Българският език е един от малкото славянски езици, които клони от синтетичност към аналитичност през годините.
В Старобългарския език е имало много на брой ясно изразени падежи. В днешния Български език има само остатъци от падежни форми, които дори не се възприемат от българите като падежи, не се изучават като такива. Тенденцията за премахване на падежите и заместването им с предлози е много необичайна за славянската езикова група, от която е и българския език. Това дава ии възможност словоредът на изречението да не е твърдо фиксиран.
Ако на руски "книга человека" на руски език, което означава "книга на човека" не може да се изпише "человека книга".
Но на български език може да се изпише:
На човека книгата
Книга на човека
При по-дълги изречения е напълно възможно да има десетки комбинации, при които смисълът на изречението се запазва
Най-ясно изразени са падежите във формите за местоимения, като например "на кого" - "кому", но "чия, чие, чий"
Не просто е необичайно, ами е напълно нелогично падежните форми толкова рязко да изпадат от езика. Да, от днешна гледна точка те изглеждат сложни, но е факт че много други езици са ги запазили в себе си и това въобще не пречи на народите, които ги говорят да ги владеят до съвършенство.
"Не просто необичайно, ами нелогично напълно формите падежни рязко толкова от езика да изпадат" - току що демонстрирах как при тотално различен словоред смисъла на изречението се запазва, което с падежни форми е почти невъзможно да бъде постигнато.
Когато заменим предлозите с окончания, словоредът има значение и играе ролята на контекст за определяне на значението.
В английския език не виждам нищо, което може да се опише като падеж, освен притежателната форма, която се използва за съкращение при изказване на притежание и се използва само за лица, но не и за предмети и е апостроф и "s", а за думи завършващи на "s" - които обикновено са множествено число, защото "s" е стандартно окончание за формиране на множествено число(с изключения на думи от други езици, а в английския има много от френски и т.н), тогава се добавя само апостроф накрая...

Не се изучават в масовото образование, но ако не се лъжа, все още е налично като материал във висшите академични среди. Тия там, професори и академици, които отговарят за чистотата и правилната употреба на езика, вероятно се съобразяват повече, или по-малко и с падежните "остатъци".

преди 12 минути, sliderum написа:

Не се изучават в масовото образование,

Защо не? Падежите в масовото образование се изчерпват с формите на местоименията.
Има мнения, че и другите езици на Балканския полуостров минават сходни процеси на унификация и премахване на падежи за сметка на предлози.
Откъде е тази тенденция, след другите славяни следват все още падежните системи? Доста сериозно замесвам езиковедството в тази тема, но ми е изключително интересно защо българският език е претърпял такава фундаментална промяна?

Имаше една идея преди време за премахване на падежите, но не знам защо не се прие. Мисля, че е редно езика да се променя с цел да е по-лесен за научаване.

И ще бъде голяма дивотия такова кастриране на езика. Това, че в езика нахлу вълна от неграмотност, която искат да узаконят, е мноого неразумно.
Като се започне от електронните медии и се мине през парламента ежедневно ни залива мекане и неспазване на членуването.
Има ли нация, която да си орязва граматиката, само защото в управлението й са нахлули илитерати.

преди 1 час, Харабейшио написа:

Българският език е един от малкото славянски езици, които клони от синтетичност към аналитичност през годините.
В Старобългарския език е имало много на брой ясно изразени падежи. В днешния Български език има само остатъци от падежни форми, които дори не се възприемат от българите като падежи, не се изучават като такива. Тенденцията за премахване на падежите и заместването им с предлози е много необичайна за славянската езикова група, от която е и българския език. Това дава ии възможност словоредът на изречението да не е твърдо фиксиран.
Ако на руски "книга человека" на руски език, което означава "книга на човека" не може да се изпише "человека книга".
Но на български език може да се изпише:
На човека книгата
Книга на човека
При по-дълги изречения е напълно възможно да има десетки комбинации, при които смисълът на изречението се запазва
Най-ясно изразени са падежите във формите за местоимения, като например "на кого" - "кому", но "чия, чие, чий"
Не просто е необичайно, ами е напълно нелогично падежните форми толкова рязко да изпадат от езика. Да, от днешна гледна точка те изглеждат сложни, но е факт че много други езици са ги запазили в себе си и това въобще не пречи на народите, които ги говорят да ги владеят до съвършенство.
"Не просто необичайно, ами нелогично напълно формите падежни рязко толкова от езика да изпадат" - току що демонстрирах как при тотално различен словоред смисъла на изречението се запазва, което с падежни форми е почти невъзможно да бъде постигнато.
Когато заменим предлозите с окончания, словоредът има значение и играе ролята на контекст за определяне на значението.
В английския език не виждам нищо, което може да се опише като падеж, освен притежателната форма, която се използва за съкращение при изказване на притежание и се използва само за лица, но не и за предмети и е апостроф и "s", а за думи завършващи на "s" - които обикновено са множествено число, защото "s" е стандартно окончание за формиране на множествено число(с изключения на думи от други езици, а в английския има много от френски и т.н), тогава се добавя само апостроф накрая...

Падежите ги няма. Официално са махнати.

И от кога?

преди 2 часа, DarkEdge написа:

Има ли нация, която да си орязва граматиката, само защото в управлението й са нахлули илитерати.

Има. България.

преди 7 часа, ice_lion__01 написа:

Имаше една идея преди време за премахване на падежите, но не знам защо не се прие. Мисля, че е редно езика да се променя с цел да е по-лесен за научаване.

Езика, ако му е трудна на човек да научи, родният език, в тази съвременна напреднала цивилизация, това какво показва за неговата интелигентност. Не искам да превръщам темата в политическа, но през последните почти 30 години, интелекта все едно изтича в канала с все по-увеличаващ се интензитет. Трябва ли този проблем да се поощрява, вместо да се решава?

преди 7 часа, Харабейшио написа:

Защо не? Падежите в масовото образование се изчерпват с формите на местоименията.

Защото едва ли на учениците се съобщава основанието за  съществуването на местоименията и тяхната форма свързано с падежите.

Вчера четох, че употребата на пълния член в м.р. било сексизъм...

Подлудявам като чуя "На кой..." или някой като замека.
 

Редактирано 1 юни 20188 г. от DarkEdge (преглед на промените)

Да, и езика ни някои искат да развалят, в полза на следването на модата на чичо сам, иерусалимските инцести и останалата им прислуга.

Езикът си се развива и общо казано "въобще не го е еня" какво си мислят разни учени от БАН. Пълният член е изкуствено въведен и затова вече над 100 години не може да се наложи. А правилото за пълния член всъщост не е едно, а са много, което означава, че не 95% от българите са неграмотни - 100% от българите са неграмотни ако използваме въпрсното правило като критерии за грамотнос(което някой обичат да правят). Остатъците от падежите ще продължават да отпадат и този процес трудно може да бъде спрян. "Кой" отдавна е тръгнал да измества "Кого". Това обаче не трябва да учудва никого.  Чета, че някой хора се възмущават от неправилната употреба на думата "случва". Понеже произлизала от "случайност" то изразът "Да видим какво се случва в къщата"(когато някой телевизионер иска да ни покаже какво става в къщата на Биг брадър) е неправилен. Правилно е да се каже "Да видим какво става в къщата", защото "случва" предполага случайни събития, които няма как да предвидим кога ще станат. Но в момента тече процес на замяна на значението на думата "случва" и от "нещо, което не знаем кога ще стане(-случайно)" новото значение ще бъде "което става в момента". На някой хора може да им е много неприятна тази ситуация, но тя не е първата нито е нещо уникално за родния ни език. Повечето от вас трябва да знаят, че думата "гора" в миналото е означавала "планина". Днес "гора" има съвсем различен смисъл. Кога и защо е станала тази замяна на значението на думата не знам, но вече е факт и на никого не му прави впечатление.

Мен повече ме притеснява въвеждането на разни чуждици - хейтвам, лайкна, скилвам си уменията, френд и т.н.. Ама както написах, езикът въобще не го е еня, и някой ден внуците ни може да си имат френдове вместо приятели.

преди 5 часа, A.com написа:

някой обичат да правят

Недей да коментираш кой бил грамотен и кой не, след като толкова просто нещо като "и кратко" те затруднява и очевидно не правиш разлика между "някой" и "някои".

преди 2 часа, rado84 написа:

Недей да коментираш кой бил грамотен и кой не, след като толкова просто нещо като "и кратко" те затруднява и очевидно не правиш разлика между "някой" и "някои".

Излагам факти. Ако не ти харесват - проблемът си е твой. Фоний Балоний "Й" никак не ме затруднява. Често се случва да пиша в единствено число, след това да реша да преправя изречението в множествено и да се появят такива грешки. Когато ги забележа ги поправям. Когато ги пропусна си остават за мой срам. Но въпреки допуснатата правописна грешка си разбрал смисъла нали? И като пиша, че 100% от българите са неграмотни, това означава, че и аз съм неграмотен. От друга страна кой колко е грамотен е любима тема на привържениците на пълния член в българския език. От тях знам, че около 95% от българите не знаят правилото за пълен член и не го използват. Останалите 5% знаят въпросното правило и го използват, с което доказват, че те са грамотни, а онези 95% са неграмотни. Работата е там, че това правило не е едно единствено, а са няколко правила. И никой не ги знае и не ги използва винаги. Което пък означава, че всички са неграмотни що се отнася до въпросното правило.

Ако си се почуствал обиден - приеми моите извинения.

И по темата - преди 3-4 години разговарях с една рускиня. Питах я кога ще се отърват от падежите. Отговори ми, че това никога няма да се случи. А в България се е случило.

изглежда сякаш компютърджии са седнали да си говорят за стригането на вълната при овцете без въобще да са виждали овца......................

преди 9 часа, A.com написа:

Езикът си се развива и общо казано "въобще не го е еня"( ..........)

говоримият език, както и писмеността са "живи" системи, коЙто се развиват във времето

преди 1 час, A.com написа:

100% от българите са неграмотни

А какво ще кажеш за хората занимаващи се с граматиката на научно ниво? Т.е. тия, които пишат правилата.
Като гледам сега спора ви за "й", та се сетих за "любими" фрази - на кой даде; за кой е това...

Редактирано 1 юни 20188 г. от DarkEdge (преглед на промените)

преди 2 часа, DarkEdge написа:

А какво ще кажеш за хората занимаващи се с граматиката на научно ниво? Т.е. тия, които пишат правилата.
Като гледам сега спора ви за "й", та се сетих за "любими" фрази - на кой даде; за кой е това...

За "й" нямаме спор. Допуснал съм грешка. Както вече написах на два пъти - неграмотен съм и който желае може да се присмива на мой гръб колкото си иска.

Хората, занимаващи се с граматика не винаги прилагат правилно всички правила за пълен член в българския език. Защото правилата са си правила, но си има и изключения, които си искат пълен разбор на изречението. А от привържениците на този пълен член знам, че това правило е толкова лесно за научаване, че след 5 прочетени книги вече го прилагаме автоматично и без да се замисляме. Та няма нужда от разбор на изречението и т.н. - да, ама не.

Който има свободно време и желание може да се поразрови в този сайт: https://kaksepishe.com/palen-chlen/

Ще попаднете на случаи, в които и специалистите се затрудняват да определят дали трябва да се използва пълен член или не.

И като стана дума за специалисти, кажете как е правилно да се напише - "воин" или "войн". Според последните тенденции(и решения на специалисти в БАН) двете форми са дублетни. Според съпругата ми(и почти всички по-млади хора, с които съм разговарял по въпроса) е правилно да се изписва "воин". Според мен и всички по-възрастни хора, с които съм разговарял по въпроса е правилно да се напише "войн". Младите не могат да кажат защо трябва да се пише "воин". Така са го учили в училище и затова твърдят, че това е правилният начин(даже са ми казвли, че така го пише в официалния правописен речник на българския език). По-възрасните казват, че се пише "войн", защото така се произнася  - с Й, а не с И(това е и моето мнение по въпроса). Преди десетилетия в БАН са решили, че правилно е да се пише "войн", след това някой специалист в БАН е решил, че трябва да се пише само "воин" и по-младите така са го научили. Преди няколко години пък друг специалист е решил, че двете форми са дублетни и... А примери за това, как в БАН си играят с изписването на думите в българския език има много.

преди 3 часа, Aquaris написа:

изглежда сякаш компютърджии са седнали да си говорят за стригането на вълната при овцете без въобще да са виждали овца......................

говоримият език, както и писмеността са "живи" системи, коЙто се развиват във времето

Не всички сме компютърджии.

Второто ти изречение ще ти доведе анатема от господата в БАН.