Привет,

Ще ви разкажа една доста комплексна случка която протичаше в продължение на години, която ме остави наранен и с въпроси без отговор. Ако проявите интерес можете да я прочетете и да си дадете мнението както и съвети как да продължа напред. Тази случка е сложен вариант на нещо което всеки човек преживява поне веднъж в живота си (или поне така ми се струва). Със сигурност ще има грешки в правописа и граматиката, но идеята на историята не е да бъде оценявана,а чута.

 

Преди време, когато бях на 10 години, си живеех като нормална лапития - излизах навън, играех си, пусках си компютъра, разглеждах интернет до колкото може едно дете на 10 години да го разглежда и преминавах от човек който излиза навън с приятели към човек който стои на компютъра. Едно от основните ми занимания вече беше компютъра и главно играех игри на него. Едно от гаджетата на сестра ми ми беше показало една игра наречена Counter-Strike и аз като човек който знае само тази игра - играх нея. Влизах постоянно в играта и си говорих по скайп с един от близките ми приятели от квартала който беше като мен. Един нещастен ден, докато бях в играта срещнах един човек с когото ми беше много забавно и се оказа, че е момиче. Засичахме се често в сървърите и започнахме да играем заедно все по-често. След време си обменихме и скайповете и общувахме и там, разбирахме се кога да играем заедно и къде. Беше ни много забавно когато бяхме заедно и започнахме да общуваме редовно и без да играем играта. Година мина, опознахме се и си признахме чувствата един към друг. Не знам какви любовни чувства може да има едно 11 годишно момче и едно 13 годишно момиче, но имаше нещо със сигурност. Тръпката която получавах когато говорих с нея не я бях усещал никога досега. Винаги очаквах с нетърпение моментите в които можехме да общуваме, но в крайна сметка бяхме малки и това беше една връзка по интернет която беше обречена на провал. Още една година вече беше минала и нямахме какво да си кажем. Все още се радвах когато общувахме, но просто нямахме какво да си кажем. Киснехме пред екраните по цял ден в продължение на година и си споделяхме всяка една случка за която имахме спомен. Малкото ми мозъче видя, че от тази връзка няма да се получи нищо и че тя няма бъдеще колкото и тя да продължи, и с цел да не отлагам раздялата за по-късно, когато ще бъде по-трудно, реших да и споделя, че искам да спрем да общуваме. Тя наистина се очуди и имаше право, думите ми дойдоха от нищото. В рамките на следващия месец аз отговарях на съобщенията й, писах й, опитвах се да й обясня защо, но в края на този месец спрях, защото ако някой от нас не беше спрял, просто нямаше да се разделим (макар и вече да бяхме разделени от 300 километра) и раздялата нямаше да се осъществи, а в мойте очи трябваше. Виждах съобщенията която тя ми пращаше след окончателното ми решение и не отговарях, макар и да ми се искаше. Аз оцених времето което прекарах с нея и си тръгнах от тази случка усмихнат. Скоро не обръщах внимание, че се разделих с момичето към което имах чувства, но със сигурност не я бях забравил. Мина доста време, помислих си, че съм безчувствен тип. Никога не бях имал силна емоционална връзка към някой, освен това момиче. 5 години по-късно ми излезе известие в скайп, че един от абонатите ми има рожден ден. Това се случи на 10.03.2015. Този абонат беше не кой да е а именно това същото момиче. Реших, че имахме доста хубави моменти, отминали са нещата вече и затова й писах да й го честитя. Не се бяхме чували от доста време и се запознахме наново. Сякаш не сме се познавали. Личноста и на двама ни беше доста променена, но не чак толкова много. Изпратих и дори подарък за рожденния ден макар и със закъснение, тъй като преди тя ми беше изпратила нещо на мен (което аз и до ден днес пазя), а аз не бях. Беше по-скоро шега и жест от колкото нещо смислено. Опознахме се още по-добре и тя ми каза, че ще изпълни едно нейно обешание към себе си от преди 5 години и то беше да дойде до Габрово, когато навърши 18 и събере средства. Тя вече беше на 20, но това не е от значение. Каза ми, че ще дойде на моя рожден ден който беше около 2 месеца след нейния. Аз не исках тя да идва поради една причина - чувствата ми към нея отново се появиха. Още преди да дойде я убеждавах да не идва. Дойде един момент в който и двамата бяхме в леглото и си говорихме преди да заспим чрез мобилната версия на скайп със слушалки. Тогава говорихме за идването й и се стигна до момент в който трябваше да и споделя защо не исках да идва. Казах й и тя замълча за миг. След малко време тя също пожела да ми сподели нещо и то беше същото като моето - че има чувства към мен. В този момент всичко в мен изтръпна. През целия ни разговор имах чувството, че се намирам на някакво място направено само за нас двамата. Сякаш сънувах, но общувах с нея съвсем съзнателно. Все още го помня, смешно или не - представях си ни сякаш бяхме в космоса, сред звездите, покрай нас пълно с небули, в далечината се намират масивни пирамидовидни златни обекти. Сякаш и двамата бяхме две малки точици една за друга в място което е за по-висши същества. Място на което материалистичното не беше от значение. Място на което 2 души бяха усамотени насред нищото. Дните след това преди рожденният ми ден общувахме любовно, макар и да не се обричахме в любов. Дори споменавахме и сексуалната тема. Тя тогава ми спомена, че след като аз съм си тръгнал преди 5 години съм я наранил изключително много. Толкова много, че е била в постоянна депресия, мислила е за самоубийство, ходила е сама в горите и се е усамотявала, напивала се е, причинявала си е болка и други неща. Всичко това продължило 2 години след раздялата ни, когато един човек й помогнал и я изслушал. Този човек е текущият и приятел. Тяхната връзка в моите очи е не от любов, а от доверие и спасение в нейните очи. Доверието и уважението в една връзка със сигурност са едно от най-важните неща, ако не и най-важните за дългата й продължителност, но какво е връзка без любов и тръпка? Тя беше споменала на приятеля си, че ще идва до Габрово, че има чувства към мен и че дори е възможно и да се случат някои работи. Дойде моментът в който тя пристигна в Габрово. Срещнахме се за първи път, прегърнахме се, разходихме се малко и се запътихме към вкъщи. Тя беше моя за 2 дена. Сякаш аз бях нейната половинка. Макар и с много притеснение дойде и първата ми целувка. Но не аз направих първата стъпка, а тя. И други неща които аз дори не исках да се случват, защото тя си има приятел. Излязохме отново, разходихме се, празнувахме рожденния ми ден. Вечерта дори се стигна до правене на любов което също ми беше за първи път. На втория ден прекарахме деня заедно без нищо специално. Сготвих й яйца по мой си начин и тя ги хареса изключително много, след които дълго време ми казваше колко много й се ядат моите яйца и аз й обещах, че след време, някой ден ще и направя пак. Тя си тръгна и когато се прибра застудя. Бяхме се разбрали, че няма как да имаме връзка двамата, защото тя вече е във връзка, но след всичко станало и след всички нейни думи аз повярвах, че би била по-щастлива с мен и все още го мисля. След рожденния ми ден дори и виртуални прегръдки не приемаше, колкото и глупаво и жалко да звучи. Продължихме да общуваме и да прекарваме време заедно онлайн. Говорихме всеки ден от сутрин до вечер. Месец по-късно видях, че няма как да живея с идеята, че можем да сме само приятели и трябваше отново да предприемам мерки. Тъй като не исках да ги предприемам, нито пък тя, не успяхме окончателно да се блокираме и да се изолираме един от друг. Затова в продължение на месеци бяхме в постоянни кавги, опит след опит да се разкараме един от друг, всички неуспешни. В края дори и двамата се обиждахме. Моите обиди които бяха насочени към нея бяха породени от самата нея. Никога не съм я наричал някаква със конкретна дума, но съм изпращал намеци чрез действията й. Тя често флиртуваше и се закачаше с непознати в интернет. Отнасяше се с презрение към мен. Понякога се държеше надменно. Винаги търсеше вината в мен. Често ми отправяше намеци сякаш ме е лъгала. Тя твърдеше, че нито едно нещо от последните ми изречения не е вярно и все стигахме до спорове и караници. След толкова натрупано несъгласие спряхме да общуваме с лоши чувства. Аз обаче преди всички тези караници си бях намислил, че искам да я изненадам за Коледа и така и направих. Подготвях й подарък в продължение на няколко месеца, събирайки всяко нещо което я радваше и имаше сантиментална стойност за нея. По-голямата ми изненада беше, че щях да я посетя и дори да си изпълня обещанието за яйцата. Дори и да й бях казвал някои лоши неща за нея, никога бих си позволил да я запомня с лошо или да гледам гледам към нея с лошо. Коледа дойде и аз отидох до Варна. Изпълних си обещанието, дадох си подаръка (от който тя се разплака 2 пъти от радост), изяснихме си всичко, прекарахме време заедно и си тръгнах. Това ми посещение беше прощално и имаше за цел да се разделим окончателно. До последно тя имаше чувства към мен, нещо което не спекулирам, а тя ми сподели. За всичко от цялата история нейният приятел беше информиран и такива подобни случки не е имала. Не е к***а въпреки, че и тази думичка ми е изплувала в мозъчето. И сега, повече от един месец е минал от посещението ми при нея и почти година от както се чухме за първи път от толкова време, а аз всеки път когато видя нейна снимка, помисля за нея или чуя за нея се изпълвам с любопитство, вълнение и радост. От както се запознах с нея живота ми се преобърна наопъки поне 2 пъти. Мирогледа ми е доста по-различен. За първи път бях емоционално наранен и то силно. Струва ми се, че има още доста неща които не споменах към историята, но се надявам, че всичко основно го споделих. Само ще вмъкна, че тя беше емоционално нестабилна и аз и помагах със всичките си сили да се чувства по-добре. За щалост моите думи й помагаха временно, след които гълташе хапчета, ходеше на опасни места, вържеше опасни дейности, пушеше нелегални вещества твърде често, пиеше твърде често. Макар и това да беше нейния живот, всеки път когато я питах дали тези неща и харесват тя ми отговаряше с "Не!". Не исках да я възпирам от това да си живее както иска, но исках да се уверя, че е в безопасност и че има някаква граница.

Какво мислите за случката ми и постъпките ми? Според вас трябваше ли да се опитвам да я направя моя? Нейните думи ме оставиха да си мисля, че ме обича, но няма силата да се раздели с текущия си приятел. Някакви методи да я забравя? Мога да си зобя цс-а ама аз вече влязох в топ 1% на света, накъде повече.... Имахме колкото еднакви интереси, толкова и различни.

Благодаря за отделеното време!
-Светозар

Човек все едно чета роман.Това може да стане много хубаво произведение.Много се разчувствах докато го четях.Напомня ми на мен, защото имах точно подобна случка и на нова година се срещнах с момиче, с което също се познаваме от цс 1.6 и не бяхме си писали от 2 години, но за съжаление тя беше със своя приятел  и също като твоето момиче тя беше по-голяма от мен с 3 години ..Неразбрах в момента ти на колко си и тя на колко е? А и каква зодия си   (зодията няма значение, но искам да знам, ако имаш желание да я кажеш нали аз съм везни) И защо не почнеш да играеш CS Global Offensive, но това няма да ти реши проблема...И аз се питам в момента дали трябваше да я направо моя и направо... Аз не съм поетичен, като граматиката ми е НО МНОГО ДОБРЕ ЗНАМ КАК СЕ ЧУВСТВАШ ПОВЯРВАЙ МИ! 

Редактирано 24 януари 201610 г. от Deco^^ (преглед на промените)

Точно CS:GO играя сега, тази пумия 1.6 я играх 10 години, а сега не искам и да я поглеждам, повръща ми се. На 18 съм, вече приближавам 19, а тя 21. Телец съм.

Току що, Светозар написа:

Точно CS:GO играя сега, тази пумия 1.6 я играх 10 години, а сега не искам и да я поглеждам, повръща ми се. На 18 съм, вече приближавам 19, а тя 21. Телец съм.

Значи тази година завършваш или си завършил? 

Завършвам.

Току що, Светозар написа:

Завършвам.

Доста интересна тема. Знам к'во ти е, щото аз съм в г/д същото положение. Къде учиш ако не е тайна?

преди 2 минути, Stoyannnov написа:

Доста интересна тема. Знам к'во ти е, щото аз съм в г/д същото положение. Къде учиш ако не е тайна?

Национална Априловска гимназия.

  Здравей преАтел...Ко праиж...Наистина са разчусВах докато четях този шедьовър...Напомня ми на една творба на Шекспир...
Продължавай да ни радваш с твойте произведения..мисли...И романи...
Бъди жив и здрав <3 <3 <3
П.П.

ae 1v1 ue
(ama v ЦС)

А рецептата за яйцата каква е ?

Току що, BMW Маниак написа:

А рецептата за яйцата каква е ?

И представа си нямаш. Пълната магия! Той начинът е важен, рецептата са яйцата!  XD

 

Току що, Светозар написа:

И представа си нямаш. Пълната магия! Той начинът е важен, рецептата са яйцата!  XD

 

Аз ако имах представа нямаше да питам. А иначе другарката с дълги крака ли беше или късата база? Просто от любопитство питам!

Току що, BMW Маниак написа:

Аз ако имах представа нямаше да питам. А иначе другарката с дълги крака ли беше или късата база? Просто от любопитство питам!

Не мога да преценя, точно там не съм гледал много. Иначе не е много височка..

Добре имаш страх от обвързване или незнаеш какво искаш? Виж си приоритетите!Друга има ли в твоя живот? Ако разстоянието е единствената пречка си го осъзнал отдавна и не е трябвало да се задълбочаваш.Ревност изпитваш ли,че си има приятел? Това може да доведе до страдание.

Току що, Beyond_Wisdom написа:

Добре имаш страх от обвързване или незнаеш какво искаш? Виж си приоритетите!Друга има ли в твоя живот? Ако разстоянието е единствената пречка си го осъзнал отдавна и не е трябвало да се задълбочаваш.Ревност изпитваш ли,че си има приятел? Това може да доведе до страдание.

Страх от обвързване нямам (абе честно казано имам, но не това ми е проблема). Няма друга, дори преди да се свържа отново с нея не съм и вярвал, че ще се и влюбя скоро, подобни чувства не са изплували преди. Разстоянието на мен не ми е пречка, но на нея и е защото е значително по-голяма от мен. Ревност не изпитвам - не мога да направя избора на друг, затова решенията са си нейни и аз ги уважавам. Проблемът е в това, че тя е категорична в решението си. Остава си с него и няма как да бъда с нея.

Срамежлив си и колеблив, нерешителен даже тя те е целунала не ти нея.Иначе правилно си усетил,че любов се лекува с омраза,ефективно но друг е въпроса доколко е редно.Остава с него защото той може би той й е опора и да я махне от тез навици.Ти направил ли си нещо по този въпрос?

Току що, Beyond_Wisdom написа:

Срамежлив си и колеблив, нерешителен даже тя те е целунала не ти нея.Иначе правилно си усетил,че любов се лекува с омраза,ефективно но друг е въпроса доколко е редно.Остава с него защото той може би той й е опора и да я махне от тез навици.Ти направил ли си нещо по този въпрос?

Правих всеки ден неща по този въпрос. Той - не толкова много. Но е правил в моменти когато най-много се е нуждаела. Тя е емоционално нестабилна, не знам дали споменах. Не я мразя и то изобщо, не сте ме разбрали. Не бих могъл да я запомня с лошо каквото и да е направила. За срамът и колебанието сте прав, но не съм крил нито чувствата си нито намеренията си пред нея. Нормално е да се притесня от желанието ми за целувка, не бях целувал преди, пък и в тила на главата ми беше факта, че си има приятел. Иначе стана спонтанно.

Ако тя е на 20,то значи ти си на 18 или 17. Чудя се къде си блял до сега, че не си открил ракията..

преди 1 минута, Silvering написа:

Ако тя е на 20,то значи ти си на 18 или 17. Чудя се къде си блял до сега, че не си открил ракията..

Открита е отдавна, приятелю... Не помага много, пък и аз прекалявам всеки път и после не ми се пие! :д

Цитат

но не съм крил нито чувствата си нито намеренията си пред нея.

Това е декларирано а делата какви са били? Иди ми дойди ми? Момиче или жена търси сигурност! Ако ще се бориш за нея не трябва това да те отказва,че си има приятел.

Току що, Beyond_Wisdom написа:

Това е декларирано а делата какви са били? Иди ми дойди ми? Момиче или жена търси сигурност! Ако ще се бориш за нея не трябва това да те отказва,че си има приятел.

Това ми борене беше налице. Казах и че дори да ме отрязва няма да спра да я желая и да се опитвам да я направя моя. Реших да споделя на майка ми за случката, аз с майка ми си се имам, и я питах за съвет. Тя ми каза да не я обърквам повече. Точно, че е на 20 и вече търси сигурност, утеха и бъдеще в мъжа до себе си. Аз съм на 18 и имам тепърва да уча, да не говорим, че обмислям и в чужбина да ходя. Именно затова спрях да я насилвам и я оставих сама да си взема решения без да се опитвам да се наложа.

Ми като си взел решение защо пускаш тема за съвет? Хубаво е да си постоянен и да имаш твърди позиции не хлъзгави!

Цитат

 Малкото ми мозъче видя, че от тази връзка няма да се получи нищо и че тя няма бъдеще колкото и тя да продължи, и с цел да не отлагам раздялата за по-късно, когато ще бъде по-трудно, реших да и споделя, че искам да спрем да общуваме.

 

Цитат

Казах и че дори да ме отрязва няма да спра да я желая и да се опитвам да я направя моя.

Нещо си противоречиш!

преди 1 минута, Beyond_Wisdom написа:

Ми като си взел решение защо пускаш тема за съвет? Хубаво е да си постоянен и да имаш твърди позиции не хлъзгави!

 

Нещо си противоречиш!

Объркано е момчето. Кака му го е схрускала в бързината и го оставила в размисъл.

Първия цитат беше преди вече 6 години. Втория беше преди 5-6 месеца. Пък и реших просто да си споделя историята. Съветите ги приемам и съм благодарен на хората които ми дават такива, включително и на вас.

Редактирано 24 януари 201610 г. от Светозар (преглед на промените)

Цитат

Казах и че дори да ме отрязва няма да спра да я желая и да се опитвам да я направя моя.

Аха ясно това е било скорошното.Виждаш ли,че си вече в позицията да се молиш.Но след дълга пауза с каква цел правиш подарък и искаш да врътнеш едни яйца и всичко да е ток и жица?

преди 1 минута, Beyond_Wisdom написа:

Аха ясно това е било скорошното.Виждаш ли,че си вече в позицията да се молиш.Но след дълга пауза с каква цел правиш подарък и искаш да врътнеш едни яйца и всичко да е ток и жица?

С прощална цел, като за последно виждане исках да я зарадвам колкото мога. Частта с тока и жицата не я разбрах.