Свободен вариант на някои от 40-те диагнози в „Махабхарата” за болестта „горделивост”. На практика - за психическото генериране на рак и други гангрени на страха, простотията, егото и горделивостта. Когато не ти е писано да се деформираш и разболееш веднага, съдбата те преследва с перманентни разочарования в личния живот, с неприятности в професията и с физически травми.

- Винаги си неотстъпчив и прав;
- Каруцарско отношение към другите;
- Чувство за собствена значимост;
- Унижаване на другите;
- Мислиш, че си по-умен или по-добър от другите;
- Липса на благородство, т.е. директна простащина: словесната ти рапира не прощава никога – пронизва без колебание, владее само монолога в отрицателен вид;
- Безапелационен контрол над ситуациите;
- Надменно отношение без изключения;
- Демонстриране на власт, заплахи, дрънкане на оръжие;
- Не разрешаваш на другите да правят каквото искат и да общуват с когото искат. Който ти се изплъзва е „дявол”, съперницата е винаги „змия”;
- Поставяш другия в материална зависимост или го манипулираш чрез неговото чувство за саможертва, милост и дълг;
- Светкавична реплика и контрареплика. Проповядваш, поучаваш, наставляваш и назидаваш с пълна увереност, че си по-умен и по-прав;
- Нежелание за вслушване в истинските открития на науката, подбиране на псевдодуховни и псевдонаучни щампи, за да налагаш гордостта и терора си в общуването. Това всъщност не е общуване – ти еднопосочна улица с пропаст накрая за себе си и за другите, която си изрил самият ти;
- Обидчивост (причината е желанието да властваш и контролираш);
- Оплакваш се постоянно и търсиш съмишленици, прости като тебе. Страшното е, когато простият е овластен и няма кой да контролира самия него;
- Свръхчувствителност, родена от властническата драма и душевната простотия и жестокост. Дори да имаш 10 доктората ѝ Нобелова премия за острия ти ум, реагираш като змията и скорпиона. Трепериш от жажда да клъвнеш, да уязвиш, да ужилиш, но по човешки подло - дори и когато не са те настъпили;
- Постоянни мисли какво говорят другите прости около тебе и в света;
- Неспособност за разбиране, оправдаване и прощаване. Другият е виновен при всички случаи;
- Горделивостта и неотстъпчивостта на персоната ти са несломими – още един симптом на дебелодушието, дебелоочието и простотията;
- Изтъкване на недостатъци и измисляне на недостатъци у другия, за да си отмъстиш, че не мисли и не чувства като тебе;
- Игнорираш несъгласните с тебе, ако не можеш да ги подчиниш. Горделивият „скъсва” с някого „завинаги”;
- Често тонът ти е раздразнителен;
- Повишаваш глас в злобата и гнева си, изпадаш в истерическа „серия”;
- Слепота за по-умните и по-културните от теб – обявяваш им война;
- Липса на душевна култура, смирение, почитание, уважение и благоговение към различния от теб, който не ти се подчинява – ефрейторска психология;
- Изреждането на „факти” и логиката на горделивия не е критерий, а палач;
- Безразсъдство и безумие в критични ситуации (правим нещо по инерция, без да мислим). Но когато си спокоен, кроиш подли ходове за налагане на властта си;
- Прокурорство, безпардонност, осъждане;
- Неспособност да правиш компромиси и да се променяш;
- Желание последната дума винаги да е твоя;
- Неспособност за изслушване, перманентно прекъсване на действащия или говорещия поради душевната ти грубост и властничество;
- Мислиш, че трябва да съветваш и да решаваш чуждите проблеми, без да са те молили за това – типична диагноза за ниска еволюция и напреднала простотия и простащина;
- Предварително и тотално отхвърляне на нещата, които не разбираш и не одобряваш, без да си ги проучил;
- Своеглавие, тревожност, насилие и тъпа упоритост, които карат другите да те мразят и явно или подсъзнателно да искат да умреш. Голяма част от болестите и по-ранната смърт на много хора се дължи на мъката на тези, които държиш под преса и на неосъзнатата им надежда да умреш. Това е психическа енергия, която сам си си изпросил и която те унищожава;
- Отровен език, сарказъм, подигравчийство, стремеж да унижиш другия, да го иронизираш, да му се надсмееш;
- Когато горделивият не е прост и агресивен, той яде себе си, изолира се и постепенно се самоунищожава.

тия всичките до едно се отнасят до бившия ми шеф крадеца

Очков, чудесен си! Обясни ми обаче,трябва ли да споделям общо учение с някой или обща карма за да бъдеме приятели?

Ние няма се жениме,тогава би имало логика! Па аз съм имал мюсюлмани за приятели и даже една туркиня харесвах преди доста години/нищо общо с българските турци/!

Аз имах един приятел с карма като моята и начин на мислене и го махнах! То скука голяма беше!

Ванко, знам само, че приятелството е нещо повече и от братството. Ако тръгна да цитирам библията там е написано "има приятел по-тъсен и от брат", и "Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.". Така че, всеки е хубаво да си направи ревизия какво разбира под любов и приятелство.  И така погледнато, Христос е наш истински приятел, на думи и на дела. Плодовете, които ще се берат от това, са за една бъдеща епоха.

Според мен със кармата с спекулира твърде много. Има и същества, които са без лична карма и са избрали човешко въплъщение за да се натоварят с част от страданията на човечеството. Излезли са от зоната на комфорт и "плащат чужди грешки", само и само Бог да не отвърне лице от човечеството. Така са дали своя кредит на вяра и доверие, които у много хора липсват. Тези възвишени същества са наши истински приятели.

Редактирано 6 февруари 201610 г. от mecholari (преглед на промените)

И какво те накара да пуснеш тази тема?

Твоя бог е Йехова не Исус Христос нали!

То е написано - Господа наш Исус Христос!

Търся ся в кошчето спомени от миналото!

Димитре къде отиде? Има неща които харесвам в теб! Йехова е и добро и зло! Следва Христос и Сатана разделението.

И незнам какъв е този егоцентризъм и лесна обидчивост от страна на духовно извисените! Уж прощаване, отворени към хората и света или затворени и капсуловани?

на 11.01.2016 г. at 9:23, mecholari написа:

Свободен вариант на някои от 40-те диагнози в „Махабхарата” за болестта „горделивост”. На практика - за психическото генериране на рак и други гангрени на страха, простотията, егото и горделивостта. Когато не ти е писано да се деформираш и разболееш веднага, съдбата те преследва с перманентни разочарования в личния живот, с неприятности в професията и с физически травми.

- Винаги си неотстъпчив и прав;
- Каруцарско отношение към другите;
- Чувство за собствена значимост;
- Унижаване на другите;
- Мислиш, че си по-умен или по-добър от другите;
- Липса на благородство, т.е. директна простащина: словесната ти рапира не прощава никога – пронизва без колебание, владее само монолога в отрицателен вид;
- Безапелационен контрол над ситуациите;
- Надменно отношение без изключения;
- Демонстриране на власт, заплахи, дрънкане на оръжие;
- Не разрешаваш на другите да правят каквото искат и да общуват с когото искат. Който ти се изплъзва е „дявол”, съперницата е винаги „змия”;
- Поставяш другия в материална зависимост или го манипулираш чрез неговото чувство за саможертва, милост и дълг;
- Светкавична реплика и контрареплика. Проповядваш, поучаваш, наставляваш и назидаваш с пълна увереност, че си по-умен и по-прав;
- Нежелание за вслушване в истинските открития на науката, подбиране на псевдодуховни и псевдонаучни щампи, за да налагаш гордостта и терора си в общуването. Това всъщност не е общуване – ти еднопосочна улица с пропаст накрая за себе си и за другите, която си изрил самият ти;
- Обидчивост (причината е желанието да властваш и контролираш);
- Оплакваш се постоянно и търсиш съмишленици, прости като тебе. Страшното е, когато простият е овластен и няма кой да контролира самия него;
- Свръхчувствителност, родена от властническата драма и душевната простотия и жестокост. Дори да имаш 10 доктората ѝ Нобелова премия за острия ти ум, реагираш като змията и скорпиона. Трепериш от жажда да клъвнеш, да уязвиш, да ужилиш, но по човешки подло - дори и когато не са те настъпили;
- Постоянни мисли какво говорят другите прости около тебе и в света;
- Неспособност за разбиране, оправдаване и прощаване. Другият е виновен при всички случаи;
- Горделивостта и неотстъпчивостта на персоната ти са несломими – още един симптом на дебелодушието, дебелоочието и простотията;
- Изтъкване на недостатъци и измисляне на недостатъци у другия, за да си отмъстиш, че не мисли и не чувства като тебе;
- Игнорираш несъгласните с тебе, ако не можеш да ги подчиниш. Горделивият „скъсва” с някого „завинаги”;
- Често тонът ти е раздразнителен;
- Повишаваш глас в злобата и гнева си, изпадаш в истерическа „серия”;
- Слепота за по-умните и по-културните от теб – обявяваш им война;
- Липса на душевна култура, смирение, почитание, уважение и благоговение към различния от теб, който не ти се подчинява – ефрейторска психология;
- Изреждането на „факти” и логиката на горделивия не е критерий, а палач;
- Безразсъдство и безумие в критични ситуации (правим нещо по инерция, без да мислим). Но когато си спокоен, кроиш подли ходове за налагане на властта си;
- Прокурорство, безпардонност, осъждане;
- Неспособност да правиш компромиси и да се променяш;
- Желание последната дума винаги да е твоя;
- Неспособност за изслушване, перманентно прекъсване на действащия или говорещия поради душевната ти грубост и властничество;
- Мислиш, че трябва да съветваш и да решаваш чуждите проблеми, без да са те молили за това – типична диагноза за ниска еволюция и напреднала простотия и простащина;
- Предварително и тотално отхвърляне на нещата, които не разбираш и не одобряваш, без да си ги проучил;
- Своеглавие, тревожност, насилие и тъпа упоритост, които карат другите да те мразят и явно или подсъзнателно да искат да умреш. Голяма част от болестите и по-ранната смърт на много хора се дължи на мъката на тези, които държиш под преса и на неосъзнатата им надежда да умреш. Това е психическа енергия, която сам си си изпросил и която те унищожава;
- Отровен език, сарказъм, подигравчийство, стремеж да унижиш другия, да го иронизираш, да му се надсмееш;
- Когато горделивият не е прост и агресивен, той яде себе си, изолира се и постепенно се самоунищожава.

Всичкото това изброяване можем да го обобщим с две дума-интровертни личности.

Цитат

Когато горделивият не е прост и агресивен, той яде себе си, изолира се и постепенно се самоунищожава.

Чудесно Очков! Защо не ми отговаряш?Считаш го за целомъдрено?И Буда мълчал.

Като наказваш с мълчание нямаш ли Чувство за собствена значимост?

Цитат

Обидчивост (причината е желанието да властваш и контролираш);

Ще властваш с мълчание.Това е смирение!

Говоренето за Бога тук е твърде делнично и прозаично. Липсва благоговеенето и свещения трепет. Така че, по-добре човек да си мълчи в тази атмосфера.

Кажи му на твоя велик Бог да се яви пред мен!

Време е да побъркам няколко попа и да седна на трона в църквата.Кръстовете не ми причиняват нищо.

Очков още малко ще почакам!! Господ не ми се явява???

http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=1585.5;wap2

Да не сте се харесвали с Рамус?

Кой ме е охарактеризирал

С характеристика

преди 11 часа, Реджеп Иведик написа:

С характеристика

на простотия характеристика, точно

Ох тези Духовни мъже!

"Затова и казвам: да не се надсмива човек над мислите на другия, даже да е уродлив, но да се вслуша."

Виссарион

Аз съм много тъпо парче и умниците въобще не ми го спестяват да ми го напомнят. Днес попаднах на един клип, който онагледява положението във форума. Това, което е постигнато с взаимни усилия, просто някои се раздават интелектуално изцяло, в битката за превъзходство:

 

Eфектът на невежеството, облечено в самочувствие

Хора, природно лишени от чувство за хумор, обожават да разказват анекдоти. Шофьори, които едва успяват да държат автомобила в своята половина от пътя, умират да поучават другите как да карат. Шефове, които няма елементарна, базова представа за сферата, в която работят, най обичат да извикат някой специалист на килимчето и да го нахокат за нещо, което изобщо не разбират.

Но, защо, защо всички тези хора са потресаващо некомпетентни и не го забелязват?

Всичко това се случва по силата на т.нар. ефект на Дънинг-Крюгер – двама психолози от Университета в Корнел, които посвещават специално проучване на този феномен. Хората, "поразени" от този ефект по правило имат нисък интелект, скромно ниво на квалификация и тесен кръгозор. Белязани от тази комбинация, те просто не могат да проумеят, че решенията, които вземат са грешни, а талантите, които си въобразяват че притежават, са неправдоподобни. Ето защо убедено вярват в правотата на всички свои действия и говорят от позицията на висша инстанция.

С времето това светоусещане придобива характер на психологическа защита: ограниченият човек започва да брани със зъби и нокти своето виждане за ситуацията, защото само ако допусне мисълта, че може и да не е прав, започва да се чувства застрашен от по-талантливите хора.

В същото време, при талантливите се наблюдава точно обратният случай: те много добре разбират колко сложни са законите на реалността, колко огромно е полето на знания, които в перспектива подлежат на овладяване – тази мъдра толерантност в крайна сметка обаче води до занижаване на самооценката за собствените им способности и подценяване на мястото, което заслужават в обществото.

„Аз знам, че нищо не знам”, повтарял мъдрецът Сократ, който водел повече от скромен живот и постоянно бил подложен на нападките на глупци, уверени в собствените си способност. Способен ли е някой от ограничените хора да направи такова признание?!

Eфектът на невежеството, облечено в самочувствие, бил теоретически предсказан, а след това и експериментално потвърден още през 1999 година от специалистите по психология Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер. За теоретична основа на хипотезата си те използвали наблюденията на велики учени и философи. Самият Дънинг цитира две от тях: „Невежеството по-често ражда увереност, отколкото знание” на Чарлз Дарвин и „Едно от неприятните свойства на нашето време се състои в това, че тези, които изпитват увереност, са глупави, а тези, които притежават въображение и мисъл, са изпълнени със съмнение и нерешителност”, на Бертран Ръсел.

А практически източник на вдъхновение да проверят експериментално теорията си станало куриозно престъпление. Двамата учени били провокирани от удивителната самоувереност на обирджия – МакАртур Уилър, който ограбил две банки една след друга, като преди това намазал лицето си с лимонов сок, защото прочел някъде, че лимоновият сок се използва като невидимо мастило и, следователно, камерите няма да „видят” и запишат лицето му. Психолозите били силно впечатлени от дълбоката некомпетентност на престъпника, който дори не се опитал да провери предварително дали е вярна представата му за прикритие, макар че обратното означавало дълги години затвор.

Така се стигнало и до експеримента, въз основа на който формулирали и своята теория за некомпетентността. Събрали в една зала представители на различни сфери на дейност, но със съвършено различни нива на реални знания и ги помолил да попълнят анкета, в която участниците трябвало да отбележат сами нивото си на компетентност в сферата, в която работят. След това участниците били подложени на редица тестове, които измерили реалното им ниво на компетентност. По резултатите от двете задачи била съставена графика, демонстрираща зависимостта на реалните знания от самоувереността в сферата на изява.

Получила се несъвършена, но достатъчно красноречива парабола: в лявата част, където били събрани най-некомпетентните участници в експеримента, тя достигнала абсолютен апогей на стопроцентова увереност в собствените знания, способности и умения. След това кривата рязко се понижава в зоната, където е преобладаващото мнозинство от хората, добре владеещи професията си в действителност, но със занижена самооценка за своя опит и умения. Към края, кривата отново се покачва – там, където са най-добрите от добрите, доказаните експерти, които добре знаят, че разбират и могат повече от добрите професионалисти. Но дори и техните резултати достигат едва две трети от пика на пълните профани.

Както установили Дънинг и Крюгер, профаните не само надценяват своята компетентност, но и не са способни да дадат адекватна оценка на специалисти, които имат автентично високо ниво на квалификация в същата област. На всичко отгоре, съвсем искрено не вярвали, че са допуснали грешки в тестовете, измерващи реалните им знния и способности – повечето от тях упорито отстоявали своето мнение, даже след като им било показано къде са сгрешили и грешките им били логично обяснени и мотивирани.

Но, надеждата, че слепците могат да прогледнат, все пак остава. Дънинг и Крюгер предложили на самоуверените невежи участници в техния експеримент да преминат специален курс на обучение, където не само усвоявали конкретни компетентностти по упражняваните от тях професии, но и методи, с чиято помощ да измерват сами перодично реалната си компетентност. Повечето от тях поне успели да проумеят, че са живели в заблуда. Не е ясно само как Дънинг и Крюгер са успели да ги убедят, че имат нужда от обучение.

Източник: manager.bg

http://www.gnezdoto.net/fakti/2879-efektyt-na-nevejestvoto-oblecheno-v-samochuvstvie

 

преди 1 час, mecholari написа:

.....

 

А бе !? Ти с това което пишеш изтрепа всичко живо по земята ! Не мислиш ли ? Случайно на Фантастична Религия да ти прилича ? 

Хайде сега да си тормозим Душите и с благи приказки за отвъдното , щото другото не стига ....! Не си ли се въздържал да не наругаеш някой , че да видиш каква вътрешна експлозия е , ако не я изпуснеш навън ? Вместо да го отвее вятъра - ти гърмиш.... 

Нека тук да припомня І-ви закон на Живото : " Усвоява околната среда за целите на собственото си съществуване " . За другите няма да се впускав в подробности . То и само това стига за да се разбере , че е противоестествено , неосъществимо . Пък и тогава как ще различиш добро от лошо ? Няма как да не си създаваме гадости......и да си прощаваме ....

Основна грешка на древните индийски мъдреци е , че искат да отсекат присъщото в корена му . Ама то така не става . Отсечеш ли корена - умира Живота ! С корена трябва да се живее....Иначе , китка шарени цветя във вазата си е красиво нещо . Само дето още не знаят , че вече са умрели....

Редактирано 30 март 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 1 час, by_chechi написа:

А бе !?

Ма никой не се опитва да те култивира, да ти разравя дълбоките корени, МА китко. Ако искаш намажи си лицето с лимонов сок и обери някоя банка. Ще си купиш още книги по фантастичен атеизъм.

Редактирано 30 март 20179 г. от mecholari (преглед на промените)

Бавно научавам, че не трябва да наранявам тези, които са ме наранили. Бавно научавам, че може би върховният знак за зрялост е напускането вместо разчистването на сметки.

Бавно научавам, че енергията, която е нужна, за да реагираш на всичко лошо, което ти се случва те изцежда и ти пречи да виждаш хубавите неща в живота. Бавно научавам, че няма да се харесам на всички и че няма да накарам всички да ме третират по начина, по който аз искам и в това няма проблем. Бавно научавам, че упоритите опити да „спечеля“ когото и да било са загуба на време и енергия и те оставя само с празнота.

Бавно научавам, че липсата на реакция не означава, че за мен нещата са наред; просто означава, че избирам да се издигна над това. Избирам да взема урокът, който ми е представен и да го науча. Избирам да бъда по-големият човек. Избирам душевното спокойствие, защото имам истински нужда от това. Не ми трябва повече драма. Нямам нужда от хора, които ме карат да се чувствам сякаш съм недостатъчно добър. Не ми трябват спречквания, спорове и фалшиви връзки. Бавно научавам, че понякога мълчанието казва всичко.

Бавно научавам, че реагирането на неща, които те възмущават дават някому власт над твоите емоции. Не можеш да контролираш действията на другите, но можеш да владееш твоите реакции, как се справяш с това, как го приемаш и доколко искаш да го приемеш лично. Бавно научавам, че през повечето време тези ситуации казват нищо за теб много за отсрещния човек. Бавно научавам, че може би всичките тези разочарования са просто там, за да ни научат как да се обичаме самите себе си, защото това ще бъде бронята и щита, от които се нуждаем срещу хората, които се опитват да ни принизят. Те ще ни спасят, когато хората се опитат да ни разклатят увереността или когато се опитат да ни накарат да се чувстваме нищожни.

Бавно научавам, че дори и да реагирам, нищо няма да се промени, няма внезапно да накара хората да ме обичат и уважават, няма магически да им промени мнението. Понякога е по-добре нещата да се оставят на произвола на съдбата, да пуснеш хората, да не се бориш в спор, да не искаш обяснения, да не преследваш отговори и да не очакваш хората да разберат защо мислиш по твоя начин. Бавно научавам, че животът е по-добре изживян, когато не го съсредоточаваш в това, което се случва около теб, а когато го съсредоточиш в това, което се случва в самия теб. Работи върху себе си и вътрешния си мир и ще осъзнаеш, че нереагирането на всяко малко нещо, което те възмущава е първата съставка на щастливият, здравословен и пълноценен живот.

Превод от английски: Момчил Йосков

Източник: https://thoughtcatalog.com

http://psihoterapiata.com/bavno-nauchavam/

 

 

Някой може ли да ми обясни, с по-прости думички, като за дете идиотче, къв е смисъла от тоя род теми?

преди 10 минути, Silvering написа:

Някой може ли да ми обясни, с по-прости думички, като за дете идиотче, къв е смисъла от тоя род теми?

Идеята е, че не можеш да променяш хората, а трябва да промениш себе си. Да не се превръщаш в това, което не харесваш . Казано е:"извади гредата от своето око, а не клечката от окото на брата си." 

Елеазар Хараш дава една формула: "Господи, ако се появи гордост в мен, искам да я изпепелим заедно".