За религията и още нещо

Религиите са в основата си един набор от идеи, от възгледи и представи. Те изразяват в систематизиран вид истината от определена гледна точка. Най-често по-дълбоките и отвлечени идеи се представят под формата на символи и алегории поради невъзможността те да бъдат представени директно. Всичко това разбира се е предпоставка за различни и често противоположни тълкувания. Всеки може да си тълкува написаното в един текст по свой начин или да възприеме нечие чуждо доколкото и ако така е преценил. В това няма нищо лошо, стига да няма налагане насила. Проблем е догматичността, а тя възниква когато се прави опит една определена интерпретация на първоначалното послание да се представи за единствено вярно и истинно. 

Друг проблем е, че определени групи често си присвояват дадени определения само за тях. Примерно "християнин" или "будист". Да, но ето, аз вярвам в Христос и в Библията, но начинът по който я интерпретирам е коренно различен от общоприетия. Мога да приема и повечето будистки текстове, но разбирането ми за написаното ще се отличава от това на много будисти. Не че за мен е чак толкова важно, но си мисля, че имам пълното основание да се нарека и християнин, и будист, доколкото приемам идеите им за верни, въпреки че моето "вярно" може да се различава от това на някой друг, също възприемаш се като християнин или пък като будист. 

Пак чрез себе си ще дам пример за още една често допускана грешка. Това е отнасянето на някого само към една група. Казва се - той е приел еди какъв си възглед от веданта, така че няма как да е будист, или пък няма как да е християнин. Ами, не. Има как. Той вярва в Бог, а в будизма няма Бог или богове. Отново - има как. Той вярва в един Бог, значи не приема пантеоните с множество богове. Но ги приемам. Хората често прехвърлят невъзможността си да съвместят две или повече идеи, които им изглеждат несъвместими, върху другите. Но често съществува позиция, която обхваща противоречията в една обединяваща ги и по-пълна представа.