Тайната на злото

[Гости mecholari]

Тайната на злото /Сатана, Дяволът, Демоните/ - Елеазар Хараш - Лекция 07.10.2014

[Емил Костов]

Злото си го правим самите ние както и доброто. Всеки човек сам решава какъв да бъде.После за да се оправдаем намесваме БОГ и САТАНАТА. А те горките нямат никаква вина за нашата дивотия.

[_Alex&Vanko_]

Душишчките имат нужда от обяснения и им се дава! От хора за хора! Няма никой достъп и се измислят небивалици! Аз съм вашия Бог и да не си правите идоли! Будистите решили, че като е дошла демокрацията и може да си избират! Сигурно и в църква са кръстени!

Те са важни и личния избор! Ми Бог ще ви накаже!

Тарикати! Единия от Перник другия от Източна България некаде си!

О не аз нямам Буда природа! И тук кораба потъна.

Редактирано 12 септември 2016 от _Alex&Vanko_ (преглед на промените)

[haidukpikaso]

дай Боже и ти да потънеш

Амин

[nikolela]

http://www.vbox7.com/play:565546d1

[heni_heni]

Привет на всички!

Директно по тема - тайната на злото е като тайната на доброто,ако въобще такъв схематизъм може да се приложи!?:)

Не съществува, нито един само добър или само лош човек!Този Принцип Не съществува и в Природата!

 

 

 

[Гости mecholari]

Тайната на смъртта

 

[Гости mecholari]

 

[Гости mecholari]

В книгата на Багрина Кларк "Новата земя -обител на радостта" има "разказът на Руми за преминаването й отвъд", за който медиумът Багрина се свързва с починалата си приятелка, и изяснява какво се е случило след смъртта:

Боледувах мъчително. Претърпях операции. Станах неподвижна и нямах сили за нищо. Борих се с всичките си сили. Лечители, лекари, приятели и близките ми помагаха, с каквото могат. Не си мислех, че ще напусна Земята. Имах щастливо семейство – съпруг и дъщеричка. Не си представях, че ще се разделя с тях толкова рано – бях на 51 години. Дъщеря ми е ученичка и знам, че имаше нужда още от мен.

     Усетих едно премаляване, безсилие и се отпуснах. Още не разбирах какво става. Не бях готова психически за смъртта, както е прието да се казва на прехода към другото измерение, където си безтелесен. Все повече се поддавах на усещането за слабост. Започна да ми става студено и загубих усещането за пространството около себе си. Обзе ме невероятно спокойствие, каквото може би не бях усещала. Започнах да не чувствам тялото си и това беше много приятно.

     Внезапно в съзнанието си започнах да виждам картини – Светлина и в нея неясни сенки. Още не разбирах какво става, но все повече се предавах на това спокойствие и лекота. След много физическа болка изпитвах невероятно облекчение и бях лека. Светлината все повече се усилваше и усетих, че нещо се измъква от тялото ми – то се сля със Светлината. Изпитах неистова радост, еуфория и бях безкрайно щастлива. Същността ми, която беше напуснала физическото тяло, се сля със Светлината.

     Не си давах сметка, че всъщност е настъпила смъртта – онова нещо, от което хората много се боят. В Светлината се очерта една светеща фигура и ми протегна ръка. И аз протегнах своята и тръгнахме, по-скоро се понесохме в Свет­лината. Мигновено прескочихме като че ли някаква разделителна линия и усетих друго пространство, ако може да се нарече така. Всъщност, не беше пространство, а място без време и ограничения. В далечината започнах да разпознавам мои близки, които ме чакаха и се усмихваха. Мислено приех техните поздрави за добре дошла. Изведнъж осъзнах, че виждам хора, които са напуснали Земята – мои роднини и приятели. В посрещачите отличих две по-високи фигури, които сияеха. Те излязоха напред, дойдоха до мен и едната фигура мислено ми каза: „Твоите мъки свършиха. Сега ще си починеш.“ Другото Светло Същество излъчи към мен розова светлина и усетих екстаз.

     Не знам колко земно време е минало, откакто Същността ми напусна физическото ми тяло, защото там, където се бях пренесла, нямах никакво усещане за време. Близките ми се отдалечиха и мислено ми казаха, че скоро пак ще се видим. Останаха двете Светли Същества. Онзи, който ме преведе, беше изчезнал. Те ме облъчваха с Любов. Усещах я силно. Чувствах се подкрепена и обичана.

     Изведнъж в Светлината се отвори прозорец и видях без­жизненото си тяло на леглото. Отчаянието на близките ми ме удари силно и аз разбрах, че съм мъртва, според зем­ното разбиране. „Да, мило дете, ти премина Отвъд.“ Чух тези думи в мисълта си. Каза ми ги едното от Съществата. Бях шокирана, защото изпитвах болката на близките ми и понечих да се върна при тях по някакъв начин. Едното от Съществата ми протегна ръка и с много разбиране и топлота ми каза, че не е възможно. Преходът ми е окончателен. Чух в съзнанието си: „Ние сме твоите Духовни Водачи и ще ти помогнем да осъзнаеш случилото се. Душата ти избра да напусне болното ти тяло. Иначе щеше да страдаш дълго и не би могла да си полезна на близките си. Щеше да си бреме. Тук вече си добре. Ще свикнеш с промяната, както и близките ти. Имаш още време, през което ще можеш безплътно да си на Земята. Сега ще отключим възможностите ти мигновено да попадаш в земното пространство. Когато те повикаме, ще се връщаш тук  и ще обсъждаме важни неща. Ето, сега можеш да се върнеш. “

      Без да знам как стана, наистина се озовах отново при безжизненото си тяло. Беше много тягостно. Аз виждах и чувах всичко, усещах миризмите – присъствах с всичките си сетива, но без физическото си тяло. То още лежеше там.

     Усещах шока на близките си. Мъката изпълни цялата ми същност. Докосвах ги, казвах им мислено, че аз съм жива и съм с тях, но те не ме усещаха, не ме виждаха и контактът се оказа невъзможен. Знаех, че имам право 40 земни дни в повечето време да съм на Земята и само от време на време да отивам в Светлината. Обясниха ми, че престоят ми там всеки ден ще се удължава по малко, за да се адаптирам постепенно към другата зона и да се разделя със земното измерение.

     Бях погълната от състоянието на моите близки и грижите им около погребението, но въпреки това усещах невероятна лекота и свобода. Получавах мигновена информация за всичко, към което се насочваше интересът ми. Тази възможност с времето се засилваше. Започнах да виждам аурите на хората, а по-късно и душите им. По цветовете на аурата знаех емоционалното и здравословното състояние на тези, към които поглеждах. Тази ми възможност с времето се усъвършенстваше и се усилваше. Започнах да разбирам програмата, която е закодирана в аурата – минали, настоящи и предстоящи събития. Можех да чета мислите им. По-късно започнах да разбирам какво мислят трети лица чрез мисълта на друг човек. Невероятно! Виждах какви енергии произвеждаха мислите и чувствата на хората, тяхното смесване, което след време можеше да произведе определено събитие.

     Много упорито се стремях да внуша мисли на моите близки, но те не ме разбираха. Единственият ми реален достъп до техните съзнания бяха сънищата – в сънищата можеха да ме видят и да им говоря. Контактът в сънищата е реален. Близките ми, и най-вече съпругът ми, се грижеха всичко около погребалния ритуал да е перфектно – направиха го по най-съвършения възможен начин, но това не занимаваше моята Същност. Сякаш земните грижи и суетни около физическото тяло бяха без значение. Просто трябваше нещата да бъдат направени.

     През цялото време изпитвах самотност, защото в земното измерение можех да контактувам само с Б. Тя има отворен ясен мисловен канал и можех с лекота да се свързвам с нея. Разказвах ù за това, което ми се случва, което усещам и виждам и за възможностите на разширеното съзнание. Тя преживяваше емоционална криза – без да ми обяснява, знаех подробностите около причината и развитието на събитията. Бях щастлива, че и аз мога да ù бъда полезна. На другия ден, след като научи за моето заминаване, Б. ми даде възможност да изпратя писмо на близките си, чрез което да се опитам да ги успокоя, че съм добре и всъщност съм жива. Обясних им за решението на Душата ми да напусне болното тяло, за да спести моите и техните мъки с един полутруп. Помолих ги да внимават в знаците, които ще им давам, за да разбират, че съм вкъщи. Казах им, че желанието ми е било да остарея с тях, но при тези обстоятелства по-добре беше да напусна Земята. Уверих ги, че животът е вечен и пак ще бъдем заедно, както и че ще им помагам оттам, където съм.

     Разширеното ми съзнание ми даваше все повече информация за събитията около близките ми. Можех да чета мислите им, да разбирам чувствата им. Сетивата ми бяха много по-изострени и, когато отивах в другата зона, различавах повече нюанси на цветовете, чувах музика, която не идваше от материален носител. Мигновено можех да се пренасям от Отвъдното на Земята, както и на различни места по нея. Отивах на любими земни места или на места, които бях искала да посетя. Бавно се разделях със Земята. Изпитвах известна тъга, че там остават любимите ми хора, но радостта от лекотата, от разширените възможности на съзнанието, от онази различна Светлина бяха нещо несравнимо и ме изпълваха с екстаз.

     В първоначалния момент, когато Същността ми напусна физическото ми тяло и се озовах в Светлината, видях целия си живот като на лента. Той премина през съзнанието ми може би за секунди. След време, когато оставах повече време с моите водачи в отвъдната зона, в забавен каданс се акцентираше на отделни епизоди от изминалия живот. Това бяха важни моменти от житейската ми програма. Никой за нищо не ме съдеше. Усещах любов и грижа, с които бях заобиколена. Просто течеше дискусия, за да получа яснота за значението на дадени събития и обстоятелства и моето участие в тях. Наистина се убедих, че Земята не е нищо друго освен едно Велико Училище. Разбрах, че за нищо не трябва да съжалявам, а единствено да извлека поуките. Чувствах участието на Душата ми в тези обсъждания. Всъщност, тя беше заинтересованата стра­­на, ако мога така да се изразя.

     Преминаването през различните зони във Вселената и поредицата земни животи са нейни инструменти, чрез които се отварят Божествените ù възможности, заложени от първоначалния момент в нея. Въпросът беше, доколко едно или друго събитие, чувство, мисловно разсъждение или телесно изпитание са допринесли за осъществяването на нейната програма. Разбрах, че моята личност и моето тяло са били служители на Душата ми. Важен момент в тези обсъждания бяха взаимоотношенията с моите родители, с дъщеря ми и съпруга ми, както и с другите хора, с които съм била в кармични взаимоотношения. Разбрах причините за тези срещи, които се кореняха в предишни животи. Разбрах какво е трябвало да променя в отношенията си с тези хора и доколко съм успяла. Разбрах, че няма  нищо по-важно от Любовта и Сътрудничеството. Правилният метод в човешките взаимоотношения е на всичко да се отговаря с Любов и Разбиране. Всъщност, това е най-трудният човешки урок. Това, което предстоеше след окончателното ми напускане на Земята, щяха да бъдат много анализи и поуки.

     Идеята да разкажа какво се случва след физическата смърт беше на Б. Приех я с радост, защото знам колко страх изпитват хората почти през целия си живот при мисълта за „смъртта“. Всъщност, смърт няма. Това е преход от едно състояние в друго. Нашата Същност не умира никога. Тя използва тялото за добиване на опитности и за култивиране на качества. Физическото тяло е много точен и успешен инструмент за това. Изборът на живот в тяло не е случаен. Разбрах, че нашата Същност е преминавала през различни зони, с различни вибрационни честоти, но гъстотата на земната материя и на физическото тяло и тежката забавена вибрация изискват воля, търпение и разум за преодоляване на тази среда. Земният живот в тяло е изпълнен с грижи за тялото и нашата Същност е ограничена. След предишната свобода идва „килията“, но в тази „килия“ ние научаваме трудни уроци. Земните условия са неповторими – наистина Земята е много висок университет и трудно се влиза в него. Веднъж, докато бях в Отвъдното, моите водачи ми показаха огромна книга. Там бяха записани милиарди души, които кандидатстват за Земята. Водачите искаха да ми кажат, че съм била привилегирована и да внимавам много в обсъжданията за пребиваването ми в земния университет. И главното, което в земния живот можем да го чуем много често, е, че Любовта е същността на Мирозданието. Изразяването на Любов е първата и основна човешка задача. Да не се уморяваме да изразяваме Любовта си към другите по всякакъв начин и да я приемаме с радост, когато ни я подаряват. Никога да не забравяме, че жизнената сила на Вселената е Божията Любов! Във всеки от нас има Божествена частица, която ни подтиква да култивираме Любовта и да я изразяваме във всеки възможен момент!

     Показаха ми души, които не са могли да сторят това – те бяха в сивота и сякаш отделени от цялостния живот, който цъфтеше Отвъд. Трябваше да започнат своето развитие от нулата. Фактически те като земни личности бяха лишили Душата си от възможността да използва зем­ния живот да отвори Божествените си възможности. Това беше пропуснат шанс, какъвто рядко се дава.

     Искам да разкажа за моята Любов. Аз изпитвах Любов през целия си земен живот. Не разбирах смисъла на омразата. Нали подобното привлича подобното? Когато обичаш, обичта постоянно се уголемява. Тя идва от разни посоки и наистина се чувстваш Божие създание. Когато мразиш, се уголемява омразата и също идва от много посоки. Това са видове енергии. Сега мога да наблюдавам енергиите, които излъчват хората. Хората, в чиято същност е Любовта, светят. Обвити са в Светлина и я привличат. Те се свързват с други светещи хора, понеже енергиите им се извикват една друга. Дори да не се познават като личности, те общуват на енергийно ниво и Душите им се познават. Независимо от сложностите на живота такива хора го преминават пълноценно.

      40 дни от заминаването ми се навършиха на 25. 02. Ритуалът на четиридесетия ден има много голяма значение. Текстовете, които се четат, помагат на Душата да се освободи окончателно от тленните части, които са ù необходими при земните условия. Освен физическото тяло има и други тела, които са невидими за обикновеното зрение. Те се разпадат постепенно. За видовете тела има много информация и затова тук не се спирам на тях. Просто се разтварят в пространството. Окончателно това става на 40-ия ден – сребърната нишка се отделя и от по-фините тела. Връзката със Земята продължава чрез чувствата и спомените. Все още много силно съм свързана с любимите си хора чрез чувствата. Много осезателно идват до мен техните мисли и преживявания. Това е проблем за Душата, защото тя вече е постоянно в Отвъдното и е обърната към това, което ù предстои там. Има хора, които знаят това, но има и такива, които не го знаят. Мъката на близките, която е естествена, забавя процесите, в които трябва да се включи Душата Отвъд. Оплакванията, сълзите, черните дрехи, постоянното ходе­не на гроба ангажират вниманието на Душата към това, което изпитват и правят близките ù на Земята.

     Знанието и вярата, че животът е вечен и раздялата е временна, е утешението. С тази мисъл трябва да се свикне и те да се върнат към обичайните си земни  дейности. Така ще помогнат на заминалата Душа да се обърне към това, което ù предстои. Помагат ù Любовта и добрите мисли, представата, че тя е в Светлина. Мъката, колкото и странно да прозвучи, не е израз на любов – тя е самосъжаление и несъгласието със загубата, чувството за ощетеност и безвъзвратност. Любовта предполага съзнателна подкрепа за самата Душа, която е напуснала Земята, в нейния по-нататъшен път. Нека това не прозвучи като упрек . Много души са задържани именно заради мъката на близките си и не могат дълго време да продължат пътя си.

     На 41-я ден водачите ми бяха непрестанно с мен, имам предвид с моята Същност. Обясняваха ми причината за сравнително ранната ми физическа смърт в този живот. Получих яснота, защото ми бяха показани картини от Съ­творението. Да, от Сътворението! Имам предвид Съ­тво­рението на физическите светове и конкретно на планетата Земя. Трябва да обясня нещо, което за ограничените човешки сетива и знания е трудно за проумяване. Причината за разболяването на физическото ми тяло беше съз­нателно насочвана злокачествена енергия много дълго вре­ме. Тъй наречената „магия“ в земния свят е реалност. Всич­ко е енергии, разнородни енергии, които имат сила. Мислите и чувствата са енергии. Независимо в каква зона пребиваваме, ние сме потопени в енергии. Самите ние сме излъчватели на енергии и активно участваме в изграждането на енергийния фон около себе си и на разстояние. Ако сме изпълнени с позитивни мисли и чувства, привличаме такива енергии и сме оградени от тях. Тогава сме в Свет­лина и сме в рая. Раят или адът  са състояния, които сами създаваме. Това не са места, където пребиваваме. Важно е това да се разбере много ясно. Мислите и чувствата могат да бъдат контролирани. Любовта и спокойствието могат съзнателно да бъдат култивирани. Когато не успяваме да овладеем поредицата от негативни емоции (гняв, омраза, завист, егоизъм, болестни амбиции и други), ние сме в ада. Показаха ми хора, които са обзети от такива лоши енергии. Те наистина се чувстваха много измъчени, в затворен кръг от тъмнина, от който не можеха да излязат. В такива случаи човек може да си помогне чрез пренасочване на мислите и чувствата в позитивна посока. Могат да се помолят Светлите сили да помогнат за овладяване на негативизма. Показаха ми хора, които са преминали целия си живот в такива чувства. Така възможната полза от слизането им на Земята е пропусната. Те са се върнали към много тъмни периоди от живота на Земята. Фактически са загубили напредъка, който са постигнали в предишни животи. Показаха ми и хора, които излъчваха Светлина, Любов и Добронамереност, хора добротворци. Те бяха в рая. Изпитваха пълно удов­лет­ворение от живота си независимо от обстоятелствата. Бяха в края на кармичното колело и можеха повече да не идват в земното училище – освен ако не го пожелаеха с цел да помагат на земното човечество.

     Най-сложното, което трябва да обясня, е появата на гъс­тата материя и моето участие в този процес. В начало­то на началата е Първичната Светлина. Тя вибрира с най-високата възможна вибрация. Всяко снижаване на виб­ра­цията на Светлината намалява нейната светимост. Това поражда светове с по-ниска вибрация. Накрая се сти­га до най-гъстата материя – Светлина с много забавена чес­тота. Вселенският творчески закон повелява при създаване на световете да се използват различни видове енергии, но те да бъдат в хармония – никоя енергия не може да има пре­вес. Дисхармонията понижава вибрацията на Светлината.

     Тук ще обясня нещо, което много малко хора ще приемат – така си мисля. В праначалните светове от Светлина има строители, които са служители на Първоизточника. Те реализират Неговите Идеи, но не бива да нарушават мирозданните закони – Хармонията е задъл­жи­тел­на. Експерименти, в които тази хармония е би­ла нарушена, са причина за понижаване на вибрацията на Светлината и се е стигнало до гъстата материя, която не е била предвидена в Плана на Създателя. Душите, които са създадени и произлезли от Първоизточника, са участници в създаването на световете – те са Светлите Божии Съзидатели. Преминавайки през различните енергийни зони и светове, те отварят Божествените си заложби. По този начин Създателят изразява Себе Си. Преди да се стигне до гъстата материя и да възникнат физическите светове, не е съществувал този тип човечество.

     Експерименти с дисхармонични енергии стават причина за възникване на тъмни енергии. Законът за кармата възниква като бумеранг за неутрализиране на отрицателните мисли, чувства и действия на хората във физическите светове. Енергията на егоизма и пристрастяването към материята пораждат завистта. Трудно е да се повярва, но в днешното човечество обитават души от тези праначални светове. Те са участвали в създаването на све­товете. И моята Душа е участвала в такъв тип експеримент, чрез който е създадена дисхармония. Наличието на злоба, завист, омраза и егоизъм в земните хора днес е факт. Причините, както обясних, са много назад, когато още не е имало материални светове и не са съществували време и пространство.

     В този живот към моята Душа дойде като бумеранг завистта на други хора, както и злобата. От това беше засегнато физическото ми тяло. Така моята Душа научава урока, че Божествените закони от самото начало на създаването на Мирозданието са валидни за цялата Вечност и са задължителни. Тяхното нарушаване носи следствия. В по-ограничен план същото се случва и в земния живот – всяко действие, чувство и всяка мисъл донасят следствия. Настоящата книга разглежда тези сложни начални процеси при създаването на Мирозданието. Сега, след като моите водачите ми показаха какво се е случвало по време на Сътворението, аз потвърждавам това.

     С Б. ме свързва съратничество от тези далечни периоди и не се срещнахме случайно точно в този живот.

     Вече казах какво се случи на 41-я ден от напускането ми на Земята. Сега съм много ангажирана с моите водачи. Про­дължаваме обсъждането на изминалия живот. Животът е дълбока мистерия. Наистина нищо не е такова, каквото изглежда – всичко определено има смисъл и е част от един всеобхватен план, в който всички участваме. Оби­ча­ни сме и сме подкрепяни. Има моменти, в които не усе­ща­ме това, защото сме потънали дълбоко в отчаянието си и неразрешимите ни проблеми, както ни изглежда. Казвам ви, защото вече имах възможност да видя и да се убедя, че точно тогава сме най-обичани и най-подкрепяни. Ако пов­диг­нем глава и помолим за помощ без съмнения и със силна вяра, тогава можем да усетим реално помощта. Според една известна притча тогава Бог ни носи на ръце и затова следите са едни, а не двойни и ние си мислим, че сме  били изоставени в най-трудните моменти.

     Най-голямата човешка грешка е отчаянието и загубата на вяра, че никога не сме сами. И е така. Наблюдавах тези моменти в моя изминал живот. Виждах подробно ситуациите. Връщаха мислите и чувствата ми от тези моменти, както и развръзките. Баналната максима, че преди зазоряване е най-тъмно, е вярна. Преживявайки дадено огорчение, сме в тъмнината, но после идва прозрението и сме по-силни, ставаме по-устойчиви за следващото изпитание, предвидено в житейската ни програма.

     Изумително е колко назад във времето има причини, които предизвикват събития в последните ни животи. И с моя последен живот беше така. Вече обясних това. Наистина гобленът, в който всеки е една нишка от цялостната картина, е невероятен. Преплитането на мислите, чувствата и събитията, които пораждат следствията и създават нови обстоятелства, се вижда много ясно. И осъзнаваш, че в крайна сметка, причините за всичко са у теб. Ни­кой, някъде от висините, не те наказва, нито пък просто имаш лош късмет. В контекста на преражданията пъзелът се нарежда удивително точно – виждаме го след напуска­нето на Земята. Бях  удивена как някакви наглед съвсем незначителни събития и уж случайно изпуснати реплики се оказват причина за неподозирани по сложност следствия. Нашите мисли, чувства и действия се отпечатват в Записите, наречени „Акаша“, както и в „Книгата на живота“. Във Вселената наистина не съществуват тайни. Във всеки мо­мент ние сме на монитора на гигантския вселенски ком­пю­тър и после можем да получим отговорите на всичките си „защо“ и да разберем колко неуместен е ропотът ни – той само ни изтощава и задълбочава проблемите ни.

     Благодат е да получиш такава яснота и с такава добронамереност да ти бъдат обяснени нещата от живота. Виж­даш резултата от всяка болка – физическа и душевна. Разбираш, че страданието е инструмент, чрез който Душата ти отваря заложените Божествени възможности. Осъзнаваш, че няма смисъл от лек и празен живот – такъв живот е просто пропиляна възможност. Когато със завист и съжаление си гледал как живеят тъй наречените „успели хора“ и си се чудил с какво те са го заслужили, а ти – не, просто си роптал срещу програмата на Душата си, която е предвидила какъв да бъде животът ти с оглед на резултатите, които цели да постигне. Ще има хора, които ще приемат моето свидетелство за „бабини дивитини“, но все­ки е свободен да си мисли, каквото иска.

     Животът е низ от усилия, а не от отрицания, с които да се оправдае избягването на усилия. Винаги, когато ис­ка­ме да си спестим усилията, в крайна сметка сме разочаровани. Ясно видях, че Душата ми се е погрижила да натовари себе си и личността ми с поносим товар, а не с непосилен, който да ме унищожи, преди да мога да осъществя програмата. Силата е в нас и тя е премерена. На­мирането на мярата е една от най-ценните опитности в човешкия жи­вот. Животът е вечен и непрекъснат, преди и след Земята.

     Искам да разкажа колко радост има в срещата с подкрепящата група от души, с които заедно сте обсъждали програмата на предстоящия живот. Едни от тях са слезли с теб на Земята и са приели роли в обкръжението, което е било необходимо, за да се изпълни програмата ти. Други, са останали Горе безтелесни, за да могат да ти помагат оттам да преминеш през сложните ситуации. Тъй като сравнително рано напуснах Земята, част от слезлите с мен, продължават земната си програма. В случая, със за­ми­наването си, аз играя роля, с която им създавам об­сто­ятелства, които те трябва да осмислят и да ги преодолеят. Чувствата, може би, са най-ефективният инструмент, чрез който работи Душата. Анализът на чувствата е много важен – докато протича земният живот и след него. Ако човек , докато е на Земята, е стигнал до разбирането, че трябва да обръща внимание на чувствата, да се опитва правилно да ги използва и да култивира благородство, той вече е преуспял в земната програма.

     Онези две правила: „Не приемай нищо лично“ и „Не ра­бо­ти с предположения“, ако се прилагат съзнателно, биха спестили много огорчения, обиди и неправилни заключения на хората. Неправилните заключения обикновено водят до неправилни действия, а те до неприятни последствия. Знам, че всичко звучи до болка познато. Има голяма разлика от това, да знаеш как трябва, и да си в състояние да го прило­жиш. Показаха ми много такива моменти от последния и от други животи, в които не съм могла да приложа определена информация. Информацията още не е познание – става такова, след като в необходимите обстоятелства можеш да я приложиш правилно.

     И когато ти показват наглед нещо уж толкова просто, казваш: „Ми да! Разбира се! Това е!“ И се чудиш как не си го успял. Но никой не те съди.

   И Отвъд също си на училище!

 

Не исках да отварям нова тема. Нека това бъде към тайната на смъртта.

[октим]

Доброто  и  лошото  се  хранят  с  нашето  внимание,  а ние  определяме  на  кое  колко!    

[Гости mecholari]

7 октомври 2014 г.

ТАЙНИТЕ НА ЗЛОТО

ЗЛОТО

(лекция 1)

ЗЛОТО – продължение

(първа идея за размишление)

САТАНА

(лекция 2)

ДЕМОНИТЕ

(втора идея за размишление)

ДЯВОЛЪТ

(лекция 3)

ЛЪЖАТА

(трета идея за размишление)

 

 

 

ЗЛОТО

 

(лекция 1)

 

 

Да си направим ограждащата формула.

 

 

Защо говорим за него? Защото който го разбере правилно, ще намери и правилния си Път към Бога – дълбоко правилно разбиране.

Злото в света и във Вселената е допуснато от Бога, защото след разрушаването Бог пресъздава и възкресява съществата. Защото има Зло, при което няма нито Възкресение, нито възраждане, нито прераждане. Това Зло е отстранено от Бога, а е допуснато това, което лекува човешкото добро и сътвореността. Това допуснато зло е добро; именно затова Бог е Любов – защото е вътре във Великата Воля на Бога. Другото не е Негова Воля, но това зло е в Неговата Воля. Това зло е едно особено прикритие на Бога – то е прикрита Любов, прикрит Негов замисъл, докато всичко узрее и се роди; и тогава хората ще разберат наистина, че Бог е Любов – защото тогава ще се роди истинското Добро, т.е. не човешкото, а истинското. Затова Учителят казва във втория том на „В Храма на Учителя“: „Ако сте станали много добри, ще се отдалечите от Мене. Трябва да станете истинни, да влезете в истинското Добро“.

Когато се дойде до истинското Добро, тогава хората чак ще разберат Бога и ще Го славят, защото Той ще бъде разбран.

Ако злото изчезне от този свят, нямаше да има никакъв шанс за истинското Добро, то нямаше да може да се развие и да се разгърне. Злото не може да бъде там, където е наситено с Бог. Ако вярваш, че злото е реалност, то започва да съществува чрез своята нереалност – а ти го привличаш, защото си изоставил Бога, т.е. истинската Реалност си изоставил и я заместваш с друга. Злото може да загуби реалността си само чрез Силата на Бога, ако живееш вътре в системата на Бога.

Ако Бог се задвижи, всяко зло изчезва. Въпросът е дали ти можеш да Го задвижиш в себе си. Ако Бог мълчи, това значи, че Той не иска да действа. (Говорим за земетресения всякакви и древния потоп, за който Учителят казва, че това е било велико водно кръщение.) Защото има работа, има поучения.

Злото, което прави Дяволът, е едно благословение за света, казва Учителят. Доброто, което правят Ангелите, е едно благословение за тях. Единственото зло, което не е благословено, това е човешкото зло. Злото на Дявола е благословено, на Ангелите доброто е благословено, но човешкото зло – там няма благословение.

В Божествения порядък е, когато Дяволът прави зло; това е негова цел, негова задача. (Даже мога да кажа: ако не прави зло, горко му!) В Божествения порядък е, когато Дяволът прави зло, но когато човекът прави зло, това не е в Божествения порядък. Ето защо човекът има карма – Дяволът няма карма.

Злото също има вяра, но неговата грешка е, че то вярва в абсурдни неща. Злото е една необходимост, за да познаеш Бог в себе си – и то отвътре. Не да Го търсиш някъде, а отвътре.

Не се бори със злото, казва Учителят, а се съедини с Бога. Не борба със злото, а търси начини да се съединиш с Бога. В Бог злото губи своята власт. Целта на сътворяването на злото е изявлението на Великото Божествено Единство – да търсиш това Единство и да го постигнеш в себе си. Злото е създадено като преграда, защото Бог е искал да го победим – но заедно с Него.

Сещам се за една атлантска поговорка, която казва: „Ако Мъдрият ти прави преграда, ако ти прави препятствие – това е тайна услуга“. Няма значение дали ще разбереш – то е услуга.

Злото оплита човека чрез човека, чрез неговите неразумни желания.

Заплахата срещу човека, това е злото, скрито вътре в него – не външното зло, а онова, скрито вътре в него.

Енергията на злото расте чрез невежество, чрез борба, съпротива, омраза и т.н.

Когато ще говорим след време за Айкидо, Морихей(Морихей Уешиба – бел.ред.) казва: „Който не се съпротивлява, никога не може да бъде победен от злото“. Злото е толкоз слабо, че се побеждава без борба, но трябва да си буден и да знаеш как да действаш; защото в мекотата, казва Морихей, злото няма метод срещу мекотата – там винаги увисва. Но ти трябва да си я изработил като принцип, като нещо, което разрушава и най-големите прегради. Такова нещо е мекотата.

Докато твоята любов не е станала истинска, това означава, че тя не е преодоляла злото – а това означава, че ти въобще не можеш да служиш на Бога. Смешно е да говориш за мисия и т.н.

Всеки човек, който обсебва друг човек, без значение дали това е човешка любов, или омраза, трябва да знае, че за него се прилепва тъмният меч на строгата карма.

Грехопадението е особен дар за земните. Ще обясня. Грехът спасява хората от един много по-голям и скрит вътрешен, психически взрив. Този грях е слабост, но – казва Учителят – и спасение. Докато при другото Зло – там за спасение не може да се говори. То е тотален унищожител; то е Четирите шестици, за които не се говори. Това грехопадение, това зло е спасител на човечеството – но при едно условие: ако човекът се предаде в Божиите Ръце. Ако си умува, това е негова работа, но ако се предаде в Божиите Ръце, тогава това зло става спасител и поучител. Защо? Защото сам Бог работи тайно в това зло. Даже това зло не знае как работи Бог. Но Бог работи тайно в него и спасява човека чрез преживявания и опит; защото Бог иска да израсне заедно с човека, а не човекът да чака някога да дойде Бог. Бог е завързал тайното Зло в Себе Си – и това Зло не може да работи. В него има нещо тотално непоправимо, затова то е заключено. То е останало за далечно бъдеще; но в Сатана Бог работи – и не само работи, но спасява и осветява. Има зло от миналото; има Зло от Древността. Злото от миналото е паднало чрез грехопадение – гордост, завист; и това е малкото зло. Но Злото от Древността – това е друго Зло. То е паднало по друга причина: то е посегнало на Тайната на Бога, на ядрото на Бога и на Тайната на Живота. То е поискало да разруши Тайната на Живота и така това Зло жестоко се е самонаказало, защото е поискало абсолютно невъзможното. Злото още от Древността е било създадено за изпитание на най-висшите Същества – Боговете. Но даже и те се оказали неподготвени за него. А то било страж на Тайната на Живота – те не знаели това.

Злото е изпитание и за най-висшите, и за най-нисшите същества. За висшите – за да се провери дали те могат да се срещнат с Лицето на Истината и да издържат; а за нисшите – дали ще имат тотално Послушание, което е при Христос: послушание до смърт, а не някакво послушание на Бога. Тези, които не са издържали Изпитанието на Истината, те са станали зло и са започнали да виждат злото като зло: погледът им е видоизменен и те го виждат – и там, където го няма, и там, където го има. Злото е скритото Лице на Истината, за което не сме готови.

 

ЗЛОТО – продължение

 

(първа идея за размишление)

 

 

Злото ще изчезне тогава, когато Бог се съгради в човека. Злото е създаден Замисъл, за да бъде изпитание за Истината в човека. Докато злото работи, човекът е в развитие; ако злото не работеше, човекът нямаше да има шансове.

Всеки трябва да премине през мрачните страдания на злото, за да открие себе си и Чистия си Път. Злото се превръща в зло, когато го избереш за свой път – тогава вече то става наказание.

Човек, който е способен и на най-малкото зло, той не е годен за реално развитие. Тука ви говоря за микроскопично зло, даже и малка обида. Тебе може да те обиждат – ако си ученик, ти нямаш право да обиждаш. Ти трябва да действаш... както издадохме новата книга. Ще я видите, една от най-силните книги за Подхода: как да действаш при всякакви ситуации, тежки ситуации – методи от Учителя. Една от най-хубавите книги!(„Божествено Учение за Висшия Подход“ – бел.ред.)

Когато човекът е допуснал злото да живее в него, той се е самоосъдил. Свободата не е истинска, ако не може да бъде нарушена, а злото се е родило от поредица нарушения; и така, то ще се учи и ще се изкупва дълго време. Свободата съдържа в себе си и възможност за зло, така е създадена; но едновременно – и за поучение. Хем е създадена за зло и хем за поучение. Злото е допуснато от Бога, защото то ще се окаже най-важният опит в цялата Вселена. Злото е живот, който се е обърнал против самия себе си. Бог не е склонен към злото, но Той го е включил в Своя План и го ръководи за Своите цели – няма значение какво одобряват хората. Бог го ръководи за Своите цели. Не може да съществува съвършена Вселена, ако не съществува Свободата, включваща и правене на зло.

Ще обясня. Без Свобода не може да се извърши истинско Добро. Това Добро може да се извърши само от свободни, съзнателни същества, които чрез свободен избор избират Абсолютното Добро. А не както е при Ангелите: по необходимост – това не е истинско Добро. Човекът трябва да мине през по-дълбок опит. Свободата е тази, която е направила греха възможен, но не можем да кажем, че тя е зло, защото тя е велик дар във Вселената, от който ще израснат съществата – но чрез опит. Ако ти живееш в Бога, място за зло и за Дявол няма; но пита се: къде живееш ти?

Злото – това е неуспех в търсенето на Бога, това са онези усилия, които са стигнали донякъде и са спрели. Злото – това е просто неправилното търсене. Злото е просто отсъствие на Реалността; в него има нещо като „празно място“. Ако това място бъде запълнено с Реалност, с Бог, то няма да е зло. Злото вече няма да го има. Но в човека има празно място.

Злото е ограбена реалност, с цел да се развием до истинската Добродетел, за да не бъдем разрушени. Не лицемерната, за която Ислямът казва – за тези големи благодеяния човешки: „Те са лицемерие“.

Ако хората живееха в Бога, злото би умряло; но хората не са осъзнати за Бога.

 

 

Преди време един стар човек (водеше се разумен) казва:

– Не вярвам в Бога, вярвам в природата.

Голямо падение! Не можах да му го обясня, но му казах само едно-две изречения:

– Значи, вярваш в природата, нали – във вятъра, реките?

– Да.

– А да ми кажеш дали вятърът и реките са създали пчелата?

Мълчание.

– Твоя работа.

 

 

Неразумността на човека се превръща в негова съдба, а човекът си мисли, че злото е виновно. Не. Виновна е твоята собствена неразумност, срещу която трябва да се опълчиш.

Казвам: Дълбокото разбиране на нещата е провал за злото и за неговите планове. Победата над злото изисква Живот в Бога.

 

 

 

САТАНА

 

(лекция 2)

 

 

Първо: Сатана е Тайна на Бога – Тайна от Великата Неделимост на Бога. Сатана никога не е бил противник на Бога, по простата причина че Бог няма противници и никога няма да има. Той е нещо Абсолютно. Абсолютно не може да има противник. Чрез Сатана и злото, чрез Скритостта Си, Бог ще преобрази цялата Вселена, независимо какво мислят хората и философите.

Да виждаш в Сатана и в злото скрития Бог – това е Тайна Наука, това е позволение; а да виждаш Замисъла Му – това е Откровение.

Сам Бог в Древния Си Замисъл е предвидил абсолютно всичко от самото начало. Защо? Защото Бог е преди началото.

Сещам се, на едно място в „Храма“(„В Храма на Учителя“ – бел.ред.) Учителят казва: „Аз познавам всички древни цивилизации, но те не Ме познават“. Просто, ясно – така говори Учителят.

В Бог има скрита и постоянна власт над Сатана – постоянна. Сатанинското зло действа като разрушаване, но не като унищожаване. Това означава, че разрушаването движи измененията – от там идват преражданията.

Думата „прераждане“ при Учителя означава „пре-ра“ – да преработиш миналото си; понеже за един живот не можеш да изпълниш библейския закон: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец“. Никой за един живот не може да изпълни това Съвършенство, това велико Единство – затова има много прераждания. И разбира се, ако вървиш искрено и упорито в този Път, идва един момент на Единство и Съвършенство вътре в Него – не без Него, а вътре в Него.

Това сатанинско зло е благословено, защото Бог прониква в него; а в другото – Тайното Зло – Бог не е пожелал да прониква. Не е пожелал и затова това Зло е неосветено, то е дълбок Мрак, неосветен Мрак – нещо, което се е самонаказало за милиони години. Става въпрос за паднали не високи Същества, а Богове, които са били предупредени.

Сатана е зло от Йерархиите, от Херувимите; а Тайното Зло е от по-високо място – от расата на Бархишадите, расата на Боговете.

Сатана е само паднала Йерархия, а не Изначален Дух от Боговете. Сатана се движи по Космическите закони на Бога – и Той е Служител, и то таен светъл Служител; прикрит е, но Той е таен светъл Служител. Докато Тайното Зло отрича тотално Божиите Закони: тотално отричане на Истината – и затова то е самонаказано жестоко. В Събранията на Бога, чували сте, в Библията се казва, че дори и Ангелите не виждат Сатана; там Той е преобразен светъл Дух и затова в Павел (Виж 2 Коринтяни 11:14 – бел.ред.) се казва, казано е: „И не е чудно, че сам Сатана се преобразява в светъл Ангел“. Ако Бог позволи на Ангелите, ще го видят; ако Бог позволи на Мъдреца и на Посветения, ще го види; ако не позволи, няма да го види.

Който е отхвърлил Бога, той ще бъде атакуван и победен от заблужденията на Сатана. Сатана и дяволите провалят човека с полуистини, на които човекът държи. Защо? За да се научи човекът да търси цялата Истина. Но ако ти сложиш Бог на първо място в живота си, Бог ще се погрижи за Сатана, за всички дяволи и всички видове заблуждения и илюзии. Зависи как поставяш Бог – на кое място Го поставяш в живота си, в своето тотално ежедневие. Затова Учителят казва (това го изнесох и в София): „Никога не поставяй между себе си и Бога държавата“. Няма никаква държава тука, никакъв компромис! Имал съм такива преживявания с държавата и с Държавна сигурност – никакво поставяне, никакво изместване, за да може Бог да действа както трябва; и Той ги разпиля, но няма да обяснявам.

Но ако ти сложиш Бог на първо място в живота си, Той има грижа вече за всичко, но постепенно. Бог няма да ти помогне бързо, защото иска да узрееш; както Слънцето не изгрява изведнъж, постепенно – това е методът на Бялото Братство.

Сатана – това е едно мощно Божие проклятие срещу всичко неразумно; не срещу разумния човек и Мъдреца, и търсача на Истината – срещу всичко неразумно. Всяко твое неразумно желание е твоят Сатана.

Гневът на Сатана върху човека е самият Божий гняв, защото сам Бог иска да се пробудиш – и това всъщност е скритата Му Милост. Чрез Сатана Бог отделя всички недостойни от Себе Си – те влизат в неговата система.

Ще обясня нещо: когато човек умира, умира по два начина: при всички положения влиза в Бога, но ако е в злото, влиза в другата част на Бога, т.е. в Сатана. Едните отиват при Бога, другите отиват в другата му част – Сатана. Но всички, така или иначе, отиват в Бога. А тези, които са в Сатана, ще чакат условия за развитие.

Бог отстранява всички недостойни чрез Сатана, за да получат поучение. Ако мразиш Сатана, ти му придаваш сила; ако смяташ, че е враг, ти го храниш със сила. Единственият метод е: Спри да мислиш за него, забрави го; мисли единствено за Бога. Старай се да бъдеш съсредоточен в Бога, защото в Бог угасва всяко зло и всеки Сатана. Казано на езика на Суфи: Помни само Единствения – и това е всичко. „Това, което помниш най-много – това е твоята съдба“ – казват Суфи. Затова и Библията казва: „Постоянно се молете!“. И затова казвам:

Помни само Бога, и ще имаш Божествена съдба – т.е. Живот в Бога, а не в света.

 

Ибн Араби, за който ще говорим другата година, казва: „В началото вдъхновението ми дойде само на гости, но ме отвлече завинаги“. Това е посяване; това е Път; това е Отдаденост. Разбира се, Бог не може във всички да влезе – но след време ще говорим за него и за Учението за Вдъхновението.

Сатана не се страхува никога от християни, никакви окултисти и йоги. Той най-много се страхува от Синове Божии, най-много се страхува от Чисти Същества – те са опасност за всички негови планове. А християните – те са му една огромна радост. Сатана има страх от истинската Чистота, а въображаемата чистота много го радва. Въображаемата чистота е лицемерна, тя е неговата радост. И макар че за света Сатана си остава зло и отрицателно същество, то така изглежда – но това не е така в скрития свят. Сатана си остава благословеното зло – и от него съществата ще пострадат, но и от това страдание ще израснат в Бога; от тука идват многобройните страдания.

(Казвал съм: и при мен са идвали много хора и продължават да идват. Скоро една сестра, като ми каза, че има тежки страдания, й казах, че наистина много се радвам, ама много! Ако ми беше казала, че е щастлива, щях да я съжалявам.)

Това означава, че Сатана – това е скрито подадената Божия Ръка; защото, рано или късно, след страданията ще има завръщане в Бога. Недостойните и неузрелите за Вечния Живот, които Сатана е изгонил за известно време, имат шанс да се завърнат – и това е Благата вест, чрез Сатана. Сатана е Благата вест. Чрез него те ще се завърнат, но чрез многобройни страдания. Но има и демони, които ще бъдат милиони години в Неосветения Мрак – то е Божия работа какво ще прави с тях.

 

 

 

 

ДЕМОНИТЕ

 

(втора идея за размишление)

 

 

Те искат най-много да владеят отвътре, защото чувстват, че външното влияние е нещо слабо. Дяволите са свързани с неразумните желания в човека, а демоните са свързани с безумните, упорити желания. Храната, която внася най-много демони в човека, е свинското месо. Свинете са паднали демони, така както мухите са паднали упорити, нахални същества. Демоните влизат в човека най-вече чрез лъжата – главната врата за тях. При другите грехове влизат дяволите. Но там, където има лъжа, това е най-коварното нещо – затова накрая ще говорим за лъжата. Най-много влизат чрез лъжата. Почнеш ли да допускаш често лъжи в живота си, ти се населяваш с демони. Казвал съм: имаш право да премълчаваш Истината и да говориш Истината, но пази се от твоята уста да излиза лъжа. Демоните предпочитат да населяват хора, които населяват пусти места; но самите демони обичат пусти места, защото за тях това е едно мъчение и някой път те искат да избягат и търсят пусти хора, празни хора. Демоните нямат физически тела и затова си търсят физически тела – понеже им трябва храна, т.е. енергия; трябват им слабости, защото слабостта е като един отворен, течащ кран – може да пие енергия колкото си иска. Демоните могат да съществуват и без тяло, но енергия им трябва. Демоните могат да си говорят чрез хората. Ако хората се карат чрез дяволите, чрез демоните стават големи, гневни побои, коварни побои – защото гневът е неизгаснал вулкан, демонична сила. Демоните имат особен дисбаланс на енергията – те нямат обновяване с Тайната на Живота и на Бога; оттам имат огромен дисбаланс: те са загубили енергията и за да оцеляват, трябва да се вселяват и да крадат енергия. Да те обсеби дявол, е щастие в сравнение с това да те обсеби демон. Демоните са същества на една голяма празнота – особено им е тежко, когато останат сами със себе си. Те предпочитат какво ли не... Библията казва даже – демоните искат: „Изпрати ни в свинете!“(Виж Марко 5:12 – бел.ред.), къде ли не, само да има някакво тяло, някаква енергия, някаква храна. Иначе гладът и самотата при тях са ужасни; защото това е все пак някакъв живот, а не онази древна, опустошаваща самота. Демоните знаят дали човекът живее в Истината, или не – никой човек не може да ги излъже. Често демоните искат разрешение да сторят по-голямо зло на човека, отколкото трябва, но Бог ги възпира; но когато се случи те да сторят зло, Бог работи и го превръща в Добро. Разбира се, демоните биват посрамени от своето зло и съжаляват, че са вложили толкова много енергия и всичко е отишло напразно – но така действа Бог.

Демоните не могат да проникват в Душа, която има силен ежедневен стремеж към Бога. Този стремеж се явява за тях голяма преграда. Там, където има силна омраза и няма прощаване, демоните градят своята опора, своята крепост. Когато простиш, крепостта се разрушава.

Демоните са се отказали от постоянното лъжене в името на една по-голяма лъжа. Понеже при постоянното лъжене стават много видими, много уязвими и разбираеми – затова от време на време говорят полуистини, за да могат след време да заробят човека.

Усърдната и постоянна молитва е придобиване на истинска власт над демоните – затова говоря за хиляди и милиони формули, съблюдавани с Истинолюбие, съхраняване на думите и чисти постъпки. Доколкото можеш – грешките не са важни; важно е тези усилия никога да не спират.

 

 

 

 

ДЯВОЛЪТ

(лекция 3)

 

 

Чрез Дявола в себе си човекът трябва да види и разбере себе си. Бог е Слово, Сила и Мъдрост, а Дяволът е само илюзорна енергия, която служи на тази Сила. Дяволът се храни от човешки слабости. Той е реална нереалност, т.е. действаща силна илюзия заради целите на Бога. Значи, някой път може да бъдеш заплашен от някой голям страх, пък да няма никой и да трепериш. Бог действа, защото иска да си направиш някои изводи, защото този страх може да стане опасност. Той може да се усили до такава степен, че да парализира твоята воля. Защото страхът има такава сила: ако ти не избереш Правия Път – да бъде парализирана твоята воля. Така Бог гони определени цели, за да спаси човека чрез тази негова илюзия. Всички, които се опитват да се борят с Дявола със собствените си сили, пропадат.

Който няма отношение към Истината, в него бавно израстват тъмните сили и Дяволът – той няма избор. Слабостите са енергии, а Чистотата е сила. Не е лесно да се овладее Дяволът, защото Чистият Път е много дълъг.

Учителят казва: „По-трудолюбиво същество от Дявола няма“. И казва: „Дяволът е най-трудолюбивото същество“. Даже и Христос се е изморявал. Разбирате ли за какво става въпрос? Той тича от сутрин до вечер, казва Учителят, по работа. Няма никога почивен ден. Това е образец на усилена дейност. Докато човек от време на време може да си почине малко в молитви или в някаква почивка, за Дявола няма почивка. Той трябва да накара всички да израснат и да се върнат в Бога.

И Учителят казва: „Дяволът си върши много добре работата. Аз му харесвам една добра черта – много е прилежен. Ако го изпъдиш от вратата, влиза през комина; ако го изпъдиш от комина, влиза през някоя малка дупчица или през прозореца и пак ще дойде и ще ти каже: „Добър ден. Как сте?“. И Учителят казва: „Той е много учтив и много слаб“. Дяволът, като направи грешка, смята, че е направил добро; а като направи добро, смята, че е направил голяма грешка, и почва да се мъчи. (То е както добрият човек, като направи зло, се мъчи – тука е обратното.) Доброто стяга сърцето му и той почва да съжалява. Понякога, казва Учителят, даже плаче. Доброто го измъчва, отнета му е тази природа. Сякаш той се е завързал; сякаш е бил излъган; сякаш е влязъл в капан. Често дяволската реч прилича на културна реч, защото Дяволът е най-големият майстор в замаскирането. Всички хора, които дават големи обещания и много обещания, това са хора със слаба воля – запомнете! Не искам да говоря за политиците; всички обещания са страшно невежество – наред. Говоря без изключение; защото Той – Бог – изпълнява нещата. Никога човек не може да обещае нещо, което е в ръцете на Бога – което е огромно лицемерие.

Дяволът обича много празните дискусии. Сега настават времена на огромни диалози, дискусии, спорове, където хората мислят, че нещо се решава – Дяволът работи.

Човешката реч и дяволската реч са голяма кармична пропаст. Често устата не принадлежи на човека – и затова от устата може да излети силен дявол, голяма злоба, даже и демон; дори устата може да бъде заблудена – както и очите; както и ушите.

Що е Дяволът? Учителят казва: „Дяволът е онази силна Воля на Бога, която покорява и превъзхожда злата и грубата воля на човека“ – т.е. на всеки майстор на злото ще се намери по-голям майстор. На най-голямата акула ще се намери друга акула, която да я унищожи. Винаги има нещо по-голямо, защото Бог влиза в другото и го прави по-силно.

Дяволът работи усърдно и сред вярващи, и сред невярващи. Вярващите не му пречат. Дяволът не е враг на Бога, а на неразумния човек – този, който не търси Бога цялостно. Всичкото разрушително влияние на Дявола всъщност ни учи да търсим реда и порядъка; и затова в света хората се учат от този отрицателен опит – така те са заставени да мислят, да работят, да израстват. Ето защо съществува Дяволът: той е двигателят на развитието.

Дяволът никога не е бил с рога, никога не е бил с копита и никога, казва Учителят, не е бил грозен. Това е тайно Светло Същество от високите Йерархии. Той е дълбоко красива Същност и способност на Бога, която движи развитието. Забележете какво казва Учителят! Ще повторя: дълбока, красива Същност и способност на Бога – не на кой да е, а на самия Бог! – която движи развитието. Но това е много скрита способност, защото сам Бог е пожелал тя да не се вижда. Така е решил Той.

Всеки път, когато се говори за Дявола, той слуша и се интересува – няма изключение. Той се интересува какво се говори за него и как се говори – начина, по който се говори. Българската поговорка неслучайно казва: „Да не чуе Дяволът!“. Това означава, че старите хора са знаели, че той чува. Тази така наречена „нечиста сила“ – Дяволът – е в най-чистите Божии Ръце, Той я ръководи. Ако човекът е в Истината, Дяволът е зависим и властта му е отнета, защото в Истината действа само Бог. Истината прави Дявола подчинен. Истината е област на Бога – и тука Дяволът няма достъп; не може да се меси. Истината е място и сфера, в която Дяволът не може да съществува – това е чисто Божия територия.

Спомням си, когато Държавна сигурност ме караха да пиша един документ, да напиша лъжа, казвам: „Това няма да го пиша по никакъв начин!“. Те ми казаха няколко цинични неща и прибавиха, че „Ще стане много по-лошо за тебе!“. Викам: „Няма проблеми! Аз ще напиша Истината!“. И после видях как Бог ги разпиля – и болести, и уволнения, и т.н. Когато се върнах, Шести отдел малко или много беше разбит, едвам-едвам един-двама се приближаваха до мене и казаха: „Твоят Учител е Велик Учител!“. Така се случи. И казаха: „Ти си голям специалист по религиите“. Викам: „Нямам нищо общо с религиите“.

Човек, който е изменил на Истината, е изменил на себе си – от там почва измяната; а който е изменил на себе си, много просто – той самият е дявол, няма нужда да търси Дявола. Нечистият търси Дявола – и правилно. Защо? Защото Бог за него е голяма опасност. Затова той търси кривия път: защото, ако влезе в Пътя на Бога преждевременно, ще бъде наказан – Бог трябва да му позволи. Ако нечистият започне постепенно и искрено да се пречиства, след време ще има позволение и право да търси Бога. Ако не обичаш Бога, тогава Дяволът ще ти уреди един фалшив живот. Ако не обичаш Бога, Дяволът е майстор да ти уреди приятен, фалшив живот. Никой не може да узнае източника на злото, докато не придобие Мъдростта и Пълнотата на Истината – защото Дяволът не е бил Дявол, преди да стане Дявол. Но той е трябвало да стане по Повеление на Бога. Дяволът е необходимост за Спасението на човешкия род и на Йерархиите. Дълбоко в Себе Си самият Бог е пожелал Спасение за съществата – и затова създава Сатана и Дявола. Това е Великата Божия Любов. Скритата цел на Бога е Пречиста – не може да бъде пипната. Дяволът е създаден с Велика цел, Космическа цел – и тези, които го победят чрез Бога в себе си, те ще образуват Истинския Космос, Духовния Космос, Духовната Вселена.

 

 

 

 

ЛЪЖАТА

(трета идея за размишление)

 

 

Всяка лъжа е влог в черната каса на злото.

Който лъже другите, животът ще го излъже.

Лъжата е голямо сеене на допълнителни трудности и страдания – откъдето идва отчаянието на човека. Думите на лъжата трупат бъдеща бедност и тежки болести и последствия. Който лъже, навлиза все повече в неразбиране на нещата, отнема му се разбирането. Лъжата е извратено говорене, развалено слово. Лъжата е най-силната връзка с проклятието и със смъртта.

Ако искаш Духът ти да е силен, трябва да се умиеш и от най-малката лъжа.

Лъжата разрушава твоята тънка енергийна защита, откъдето много лесно нахлуват многобройни паразити. Можеш да носиш колкото си искаш талисмани: една малка изтървана лъжа – талисманът става смешен, т.е. или живееш правилен живот и не ти трябват талисмани и тамян; защото който иска с тамян да излъже Дявола, няма представа с кой си има работа. Българската поговорка казва: „Дяволът сега сам пали тамян“, той много го обича, за него е нещо като роза – прекрасно цвете.

Лъжата е блокиране на Божия Път в човека. Лъжата говори за личностно пропадане на човека и за стара връзка с тъмните сили; докато Истината е състояние, чрез което се движиш все повече в Замисъла на Бога. Който е избрал лъжата, няма да му достигне вяра в тежки битки и събития в неговия живот – т.е. ще му бъде отнета вяра. Казано по друг начин: ще му бъде изпратен проблем, трудност или събитие, което ще го разруши, защото там Бог няма да участва. Там, където е лъжата, Бог не участва, не дава подкрепа.

Бог е позволил на Сатаната да излъже Адам и Ева, за да пропаднат те в по-малкото зло. Боговете са се отказали от лъжата, а демоните са се отказали от Правдата. Ако лъжецът живее в разкош, това е едно разкошно робство и бъдещо пропадане. Лъжецът никога не знае своя Път; той върви в тъмнина – независимо дали изглежда успешен бизнесмен, той върви в тъмнина. Човекът на лъжата никога не постига Реалността. Лъжата и заблужденията са паднали същества, казва Учителят – от стари цивилизации. Те са остатъци от разрушени Космоси, от стари, разрушени цивилизации.

Лъжата е болест сама по себе си. Без да имаш друга болест, това ти стига. Лъжата сама по себе си е тежка болест, защото е връзка със стари, паднали, болни духове.

Лъжата е умствена; Истината е Духовна и Божествена. Лъжата е превърнала Вечността във време. Лъжата е неумолим закон на падението. Животът няма нищо общо с лъжата, защото Тайната на Живота е Чисто действие – не умствено действие, а истинско, Чисто действие, както говори Учителят в тази книга.(„В Храма на Учителя“ – бел.ред.) И казва Учителят: „Мога да ви дам нещо, което го няма и във Вечността“. Не тука, в света – там, нещо много дълбоко, но то няма нищо общо с лъжата. Хората на лъжата не получават изцеление. Няма значение дали са деца – Бог знае лъжата им от миналите животи. Може да са събрани милиони пари и много хора да мислят, че всичко става с пари. Аз казвам твърдо НЕ по законите на Учителя. Парите не могат да направят всичко – само Истината може да направи всичко. Никакви пари – парите са бедни.

Лъжата не получава изцеление, защото лекува само Бог – но Той никога не лекува лъжата. Лъжата – това е най-тежкият паразит. Лъжата носи повече безпокойства, отколкото човек може да си представи и предположи. Лъжецът никога не може да открие Смисъла на Живота – за него Смисълът на Живота е нещо странично, нещо даже безсмислено. Понеже лъжецът не вижда Истината, той иска да оправи света и другите, а не себе си. Лъжата е метод, който внушава илюзорния живот; просто човек заживява в илюзорния живот. Тези, които лъжат, не са готови още за реалния Живот. Те имат потребност от илюзии. Сещам се, Учителят казва: „Ако ви кажа цялата Истина, ще умрете“. „Ако ви спася от илюзиите, няма да оцелеете, но ще ви ги отнемам малко по малко – илюзия по илюзия, за да може и да живеете.“

Щом допускаш лъжата, ще имаш лоши – вътрешни – господари.

 

 

АУМ

Някои обичат по-скоро да четат и затова пускам лекцията в писмен вид. Тя е от Елеазар Хараш.. С нея започва темата.

 

[Гости mecholari]

"Земните умове постоянно пораждат илюзии.

(Това е начин на живот, начин на мислене –
така те живеят естествено в ада, независимо дали са в този свят, или в оня: адът продължава. Защото те все са... остават в нечистия ум – това е самият ад, няма нужда да търсиш друг ад. Както казва Ал-Халладж: „Ако имаш земно мислене, не ти трябва друг провал: това е достатъчно“.)

"Умът има две проявления – казва Бодхидхарма – чист и нечист. Нечистият, земният, обикновеният ум – това си е просто безумието. Всякакви желания, конфликти, глупости: нервен си днес, тъжен си утре, после си радостен, песимистичен, оптимистичен, отчаян и объркан – той е майсторът на заблужденията, нечистият ум: изключителен майстор, ваятел на заблуждения. Безконечни умствени игри..."
Тук всичко е обратно
на Изначалното състояние,
Буда-състоянието, за което после ще говорим.

Вторият ум, чистият ум, овладеният ум – тук има Неизменност, има Реалност, Освободеност, Същност. Тук умът не създава свят, защото не създава илюзии: той е покорèн. Тук умът е преобразен: той е станал Чисто Съзнание, Чисто Съзнание без примеси. Това е, нарича се още Не-умът, т.е. твоята истинска природа; а дали ще я наречеш Дух, Буда, Христос – това е без значение. Това е все едно... това е все Дао, това е Изначалното състояние.

И така: със земния си ум, земните си създават все повече свят, все повече илюзии – строят безкрайни илюзии, безкрайни въздушни замъци. Това е една стара, мъртва игра от хиляди и милиони години, и тя се подновява с всяко прераждане. Нечистият ум върви от един ад в друг. Нечистото никога няма да получи Покой: то няма такава природа, на него не може да се даде Покой. Ако мълчиш, но не си овладял ума, тогава мълчанието ти също е бедно и лъжовно. Неовладеният ум е, който създава карма и се преражда със своята карма. Смъртните създават карма и погрешно мислят, че няма възмездие – но могат ли те да отрекат страданието? Защото то винаги ще ги гони. Сееш и жънеш. Как можеш да избегнеш това? Не можеш. Щом сееш, не можеш. Всички, които са попаднали в нечистия си ум, са зависими от собствената си карма. Те са смъртни и минават през безброй скърби, защото са потъмнили собствената си Същност.

Коренът на невежеството е нечистият ум и оттук произлизат безброй злини. Те произлизат, както листата и клоните – от дървото. Смъртните хора, които не разбират истинската практика и правят добри дела, в следващите си дела те ще бъдат слепи, т.е. те са в сляпата карма. Те правят добро, но умът си остава нечист и невежа, т.е. нищо не се променя. При един специален натиск от Бога, тези хора стават чудовища. Учтиви са иначе, изглеждат приятни, нали, тихи – изведнъж се оказват убийци и какво ли не. Ако злото атакува тези сляпо добри хора, веднага се вижда техният нечист ум, но той всякога си е бил вътре в тях и в тяхното сляпо добро. Освобождението от ума е голямо пречистване и овладяване, защото нечистия ум го очакват винаги тежки, винаги болезнени прераждания."

Елеазар Хараш,
лекция УМЪТ (ВТОРАТА идея за размишление)
https://eleazarharash.wordpress.com/%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%…/

[Гости mecholari]

 

 

[Гости mecholari]

Из статия за Ориген от Уикипедия

Есхатологически възглед

   Според Ориген очистването и усъвършенстването на душите продължава и след смъртта. Като изхождал от представата за любовта Божия, за която няма неизцерими болести на тварите, и от представата за свободата на волята на разумните същества, Ориген отричал вечността на греха и наказанията. Той признавал всеобщия апокатастасис, т. е. възвръщането на човека и света към първоначалното им състояние, възстановяването им в първоначалната чистота и съвършенство. Всички духове, без да се изключва и дяволът, в продължение на много години ще се разкаят, ще се очистят от незнанието и греха, ще се съединят с Логоса. Тогава Бог ще бъде „всичко във всички“ (1 Кор. 15:24).

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
В тях се отваря жажда за Тайнството на Безмълвието

   Ангелите са същества, които вкусват нещо от Прародината, но те още нямат велико познание за нея. Много хора, които са поставени на земята в тежки условия, се домогват до по-дълбоки познания за Прародината, защото в тежките условия може да израсне една по-дълбока степен на Безмълвие. Защото пробуденият търсещий знае, че в Безмълвието е скрито всяко решение. Но има една категория същества, която потайно, скрито и незнайно пътува към Прародината. Това са съществата на ада. Живеейки в изключително тежки условия като дяволи, демони и стенещи духове, има определено време, когато в тях се отваря дупка, пространство, жажда за Тайнството на Безмълвието. И тогава те пожелават в недрата си да изоставят едната крайност и да отидат в другата. И тази дупка е Божията Милост за тях. И тогава те изоставят бремето на шума, врявата и безумието. И тази величествена жажда в тях, която е посятата ръка на Божията Милост, ги извежда при Себе Си и им показва нещо от Прародината, нещо от Себе Си. И тогава те се възпламеняват от ново безумие, защото са получили частично Откровение от Прародината. И те вече стават безумно търсещи, изключително търсещи, защото това е възвишеното безумие. Това не го притежават дори ангелите. Това е най-високата степен на отношение към Прародината.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
Да разберете Моето Безмълвие

   Всичко е произлязло от Прародината и всичко без изключение ще се завърне във Върховното Нищо. Източникът на песъчинката, на цветето и на съществата е Един. Аз съм виждал и страдащи същества, и страдащи цветя, и дори страдаща песъчинка. Защо е така? Защото страданието е обогатяване, озаряване и просветляване. Защо ви казвам всичко това? Казвам го не да разберете думите ми, а за да разберете Моето Безмълвие. Защото в Моето Безмълвие е скрита Прародината и тя тайно ви подава ръка. Всички Старци са преди всичко Гласове на Прародината, Гласове на Безмълвието.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
Не в думите, а в Скритостта на думите

   От хиляди и милиони години търсех Истината, защото бях уверен, че тя знае пътя към Прародината. И най-накрая открих Истината, но не в думите, а в Скритостта на думите, не в значението на думите, а в Скритостта на значението. И търсейки това, най-накрая Истината се роди в моето Безмълвие. И тогава моето Безмълвие ми каза: „Ела ще ти покажа нещо“. И то ми показа прадревния и най-вътршен свят, Праобраза, Бащата на световете, Образа на Нищото, Прародината, или Образа без образ. И по-велика Пълнота и Свобода от това не съм виждал.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
Прозорливата сила на виждането

   Всеки човек си има свой Дълбинен вътрешен Дом. Този Дом е съставен от Пустота и Мистерия. И виждал съм много ангели и висши същества, които странно завиждат на онези от земята, които минават през болка, бреме и страдание, защото те знаят, че това се превръща в прозорливата сила на виждането. А когато силата е прозорлива, тя прониква в Невидимото, в Неведомото и във Върховното Нищо. Пътят на тази прозряваща сила е пътят към Прародината.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
Учителят знае Незнайните пътеки

   Пътят на всеки човек е път към Прародината, но най-благословен е този, който е намерил своя Учител, защото Учителят е Майстор при преминаването през тъмни области. Той знае Незнайните пътеки, които строго се пазят от тъмни сили. През тези пътеки Учителят провожда ученика си, като го превръща подобно на себе си, на вятър. Ето защо пълното доверие и преданост към Учителя е пътят към Прародината. И затова казвам: Вятърът е най-свободната птица. Чрез него се завръщаме в Прародината.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците

    Ако злото не съществуваше, светът щеше да се развали, щеше да се разруши. Ако само за един ден злото би изчезнало от света, нашата земя би престанала да съществува не във физическо, но в духовно отношение, т.е. животът на земята не би имал условия да се развива.

http://petardanov.com/beseda.php?high=магаре символ&s_type=beseda&id=929&status=1

 

[Just a Stranger]

Дозата може да обезсмисли лекарството, ако е недостатъчна или дори да го превърне в отрова, ако е прекомерна. Равновесието предполага правилните действия за съответната ситуация. Колкото и добри да са намеренията ни, излишъкът или недостигът на добро ще дадат отрицателни последствия. Мъдростта предполага любов, но и разум. Каквото обичаш, с това ще се свържеш. Ако обичаш висшето, ще се свържеш с висшето.

[Гости mecholari]

Малко повече от беседата:

Често, когато някой говори, другите го критикуват вътрешно, казват: „Това граматически не е вярно." Казвам: Това, което ви се говори, важно е, дали е вярно логически, дали е вярно според езика на Истината, а не според граматиката. Когато аз говоря Истината, предпочитам да я изкажа на най-прост език, но понятен за всички, макар и да не е изложена граматически правилно. Казвате: „Защо човек да не говори на красив, чисто граматически език?" -Има причини за това. Преди всичко граматиката, с която хората си служат на земята, не е същата граматика, с която ангелите си служат. Никой човек на земята не може да говори тъй красиво и правилно, както един ангел може да говори. Рече ли да говори като ангел, той ще разруши света. Това е мое твърдение, разбира се. Ако злото не съществуваше, светът щеше да се развали, щеше да се разруши. Ако само за един ден злото би изчезнало от света, нашата земя би престанала да съществува не във физическо, но в духовно отношение, т.е. животът на земята не би имал условия да се развива. Ангелският свят в сравнение с физическия, с живота на земята е съставен от съвсем друга материя и други принципи го управляват, вследствие на което той не може днес да се приложи на земята. В това отношение злото на земята е една необходимост, без която нейния живот не би се проявил; без злото в света доброто ще остане непроявено. Чрез злото ние познаваме доброто. Затова именно трябва да бъдем благодарни. От две злини трябва да изберем по-малката. Мислите ли, че онези духове, които изразяват злото, са благодарни от положението си? Нима ралото, което влиза в земята, е благодарно от своето положение? Нима чукът, който руши камъните, е благодарен от своето положение? Нима крадецът е доволен от себе си, когато краде? Ако го попитате защо краде, и той не знае. Обаче за разумния свят това не е извинение, физическият свят съществува за разумните хора, които трябва да го изучават. В това отношение злото и доброто са външни обекти за поучаване, с цел да ни доведат до известни познания, да разбираме Божиите пътища. Щом Бог е допуснал злото и доброто като сили да работят в живота, Той знае защо е направил това. Следователно ние трябва да имаме нужното смирение да изучаваме и злото, както и доброто, при което доброто да държим, а злото да избягваме. Казано е в Писанието: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте!"

http://petardanov.com/beseda.php?high=магаре символ&s_type=beseda&id=929&status=1

[Гости mecholari]

 

[Гости mecholari]

Библия

2 Коринтяни 12:7
А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям.

Аз срещам Някои разправят за религиозна опитност. В какво седи тази опитност? Някои християни имат дълбока опитност. Апостол Павел се оплакваше, че имал един демон, който го мъчел в плътта му. Три пъти се молил на Господа да му отмине. От невидимия свят му казали: Този демон ще върви с тебе, ти ще го храниш, и добре ще се отнасяш с него, и той с тебе ще бъде. Но туй да се отнеме от тебе, не! И той си го обяснява, че за многото знания, които му са дадени, че да не се възгордее. Този дух му турили там, да го държи в едно средно състояние. Да се не възгордява.

http://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=all&id=2695&status=2&high=демон#2result_291351

 

[Гости mecholari]

на ‎12‎.‎11‎.‎2016‎ г. в 13:14, mecholari написа:

Тайната на смъртта

Една малка книжка "Умрелите са живи" от Елеазар Хараш и Чарлз Ледбитър:

http://www.knigi-bg.com/product.php?id_product=17095

[Just a Stranger]

Първо трябва да се осъзнае, че има само една воля. А това само по себе си е трудна задача. Допускането, че има втора воля вече води до противоречие, защото посоката на втората може да е противоположна на първата. Или пък да я измени в някаква степен и по този начин първата ще се окаже невалидна. Волята е нещо неизменно и изразява начина по който се случват нещата. И това не може да бъде променено от никого. Тя се изразява в законите обуславящи съществуващото. Хората могат само да използват тези закони доколкото ги познават в една или друга посока. Могат да използват и всички сили свързани с тях, доколкото са развили способността да ги владеят. И в същото време хората винаги ще са подвластни на тези закони и ще трябва да се съобразяват с тях. Така че свободата е само доколкото човек познава и действа в съгласие с принципите възоснова на които е построена вселената. Това определя и посокато към Добро. Тук вероятно много ще възразят, че такава свобода всъщност не е никаква свобода, но противоречието е само привидно. Злото се появява съвсем естествено. Където има желания, ум и самоосъзнаване се появява възможността за избор. Тъй като животът е движение, а посоките на движение могат да се сведат до две - към сливане с Центъра или Източника на всичко съществуващо или към отделяне от Него, то второто може да се нарече зло. То е свързано с невежеството, с егоизма, с инертността и съпротивлението... Всяко едно от тези може да се разгледа поотделно. Всяко наше действие може да се съотнесе към една от двете посоки. Всяко наше желание, всяко наше намерение, всяко наше решение съпътствано с необходимото усилие (т.е. прилагане на сила, която също не е наша, а тялото ни е само неин проводник) ще предизвика съответните последствия.

Волята е нещо, което предполага всички да се съобразяват с нея. Тя винаги може да се свърже с доброто, доколкото указва естествената посока, която да се следва. Тя указва най-прекия път заложен като потенциал в началото на космическия ден. При Доброто силите се използват разумно и правилно, без егоистична цел и съответно това води до взаимообмен полезен за всички. Пак има усилие, защото нищо не може да се постигне без усилие, но то е оправдано. Злото от своя страна може да се свърже със загуба на силите свързана с егоистичните ни действия. То изолира човек от Източника на тези сили и води до страдание. Последното само по себе си не е зло, а последствие от неправлините ни действия. От страданието можем да се поучим или не. Самите намерения и действия насочени към посока обратна на естествената са зло, а не страданията, които са само последствия от тези намерения и действия. След като причините веднъж са установени, последствията се определят от закона, от Единствената и неизменна Воля и в този смисъл винаги са възможно най-добри.

 

[Гости mecholari]

Не виждай лошото в хората, защото ще го натрупаш в себе си и то ще стане голяма сила в твоя живот. А който не може да трансформира тази натрупана сила, той няма да може да оцелее.
Истинското око прониква в нещата, забелязва всичко, но възприема само фината реалност, само духовната реалност. Тук се прави разлика между забелязване и възприемане. Злото можеш да го забелязваш, но не го възприемай и не го подхранвай, това е основно правило в учението. От окултна гледна точка, буден е само този ученик, който възприема Божествения живот и го предава и на другите. Да виждаш лошото и да го подхранваш, това е качество на мрака и на неговите синове. Когато виждаш красивото, ти започваш да навлизаш в едно от невидимите полета на духа. Искам да кажа, че една от задачите на ученика е да проникне в неизвестното битие и да се докосне до аромата, наречен еликсира на живота.

~~Елеазар Хараш
4.07.1996
Лекция:Окултните отношения.
Книга : ПЪТ БЕЗКРАЕН Лекции 7-ми том стр. 61

[forticius]

Как е получил духовното си име от Петър Дънов, като последният е умрял през 1944 година?

Ако тогава е бил 20-годишен , да речем, сега трябва да е на 94 години, а на снимките от мрежата изглежда по-млад? 

 

Цитат

Срещата с Петьо Йорданов, получил духовното си име Елеазар Хараш от Учителя

http://www.green.bg/blog/полезно/за-българия-учителя-и-учението/

[Гости mecholari]

Който пие от еликсира на живота е безсмъртен и продължава да работи в други полета. Може да бъде където си пожелае и да общува с когото си иска. Но обикновено е само с достойни и отдадени на Бога.

[Just a Stranger]

преди 16 часа, mecholari написа:

Аз също правя грешка, че често в интернет пространството обръщам внимание на вампири и паразити, но когато казвам насърчителна дума на някого, хиените го нападат в опитите си да го разкъсат. Идеята е да се изкара възможно най-скритата и порочна част от "човека", защото прикрито е лошото , лошо а отдолу още по-лошо. Човекът - животно в областта на личните чувства. И приемам, че това е така, затова има учение в което се съгражда качествено нов човек. Не с материали от този свят. Този свят не е мой и тези "хора" не са ми приятели, и колкото по-голямо стане разочарованието ми от тях, толкова по-силен импулс ще получа за освобождение от цикъла на живота и смъртта, така нареченото "прераждане". Защото този живот и този свят е несъвършен. Всички усещат това. Не се ли внесе нов елемент за да се трансфигурира микрокосмоса вътре в човека, всичко е обречено. Някои дори не еволюират а инволюират, дегенерират и ако в "прераждането" има успокоителна нотка за "растеж", не се изпълнява програмата дори и за това.

Злото е в материята, в силите действащи в нея. Това зло от една страна дава възможност на човека да се научи да различава, както и чрез съпротивлението, което оказва му помага да стане по-силен. От друга страна то може да потопи човека задълго в океана на привързаностите и егоизма и да го отдели от духа. То е изпитанието, което всеки трябва да премине преди да получи правото да стъпи на следващото стъпало от пътя. Отхвърлянето на злото е разбиране, че то е воал скриващ истината; то е черупката на яйцето отделяща ни от света; почвата, през различниете слоеве на която съзнанието ни трябва да се издигне за да достигне до повърхността. 

Самите ни тела са от материя. И от това доколко тази материя е груба и инертна и доколко тя е фина, еластична и организирана зависи повече отколкото обикновено си представяме.

 

[forticius]

преди 12 минути, Shiniasu написа:

Злото е в материята, в силите действащи в нея. 

Ще задам пак лаишки въпрози. 

Злото е в материята, а доброто къде е? 

 

Според мен етически злото и доброто са неразривна двойка, защото без зло не се знае какво е добро и наабарот вайсвърса. Тогава до каква степен трябва да се пазим от неги и се борим с неги? Нали, ако унищожим злото, и доброто ще изчезне, поне като понятие?