизвиканият от издателството “скандал” насочва временно вниманието общата публика към него. Сайтът е с дизайн, който удобен само за използване с екранни четци (програмите, които превръщат буквите в глас и са “очите” на незрящите в Интернет) и логично мнозинството зрящи хора са го отбягвали визуално.

Едностранното тълкуване на закона не е рядкост и било поради некомпетентност или лични и фирмени интереси се практикува често у нас. Но е възмутително, че едно издателство, което следва да свързваме с понятия като “просвета”, “читалище”, “култура”, “грамотност”, “наследство” и други подобни си позволява да дърпа завесите на прозореца на знанието пред очите на незрящите. Това би било оправдано, ако въпросното издателство полага грижи за достигане и до незрящите, но нали те са сравнително малка публика, та и печалбите от тях няма да са големи. Не е оправдано икономически да издаваш книги за слепи или да дариш на библиотеките им. Не е рентабилно да внасяш светлина там, където тя не се вижда - по-изгодно е да продаваш ежедневници с клюки и кръстословици. И към тях да залепяш книги. За зрящи. По-лесно и по-изгодно е просто да бъдеш сляп. Не, не незрящ, а сляп за дългогодишните усилия beezmonitor.com да се поддържа и популяризира сред незрящите. По-лесно е да предизвикаш скандал в Интернет, отколкото да плащаш за брайлови издания и да снабдиш със звукови записи библиотеките. И докато библиотеките и читалищата изнемогват, защо да не се възползваш от откупените за жълти стотинки сигурно пълни права върху творбите на Елин Пелин и Ангел Каралийчев и да ги издадеш отново? Та нали всеки си купува вестник, колко му е да даде лев-два повече за вестник плюс литературна класика? Хората ще купуват, ще се залъгват, че са по-начетени, че подпомагат културата ни и че децата им ще имат хубави книги за четене. А всъщност няма да подпомагат културата, а само издателя-монополист. И част от децата наистина ще имат класическите книжки, останали от мама и баба още, само че сега в нови корици. Но за сметка на това незрящите деца ще имат един шанс по-малко да разберат кой е Ян Бибиян и къде е пътешествал Гъливер.

Ако това е цената на поредния пазарен успех на издателството, аз отказвам да купувам всякакви негови продукти вече. И призовавам всички да не купуват изданията на “Труд”. Каквито и да са - жълти вестници, по-“сериозни” вестници, вестници с книги, вестници с филми, енциклопедии и какво ли още не. Недопустимо е да мислиш само за пазарния си успех, когато твърдиш, че си издател, че разпространяваш светлината на знанието, просветата. Нещо повече, дори и името ти да намеква за трудолюбие. С образ на трудолюбив просветител това издателство заплашва един портал на знанието и просветата, за който е положен много труд през годините. И го прави с необосновани правни закани. Да, може и да имат авторските права върху преводите на чуждите автори. Но Елин Пелин и Каралийчев сигурно биха се обърнали в гроба, ако разберат, че се отказва достъп на незрящи до творбите им.

Моля издателството да се извини публично на bezmonitor.com и на собственика му Виктор Любенов. Ако се докаже неоспоримо (нещо, в което силно се съмнявам), че сайтът не се защитава от чл.24 ал.1 т.9 и 10, мога да приема, че издателството има формалното право. Но че не е морално да се атакува точно този сайт е очевидно.

Ще разчитам на реакция и от публицистични телевизионни предавания, занимаващи се с подобни актуални проблеми и изпращам копие на това писмо и до тях. Следват препратки в Интернет, от които може да бъде получена повече информация, както и да бъдат проследени различни мнения по въпроса.

Тексът на това писмо е публикуван на адрес:

http://iassen.projectoria.org/book/everyda...er-to-trud.html

Препратки към статии в Интернет на други хора по темата има най-отдолу на

http://iassen.projectoria.org/book/everyda...esnt-exist.html

Първата статия по въпроса е тук:

http://www.gatchev.info/blog/?p=283

Ясен Праматаров

Редактирано 22 май 200620 г. от cybercrackerbg (преглед на промените)

Прегледах набързо повечето материали по въпроса. Това е меко казано гавра и е една крайно неморално постъпка от страна на "Труд" така, както е обяснено. Единствено обаче не можах да прочета пълния текст на отвореното писмо на ИК "Труд". Ако някой е така любезен да ми предостави линк или да го постне тук, ще му бъда признателен.

http://www.gatchev.info/blog/?p=285

това е писмото от Труд

Най-напред - благодарен съм за линка.

Няколко неща ми направиха впечатление в писмото. Най-напред преди всичко останало "Труд" заявяват някаква клиширана позиция за пиратството питайки "Вие ЗА електронното пиратство ли сте или ПРОТИВ?". Този върос формално задава тон на разсъжденията, тоест подбужда известна предубеденост и според мен чисто и просто децентрира фокуса от темата. Защото подобни шаблони не могат д асе прилагат волно към всякакви случаи още повече в този.

Цитират следното от ЗАПСП:

Глава пета. Свободно използване на произведения. Допустимост на свободното използване

Чл. 23. Свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени в закона, при условие че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право.

…

10. …посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, …

После най-закономерно заявяват: "Ние никога не сме се съмнявали в безкористните цели на г-н Виктор Любенов, в неговите добри намерения и желания. Оспорваме начина, по който това става." Дотук добре. Значи са съгласни тези произведения да се разпространяват свободно, но само във формат за незрящи, защото на сайта bezmonitor са били качени и в текстов вид.

Това, което не е достояние на всички вас, е, че «Труд» предложи да се направи ‘линк’ от www.bezmonitor.com към www.znam.bg, където са качени или ще бъдат качени тези произведения. Без да сме специалисти в АйТи сферата, считаме, че има възможност текстовете, при заявка, да се теглят от страницата ни и да се конвертират в аудиофайлове за нуждите на хората в неравностойно положение.

И тук идва логичния ми върос - безплатно ли ще бъде това, след като сайта Знам.bg е платен? Или и незрящите ще трябва SMS-и да пращат? И още - защо е нужно това пренасочване, а материалите, които могат да се разпространяват в свободен от лицензи формат според закона не се качат на вече съществуващия и популярен (сред 1 500 регистрирани в сайта незрящи според официални данни) сайт? За да плащат чрез SMS-и или, ако услугата за незращи е беззплатна, от просто честолюбие от страна на "Труд", за да популяризират сайта си? И в двата случая безкористността е спорна.

Мнение от линка в предния пост:

# Явор Атанасов Says:

May 22nd, 2006 at 9:45 am

Както казах и преди, опитах се да ползвам ЗНАМ.БГ. Първо пратих SMS за 24 часов достъп. Никакъв резултат. След това чрез ePay платих за едномесечен достъп. Резултата беше плачевен. Информацията не си заслужаваше дори SMS-а. Занимавам се с компютърни технологии повече от 20 години и се смятам за технически грамотен над средното ниво.

И съм зрящ

. Тежко и горко на незрящите ако искат да използват този сайт. И не им го препоръчвам. Не си заслужава парите.

Тъжно. И вината за ситуацията е колкото на "Труд", толкова и на цяла друга сюрия народ. "Труд" просто са последната брънка в една дъъълга нишка недоразумения. И сега са изкупителна жертва. За себе си са прави, но само за себе си. Не мога само да разбера - защо "Труд" и г-н Любенов, bezmonitor.com, трябва да се занимават с предоставянето на тези материали в достъпен за незрящите вид, а не държавата и нейните ведомствени структури!?...

Не мога само да разбера - защо "Труд" и г-н Любенов, bezmonitor.com, трябва да се занимават с предоставянето на тези материали в достъпен за незрящите вид, а не държавата и нейните ведомствени структури!?...

Защото сържавата, и по-точно нейните служители са абдикирали от задълженията си. И са си поставили една единствена цел - лично облагодетелстване и колкото си може по-бързо забогатяване.

Защото сържавата, и по-точно нейните служители са абдикирали от задълженията си. И са си поставили една единствена цел - лично облагодетелстване и колкото си може по-бързо забогатяване.

Въпросът ми беше реторичен, но все пак........

Произволът на ИК ‘Труд’ се превърна в най-дискутираната новина в интернет напоследък. Постъпката на ИК„Труд” накара дори и по-спокойните хора да реагират емоционално. Защо ли? Защото аморалността й е очевидна за всеки обикновен човек, без дори да е необходимо да се рови в законите, които защитават http://bezmonitor.com. Именно обикновените потребители засипаха с писма българските медии. Всички те бяха информирани за случая. Отново. И отново. И всички замълчаха.

Беше ясно, че някои от тях ще останат слепи за безчинствата на ‘Труд’, но всички? Тук вече нещо миришеше. И то миришеше, много, много лошо - направо вонеше. Вонеше на жълти стотинки и жълти вестници. Вонеше на монопол върху свободата на словото. Нима това беше възможно?

Отговорът на този въпрос дойде, сякаш съвсем случайно. И то, иронично, от тях самите - тези, които мълчаха. Съюзът на издателите в България. Този така наречен съюз включва основните печатни медии у нас. Дотук нищо интересно до момента, в който човек не се заинтересува кой точно е председател на съюза и кой е председател на управителния съвет. А това е един и същи човек - Тошо Тошев, главен редактор на „Труд” и агент на бившата ДС под кодовото название ‘Бор’.

Изведнъж всичко си идва по местата, парченцата от пъзела се нареждат, за да стане ясно кой е кукловода на представлението, наречено ‘Монопол върху Словото’.

От ИК ‘Труд’ продължават да питат - защо не замълчим? Нека замълчим. Да запазим минута мълчание за смъртта на свободното слово. И после да запазим още минута мълчание, защото когато тя си отиде, ще я последват и нейните убийци. А сега нека викнем още по-силно!

Включете се в отвореното писмо – подписка до WAZ, за да защитим правото на незрящите на БЕЗПЛАТЕН достъп до световната литераурна съкровищница. Специализираният сайт на Виктор Любенов трябва да продължи да бъде техния прозорец към света така, както за нас, зрящите, е световната мрежа.

Тъй като „Труд” чисто юридически, а и по дух отдавна вече не е български вестник, призовавам да накажем издателите му, като спрем да го купуваме. С тяхната мерзост, алчност и меркантилност – по тяхната глава.

Пълният текст на обръщението - подписка до WAZ тук:

http://www.thepetitionsite.com/takeaction/527264259

До момента има събрани едва петдесетина подписа, подкрепете ни!

Още по темата:

http://protest.bloghub.org/

Първо - следваща нова тема ще бъде изтрита. Няма да си правя труда да ги сливам.

Второ - до някъде от "Труд" имат право. Навсякъде по света шедьоврите на световната литература вървят с авторските си пава и се продават. Колкото и да не ни се иска е така. След това - над преводите са се трудили преводачи, които заслужават уважение и като творци. Занимавал съм се с преводи и знам какво е. То е своеобразно творчество. Да се иска връщането на материалите на страницата във вида в който бяха е немислимо. Както отбелязаха от "Труд" - в този си вид те бяха достъпни не само за незрящите. Правилното решение е не да се иска връщане на материалите на страницата "Без монитор", а свободен достъп до секцията за незрящи в страницата Знам.bg, където материалите да бъдат качени в подходящ формат. Всякакъв общодостъпен формат накърнява правата на КК "Труд".

Победа!

макар че, въпросите тепърва предстоят. Поне показахме

че сме будни и ще останем бдящи!

На всички стана ясно за безочието на "Труд";Сирма АД и недоносчето им знам.бг.

Победа!

макар че, въпросите тепърва предстоят. Поне показахме

че сме будни и ще останем бдящи!

На всички стана ясно за безочието на "Труд";Сирма АД и недоносчето им знам.бг.

Сега е времето прокуратурата да се заеме с цялата история и да се изясни как си позволяват "труд" да издевателстват над хората в неравностойно положение.

Ако се потвърди информацията в блога,според която "труд" не са собственици на правата,то имаме налице изготвяне на документ с невярно съдържание т.е. документално престъпление.

За съжаление гаврата не само не спира ами придобива все по-грозни измерения.

НСБОП се включва в кампанията под натиска на труд.

Първо bezmonitor.com трябвало да спре,а после и останалите он-лайн библотеки.

Е сега! Що да не почнат със слепия човек?Нали той е най-големия престъпник.

Да допълня че от bezmonitor.com вече са свалени текстовете.

Поредния "успех" в борбата с/у престъпноста е факт.Може да бъдете сигурни,че случая ще мине към статистическите данни на НСБОП,като успешно приключен.

Прочетете малко повече в http://www.gatchev.info/blog/?p=299#comment-16998

И накрая бих помолил всеки,който купува изданията на труд,да помисли за какво отиват парите му.

Според мен е крайно време да се упражни натиск в посока най-болното място на подобни твари -- парите.

Редактирано 26 юни 200620 г. от badr (преглед на промените)

Първо - следваща нова тема ще бъде изтрита. Няма да си правя труда да ги сливам.

Второ - до някъде от "Труд" имат право. Навсякъде по света шедьоврите на световната литература вървят с авторските си пава и се продават. Колкото и да не ни се иска е така. След това - над преводите са се трудили преводачи, които заслужават уважение и като творци. Занимавал съм се с преводи и знам какво е. То е своеобразно творчество. Да се иска връщането на материалите на страницата във вида в който бяха е немислимо. Както отбелязаха от "Труд" - в този си вид те бяха достъпни не само за незрящите. Правилното решение е не да се иска връщане на материалите на страницата "Без монитор", а свободен достъп до секцията за незрящи в страницата Знам.bg, където материалите да бъдат качени в подходящ формат. Всякакъв общодостъпен формат накърнява правата на КК "Труд".

Айде сега да се замислим за нещо:

Първо - текстовете са били качени именно в този формат ,защото текст-ту-спийч програмите за незрящи работят с текст ,а не с брайлов код.За да бъде използваем брайловия код трябва да имаш и специално устройство -брайлов порт.Той от своя страна струва пари и едва ли се намира лесно.Така стигаме до идеята да се напише програма ,която да обръща кода в използваем текст.Тъй като всеки може да използва такава програма ,текстовете стават общодостъпни ,а хората със зрителни увреждания отново се гърчат.Постигнали сме "демократичен" (по нашенски) напредък.

Второ - правилното решение е текстовете да бъдат качени в сайт субсидиран от съответната институция и евентуално с ограничен достъп.Дотогава и особено докато Знам.bg не изгради подходящ сайт ,използваем от въпросната група хора ,достъпен и съдържащ определените произведения ,ик ТРУД е редно да си траят.

Трето - намирам търсенето на авторски права за произведение ,чиито автори отдавна не са сред живите за смехотворно.В допълнение същите ИК се гаврят много успешно и с авторите и с преводачите - най-малко като укриват броя на отпечатаните книги.