преди 1 час, _EDEN_ написа:

Мисля че ми дължиш 20 лв.

 меркантилен си

_ сирена ще те отреже

 

 

 

хапнах пийнах доволен съм

ще си лягам.

 и Бог не може да ме спре

трупясвам се

Лека Нощ и Сладки Сънища ...

Това бе Приказката за Лека Нощ 

Имало едно време..едно цвете..порасло в сянката на нощта...
То било едновременно силно физически но слабо и болнаво духовно...
Стояло в сянката на нощта..и се питало всеки ден...
Какво би било да получи поне един лъч светлина...
Който да разсече мрака.. И чакало то дни наред...
Един лъч светлина, който да прореже тъмнината...
И да сгрее неговото сърце... Едно слънце...
Което да направи почвата плодородна...
И цветето веч да не се бори за живота си...
А да расте щастливо...
Нещеш ли, един ден се случило това...
Цветето съзряло първите слънчеви лъчи в живота си..
И погледнало нагоре...към небето...
То погледнало право към слънцето...
И го следяло с поглед...
Но радостта на цветето дали е е вечна..или мимолетна?
....
Следва продължение...

преди 11 минути, Johnny B написа:

Имало едно време..едно цвете..порасло в сянката на нощта...
То било едновременно силно физически но слабо и болнаво духовно...
Стояло в сянката на нощта..и се питало всеки ден...
Какво би било да получи поне един лъч светлина...
Който да разсече мрака.. И чакало то дни наред...
Един лъч светлина, който да прореже тъмнината...
И да сгрее неговото сърце... Едно слънце...
Което да направи почвата плодородна...
И цветето веч да не се бори за живота си...
А да расте щастливо...
Нещеш ли, един ден се случило това...
Цветето съзряло първите слънчеви лъчи в живота си..
И погледнало нагоре...към небето...
То погледнало право към слънцето...
И го следяло с поглед...
Но радостта на цветето дали е е вечна..или мимолетна?
....
Следва продължение...

Запраскала една яка  градушка, която го надупчила жестоко и залепила за калнана земя...

Когато срънцето изгряло отново от него било останало размазано, зелено подобно на тиня вещество...

преди 5 минути, А@@@ написа:

...

Мисля, че аз съм разказвачът.... :))

преди 3 минути, Johnny B написа:

Мисля, че аз съм разказвачът.... :))

Сори, изкуших се ...

преди 19 минути, А@@@ написа:

...

Но за съжаление..цветето било там долу...а Слънцето там високо горе...и никога не можело да достигне до него и да се потопи в светлината му...Разбирайки какво е слънце, то всъщност разбрало колко по-нещастно е станало..Преди поне не е познавало милувката на слънчевата светлина... Проклинало деня, в което е прогледнало, разбирайки че никога няма да притежава нито блаженството на невежеството, нито истинска топлина...

Редактирано 11 декември 20178 г. от Гост (преглед на промените)

преди 11 часа, Johnny B написа:

Но за съжаление..цветето било там долу...а Слънцето там високо горе...и никога не можело да достигне до него и да се потопи в светлината му...Разбирайки какво е слънце, то всъщност разбрало колко по-нещастно е станало..Преди поне не е познавало милувката на слънчевата светлина... Проклинало деня, в което е прогледнало, разбирайки че никога няма да притежава нито блаженството на невежеството, нито истинска топлина...

Цветето беше, а след това повече не беше. И пак беше. Но вече не беше същото цвете.

Понякога цветята заспиват в светлината на слънчевите лъчи и се събуждат замръзнали. А понякога заспиват и никога повече не се събуждат. Боли ги, докато един ден повече не ги боли. Първоначално не чувстват, че болката си е отишла, но когато най-после го почувстват, о, само как го чувстват… Всички ние сме чували истории за цветя, които се променят за кратко време, но никога не подозираме, че именно цветето, което цъфти пред очите ни, може да се промени до неузнаваемост.

Цветето се влюби в слънцето, но слънцето никога не обикна единствено цветето. И сега, когато цветето размишляваше спокойно, осъзнаваше, че слънцето имаше нужда да бъде обичано и цветето му даваше от любовта си. Обичаше го, независимо от това какво правеше или казваше слънцето. То понякога се вричаше в любов на цветето, оставяше го да танцува щастливо замаяно под блясъка на лъчите му, но в светлината му нямаше топлина. Цветето беше глупаво и смяташе, че щом слънцето му дава от лъчите си, то също е обичано.

Слънцето е звезда, но и черна дупка. И като черна дупка може да смуче без да отдава топлина. Цветето виждаше тази друга негова страна, но въпреки това го обичаше. Цветето понякога подозираше, че и слънцето знае, че любовта му е несподелена и сега, когато вече има силата да е честно със себе си, си призна, че и тогава го знаеше. Независимо от това цветето се остави да замръзне до смърт под студените му лъчи..

Разбира се, че приказката не приключва с едно цвете и една несподелена любов, защото дори и тя има дата на годност. Когато нещата приключиха между цветето и слънцето, цветето не умря, а за своя собствена изненада израстна още по-красиво и по-силно от собствената си вледененост. Огледа се и видя, че този път се е озовало в приказна градина, заобиколено от други цветя с необикновена, мистична красота, които цъфтяха заради самите себе си, а не заради някой друг. Цветето се усмихна и благодари на слънцето, че никога не го обикна, защото го научи как да обича себе си.

Редактирано 12 декември 20178 г. от Гост (преглед на промените)

преди 19 минути, Xtreme_design написа:

...

Различни приказки...различни краища...  Но едно е сигурно - нищо не е това, което е.
Всеки човек е и цвете..и слънце...

преди 4 минути, Johnny B написа:

Различни приказки...различни краища...  Но едно е сигурно - нищо не е това, което е.
Всеки човек е и цвете..и слънце...

+10

…..екзакли…

преди 14 минути, Xtreme_design написа:

+10…..екзакли…

За съжаление човек предпочита опиянението на илюзията..Истината рядко кара човек да се чувства по-добре..
И от нея само може да боли...

https://www.youtube.com/watch?v=DZZJlsCBJaA

 

Редактирано 12 декември 20178 г. от Гост (преглед на промените)

преди 9 часа, Johnny B написа:

За съжаление човек предпочита опиянението на илюзията..Истината рядко кара човек да се чувства по-добре..
И от нея само може да боли...

https://www.youtube.com/watch?v=DZZJlsCBJaA

 

А какво щеше да се прави , ако я нямаше илюзията ?  Всичко следва своята логична последователност. Щом я има илюзията , значи е нужда за някаква цел. Логически следва въпросът за какво би служила, за да бъде необходима. Тогава разглеждаме положителните качества на самия феномен "илюзия" , за да потърсим нейното полезно приложение , което я изгражда в естествен спътник по пътя на човека. Какво ни дава илюзията ? Приятни сценарии и картини , които ни действат успокояващо и мотивиращо при моменти на дискомфорт , нестабилност и чувство на тревожност. Както и в мигове на неизбежност и дестабилизация от житейски характер. Това адаптира болката към друга посока и я разсейва в психичен план. Илюзията намира своето приложение и повлиява върху процесите , които материализират болката по сетивният инструментариум и я облекчават , като рушат негативните ефекти. Следователно не ни е нужна някаква "истина" , която може и да не е нашата "истина" , а просто нечия интерпретация , подадена за огледален реверс.

https://www.youtube.com/watch?v=iSR9-43-z9o

E добре бе деца, нека разграничим илюзията от фантазията. Илюзията я създава друг, а фантазията си е само твоя. Фантазии може да се появят и върху илюзии, но ако нямате проблем с фантазиите, те ще продължат и без илюзията- защото са си ваши.

преди 7 минути, Амели написа:

Илюзията намира своето приложение и повлиява върху процесите , които материализират болката по сетивният инструментариум и я облекчават , като рушат негативните ефекти.

Рано или късно всяка илюзия се срива пред очите и тогава отново боли. И я заменяш с нова..Или не...
Единственото константно нещо в живота е болката...

преди 3 минути, Johnny B написа:

Рано или късно всяка илюзия се срива пред очите и тогава отново боли. И я заменяш с нова..Или не...
Единственото константно нещо в живота е болката...

Болката мотивира движение по механизмите. Без болка няма развитие. Затова пък си имаме илюзия. Когато боли включваме илюзията и тя подобрява състоянието. Значи имаме "защита" , обезопасени сме все пак като човеци. Грижовно са ни замислили. Не мислиш ли ?

 

преди 3 минути, Амели написа:

Не мислиш ли ?

Не мисля. Илюзии, празни надежди...забравени мечти. Това не живот. Животът е да се живее тук и сега.
Животът не е за да поддържаш съществуването си ден за ден с илюзюзии за утре...
Илюзията е защитна реакция, но дълбоко вътре болката продължава да яде човек.
Илюзията е симптоматично решение, а не лечение.

Редактирано 12 декември 20178 г. от Гост (преглед на промените)

преди 1 минута, Johnny B написа:

Не мисля. Илюзии, празни надежди...забравени мечти. Това не живот. Животът е да се живее тук и сега.
Животът не е за да поддържаш съществуването си ден за ден с илюзюзии за утре...
Илюзията е защитна реакция, но дълбоко вътре болката продължава да яде човек.

Болката се приспива от илюзията , значи е панацея. Представи си да не можехме да я ползваме ? Системата се "удря" и излиза от строя. Щяхме да блокираме при определени психични "предели" и да нямаме възможността да продължим напред. Дори с дълбоко заровена болка можеш да продължиш напред , нали ? Защитата те предпазва от срив. Аналогията е навсякъде и в природата и в създадените от човека "консумативи" за по-удобен живот - навсякъде. Навсякъде има защитни механизми , които служат за предпазители . Такъв предпазител за хомо-сапиенс е и илюзията.

Защитен "клапан" против срив в човешкият капацитет.

 

преди 14 минути, Амели написа:

Болката се приспива от илюзията , значи е панацея

Давам един и то прост пример. И да имаш илюзия за деца и семейство, няма да оставиш нищо след теб, ако наистина не ги имаш.
Илюзията е залъгалка за ума, не променя действителността.
Най-лошото е, че попадайки в капана на илюзията, човек не може да прозре истината..
А ако не може да прозре истината - не мое да я промени. А може би самият факт, че не може да промени истината го кара да създава илюзии?

Редактирано 12 декември 20178 г. от Гост (преглед на промените)

преди 7 минути, Johnny B написа:

Давам един и то прост пример. И да имаш илюзия за деца и семейство, няма да оставиш нищо след теб, ако наистина не ги имаш.
Илюзията е залъгалка за ума, не променя действителността.
Най-лошото е, че попадайки в капана на илюзията, човек не може да прозре истината..
А ако не може да прозре истината - не мое да я промени. А може би самият факт, че не може да промени истината го кара да създава илюзии?

Този пример според мен не се вписва  в "удачни". Да желаеш семейство и деца се свързва с приоритетите , които си подредил в чертежите си житейски. И не смятам , че е толкова трудна тази цел . Всеки може да си "смени" статуса и за една нощ , ако се реши. Чак да създаваш илюзии за нещо толкова елементарно постижимо , не бих го приела за аргумент към настоящата ни тема. Аз мога да се омъжа и тази нощ. Хващам някой ухажор и правя социална клетка. После ще се опитам да се насладя и на правенето на деца и ето ти сбъдната "илюзия" - действителна и истинска .

 

Истината може само да се види, не може да се променя. Промяната на истината се нарича лъжа. Оборете ме ако можете.

преди 2 минути, _EDEN_ написа:

Истината може само да се види, не може да се променя. Промяната на истината се нарича лъжа. Оборете ме ако можете.

Веднага ! Промяната на "истината " се нарича интерпретация. Обори ме , ако можеш. 

И една приказка за Вятърът и цветето , в духа на темата :

Вятърът срещнал прекрасно Цвете и се влюбил в него. И докато нежно галел Цветето, то му отвръщало с още повече любов, изразена в цвят и аромат.

Но на Вятъра му се сторило малко това и решил:
- Ако аз дам на Цветето всичката си мощ и сила, то ще ми отвърне с още повече...

И той духнал към Цветето с мощното дихание на своята любов. Но Цветето не издържало на бурната страст и се пречупило.

Вятърът се опитал да го повдигне и съживи, но не успял. Тогава той утихнал и задишал към Цветето с нежното дихание на своята любов, но то увяхвало пред очите му.

Закрещял тогава Вятърът:
- Аз ти отдадох цялата мощ на своята любов, а ти се счупи! Видно е, че не е имало в теб сила за любов към мен. Значи, ти не си ме обичало!

Но цветето нищо не отвърнало. То умряло...

Този, който обича, трябва да помни, че не силата и страстта измерват Любовта, а нежността и загриженото отношение. По-добре десет пъти да се сдържиш, отколкото един път да пречупиш...

 

преди 7 минути, Амели написа:

Веднага ! Промяната на "истината " се нарича интерпретация. Обори ме , ако можеш. 

 

Мога.И даже имам желание.   Интерпретацията не е промяна на истината, а различен поглед върху определени събития.

преди 34 минути, Амели написа:

Този пример според мен не се вписва  в "удачни".

Аз давам пример. Обичам да давам примери, които са прости и красноречиви, с висок контраст.
Приказката за вятъра..е истина...Или пък не..Всъщност какво е истината?

Редактирано 12 декември 20178 г. от Гост (преглед на промените)

преди 2 минути, _EDEN_ написа:

Мога.И даже имам желание.   Интерпретацията не е промяна на истината, а различен поглед върху определени събития.

Личната интерпретация на всеки е собствената истина. "Лъжа" е просто нарицателно , изведено в употреба да посочва нежеланието на заинтересованите страни да се съгласят с противоположната интерпретация. Оборих те . 

преди 36 минути, Амели написа:

Всеки може да си "смени" статуса и за една нощ , ако се реши.

Драмата е да намериш човек, с който наистина искаш да си, а не да създаваш илюзия за щастие...

преди 3 минути, Амели написа:

Личната интерпретация на всеки е собствената истина

Истината е универсална. Тя просто "Е". Проблемът е в нас. Ние сме наблюдатели...като двумерни същества в тримерен свят..
Можем да видим едно лице..една страна, но никога цялата.

Истината не е универсална- тя е фундамент. Не се променя при никакви условия. Интерпретирането на истината е само един лек завой към лъжата.