преди 10 минути, forticius написа:

Ще задам пак лаишки въпрози. 

Злото е в материята, а доброто къде е? 

 

Според мен етически злото и доброто са неразривна двойка, защото без зло не се знае какво е добро и наабарот вайсвърса. Тогава до каква степен трябва да се пазим от неги и се борим с неги? Нали, ако унищожим злото, и доброто ще изчезне, поне като понятие? 

Етиката си е етика. Тя не разглежда плоскостта дух-материя. Като споменах, че злото се изразява в определени сили активни в материята, това не означава, че материята е зло. Съпротивлението като сила, отблъскването, разделението - те могат да бъдат както полезни, така и вредни. Силата на привличане към наркотиците е вредна, както и силата на отблъскване изразена в омраза. Две противоположни сили в случая и двете носещи вреда за човека. Разграничаването на полезното от вредното, на правилното от неправилното и общо казана на доброто от злото невинаги е лесно. Ако имаше само добро, то това обезсмисля моралността, изборът и много други двойки противоположности. Отхвърлянето на злото не е отхвърляне на съществуването му, а това да се избере доброто. Така поне аз го разбирам.

Кое е добро и кое зло, кога едно нещо е добро и кога същото нещо е зло, както и много други въпроси, всеки сам трябва да открие за себе си. Също така да си отговори на въпроса: къде е доброто? Мога да дам някакъв отговор от типа: в първоначания импулс създал вселената; в естествения ред на нещата; в Божията воля; в общото благо и сигурно още много други. Но дори и тези неща всеки си ги разбира по различен начин.

Ето например нещо от Школата на Розенкройцерите:

Изходът се състои в преустановяване на всички опити за постигане на съвършенство в диалектиката и даване на възможност на първоначалния, духовния човек да се развие от атома на Духовната искра. Той ще живее от и във божественото съвършенство. По този начин фундаменталното несъответствие между познание и поведение ще може да се премахне.
Но още по пътя на освобождението е възможно да се постигне съгласуване между познание и действие. То ще се осъществи, когато ученикът се обърне към вечната природа вътре в себе си, към Царството Божие в своето собствено същество, защото оттам произлизат както истинското познание, така и съответстващото му поведение.
 
В Евангелието недвусмислено се обяснява, че този, който желае да влезе в Царството Божие, трябва да се новороди от “Вода и Дух”. Но за да се новороди душата, трябва да бъдат изпълнени определени телесни предпоставки. Душата и тялото се намират във взаимна зависимост.
Един човек, който навлиза в евангелския процес на новораждане, храни душата си с Водата на божествената прасубстанция, с четирите свещени храни, това, което в Светото писание се нарича “манна небесна”. Това са четирите етера на първоначалния божествен свят. От тях в микрокосмоса постепенно се образува едно ново тяло от вечна субстанция. Това е единствената възможност да се преодолее смъртта.
 
Но как душата може да получи тези четири свещени етери? Как човек изминава пътя до свободата? Чрез фундаментална промяна, чрез неутрализация на мислите и чувствата, насочени към земната природа. Който насочва мислите и чувствата си към целта на освобождението – единствено и само към тази цел – ще получи новите етери, четирите свещени храни от божествения свят. Това ново насочване на мислите и чувствата обаче може да бъде много силно смущавано от кръвта.
 
Вече обяснихме, че кръвта притежава магнитни свойства, определящи индивидуалността на човека. Цялостният мисловен и чувствен живот на човека се отразява в кръвта и от нея обратно върху него. Всичко, което влияе на кръвта, влияе и на мислите и чувствата. Ако в мислите и чувствата си човек желае да получава четирите свещени храни, той трябва да обърне извънредно внимание на своята кръв.
 
Тази взаимовръзка ни поставя пред проблема на нашето материално хранене, защото материалната страна на нашата кръв се влияе от материалната храна и от силите, които се съдържат в нея. Също и в това отношение трябва да се осъществи един процес на чистене, не само във връзка с мислите и чувствата. Отправянето на мислите и чувствата към Едната цел трябва да се подпомага и откъм материалната страна и по този начин да се получи една солидна основа. Ако това не стане, напредъкът по пътя на освобождението засяда в негодността на кръвта и всичко си остава в най-добрия случай теория и философия. Природата не може да ни освободи от природата, но тялото, служещо като инструмент в духовния път, трябва да се поддържа колкото се може по-здраво и годно.
 
Така ученикът ще избира от хранителните продукти на природата винаги най-малкото зло. Това означава например абсолютното избягване на животинско месо. Употребата на животинско месо създава карма. Всяка материална храна е заредена с определена етерна сила със специфична вибрация, която влияе на кръвта. Затова след известен размисъл става ясно защо животинската кръв и месото влияят на човешката кръв извънредно дисхармонично, а освен това и кармично.
 
Мнозина (най-вече онези, които често нямат нищо общо с Библията) започват усърдно да защитават месоядството с цитати като:
“И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над небесните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.” (Библия, Битие, 1:28)
Но точно този цитат показва капиталната грешка в човешкото мислене, при което истината се обръща с главата надолу.
 
Ние отчасти ви обяснихме микрокосмоса и при това споменахме за “небето”, за “зодиака”, т.е. “животинския кръг”, в микрокосмоса. Библейската заповед – покорете земята и царувайте над всички животни – поставя човека пред задачата: да покори и царува над собствения си зодиак,  т.е. над микрокосмичната земя и нейните животни. Но човекът тръгна по други пътища.
Чрез своето противопоставящо се на Божия план поведение той загуби властта върху самия себе си и неговият “животински кръг” (зодиакът) стана независим и започна да упражнява власт над него. Катастрофата беше пълна. Следователно вместо човек да господства над ”животинския си кръг” и да го управлява, стана точно обратното на това, което беше предвидено в началото на Творението.
 
Това имаше ужасни последствия. Изгонен от вътрешното, човекът се отдаде на външното и загубил духовната власт, в панически страх за своето съществуване, той посегна към плътското господство над животните, като започна да се храни с тяхното месо. С това въздействието на проклятието стана вече съвсем очевидно. Човекът падна под нивото на животните! Той загуби човешкия си облик и отрови всички природни царства.
 
Може би ви е известно, че животните се ръководят от групов дух, който като колективен аз стои зад всеки отделен вид и ръководи тяхното поведение. Животното, водено на клане, изживява всички ужаси на едно създание, чийто живот се отнема насилствено. Ужасът, желанието за мъст и съпротивата на груповия дух намират своя израз в животното и впечатват всички съответстващи на тях сили във всяка клетка на месото, във всяка капка кръв. И от тези сили човекът се храни! Следователно за своето животинско поведение той може да държи отговорен единствено себе си. Вината поражда вина и кръвта отново изисква кръв! В тази кръв човек потъва ежедневно, с тази кръв той поддържа тялото си – което на времето беше “Храм на Духа”! При по-нататъшното напредване на ученика по Пътя, става необходимо тази вина да се намалява чрез въздържане от приемане на животинско месо.
 
За да бъдем изчерпателни, трябва да допълним, че ученикът също така не носи кожено облекло, което е разбираемо след направените обяснения.
 
Тук трябва да се дадат още някои насоки относно поведението на ученика: той, естествено, ще се въздържа също и от всички опиати, дроги, наркотици, алкохол и никотин. Никотинът предизвиква ускорена дегенерация на етерното тяло, поврежда дихателните пътища, сърцето, артериите и нервите. Вече говорихме за значението на тези органи за духовния път. Алкохолът разрушава мисловното тяло и парализира съзнанието. Това, което се предизвиква временно от алкохола, никотинът го върши непрекъснато, и така цялото същество става зависимо от него.
 
Здравето на тялото основано на земната природа – това трябва да се каже съвсем ясно – никога не може да се разглежда като крайна цел. То е само една необходима подготовка за вървенето по Пътя! Ние можем природно да сме здрави колкото си искаме, но от гледна точка на божествената природа си оставаме абсолютно болни дотогава, докато в нас не се пробуди първоначалното съзнание и не се роди новото материално тяло. Освен това, воденето на един разумно-нравствен живот и съблюдаването на хуманните принципи трябва да бъде нещо съвсем естествено. Вегетарианството може да бъде обосновано също и със здравни и етични причини – но всички тези принципи за ученика на Пътя не са цел на неговия живот. Той няма да създава нова религия и няма да се надява на усъвършенстването и спасението на земния свят чрез тях. Той желае да стигне до ядрото на Истината!
 
В диалектиката всичко се извършва спекулативно и експериментално, човек заменя едно зло с друго. Обезпокоеното его винаги се старае да намери равновесната точка вътре в границите на тази природа. Истинският търсещ обаче ще търси божествената основа. Това е една определяща разлика при поставянето на целта. Само чрез отправянето към правилната цел на истинското освобождение ние заставаме и сме на ЕДИНИЯ ПЪТ. Без това насочване ние винаги ще се лутаме като в лабиринт. Затова последиците, за които говорихме, винаги трябва да са свързани с големия, единствено решаващ процес на неутрализация на егото и себеотдаване на божествената природа. Само на тази основа ученикът ще бъде в състояние да приеме необходимите последици. Един вътрешен копнеж към духовно изцеление ще го изпълни и ще привлече в микрокосмичната му система толкова много гностични светлинни сили, че горепосочените изисквания ще станат за него нещо напълно естествено. Тогава той няма да се насилва да върши нещо противно на кръвното си състояние, а доброволно ще промени поведението си въз основа на обновеното състояние на кръвта.
Затова последиците не се изискват от ученика веднага след постъпването му в Школата, а след известен период на подготовка.

преди 2 часа, mecholari написа:

Ето например нещо от Школата на Розенкройцерите:

Изходът се състои в преустановяване на всички опити за постигане на съвършенство в диалектиката и даване на възможност на първоначалния, духовния човек да се развие от атома на Духовната искра. Той ще живее от и във божественото съвършенство. По този начин фундаменталното несъответствие между познание и поведение ще може да се премахне.
Но още по пътя на освобождението е възможно да се постигне съгласуване между познание и действие. То ще се осъществи, когато ученикът се обърне към вечната природа вътре в себе си, към Царството Божие в своето собствено същество, защото оттам произлизат както истинското познание, така и съответстващото му поведение.
 
В Евангелието недвусмислено се обяснява, че този, който желае да влезе в Царството Божие, трябва да се новороди от “Вода и Дух”. Но за да се новороди душата, трябва да бъдат изпълнени определени телесни предпоставки. Душата и тялото се намират във взаимна зависимост.
Един човек, който навлиза в евангелския процес на новораждане, храни душата си с Водата на божествената прасубстанция, с четирите свещени храни, това, което в Светото писание се нарича “манна небесна”. Това са четирите етера на първоначалния божествен свят. От тях в микрокосмоса постепенно се образува едно ново тяло от вечна субстанция. Това е единствената възможност да се преодолее смъртта.
 
Но как душата може да получи тези четири свещени етери? Как човек изминава пътя до свободата? Чрез фундаментална промяна, чрез неутрализация на мислите и чувствата, насочени към земната природа. Който насочва мислите и чувствата си към целта на освобождението – единствено и само към тази цел – ще получи новите етери, четирите свещени храни от божествения свят. Това ново насочване на мислите и чувствата обаче може да бъде много силно смущавано от кръвта.
 
Вече обяснихме, че кръвта притежава магнитни свойства, определящи индивидуалността на човека. Цялостният мисловен и чувствен живот на човека се отразява в кръвта и от нея обратно върху него. Всичко, което влияе на кръвта, влияе и на мислите и чувствата. Ако в мислите и чувствата си човек желае да получава четирите свещени храни, той трябва да обърне извънредно внимание на своята кръв.
 
Тази взаимовръзка ни поставя пред проблема на нашето материално хранене, защото материалната страна на нашата кръв се влияе от материалната храна и от силите, които се съдържат в нея. Също и в това отношение трябва да се осъществи един процес на чистене, не само във връзка с мислите и чувствата. Отправянето на мислите и чувствата към Едната цел трябва да се подпомага и откъм материалната страна и по този начин да се получи една солидна основа. Ако това не стане, напредъкът по пътя на освобождението засяда в негодността на кръвта и всичко си остава в най-добрия случай теория и философия. Природата не може да ни освободи от природата, но тялото, служещо като инструмент в духовния път, трябва да се поддържа колкото се може по-здраво и годно.
 
Така ученикът ще избира от хранителните продукти на природата винаги най-малкото зло. Това означава например абсолютното избягване на животинско месо. Употребата на животинско месо създава карма. Всяка материална храна е заредена с определена етерна сила със специфична вибрация, която влияе на кръвта. Затова след известен размисъл става ясно защо животинската кръв и месото влияят на човешката кръв извънредно дисхармонично, а освен това и кармично.
 
Мнозина (най-вече онези, които често нямат нищо общо с Библията) започват усърдно да защитават месоядството с цитати като:
“И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над небесните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.” (Библия, Битие, 1:28)
Но точно този цитат показва капиталната грешка в човешкото мислене, при което истината се обръща с главата надолу.
 
Ние отчасти ви обяснихме микрокосмоса и при това споменахме за “небето”, за “зодиака”, т.е. “животинския кръг”, в микрокосмоса. Библейската заповед – покорете земята и царувайте над всички животни – поставя човека пред задачата: да покори и царува над собствения си зодиак,  т.е. над микрокосмичната земя и нейните животни. Но човекът тръгна по други пътища.
Чрез своето противопоставящо се на Божия план поведение той загуби властта върху самия себе си и неговият “животински кръг” (зодиакът) стана независим и започна да упражнява власт над него. Катастрофата беше пълна. Следователно вместо човек да господства над ”животинския си кръг” и да го управлява, стана точно обратното на това, което беше предвидено в началото на Творението.
 
Това имаше ужасни последствия. Изгонен от вътрешното, човекът се отдаде на външното и загубил духовната власт, в панически страх за своето съществуване, той посегна към плътското господство над животните, като започна да се храни с тяхното месо. С това въздействието на проклятието стана вече съвсем очевидно. Човекът падна под нивото на животните! Той загуби човешкия си облик и отрови всички природни царства.
 
Може би ви е известно, че животните се ръководят от групов дух, който като колективен аз стои зад всеки отделен вид и ръководи тяхното поведение. Животното, водено на клане, изживява всички ужаси на едно създание, чийто живот се отнема насилствено. Ужасът, желанието за мъст и съпротивата на груповия дух намират своя израз в животното и впечатват всички съответстващи на тях сили във всяка клетка на месото, във всяка капка кръв. И от тези сили човекът се храни! Следователно за своето животинско поведение той може да държи отговорен единствено себе си. Вината поражда вина и кръвта отново изисква кръв! В тази кръв човек потъва ежедневно, с тази кръв той поддържа тялото си – което на времето беше “Храм на Духа”! При по-нататъшното напредване на ученика по Пътя, става необходимо тази вина да се намалява чрез въздържане от приемане на животинско месо.
 
За да бъдем изчерпателни, трябва да допълним, че ученикът също така не носи кожено облекло, което е разбираемо след направените обяснения.
 
Тук трябва да се дадат още някои насоки относно поведението на ученика: той, естествено, ще се въздържа също и от всички опиати, дроги, наркотици, алкохол и никотин. Никотинът предизвиква ускорена дегенерация на етерното тяло, поврежда дихателните пътища, сърцето, артериите и нервите. Вече говорихме за значението на тези органи за духовния път. Алкохолът разрушава мисловното тяло и парализира съзнанието. Това, което се предизвиква временно от алкохола, никотинът го върши непрекъснато, и така цялото същество става зависимо от него.
 
Здравето на тялото основано на земната природа – това трябва да се каже съвсем ясно – никога не може да се разглежда като крайна цел. То е само една необходима подготовка за вървенето по Пътя! Ние можем природно да сме здрави колкото си искаме, но от гледна точка на божествената природа си оставаме абсолютно болни дотогава, докато в нас не се пробуди първоначалното съзнание и не се роди новото материално тяло. Освен това, воденето на един разумно-нравствен живот и съблюдаването на хуманните принципи трябва да бъде нещо съвсем естествено. Вегетарианството може да бъде обосновано също и със здравни и етични причини – но всички тези принципи за ученика на Пътя не са цел на неговия живот. Той няма да създава нова религия и няма да се надява на усъвършенстването и спасението на земния свят чрез тях. Той желае да стигне до ядрото на Истината!
 
В диалектиката всичко се извършва спекулативно и експериментално, човек заменя едно зло с друго. Обезпокоеното его винаги се старае да намери равновесната точка вътре в границите на тази природа. Истинският търсещ обаче ще търси божествената основа. Това е една определяща разлика при поставянето на целта. Само чрез отправянето към правилната цел на истинското освобождение ние заставаме и сме на ЕДИНИЯ ПЪТ. Без това насочване ние винаги ще се лутаме като в лабиринт. Затова последиците, за които говорихме, винаги трябва да са свързани с големия, единствено решаващ процес на неутрализация на егото и себеотдаване на божествената природа. Само на тази основа ученикът ще бъде в състояние да приеме необходимите последици. Един вътрешен копнеж към духовно изцеление ще го изпълни и ще привлече в микрокосмичната му система толкова много гностични светлинни сили, че горепосочените изисквания ще станат за него нещо напълно естествено. Тогава той няма да се насилва да върши нещо противно на кръвното си състояние, а доброволно ще промени поведението си въз основа на обновеното състояние на кръвта.
Затова последиците не се изискват от ученика веднага след постъпването му в Школата, а след известен период на подготовка.

Райкенборг

преди 18 минути, Сидхартха написа:

Райкенборг

По принцип от този автор ми препоръчаха "Алхимичната сватба на Християн Розенкройц" и решил съм да си я взема другия месец. Още не съм добре запознат. Сега чета на английски  от Макс Хайндл

The Rosicrucian Mysteries: An Elementary Exposition of Their Secret Teachings

.

преди 6 минути, mecholari написа:

По принцип от този автор ми препоръчаха "Алхимичната сватба на Християн Розенкройц" и решил съм да си я взема другия месец. Още не съм добре запознат. Сега чета на английски  от Макс Хайндл

The Rosicrucian Mysteries: An Elementary Exposition of Their Secret Teachings

 

.

Алхимичната сватба е много силна книга. На Български език има много преведени книги на Райкенборг. От Макс Хайндл съм чел само Космогонията.

Всички сме синова на Бога. Проблемът при Сатана не е в това, че е син Божи - точно обратното. А в лъжата и предателството. Ако някой ти е враг, той ти е враг - не може да те предаде. Но ако с някой имаш нещо общо и разчиташ на него в тази връзка - когато той действа срещу теб това вече е предателство и е най-тежкия възможен грях. В случая имаме доверяване и предаване на това доверие чрез лъжа.

1 В земята Уц някога живееше един човек на име Йов. Той беше безукорен и справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло. 

2 Родиха му се седем синове и три дъщери. 

3 Той притежаваше седем хиляди броя дребен добитък, три хиляди камили, петстотин впряга волове, петстотин ослици и многобройна прислуга. По благосъстояние този човек превъзхождаше всички жители на Изтока. 

4 Синовете му имаха обичай да се събират и устройват празнични гощавки у дома си всеки в определения си ден. Те изпращаха пратеници и поканваха трите си сестри да ядат и да пият заедно с тях. 

5 Всеки път когато завършваше поредицата дни на празнични гощавки, Йов изпращаше пратеници да ги повикат, за да ги очисти. Той ставаше рано сутрин, принасяше жертви всеизгаряния за всеки от тях поотделно и един телец за грях за душите им. Защото Йов казваше: „Може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си.“ Това Йов правеше всеки път.

6 Един ден, когато Божиите синове дойдоха да се представят пред Господа, дойде също и Сатана между тях. 

7 Тогава Господ каза на Сатана: „Откъде идваш?“ Сатана отговори на Господ: „Обикалях по земята и странствах по нея.“ 

8 А Господ рече на Сатана: „Забеляза ли Моя служител Йов? Няма на земята такъв човек като него: безукорен и справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло.“ 

9 Сатана възрази на Господ с думите: „Нима случайно Йов благоговее пред Бога? 

10 Нали Ти Самият пазиш от всяко зло него, семейството му и целия му имот? Ти благослови неговите дела и трудове – затова стадата му се ширят по земята. 

11 Но простри ръка и се докосни до всичко, което той притежава, тогава дали няма да се отрече от Тебе пред Твоето лице.“ 

12 Тогава Господ каза на Сатана: „Ето всичко, което той притежава, нека бъде в твоя власт; само него самия не засягай.“ След това Сатана се отдалечи от Господа. 

13 Един ден, когато синовете и дъщерите на Йов ядяха и пиеха вино в дома на първородния си брат, 

14 при Йов дойде вестител и съобщи: „Говедата бяха при ралата и ослиците пасяха около тях, 

15 когато савейци ги нападнаха и откараха, а слугите поразиха с остър меч. Спасих се само аз, за да ти известя.“ 

16 Този още говореше, когато дойде друг и каза: „Огън Божий падна от небето, изгори овците и слугите и ги умъртви. Спасих се само аз, за да ти съобщя.“ 

17 Докато и този говореше, ето дойде друг и каза: „Халдейци се разположиха в три орди, нападнаха камилите и ги отведоха, а слугите поразиха с меч. Спасих се само аз, за да ти известя.“ 

18 Този не беше още свършил, дойде друг и извести: „Твоите синове и дъщери ядяха и пиеха вино в дома на своя първороден брат. 

19 Тогава откъм пустинята дойде силна буря и разтърси четирите ъгъла на къщата. Тя се събори върху децата ти и те умряха. Единствен аз се спасих, за да ти известя всичко това.“ 

20 Тогава Йов стана, раздра връхната си дреха, острига главата си, падна на земята, благоговейно се поклони до земята 

21 и рече: „Гол излязох от утробата на майка си и гол ще си отида. Господ дал, Господ взел1; да бъде благословено името на Господ!“ 

22 При всички тези изпитания Йов не съгреши и не похули Бога.

 

 

 

 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Всички сме синова на Бога. Проблемът при Сатана не е в това, че е син Божи - точно обратното. А в лъжата и предателството. Ако някой ти е враг, той ти е враг - не може да те предаде. Но ако с някой имаш нещо общо и разчиташ на него в тази връзка - когато той действа срещу теб това вече е предателство и е най-тежкия възможен грях. В случая имаме доверяване и предаване на това доверие чрез лъжа.

1 В земята Уц някога живееше един човек на име Йов. Той беше безукорен и справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло. 

2 Родиха му се седем синове и три дъщери. 

3 Той притежаваше седем хиляди броя дребен добитък, три хиляди камили, петстотин впряга волове, петстотин ослици и многобройна прислуга. По благосъстояние този човек превъзхождаше всички жители на Изтока. 

4 Синовете му имаха обичай да се събират и устройват празнични гощавки у дома си всеки в определения си ден. Те изпращаха пратеници и поканваха трите си сестри да ядат и да пият заедно с тях. 

5 Всеки път когато завършваше поредицата дни на празнични гощавки, Йов изпращаше пратеници да ги повикат, за да ги очисти. Той ставаше рано сутрин, принасяше жертви всеизгаряния за всеки от тях поотделно и един телец за грях за душите им. Защото Йов казваше: „Може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си.“ Това Йов правеше всеки път.

6 Един ден, когато Божиите синове дойдоха да се представят пред Господа, дойде също и Сатана между тях. 

7 Тогава Господ каза на Сатана: „Откъде идваш?“ Сатана отговори на Господ: „Обикалях по земята и странствах по нея.“ 

8 А Господ рече на Сатана: „Забеляза ли Моя служител Йов? Няма на земята такъв човек като него: безукорен и справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло.“ 

9 Сатана възрази на Господ с думите: „Нима случайно Йов благоговее пред Бога? 

10 Нали Ти Самият пазиш от всяко зло него, семейството му и целия му имот? Ти благослови неговите дела и трудове – затова стадата му се ширят по земята. 

11 Но простри ръка и се докосни до всичко, което той притежава, тогава дали няма да се отрече от Тебе пред Твоето лице.“ 

12 Тогава Господ каза на Сатана: „Ето всичко, което той притежава, нека бъде в твоя власт; само него самия не засягай.“ След това Сатана се отдалечи от Господа. 

13 Един ден, когато синовете и дъщерите на Йов ядяха и пиеха вино в дома на първородния си брат, 

14 при Йов дойде вестител и съобщи: „Говедата бяха при ралата и ослиците пасяха около тях, 

15 когато савейци ги нападнаха и откараха, а слугите поразиха с остър меч. Спасих се само аз, за да ти известя.“ 

16 Този още говореше, когато дойде друг и каза: „Огън Божий падна от небето, изгори овците и слугите и ги умъртви. Спасих се само аз, за да ти съобщя.“ 

17 Докато и този говореше, ето дойде друг и каза: „Халдейци се разположиха в три орди, нападнаха камилите и ги отведоха, а слугите поразиха с меч. Спасих се само аз, за да ти известя.“ 

18 Този не беше още свършил, дойде друг и извести: „Твоите синове и дъщери ядяха и пиеха вино в дома на своя първороден брат. 

19 Тогава откъм пустинята дойде силна буря и разтърси четирите ъгъла на къщата. Тя се събори върху децата ти и те умряха. Единствен аз се спасих, за да ти известя всичко това.“ 

20 Тогава Йов стана, раздра връхната си дреха, острига главата си, падна на земята, благоговейно се поклони до земята 

21 и рече: „Гол излязох от утробата на майка си и гол ще си отида. Господ дал, Господ взел1; да бъде благословено името на Господ!“ 

22 При всички тези изпитания Йов не съгреши и не похули Бога.

 

 

 

 

 Само прочети и осмисли какво си написал,защото аз се уморих да давам яснота по някои тълкувания.

Кой та кара?

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Всички сме синова на Бога. Проблемът при Сатана не е в това, че е син Божи - точно обратното. А в лъжата и предателството. Ако някой ти е враг, той ти е враг - не може да те предаде. Но ако с някой имаш нещо общо и разчиташ на него в тази връзка - когато той действа срещу теб това вече е предателство и е най-тежкия възможен грях. В случая имаме доверяване и предаване на това доверие чрез лъжа.

1 В земята Уц някога живееше един човек на име Йов. Той беше безукорен и справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло. 

2 Родиха му се седем синове и три дъщери. 

3 Той притежаваше седем хиляди броя дребен добитък, три хиляди камили, петстотин впряга волове, петстотин ослици и многобройна прислуга. По благосъстояние този човек превъзхождаше всички жители на Изтока. 

4 Синовете му имаха обичай да се събират и устройват празнични гощавки у дома си всеки в определения си ден. Те изпращаха пратеници и поканваха трите си сестри да ядат и да пият заедно с тях. 

5 Всеки път когато завършваше поредицата дни на празнични гощавки, Йов изпращаше пратеници да ги повикат, за да ги очисти. Той ставаше рано сутрин, принасяше жертви всеизгаряния за всеки от тях поотделно и един телец за грях за душите им. Защото Йов казваше: „Може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си.“ Това Йов правеше всеки път.

6 Един ден, когато Божиите синове дойдоха да се представят пред Господа, дойде също и Сатана между тях. 

7 Тогава Господ каза на Сатана: „Откъде идваш?“ Сатана отговори на Господ: „Обикалях по земята и странствах по нея.“ 

8 А Господ рече на Сатана: „Забеляза ли Моя служител Йов? Няма на земята такъв човек като него: безукорен и справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло.“ 

9 Сатана възрази на Господ с думите: „Нима случайно Йов благоговее пред Бога? 

10 Нали Ти Самият пазиш от всяко зло него, семейството му и целия му имот? Ти благослови неговите дела и трудове – затова стадата му се ширят по земята. 

11 Но простри ръка и се докосни до всичко, което той притежава, тогава дали няма да се отрече от Тебе пред Твоето лице.“ 

12 Тогава Господ каза на Сатана: „Ето всичко, което той притежава, нека бъде в твоя власт; само него самия не засягай.“ След това Сатана се отдалечи от Господа. 

13 Един ден, когато синовете и дъщерите на Йов ядяха и пиеха вино в дома на първородния си брат, 

14 при Йов дойде вестител и съобщи: „Говедата бяха при ралата и ослиците пасяха около тях, 

15 когато савейци ги нападнаха и откараха, а слугите поразиха с остър меч. Спасих се само аз, за да ти известя.“ 

16 Този още говореше, когато дойде друг и каза: „Огън Божий падна от небето, изгори овците и слугите и ги умъртви. Спасих се само аз, за да ти съобщя.“ 

17 Докато и този говореше, ето дойде друг и каза: „Халдейци се разположиха в три орди, нападнаха камилите и ги отведоха, а слугите поразиха с меч. Спасих се само аз, за да ти известя.“ 

18 Този не беше още свършил, дойде друг и извести: „Твоите синове и дъщери ядяха и пиеха вино в дома на своя първороден брат. 

19 Тогава откъм пустинята дойде силна буря и разтърси четирите ъгъла на къщата. Тя се събори върху децата ти и те умряха. Единствен аз се спасих, за да ти известя всичко това.“ 

20 Тогава Йов стана, раздра връхната си дреха, острига главата си, падна на земята, благоговейно се поклони до земята 

21 и рече: „Гол излязох от утробата на майка си и гол ще си отида. Господ дал, Господ взел1; да бъде благословено името на Господ!“ 

22 При всички тези изпитания Йов не съгреши и не похули Бога.

 

 

 

 

Шеста точка е интересна. От нея става ясно, че С...… не е от Божиите синове. А кои са Те?

От Битие 6

1 Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,
2 Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.
3 И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.
4 В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.

Това са си човешките души. Можеш да потърсиш из нета за Бене (ха) Елохим, ама ще попаднеш на какво ли не.

 

 

 

преди 7 минути, Shiniasu написа:

От Битие 6

1 Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,
2 Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.
3 И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.
4 В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.

Това са си човешките души. Можеш да потърсиш из нета за Бене (ха) Елохим, ама ще попаднеш на какво ли не.

 

 

 

За Божиите синове, човеците и исполините съм чел какво ли не. Обаче - къде е истината е друг въпрос.

Когато правя добро на хората, те благодарят и изостават в развитието си. Когато правя злини на хората, те скърбят, замислят се и пак изостават в развитието си. Казах си: Странно нещо е човекът. Той така се е оплел в доброто и злото, че мисли, че няма други светове.
Злото измъчва човека, доброто го приспива. Злото вреди на човека, а доброто му пречи. Злото прави човека неспокоен, а доброто го прави недоволен.
Попитах Господа, защото само Той има отговора: "Господи, Ти, Който си Велик в Дълбините, как можем да помогнем на човека?" - И рече ми Господ: "Който помага на човека, му пречи. Който не помога на човека, също му пречи. Каквото и да правиш за човека, все му пречиш. Има само един метод: Люби човека в Дълбините си и някога той ще узнае Божието Име. Люби човека в Дълбините си и някога той ще бъде преобразен.
Люби човека в Дълбините си и някога ще видиш в него Подобието на Бога, защото Любовта всичко превръща в Богоподобие. Любовта е всякога Богоподобна. Дай Любовта си на хората, а не помощта си."
Елеазар Хараш

Цитат

1963 г. 271. (29 май). Призовавам към спокойствие сред нарастващото неравновесие на стихиите, което се отразява на всички страни на живота. Неравновесието е отзвук на хароса. Хаосът е антипод на организираната материя и всички живи форми. Хармонията, стройността, организираността, числото и мярката лежат в основата на всеки живот и тези обвивки, в които той се проявява. Дали ще вземете кристал или молекула, или атом, или цвете, или организма на човека, или система от светове - навсякъде може да се види стройността или хармоничността на съчетанията на влизащите в тях елементи, подчиняващи се на действието на определени закони. Закономерността е условие на проявената материя. Хаосът е толкова далечен от организирания живот, че неговите отзвуци могат да се наблюдават само в проявите на разложението и безпорядъчното разрушение. От дълбините на хаоса от Творящата Воля се предизвикват за проява неорганизираните дотогава елементи на стихиите, които в процеса на много продължителната еволюция коагулират около духо-монадите, представляващи магнит, който ги събира. Венец на този процес е човекът – тази висша форма на организирана материя. Но хаосът не спи. Неговите страшни разрушителни сили се проявяват тогава, когато течението на еволюцията се нарушава по някакви причини. Разрушението е допустимо само за съзидание. Разрушението заради разрушението е хаотично, тоест проявява със себе си лика на хаоса. Хаосът не е нищо. Това е яростно, мощно нещо, напълно противоположно на целия проявен живот във всичките му форми от горе до долу. Зад заплашващото разновесие на стихиите стои хаосът. Тъмните предизвикват силите на хаоса за действие. Опасността е в това, че предизвиквайки ги, те вече не са в състояние да ги управляват. Призовавайки към спокойствие не Мога да не подчертая, че хаосът, нахлуващ в съзнанието заплашва вече не отделни хора, а човечеството като цяло, заплашва с възможността за масови обсебвания, безумия и други нарушения на човешката психика. Много признаци има наоколо. Природата е неспокойна. Силите на хаоса вече са нахлули в нея. Колебанията на горещини и студ, небивалите отклонения от обичайните норми са многото знаци, указващи страшната опасност. Всяко разновесие е предтеча на хаоса. Затова Призовавам към спокойствие и равновесие, които ще могат да помогнат да се защитите от нахлуването на хаоса в съзнанието.

/Грани Агни Йоги 1963 г./

"1968 г. 318. (Июнь 6). Правильно отмечаете усиление напряжения во всех проявлениях жизни. Нагнетение будет усиливаться. Огненные волны достигли Земли. И хорошее, и плохое в человеке выявят себя в полной мере. Все слабое перегорит. Все плохое достигнет того предела, где начнется самоуничтожение зла. Оболочки человеческие могут выдержать лишь до известной границы напряжения в них новых энергий. Саморазложение тьмы произойдет вследствие этой причины. Уходить будут множества. Скорпионы начинают жалить себя, когда окружены огнем. Их примеру последуют и темные злоделатели, когда волны огня окружат их. Повысится также и активность Сил Светлых. И если сейчас многие сильные мира сего – от тьмы, то потом будут от Света. Тьма может действовать и питаться только за счет светляков. Если ее предоставить самой себе, когда некого будет угнетать, эксплуатировать и использовать эгоистически и во зло, неизбежно начнется ярый процесс самоистребления и самопожирания. Представьте себе, что все отбросы человечества собраны в одном месте и предоставлены самим себе. В этом обреченность темных. Сейчас могут они еще проявлять свое безумие, ибо находятся в середине жизни, среди обычных людей. Новые Лучи и Новые Космические Волны, воздействуя мощно на хрупкие человеческие оболочки, подвергнут их испытанию огнем. Ужасные давления ощущаются именно от пространственных воздействий. Конец Кали Юги будет концом для угнетателей, разрушителей и сеятелей зла."

Грани Агни Йоги 1968 г. 

"1968 г. 417. (Авг. 4). В сущности говоря, пути только два: путь к Свету и путь во тьму, путь правый и путь левый, путь вверх и путь вниз. И хорошо, когда осознается и понимается, что назад пути нет. Обостренное и расширенное восприятие при отступлении вспять усилит и обострит все недостатки и углубит и расширит все слабости, все пороки и неизжитые свойства и даже породит новые. К сожалению, склонность ко злу в человеке сильнее, чем стремление к добру. По наклонной плоскости так легко и просто катиться, много легче, чем взбираться на отвесные скалы. Потому катятся многие духи вниз – в бездну. Ведь может быть такая степень падения, когда уже не подняться. В мире земном это не так выражается резко, как в Мире Тонком. Плотная видимость создает иллюзию безнаказанности и как бы одинаковости окружения для добрых и злых: и солнце одно, и воздух тот же, и одежда, и пища. При этом вся обстановка для злых может быть лучше, чем для добрых. Но картина резко меняется при освобождении от тела. Каждая сфера забирает, то есть магнитно притягивает, свое, и темные и злые неотвратимо втягиваются в воронки порожденных ими отрицательных энергий, и тьма отходит во тьму. Когда понимание этих условий достигает известной ступени, отступление становится невозможным. Кто же сознательно захочет броситься в бездну? И когда возврата назад уже нет, тогда, и только тогда, открываются двери тайного знания."

Грани Агни Йоги 1968 г. 

"1969 г. 253. (23 април). Във всеки предмет от земния свят има хармонични и хаотични частици, които могат да се отслабват или усилват с мисъл. Такива има също и във всичко, което живее и диша, и съществува в проявения свят. Антипод на хармонията е хаосът. Строителите на Космоса са заети с борба с хаоса. Това е извечната борба на Светлината с първичния хаос. Хората съзнателно и несъзнателно вземат участие в тази борба: едни внасят градивни, хармонични елементи, други – хаос, дисхармония и разрушение. Във всеки човек се борят две сили: на равновесието и  разновесието. Човек може да усилва в себе си всяка от тях, може да ги усилва и в другите хора, утвърждавайки ги за проява. Доброто или лошо влияние, което хората оказват един на друг, е основано на активността на тези противостоящи една на друга сили. Утвърждавайки в себе си равновесието  човек противопоставя волята си на дисхармоничните сили, на силите на разрушението, на силите на хаоса. Затова е важно да се установи хармония и равновесие в своето съзнание. Наистина си струва да се потрудите над това, за да утвърдите в себе си тези качества. За да не се изкривява отражението на света в него съзнанието трябва да бъде спокойно. В Нас цари огромно равновесие, което никакви събития в света не са в състояние да разколебаят. Неговот нарушаване би означавало катастрофа. Именно необходимо е и вие да установите такова равновесие, което нищо да не може да разколебае. Пълно, съвършено равновесие е невъзможно да се прояви в земния свят, но някаква негова степен все пак може. Ще започнем утвърждаване на спокойствието върху дреболиите, като не им позволяваме хаотично да нахлуват в съзнанието и да нарушават неговия строй. Също и различните съобщения от живота - и добри, и лоши, ще се научим да приемаме напълно спокойно, тъй като нашето безпокойство няма да измени нищо и на нищо няма да помогне, тоест то е лишено от смисъл. Възможно е да доведете себе си до такова състояние, че всяка дреболия да ви безпокои и тревожи. Трябва да се противопостави своята воля на нахлуването на хаоса във всичките му видове и форми. Утвърждаването на спокойствие и равновесие е най-първо задължение на ученика. Трябва да се разбере, че това не е негово лично егоистично дело или задача, а дълг пред хората и пространството, тъй като кръговете на разновесието и безпокойството невидимо се разпространяват нашироко, заразяват пространството и проникват в съзнанието на много хора, усилвайки разстройството на света. "

Аспектите на Агни Йога 1969 г. Превод Н. Берчев