5% от българите не са прочели нито една книга през живота си, 12% са прочели до 10 книги, 16% - до 100, 14% - повече от 500. 36% четат книги поне няколко пъти седмично.

Паулу Коелю е най-популярният чуждестранен автор у нас

 

 

Данните са от изследователския проект "Читателски практики в България 2014", осъществен под ръководството на проф. Александър Кьосев. Представителното социологическо изследване е извършено от външен партньор - социологическата агенция Alpha Research с ръководител проф. Боряна Димитрова. Спонсори и поръчители на изследването са фонд „Научни изследвания“ (Софийски университет) и Асоциация „Българска книга“.

 

За мнозинството от българите свободното време остава доминирано от гледането на телевизия (93%), общуването със семейството (90%). Сърфирането в интернет вече се „издига“ до трета по значимост тип дейност в свободното време – 38%. Четенето на книги попада в четвъртата по степен на разпространеност група - около 17%, заедно със занимание с лично хоби и разходките и излетите.

Малко над една трета от респодентите четат книги поне няколко пъти седмично (36%). Четящите книги два пъти по-често се занимават с някакъв вид хоби. Те са с около 20% повече сред сърфиращите в интернет, както и сред ходещите на кино. Три пъти повече от останалите посещават театър, опера, концерт или балет.

В зависимост практиките на четене, българското общество може да бъде условно разделено на три основни групи:

- Аудитория на четящите съобразно тясното понятие за четене – това са хора, които сравнително редовно (поне няколко пъти в месеца) четат книги – 41% от населението на страната

- Аудитория на четящите съобразно широкото понятие за четене – т.е. четящите вестници, списания, писма в електронна поща, брошури и др. поне няколко пъти в годината – 50% от населението на страната

- Аудитория на нечетящите – хора, които по-рядко от един път годишно четат, или въобще не четат каквито и да било четива – 8% от пълнолетните българи

Четящите в тесен смисъл са концентрирани са предимно в столицата и по-големите градове (областните центрове). Това са предимно хора в активна трудова възраст (до 60 г.), с по-висок социален статус: преобладаващо с по-високо образование и доходи, с по-престижни професионални занимания (работещи неръчен труд, интелигенция и свободни професии). Изключително силно е разделението между мъже и жени – почти два пъти повече жени попадат сред тясно четящата аудитория (63% към 37% мъже). По етнически състав групата на тясно четящите е изключително доминирана от българи, докато почти изцяло отсъстват етнически турци и роми. Сред младите хора, студентите са по-активни читатели от учениците – 55% от студентите са четящи в тесния смисъл, за разлика от 42% сред учениците. Като правило тясно четящата аудитория е по-активна в четенето и на други източници като вестници, списания, включително в електронен вариант през интернет, блогове и постове, професионална литература.

Четящи в широк смисъл – профилът им се „измества“ в посока на по-малките населени места – малките градове и селата, за сметка на София и областните центрове. Тук попада и по-голяма част населението извън активна трудова възраст и най-ниско образованите групи (с основно и по-ниско образование), с по-ниски доходи, а съотношението мъже-жени се обръща в полза на мъжете (56%-44%). В тази група читатели, освен преобладаващо етнически българи, се включват и повече роми и турци (стойностите са близки до средното за страната: около 4% роми и 7% турци). Този тип аудитория е по-слабо активна по отношение на всички източници за четене – вестници, списания, книги. Сред най-слабо застъпените четива при този тип читатели са по-специализираните издания от сферата на професионалната литература, енциклопедии и справочници, учебници. Четивата онлайн също са сред слабо използваните, тъй като тази аудитория като цяло по-слабо ползва дигитални устройства и интернет (43% от широко четящите не четат на екран, за разлика от 28% от тясно четящите).

Аудиторията на нечетящите е формирана от най-непривилегированите и уязвими групи от населението. Това са предимно хора от селата и малките градове, възрастните поколения, с основно или по-ниско образование, ниски доходи, работещи неквалифициран труд, пенсионери, безработни, роми и турци.

Всеки трети респондент (31%) с ромска етническа принадлежност никога не е чел книга през живота си, а други 46% са прочели не повече от десет.

Настоящото проучване регистрира леко повишаване на дела на гласуващите сред активно четящите, но не толкова силно изразено, колкото участието в различни граждански движения. Така например, при 53% средна избирателна активност (за извадката) на последните парламентарни избори, активността сред групата на тясно четящите е 57% (51% при широко четящите и 47% при нечетящите).

Данните за последните избори за Европейски парламент показват също по-висока мобилизация сред активно четящата публика – 48% гласували при средно 41% за извадката и едва 31% сред нечетящите. Т.е., социално - демографския профил на тясно четящите (по-висок образователен статус, предимно градско население в активна трудова възраст и пр.) води и до по-високо участие в политическия процес. Съответно, социално-демографския статус на нечетящата публика (обикновено по-ниско образовани, живеещи в малки населени места, над трудоспособна възраст и т.н. ) води до по-непостоянна политическата активност.

В общия обем четива, книгата остава на по-заден план спрямо останалите форми. Така например, 42% от пълнолетното население споделя, че чете книги поне няколко пъти месечно, а при 58% от анкетираните това се случва едва няколко пъти в годината или дори никога (23% от всички).

Много по-често се четат вестници и списания (44% всяка седмица и 24% няколко пъти в месеца), както и в интернет – порталите с новини и информация, блоговете, социалните мрежи и пр. се четат ежеседмично от приблизително всеки трети, а месечно от всеки втори респондент.

През последната една година едва 14% от пълнолетното население е прочело повече от петнадесет книги, като по-малко от половината от тях (6%) са прочели над тридесет. На противоположния полюс са приблизително две трети от пълнолетното население на страната (65%), като половината от тях (32%) споделят, че през последната една година не са прочели нито една книга, а останалите (33%) - максимум пет.

Близо 22% посочват, че посещават читалищна или друга местна библиотека. Останалите типове библиотеки са ползвани от ограничен кръг читатели, като особено тревожен е ниският дял четящи в училищни/университетски библиотеки (3%). Прави впечатление, че Националната библиотека се ползва от по-висок дял читатели, отколкото съвкупно училищните/университетски библиотеки. Което по всяка вероятност означава, че се формира елитарна група на активно четящите, но учебните заведения не включват и не изискват четенето на книги като задължителна съставна част от своето обучение. Най-често използващи библиотеки е групата на тясно четящите, високо образованите, завършили висше образование, с деца от 14 до 18-годишна възраст.

Силно мотивиращ фактор за по-често посещаване на библиотеки остава снабдяването с нови книги, което е показател за дългосрочен проблем с обновяването на библиотечния фонд в България.

Сред останалите фактори, които биха привлекли повече читатели в библиотеките, са по-лесният достъп до книгите, наличие на повече информационни издания и обновяване на читалните. Увеличаването на масовия достъп до интернет и използването на библиотеки основно от тясно четящите изтласква достъпа до интернет от основните фактори, мотивиращи по-честото посещения на библиотеки. Той остава важен елемент главно за по-малките населени места.

За период от осем години интересът към четенето на български автори на книги остава почти непроменен. Прочелите през последната година поне един български автор са 37%.

Сред най-често посочваните български автори са Стефан Цанев, Валери Петров, Недялко Йорданов, както и станалите популярни през последните години Иво Сиромахов и Георги Господинов. Интересно впечатление прави продължаващото присъствие на класически български автори, изучавани в училище, като Иван Вазов, Христо Ботев и Йордан Йовков.

Класацията на най-популярните чуждестранни автори се води от Пауло Куелю и Дан Браун. Към тях тази година силно се доближава Хорхе Букай. Останалите по-известни, които събират по-голям брой посочвания, са Нора Робъртс, Сандра Браун, Стивън Кинг и др.

 

http://offnews.bg/news/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_4/5-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8-12-%D1%81%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%B4%D0%BE-10-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8_484377.html

 

 

 

Нерядко ми се е случвало да чувам, че четенето било излишно губене на време, а купуването им - ненужен харч.

Учудвало ме е и продължава да ме учудва това, че хората, споделящи това мнение са с висше образование.

Защо българинът чете все по-малко?

....

Нерядко ми се е случвало да чувам, че четенето било излишно губене на време, а купуването им - ненужен харч.

Учудвало ме е и продължава да ме учудва това, че хората, споделящи това мнение са с висше образование.

Защо българинът чете все по-малко?

Хм, аз се опитвам да гледам положително на нещата, виж процентите на групата >500. Те са сред топ процентите

Хм, аз се опитвам да гледам положително на нещата, виж процентите на групата >500. Те са сред топ процентите

 

И все пак ми се струват малко.

И все пак ми се струват малко.

Ако се направи сравнение между разпределението на интелектуалния багаж и четенето вероятно ще има доста добро съвпадение. Така че нищо чудно

Не е важно колко книги си прочел, а какви.

Не е важно колко книги си прочел, а какви.

....и какво ти е станало и останало у "канчето"......те , за това са книгите!

защото ".... Нора Робъртс, Сандра Браун, Стивън Кинг и др....." си е чиста загуба на време (пукалки , сополивки и страхливки) ...освен като развлечение.Той и Дон Кихот е бил изчел много книги , ама какъв е бил резултата...чалдисал от четене на глупости....?

Тогава по-добре някой хубав и стойностен филм, някой сайт за игри ....или тук в Калдата , Фейсбук и т.н....

Днес информационният поток е несравним с този от преди 20 години .За това и значението на "книжната" книга намалява - т.е. четенето й не е никакъв критериЙ....освен за печатари и търговци...мярка за притежание на (скъпи) вещи и снобизъм

Някой днес чете ли книги писани на камък , кожа и папирус? По-скоро ги притежава , скрити зад стъклени витрини... 

Редактирано 4 април 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Забелязал съм, че има много хора, които говорят за книги, които не са прочели. 

Това за харчовете, има и електронни варианти.

Днес информационният поток е несравним с този от преди 20 години .За това и значението на "книжната" книга намалява - т.е. четенето й не е никакъв критерии....освен за печатари и търговци...мярка за притежание на (скъпи) вещи и снобизъм

 

 

Аз не обичам да чета електронни книги, защото ми натоварват очите.

А че има сноби, които притежават огромни библиотеки, пълни с неотваряни книги, но пък подредени по цвят, е факт.

Аз не обичам да чета електронни книги, защото ми натоварват очите.

А че има сноби, които притежават огромни библиотеки, пълни с неотваряни книги, но пък подредени по цвят, е факт.

Истинска електронна книга е като лист хартия.

Истинска електронна книга е като лист хартия.

 

За мен не е.

За това и значението на "книжната" книга намалява - т.е. четенето й не е никакъв критерии....

След като обичате да подчертавате разни „значими“ фрази, поне се научете да ги изписвате!

След като обичате да подчертавате разни „значими“ фрази, поне се научете да ги изписвате!

Да бе! Вярно! `ми и на мен ми се случва в множеството постове....

......едното в ед.ч. , другото в мн.ч.....значи, току що се изучих! 

Това беше най-важното и най-значимото в поста - няма как да бъде подминато без внимание. Всичко друго може!........

Изключително ценен начин на мислене....благодаря за вниманието!

Поправих се! 

Редактирано 4 април 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Класацията не е вярна. Българина е тотално неграмотен. Да не забравяме, че в момента 90% от ромското население, не знае да чете и пише и не посещава училище, така че 5% - непрочетена книга не е вярно. В момента сигурно е 50%.

Чукча писател, не читател! Значи трябва да се има предвид, че в днешно време въпросът е зададен некоректно. Все повече хора четат информация/статии/книги/откъси от книги/произведения в Интернет. Те не са типичната "книга", но това не означава че тези хора нищо не четат през цялото време.

Класацията не е вярна. Българина е тотално неграмотен. Да не забравяме, че в момента 90% от ромското население, не знае да чете и пише и не посещава училище, така че 5% - непрочетена книга не е вярно. В момента сигурно е 50%.

Значи аз като високо неграмотен човек намирам поне една правописна грешка във високо грамотното ти мнение, дело на високо грамотната ти ръка. Първи - Българинът. Подлог в изречението не е ли? Второ - при многократно използване на съюза "и", особено при изброявания се оказва, че трябва след всяко следващо "и", различно от първото да се слага запетая ",". Това важи и за "или".

Като ще има критика за неграмотност, поне да е грамотно написана!!!! И като тотално неграмотен и незнаещ, мога да ти преведа посоченото по-горе написано от мен и на чужд език.

И още 5 стотинки - значи има книги по 100 страници. Аз съм чел произведения в няколко тома, всеки от които е по 400-500 страници. Не отразява действителността да се сложи просто една бройка книги. И честно казано - не знам колко съм прочел. Доста. Колко точно - никога не съм броил.

Примери за "големи книги"? Един ще дам - "Бойно поле - Земя (Battlefield Earth)" - 3 тома по около 560 страници всеки. И беше много интересна. За разлика от неграмотните книги тип "Коелю, Коельо или както там се пише"

Редактирано 4 април 201511 г. от Гост (преглед на промените)

За какво да говорим от народ ,който сваля правителство и след месец пак избира същото свалено правителство.Или народ ,на който кумири са други народи и си мечтае за пуйка за деня  на благодарността или с какъв костюм да се облече за Хелоуин . За  Банго Васили нямам думи .Същевременно си пуска  в колата копирана нелегално циганска музика на Фики,Илиян ,Тони Стораро или Азис.

Впрочен честито на Фики .Певец на годината .

Редактирано 4 април 201511 г. от acnekt (преглед на промените)

Не е важно колко книги си прочел, а какви.

Банално и вярно. Само погледни в подраздел "Какво четете в момента" на раздел "Литература, книги..." и картинката ти се изяснява. От Дан Браун, през Иво Сиромахов, до Хорхе Букай.

П.П. Бях се зарекла да не коментирам повече грамотността на пишещите тук, но след като някои потребители, претендиращи за грамотност, повдигнаха въпроса, то нека да ги осведомя, че термините "интернет" и "фейсбук" се изписват с малка, а не с главна буква.

Редактирано 4 април 201511 г. от Весна Змиянац (преглед на промените)

Коелю :Д - че да бяха сложили и жълтата преса в класацията.

...то нека да ги осведомя, че термините "интернет" и "фейсбук" се изписват с малка, а не с главна буква.

Спорно е за думи като "Интернет" и "Фейсбуук" как точно се пишат, въпреки правописният речник на БАН, който в последното си издание утвърди нормата с малка буква. В различен контекст "интернет" може да бъде име, а може и да не бъде име. Фейсбуук също е име на конкретен интернет сайт. В интерес на истината, правописната проверка в интернет браузера ми подчертава всеки път думата интернет, когато тя е написана с малка буква.

За останалото - четенето е и за развлечение. Има сериозни книги, има и не чак толкова сериозни.

п.п Последният правописен речник на БАН задрасква и дълго използвани дублетни форми и общо взето далеч не съм съгласен със самоволното променяне на утвърден начин на писане.

Редактирано 4 април 201511 г. от Гост (преглед на промените)