Здравейте на всички.

Преди всичко останало, бих искал да се извиня, ако съм публикувал темата в грешен раздел и моля да я преместите, ако това не е правилното й място.

Така, както може би се досетихте от заглавието, ще отворя една доста просторна и обширна тема относно предпочитаните и най-добри според вас градове в България за живеене, кариерно развитие, културен живот, дом, семейство и т.н.

Ето и малко информация защо реших да подхвана тази темата. Истината е, че съм последна година в университета и ми предстои да завърша, живот и здраве, юридическия факултет на Софийски университет ''Св. Климент Охридски'' със специалност ''Право''. Както момче (а може би вече и мъж), който през първите 18 години от живота си е живял приблизително на 3.5км. от морето (гр. Варна), първите месеци в столицата ми бяха доста тегави и трудно се приспособих към липсата на морето и морския въздух. Впоследствие градския живот силно ме грабна, започнах работа по специалността, в университета кипеше усилено учене, а нека да не забравяме и социалния живот, който няма как да ти обегне в големия град. Накратко, буквално забравих, че съм в София. Прибирах се в родния си град може би не повече от 3 пъти в годината (Коледно-новогодишните празници, Великден и може би през лятото за около седмица-две). През изминалите 4.5 години в столицата, бях свидетел както на много положителни моменти, така и на силно отблъскващи от големия град гледки, каращи ме да се замисля дали наистина искам да прекарам остатъка от живота си тук.

Затова сега, когато съм още млад и разполагам както с време, така и с енергия (и тук-таме някой спестен лев от работата през изминалите години), бих искал да избера правилното място, където да развивам своята кариера най-вече, да създам семейство, да израстна като личност. Въпреки неизброимите плюсове на София, през изминалите няколко години осъзнах, че това едва ли ще бъде града, в който бих искал да прекарвам дните си. Целият този боклук по улиците (визирам не само отпадъците), мръсният въздух, претъпкан транспорт, километрични задръствания - с най-голямо извинение към софиянците и почитателите на София, но не бих искал това нито за себе си, нито за приятелката си, нито за децата си в бъдеще. Несъмнено всички културни мероприятия, големи събития, доходоносни професии и прочее са в София, но с целия този народ на едно място, идват и многото неприятности. 

Поради тази причина, през изминалата година съм се ориентирал към градовете по Черноморието, а именно Бургас, Варна, Несебър (надявам се да ме разбирате, просто морето ми е в кръвта). Започнах да намирам все повече плюсове в тези градове (да, дори и във Варна, където прекарах 18 години). Затова ще ви помоля, без значение от кой град сте родени, къде живеете, къде работите, къде е семейството ви и т.н., да определите най-добрия, според вас, град за:

1. Кариерно развитие на млад човек
2. Дом (семейство)
3. Културен живот
4. Други критерии (моля да добавите)

Както и причините за вашата подредба.

Ще се радвам всеки да сподели от къде е и да отличи плюсовете и минусите на съответното населено място. Това ще бъде в изключително голяма полза както за мен, така и за много хора, на които им предстои да направят същия избор.

Благодаря ви предварително!

Нямаш избор. Живот мивот глупости. Ще стоиш в София, ще дишаш мръсният въздух и ще се тровиш с него, за да имаш 2 лева в джоба. Никъде в провинцията повечето специалности не са така добре платени като в София. На другите градове населението пада, на София се вдига. Нещо да ти говори това?

Леле, леле. Аз преди 3 дена бях във Варна и открих нещо за себе си. Живял съм там 5 години като студент. През повечето време. Така свикнах с Варна, че след това бях загубил почти всички връзки с родния си град и почнах наново, след като се завърнах. Не останах във Варна по ред причини, макар че ако сега се върна във времето, бих опитал и другия вариант - с Варна. Та да се върна на думата. Преди 3 дена бях там и реших да се разходя из центъра. Останах приятно изненадан от направеното за има няма 2-3 години, когато за последно минавах из централните части пеша. Оная дупка почти са я заличили, движейки се из центъра, вече не е онова тягостно чувство преди 20 години, когато сивотата преобладаваше и ми бе някак си тягостно зимата в тоя град. Днес града върви нагоре и аз не виждам причина да се отказваш от Варна! Това е град с много млади хора, главно студенти и останали студенти през годините. Моите колеги от деветдесетте, когато бях студент, в голямата си част останаха да живеят във Варна, развиха някакъв бизнес или кариери. София? В лудницата не отивам, а и не съм ходил там вече 19 години, с изключение на едно преминаване по околовръстното преди 5 години. Беше ми достатъчно да се отвратя - павета с трамвайни линии, вълни по асфалта. Гадост, даже и не влязох в лудницата, а се изнесох колкото се може по-бързо. Имаха луд кмет преди години, който стана и министър-председател. Сега имат някаква кметица не на място, даскалица, доколкото ми е влязло в акъла. А навремето даскалите просто бяха неуспели в професията си хора. Каква е разликата сега с кметицата? Никаква. Все прави нещо  и все не се вижда. Поне аз не видях нищо направено в тоя град. С годините е добре човек да живее на малко по-спокойно място. Днес живея в такова и се радвам. И отново за Варна. Градът е много добро място за живеене. Кариера? Кариера се прави навсякъде, стига да си акъллия и да имаш връзки. Без връзки си за никъде. Ако ще и в София. Град за живеене...любимите ми са Варна, Русе и Велико Търново. 

Редактирано 8 септември 201610 г. от Кико (преглед на промените)

Последните си 5 години,предполагам си прекарал (живял) почти в София? Тук са твоите състуденти и/или по-голямата част от приятелите ти и познати. във Варна са само мама и тате и някой друг от ученическите години. Ако имаш възможност да останеш в София оставай, но както е писано в поста над моя - лудница е. Вчера ги гледам в мола на цариградско в обедната им почивка  - РОБОТИ...... ядат и говорят само за работа, пари и тем подобни. Останеш ли в София ставаш един от тях: човек със заеми, ипотека и т.н., който със зъби и нокти ще се бори за това да е на работа - това е по точки 1 и 2.

по № 3 и във Варна има какво да се види

пс Ако си мислиш, че в софия е мръсно и претъпкано, отиди в ню йорк, повози се в метрото в час пик, разходи се по улиците в деня за прибиране на буклук и ще разбереш какво е мизерия

поздрави и направи правилният избор.

Редактирано 9 септември 201610 г. от chasovnik (преглед на промените)

Здравейте.

Радвам се, че се включихте в тази дискусия. Надявам се да бъде интересна на още повече хора и да привлечем внимание.

Относно поста на simtech:
Да, несъмнено в живота трябва да се стремиш към финансово благосъстояние, както казваш. Но не мислиш ли, че има и други важни неща, освен това? Като например емоционалното ти благосъстояние? Все пак, животът покрай морето ти дава много предимства. Изследванията показват, че там хората са по-щастливи, по-енергични и най-вече по-здрави, а все пак за къде сме без здраве? Ще ме прощаваш, но ако трябва да съпоставя едни 300-400лв. месечно отгоре и да рискувам здравето си, вместо да изкарвам 300-400 по-малко, но поне  да се чувствам добре и здрав - знаеш кое ще избера. Иначе да, това ми говори, че има софиоцентризъм, което според мен не би довело до нищо добро. Знаеш какво се случва, когато много хора с различни интереси, различни светогледи и произход се съберат на едно място. Та дори на футболните мачове ЦСКА-Левски, където са два отбора и техните агитки, стават мелета.

Относно поста на Кико:
Неимоверно Варна дръпна доста напред през последните години и както казваш - вече не е същия сив град през зимата. Иначе за това дали е град на студенти - спорно е. Макар и през последните 5 години да не съм прекарвал чак толкова много време там, мога да кажа, че има драстичен брой млади хора, но те нямат голяма преднина. И аз се надявам техният брой да се увеличи, това несъмнено ще издърпа града още по-напред.

Относно поста на chasovnik:
Да, последните 5 години прекарвах предимно и най-вече времето си в София. Не отричам и, че тук са моите състуденти, колеги в работата, приятели, познати.Във Варна също останаха част от приятелите ми от гимназията (кой с ''Право'' във ВСУ, кой с ''Медицина'' в медицинския във Варна), но с тях не сме се чували вече повече от 4 години, така че може да се каже, че буквално там са останали мама и тате. Иначе имам възможност да остана както в София, така и да отида във Варна, Бургас или който и да е друг град и точно това се опитвам да определя в момента. Както казваш, точно тази ''лудница'' не искам да завладява живота ми. Нищо против работохолиците, напротив даже, смятам, че са изключителни хора, но бих искал, когато се върна от работа или съм в обедна почивка - да има и други неща, за които да си говоря с колегите или семейството, освен работа, работа и пак - работа. Не, че тя не е важна, но има и други аспекти на живота, освен нея. Прави ми впечатление, че в София хората са много по-изморени след работния ден и много пъти, когато съм канил приятели да излезем на по една разходка или нещо от сорта, много от тях ме отсвирват под предлога, че са ''безкрайно изморени и утре ги чака много дълъг работен ден''. Та чий работен ден не е такъв? На хората във Варна ли? Всички имаме един и същ 8 часов работен ден (почти всички де), който не е никак лек, но като знаеш, че излизайки след това ще можеш да се разходиш по плажа, по морската алея, да видиш куп млади хора - колкото и да си изморен, с удоволствие ще отделиш час-два за емоционалното си благосъстояние, нали?

Да но едно си е тези 400 по-малко да са 1/10 от заплатата ти, друго е да са 1/2. Това къде да живееш, можеш да си решаваш само ти. Едни се радват около тях да гледат високи сгради, други дървета. Сам си пресмятай, ще бъдат ли доходите ти достатъчно високи за да покриват ТВОИТЕ разходи. Какви връзки имаш в момента, ще си струва ли да ги прекратиш и да започнеш да ги изграждаш наново на друго място. Все пак София не случайно е пренаселена.

преди 1 час, joniop написа:

Иначе имам възможност да остана както в София, така и да отида във Варна, Бургас или който и да е друг град и точно това се опитвам да определя в момента.

Един съвет. Градът си е град, но започни самостоятелен живот или по-точно го продължи. С мама и тате и без приятели от години, не е добрия вариант, дори да си намериш добра работа и кариера при тях. Винаги нещо ще те спира да направиш нещо, ако живееш при мама и тате. А приятелите от детството се променят - обикновено се женят, имат деца и семейства, за които трябва да се грижат и не е същото, като когато сте били заедно в гимназията и преди това. Затова ако разчиташ на такива приятели, по-скоро ги приеми вече като добри познати. Малко хора  вече ще ти се навиват на акъла да се разкарват безцелно. 

Във Варна далеч не са зле навсякъде заплатите. Въпроса е в коя сфера си търсиш работа.
Но селянията като в повечето големи градове в страната ни е повсеместна. Паркирания по тротоари и път на по два-три реда, тотална липса на контрол, цигани играят кючеци вечерта пред общината. Всичко се прави лъскаво засега по центъра. Идеята е в близките година-две да видим подобрения и към Възраждане и Младост, имаше и някакви напъни за Кайсиева градина и Чайка, но общината срещна отпор от жителите на тези квартали. 

Основните подобрения са козметични и не допринасят много за привличането на инвестиции в града. 
Това за града, иначе за живота: да, по-спокойно е от София, но това важи за времето извън летния сезон. 
Преди и аз мислех като теб - приятели, пи*ки, хайманосване тук-там. Но ето, отделих се от родителите, после пък взех че се ожених, дете имам, с добра професия и работа. И какво се оказа, приятели и излизания пак има, но са в далеч по-различен стил - обикновено вечери по пицарии, ресторантчета, зимата по някоя хижичка...спокойна работа. В апартамента вече взе да става тясно, не можеш да си позволиш да караш кабрио или двувратка, понеже трябва да събира багаж тази ми ти кола. Неусетно... започнах да клоня към търсене на варианти за местене в близко село до града. Да ми е спокойно на душата, чист въздуха и офиса да не е твърде далеч. Има такива, добре развити села край града (с детска градина, училище, уреден транспорт, магазини), но все още съм на два акъла.

Ако твърдо си решил да се местиш в град с главно Г, търси го някъде извън пределите на нашата държава, или стой в София като утешителна мярка.

Според мен нуждите и целите се променят с възрастта.

Редактирано 9 септември 201610 г. от angelovarna (преглед на промените)

Относно коментара на N1K17Y: Интересно е как всеки гледа парите, а никой не ги съпоставя на база качеството на живот. Да, в София можеш да взимаш 400лв. повече, но също така месечно ще имаш поне 1/3 на тези 400лв. разходи за какво ли не. Така че нека не гледаме единствено заплатата, а да я съпоставим с това колко разходи имаш и колко чиста печалба ти остава накрая. Лично на мен, за тези 5 години в София, в които живея и работя, след покриване на всички разходи за транспорт, общежитие (да, все още съм на общежитие, все пак е по-евтино), храна, малко забавление - ми остават чисто не повече от 100-150лв., а след като си платя семестриалните такси - резервът се нулира. Иначе ти го каза - качеството на живот зависи най-вече от това какъв човек си. Да, както си пролича, аз съм почитател на морския въздух, не толкова забързания начин на живот и приятните емоции.

Относно коментара на Коко: Както казах, живея самостоятелно от вече 5 (без съвсем малко) години. Сам се изхранвам, сам си плащам сметките, сам се спасявам като цяло. Самостоятелният живот е това, което искам. Да не би да помисли, че ако се върна във Варна, ще живея отново с мама и тате? Абсурд. А и така ще падна доста ниско в очите на приятелката ми. Иначе относно приятелите - живот и здраве, след някоя друга година, аз ще бъда от тези приятели , които ще са ''Женени с деца'', но това след не по-малко от още 5 години. Именно заради това, обърнах поглед към по-южните градове - като Бургас и Несебър, макар и да съм малко скептично настроен към Несебър.

Относно коментара на angelovarna: Честно да ти кажа, не зная от къде си, но навярно си доста по-запознат от мен за обстановката във Варна. Иначе както казваш, покрайнините на София също са удобен вариант, но понякога имам чувството, че въпреки да са на около 30-40 километра, те се усещат като да са края на света. Бих казал, че ще се чувствам повече ''в столицата'' ако съм на 400 километра от нея (Бургас или Варна), от колкото ако съм на 40 километра (Елин Пелин, Сливница, Костинброд и т.н.). А и планината, нищо лично към почитателите на планините, не ме привлича особено.

бягай от мама и тате надалеч, казвам го от личен опит. сестра ми се зажени, но нещо се посдърпаха и в крайна сметка след 2-то дете се разведе. познай къде отиде да живее: при нашите, които и отгледаха децата. сега е весела вдовица-наследница (децата) 150кв в стрелбище+отделно гараж и пак при нашите постоянно. човек трябва да живее сам и да не се съобразява с другите/роднините си/ казвам ти го от личен опит. щом си започнал да се издържаш на млади години сам  - има хляб в теб!!!

стискам ти палци. аз лични избрах пътя си сам да се оправям с всичко в живота без да се съобразяван с никой и не съжалявам.  

интересна тема с неочакван край ще да е

поздрави!!!

Редактирано 9 септември 201610 г. от chasovnik (преглед на промените)

преди 3 часа, joniop написа:

Както казах, живея самостоятелно от вече 5 (без съвсем малко) години. Сам се изхранвам, сам си плащам сметките, сам се спасявам като цяло. Самостоятелният живот е това, което искам. Да не би да помисли, че ако се върна във Варна, ще живея отново с мама и тате? Абсурд. А и така ще падна доста ниско в очите на приятелката ми.

..."приятелката ми"...това мисля трябва да отговори на въпроса ти. Не вземаш решение сам. Обикновено, който пита такива неща, е сам. Затова и ти дадох предположения, какво ще се случи, ако се върнеш при мама и тате.  Всички в един момент от живота си сме живеели сами и сме се издържали. Лично аз 7 години подред от малко преди 18 годишен, живеех и се издържах или полуиздържах сам...но навремето включвам и казармата, която просто правеше разграничението искаш или не искаш. След това просто реших да поема по друг път и ето ме тук. Грешка или не, все едно. Тая "грешка" си имаше и има много хубави моменти. Не е ясно, какво щеше да бъде, ако беше по друг начин. Сега сигурно си мисля, че щеше да бъде еди как си, но замисляйки се, разбирам, че щях да изпусна доста хубави неща, които са ми се случили през времето, след като взех решение да се разкарам от Варна. С някои спомени просто не искам да се разделя и не си представям, какъв би бил живота ми без тях. Резултатът в общи линии е без значение, защото всичко във времето се мени, не е постоянно. Остават само спомените и по-важно - мечтите. Човек без мечти вече е в гроба, а без добри спомени е почти самоубиец. Избирай както ти е кеф и питай приятелката. По-точно казано, избирайте двамата!

Според мен две неща определят къде би могъл да живееш:

1 - какъв човек си (обичаш ли динамиката, големия избор (от стоки до хора))

2 - с какво се занимаваш професионално - ако искаш да работиш в АЕЦ - естествено, че ще живееш в Козлодуй - замрял град с няколко хил. жители.

 

По-горе каза нещо с което аз съм съгласен - на 10-15 км. от табелката на София вече си в най-дълбоката провинция. Това означава, че София е силен град за мащабите на България и съвсем провинциално градче по икономическа сила от ранга на западните градове (около силните икономически столици обикновено има една дузина градове-сателити които се възползват от силната икономика на Града. В България не е така. София НЕ е пренаселена. Само определени точки са. Другия фактор който кара хората да остават с това впечатление е инфраструктурата - да си чул кмет (независимо на кой град) в предизборната си платформа да е отбелязал "изграждане на паркинги"? аз не съм. Онзи ден четох една статия от преди 50 год. в която са писали за проблема с паркирането в София. така, че този проблем си е от тогава и като не се прави нищо - естествено, че само ще се задълбочава.

Има спокойни квартали и в софия - в зависимост от това къде работиш, може да избегнеш проблема наречен задръстване. В действителност само на няколко километра от пъпа на София има цигански катуни и бараки (да не давам линк към гугъл мапса). Още едно доказателство, че София не е пренаселена, просто е зле управлявана.

В крайна сметка най-големия фактор може да се окаже първия - какъв човек си. Има хора които им харесва да живеят на село измежду 10 човека. Там няма динамика и на мен би ми било много скучно и силно демотивиращо да правиш каквото и да е било. Също така не разбирам хора които са маниаци на тема "море". Как може една локва да те привлича толкова много. разбира се аз не те обвинявам - то си е за теб, ако едно такова нещо може да реши къде да живееш.

Редактирано 10 септември 201610 г. от ivan343 (преглед на промените)

на 09 септември 2016 г. в 2:02, Кико написа:

...Моите колеги от деветдесетте, когато бях студент, в голямата си част останаха да живеят във Варна, развиха някакъв бизнес или кариери. София?

Кико, не знам къде живееш, но живот извън няколкото големи града в България вече няма. И аз знам хора, развили бизнес по морето. С застрояване и хотели, с пари получени от великата приватизация.

на 09 септември 2016 г. в 7:29, chasovnik написа:

... Вчера ги гледам в мола на цариградско в обедната им почивка  - РОБОТИ...... ядат и говорят само за работа, пари и тем подобни.
...пс Ако си мислиш, че в софия е мръсно и претъпкано, отиди в ню йорк, повози се в метрото в час пик, разходи се по улиците в деня за прибиране на буклук и ще разбереш какво е мизерия

Голям кеф е да си говорим за коптори? А голям град предразполага към отчуждаване.

на 09 септември 2016 г. в 7:56, joniop написа:

...Но не мислиш ли, че има и други важни неща, освен това? Като например емоционалното ти благосъстояние? Все пак, животът покрай морето ти дава много предимства. Изследванията показват, че там хората са по-щастливи, по-енергични и най-вече по-здрави, а все пак за къде сме без здраве? Ще ме прощаваш, но ако трябва да съпоставя едни 300-400лв. месечно отгоре и да рискувам здравето си, вместо да изкарвам 300-400 по-малко, но поне  да се чувствам добре и здрав - знаеш кое ще избера..

Покрай морето хората може и да са по-болни, заради влажният морски въздух. А твоите деца няма да ги интересуват твоите интелектуални и философски възгледи, когато пискат за фризолак.  Не са разликите в 300-400лв, а в няколко пъти. Варна - наеми като в София с 2 пъти по-малка средна заплата. Аз си виждам морето през прозореца, това не ми попречи да пия 3 седмици антибиотици.

на 09 септември 2016 г. в 21:16, joniop написа:

Да, в София можеш да взимаш 400лв. повече, но също така месечно ще имаш поне 1/3 на тези 400лв. разходи за какво ли не.

Имаш самостоятелен живот, само защото имаш приятелка. Ще те питам иначе как със 700лв заплата се дават 300лв за наем, 200лв за ток и вода и се изкарва цял месец с останалото и то не само за храна, ами да си купиш и дрехи, да поддържаш и кола. А истината е, че наемите по морето хич не са ниски, заплатите освен в летният сезон - хич не са високи.

 

Е, изглежда отговорът е красноречив. Колкото и да харесвам тази ''локва'', както се споменава в горния пост, ще трябва да направя компромис. Не е болка за умиране, но така както е тръгнало през последните 5 години - зиме и лете в София, май така ще си остане и за през следващите 35-40.

Нека това не бъде края на темата. Нека всеки от вас, най-вече който желае, разбира се, да сподели защо живее в града, който е избрал. Какво го е привлякло най-много, за да направи този избор, или просто по необходимост се е наложило да заживее тук и впоследствие е (не)харесал града.

Аз ако бях млад бих отишъл в Берлин, Лондон или Амстердам и Париж не е лошо. Даже и като поостарял май пак ще ходя натам

Задължително Варна е подходящ град за  млад човек

Всички градове- по-големи- си имат някакви предимства, и определят в различна степен възможностите за реализация и "спокоен" живот.

Така или иначе, първо и основно е качеството за адаптиране в непозната среда и сред непознати хора.

Когато аз дойдох в София, ми беше ...трудно и притеснено. Имах моя съученичка, която дойде с мен наравно, но тя не понасяше да стои тук. Не понасяше хората. Чувстваше се чужда. И чакаше с нетърпение да дойде четвъртък, за да е приключила с лекциите и се прибираше в родния си град.

И за момент не успя да се адаптира, и на втората година от следването си, се премести във Варна, където живееше сестра й. Впоследствие като завърши във Варна си имаше сериозен приятел, с когото установиха обаче, че в София има много повече възможности за работа  по техните специалности, които бяха завършили. И наистина беше така, защото за кратко време и двамата си намериха много добре платена работа. Имаха квартира, купиха си кола с първите спестени средства. И тогава един ден ги обраха. Тогава отново се върна неприязънта й, и двамата заминаха за Испания. Няма нужда да продължавам докрай и до днешни дни, и се извинявам, че използвам друг пример житейски, но така става по-ясно, къде и как човек би обмислил да живее и да се реализира.

Всяка столица на всяка една държава е мизерия.В по развитите западноевропейски държави, западняците не са глупави и са осъзнали, че спокойствието и здравето са много по-важни  от пари, кариера, богат културен и социялен живот.Примерно в Холандия , в Амстердам е само паплач от кол и въже, предимно с тъмен цвят на кожата, която дори не говори холандски.Фраш от пияни и друсани туристи.Супер криминален град, където всеки ден има ликвидации на хора от подземния свят.Там стрелят и по полицаи.Най-много коли, скутери, колелета се крадат там.Да ти е&а и парите и кариерата и култура-социялен живот, ако нямам спокойствие.Във всяка столица е така.