преди 2 минути, Johnny B написа:

Драмата е да

Защо пък драма ? За мен е приключение. Какво по-хубаво от това да се оставиш на вятъра и той да те заведе при точният /та. Съдбата си знае "задълженията". 

 

преди 1 минута, _EDEN_ написа:

Истината не е универсална- тя е фундамент. Не се променя при никакви условия. Интерпретирането на истината е само един лек завой към лъжата.

Истината не може да бъде фундамент , по простата причина , че няма изглед на универсалност. Различните корективи внасят различна интерпретация. Така наречените условия са "социална методика " да се постигне някаква "основа на база данни" , които да фокусират епистемологията и семантиката .

Но не могат да играят ролята на фундамент , тъй като не може да се спре движението на нови теории , заменящи детайли и взаимосвързващи звена.

преди 1 час, Амели написа:

Защо пък драма...Истината не може да бъде фундамент , по простата причина , че няма изглед на универсалност...

А истината е универсална. Просто ние не сме...  А аз не вярвам в съдбата...

Редактирано 12 декември 20178 г. от Гост (преглед на промените)

преди 2 часа, Амели написа:

Веднага !

 оооооо сирено ко правиш  

преди 1 час, Johnny B написа:

А аз не вярвам в съдбата...

Имало едно време една принцеса и един принц.

Като се сближили повече тя го попитала: "Принце, вярваш ли в съдбата ?"

Той казал: "Не, аз сам кова съдбата си. А ти в какво вярваш ?"

Тя казала тогава: "Аз вярвам, да. Съдбата е предопределена."

 

Каква обаче е истината ? Нито единият, нито другият е прав. Истината е някъде между двете. И се направлява от чувствата между двамата .

преди 5 минути, Julius Decimus написа:

...

Ако вярваш в съдбата, значи вярваш че нещата са извън твой контрол и не ти взимаш решенията, а просто следваш сценарий.
Аз мразя рамки и някой да ми казва какво да правя. А ако хипотетично предположим, че съдба имаше...и тя е злощастна за някои хора..например да останат сами, забравени...во веки...отново ли всеки щеше да чака отговор от съдбата да го ръководи?
Всъщност, ако има съдба, то въобще къде е тръпката от откритията? Всичко ще е някакъв цирк, фарс... Всичко се обезсмисля.

Редактирано 13 декември 20178 г. от Гост (преглед на промените)

 Амели/Сирен 

Eden/Lucifer 

Редактирано 13 декември 20178 г. от PigManu (преглед на промените)

преди 8 часа, Амели написа:

Защо пък драма ? За мен е приключение. Какво по-хубаво от това да се оставиш на вятъра и той да те заведе при точният /та. Съдбата си знае "задълженията". 

 

Истината не може да бъде фундамент , по простата причина , че няма изглед на универсалност. Различните корективи внасят различна интерпретация. Така наречените условия са "социална методика " да се постигне някаква "основа на база данни" , които да фокусират епистемологията и семантиката .

Но не могат да играят ролята на фундамент , тъй като не може да се спре движението на нови теории , заменящи детайли и взаимосвързващи звена.

Aко вятъра духне цветето и то отлети, значи се е откъснало и скоро ще увехне. И всеки вятър ще го "духва" нанякъде. Съдбата понякога взима решения вместо нас, но повечето са си наше задължение, а съдбата е само оправданието ни за грешните такива.

А истината си е фундамент. Върху нея се градят интерпретациите, методиките... та дори и лъжата.

 

п.п. Я! Наближава Коледа и прасетата станаха неспокойни.

преди 22 часа, Johnny B написа:

За съжаление човек предпочита опиянението на илюзията..Истината рядко кара човек да се чувства по-добре..
И от нея само може да боли...

https://www.youtube.com/watch?v=DZZJlsCBJaA

 

Защо така драматично за болката бе, стрелчо? Тя е и симптом, и инструмент. Ако боли, значи някъде нещо не е както трябва. И се налага човек да поработи по себе си. Да предприеме правилни действия във връзка с точно определен контекст. Ако те боли зъб, не обвиняваш зъба, че ти причинява болка, а отиваш на зъболекар. Ако се порежеш, се шиеш и превързваш, за да не ти изтече кръвта, а не обвиняваш ножа, че е остър. Ако болката е емоционална, търсиш корените на страданието и разплиташ причините за нея. Когато човек си отговори на въпроса: "защо ме боли", вече е намерил и решението/лечението. Ако болката не спира, значи все още не е стигнал до корена на страданието си и е нужна още работа. Ако не успее да превъзмогне причините за страданието, може би му предстои смърт. Просто е вече на финалната права, филмът идва към своя край.

Истината, според мен, няма функция да ни кара да се чувстваме добре или зле. А адекватно. Когато човек постигне адекватност между вътрешното си състояние и външните обстоятелства, болката отшумява. Ако не успее, деградира или умира. Това е положението. Естествен подбор - оцеляват само силните и приспособените. Животът е страдание с малки моменти на щастие, които оценяваме благодарение на техния дефицит. Това са моментите, в които си почиваме и се наслаждаваме на добре свършената работа. Преди да започне следващия цикъл от нашето развитие. 

 

Eden/Lucifer  сменяй ника че остаря кат тебе 

Че шь спрът да те имат за виртуалния еднорог 

 Баси колко сте вдигнали нивото тука!

Направо ми изпари желанието за емоционално разгологъзване за приказка- микс от Декамерон и 1001 нощ.

Къде сте Вие, където съм аз...

Приказка за адекватността

Змей Горянин се прибира поркан късно през нощта и Василиса Прекрасна, без да се замисли, ядосано му казва:

-Я ми дъхни!

В общи линии една наистина нелепа смърт.

таа Василиса не е била Прекрасна, а е била Блондинка
а оная Прекрасната, като погледнала пода,... "още една изпепелена любов"
тъй де,
съпругата винаги е умна
ако не е, прочети отново горния ред

Редактирано 13 декември 20178 г. от Гост (преглед на промените)

преди 26 минути, дръндю написа:

таа Василиса не е била Прекрасна, а е била Блондинка
а оная Прекрасната, като погледнала пода,... "още една изпепелена любов"
тъй де,
съпругата винаги е умна
ако не е, прочети отново горния ред

Добре, де. Щом държиш съпругата да е винаги умната, приказката може да бъде разказана и в обратен вариант.

Триглавата Ламя се прибира поркана в къщи, а Крали Марко, без да се замисли……….

преди 2 часа, Xtreme_design написа:

Защо така драматично за болката бе, стрелчо? Тя е и симптом, и инструмент. Ако боли, значи някъде нещо не е както трябва.

Според мен емоционалната болка е функция на разминаването между външният свят, заобикалящ един човек и вътрешният му свят.
Несъответствието между желания и реалност. В този ред мисли не виждам как може да има лечение за болката. За разлика от физическата такава, когато е болен духът, няма точно определено решение. Още повече, че самата душевна болка кара човек да мисли още по-изкривено.
Проблемът е как да постигне човек "адекватност" между вътрешният си и външният си свят. Това са противоречия, които са в състояние да разкъсат човек. Човешките взаимоотношения далеч не са фиксирани, като взаимодействието на човек с останалия свят.
Човек не знае какво може да очаква от обществото и как то ще го приеме. Самото общество може да причинява болка дори с неразбирането си. В този ред мисли какво се оказва, че трябва да е решението? Конформизъм? Или да забравиш? Преструвка? Но нали точно тя е причина за болка? Причинява болка фактът, че обществото очаква индивиди, подобни на него самото.Очаква да си направиш душевна лоботомия, за да не се различаваш от останалите...

Редактирано 13 декември 20178 г. от Гост (преглед на промените)

преди 2 минути, Johnny B написа:

Според мен емоционалната болка е функция на разминаването между външният свят, заобикалящ един човек и вътрешният му свят.
Несъответствието между желания и реалност. В този ред мисли не виждам как може да има лечение за болката. За разлика от физическата такава, когато е болен духът, няма точно определено решение. Още повече, че самата душевна болка кара човек да мисли още по-изкривено.
Проблемът е как да постигне човек "адекватност" между вътрешният си и външният си свят. Това са противоречия, които са в състояние да разкъсат човек. Човешките взаимоотношения далеч не са фиксирани, като взаимодействието на човек с останалия свят.
Човек не знае какво може да очаква от обществото и как то ще го приеме. Самото общество може да причинява болка дори с неразбирането си. В този ред мисли какво се оказва, че трябва да е решението? Конформизъм? Или да забравиш? Преструвка? Но нали точно тя е причина за болка?

Когато осъзнаваш, че болката е симптом и знаеш функциите й, половината работа е свършена, защото все още държиш управлението на вътрешния си свят в свои ръце. По съвсем друг начин изглеждат нещата, когато изтървеш юздите. Но това не означава, че си завинаги обречен да се луташ. Винаги можеш да постъпиш и по друг начин. Да поддържаш в ума си идеята, че винаги е възможно и друго решение, друга мисъл, интерпретация е своеобразен начин да търсиш адекватност и да не правиш от мухата слон. Или от слона - муха. 

Не е нужно човек да се опитва да забрави, това не е решение. Нито да се преструва - по този начин само избутва боклука под килима, но той си стои там нищо, че никой друг не го вижда. Нужна е смелост да се изправиш сам срещу себе си. Понякога дори да си признаеш доста нелицеприятни неща за самия себе си - слабости, страхове, комплекси. Но ако не ги видиш, няма и как да работиш над тях. Винаги можеш да избягаш от тази нелицеприятна среща, но това само задълбочава страданието, в него няма разумност, нито конструктивност. А човек е и същество разумно. 

В примера с обществото, на разумният човек му е пределно ясно, че е невъзможно да угоди на всички. Че онова, което е "добро" за един е "зло" за друг. Какво правим при това положение? Превръщаме се в безсилни жертви, които непрекъснато страдат от ударите на този или онзи, или развиваме емоционална интелигентност за "справяне" в подобни ситуации, без да се налага да губим от индивидуалността си. И да, в зависимост от контекста, може да се наложи да употребиш и конформизъм и това да се окаже удачно решение. Но това не значи, че във всички ситуации следва да подхождаш по този начин. Това е да си адекватен. И в колкото повече неприятни и болезнени за теб ситуации си поставен, толкова по-добре. Защото животът сам ти налага или да се справиш с тях, или да се пречупиш и да се превърнеш в роб/жертва на ситуацията - т.е. да изгубиш управлението на собствения си живот. А с това и отговорността си.

Преди, когато работех за един мултинешънъл, всички начинаещи служители съвсем логично допускаха грешки, защото им липсваше опит. Имаше случаи, когато хората толкова се притесняваха и срамуваха от грешките си, че дори и на мен ми ставаше мъчно за тях. На всички новобранци през първите месеци им повтарях едно и също - не е проблем, че си допуснал грешка. Проблем би било, ако си я допуснал и не ми кажеш. Ако знам за какво става дума, винаги мога да ти помогна да оправим нещата. Най-нормалното нещо на света е човек да сгреши, когато му липсва нужния опит. Но не е нормално да се опитва да я замаже или да изкара някой друг виновен за това.

срамът е от интелигентност

допускане на грешки не съответстващи на интелектуалното ниво

нормално е да се срамуват поне ако имат малко акъл

 

преди 56 минути, Xtreme_design написа:

...

Разумно същество ли е всъщност човек? На мен ми се види, че е доста неразумно, въпреки всичките си претенции за разумност.
Невъзможно е да угодиш на всички, но колкото по-уникален си, толкова по-малка възможност имаш да намериш своя среда.
Цветето не беше случайно. Почвата, в която расте цветето бе метафора. Метафора за средата, в която живее човек.
Докато на цветето му трябва Слънце, то не е единствено условие самото цвете да живее. То се нуждае от подкрепата на своята почва.
Всъщност до колко е възможно едно семенце да намери такава почва, че да разцъфти в красиво цвете?
Бидейки едно уникално цвете, човек е обречен много трудно да намери почва, в която да расте щастливо.
Именно в това се състои болката на едно цвете. Гледайки хората, които макар и еднакви, могат да живеят щастливо в простотата на нещата. Бленувайки, мечтаейки, страдайки. Именно там започват противоречията, които разяждат душата. "Къде е грешката - в света или в цветето за собственото му нещастие?" Какъвто и да е отговорът на този въпрос, цветето може само да стои и да гледа как слънчевите лъчи могат да обливат другите цветя, а то стои в мрака. Единственото условие за това е уникалност. И това, докато не намери своето място. Обаче...както казахме..колкото е по-уникално едно цвете, толкова по-трудно е да намери условия, в които да вирее щастливо.
И стигаме до Параграф 22

Редактирано 13 декември 20178 г. от Гост (преглед на промените)

преди 2 часа, Johnny B написа:

колкото е по-уникално едно цвете, толкова по-трудно е да намери условия, в които да вирее щастливо.

Проблемът е в това, че хората отказват да разберат, че няма как да са щастливи без да са и нещастни. Човекът има нужда от нещастие така, както и от щастие. Чрез тях той придава смисъл и цвят на живота си. Нещастието е вектор с посока и сила. После следва затишие - щастие, а след това нов вектор.

Без нещастието животът се превръща в съществуване. Господ отдавна затвори Рая поради непригодност. Оказа се неудачна симулация. 

 

преди 2 часа, Xtreme_design написа:

Човекът има нужда от нещастие така,

Аз нямам нужда. Мога да съм ухилен до уши и толкова...
Сега сериозно... Разбирам какво намекваш. Без нещастието няма как да се определи щастие. А щастието на един не е задължително щастие за друг. Всичко е субективно и от категории, които се създават от ума. Също както и понятието щастие не е универсално като смисъл за всички хора. Обаче на някой едва ли му липсват миговете нещастие...

Редактирано 13 декември 20178 г. от Гост (преглед на промените)

на 11.12.2017 г. в 21:29, аm-аm написа:

Имало едно време едно село със селинджъри. Те били прости, но за разлика от съвременните форумчани, били и трудолюбиви.

Край селото имало стар замък, в чиито руини живеел един змей. Този змей живеел аскетично, защото хората го бодяли с вилите си, замеряли го с камъни и му викали като на магаре, което е запало ластар от жива лоза.

Между селото и замъка имало река. В нея момите перяли дрехи, китеници и един друг. Само една заможна девойка, снажна, висока като тополка, с очи, в чието тъмно се потъва като в кладенец и коси, които вятъра обичаше да разпилява по бялата ѝ кожа, ходела из топлите води на лятната жега нагоре и нагоре, та чак до замъка. Никой не я търсел за работа, защото била сляпа. В шума на дъбовата гора двамата разговаряли все по-често, докато не се влюбили. Един ден красавицата Малина му казала:

- Ех, само да можех да те зърна, на мига щях да ти пристана.

Змея потънал в мечти. Не щеш ли скоро мечтата и на двамата се сбъднала. Само дето мечтите им били различни. Намерил се донор за очи и красавицата с очи, в които може да се удавиш, прогледнала. Изкачила тя познатата река и достигнала до пеещата шума на дъбовата горичка. Там тя съзряла един сляп змей. Изплашила се от вида му и побегнала.

- Успях да ти дам очи, които могат да обичат, но пак си остана проста. - казал на себе си змея и запалил с дъха си гората.

Ако някой иска да разбере какво станало със змея, да ми даде 20 лв. Ако иска да разбере какво е станало с тъпата патка, значи е прост колкото нея.

Не знам , ама дай адреса на змея .. 

 

.............................

 

Тази нощ нямам време за приказки , само една песен и се качвам на Луната ...

 

 

преди 15 часа, _Слънце_ написа:

Aко вятъра духне цветето и то отлети, значи се е откъснало и скоро ще увехне. И всеки вятър ще го "духва" нанякъде. Съдбата понякога взима решения вместо нас, но повечето са си наше задължение, а съдбата е само оправданието ни за грешните такива.

А истината си е фундамент. Върху нея се градят интерпретациите, методиките... та дори и лъжата.

 

п.п. Я! Наближава Коледа и прасетата станаха неспокойни.

 Мани тея хуморески , ела да ти разкажа една вълшебна Приказка ! 

преди 3 минути, _sirena_ написа:

Не знам , ама дай адреса на змея .. 

Привет Мим
Още ли ги разтърсваш из основи?

Ида,ида...

преди 5 минути, _Слънце_ написа:

Ида,ида...

Къде си мислиш, че ще стигнеш?

една читава приказка не можете  да разкажете 

на един пернишки змей му минавал  денят както обикновено в   скука

и изведнъж видял глупави хора да правят отливки  от стъпка  на змей и да я продават по между си и всеки увеличавал цената

и  змеят се пляснал по челото колко са тъпи хората и ги изпепелил всички

и змеят заживял щастливо времнно  докато не   се намерили още хора да правят отливки от змееви стъпки.

преди 3 часа, _Слънце_ написа:

Ида,ида...

Похарата само, да не те мислиме.