Имате ли пълна вяра на някого? Ама наистина пълна вяра. Например да застанете на ръба на пропаст и този на когото имате вяра да ви каже да направите крачка напред и вие да направите защото му имате абсолютна вяра. Аз лично имам пълна вяра само в трима човека и то единия от тях не е човек. Това са: Йисус Христос, майка ми и баща ми. На останалите хора може да се има донякъде вяра но винаги с едно на ум. При вас как е?

Мисля, че всеки човек има вяра на семейството си - майка, баща, брат, сестра. Въпроса е колко от другите околни хора са спечелили до такава степен доверието ни, че наистина да им имаме пълно доверие.

При мен май има само 1 такъв човек, но за сега е напълно достатъчен!

Имам,мога да ги изброя на пръстите на една ръка.По принцип съм Тома неверни и винаги имам едно на ум.

Имал съм вяра на много хора и след това съм съжалявал, сега има 101% вяра само на един единствен човек и това ми стига.

Да имам! Не само ще го направя, а направо ще скоча... Това е човек, който винаги е бил до мен от самото ми съществуване и винаги е доказвал, че мога да разчитам на него...Често се караме, спорим, но винаги бих му се доверила...

Въпроса беше дали можете имате пълна и непоклатима вяра в някого завинаги. Не говоря за това когато се влюбиш в някой. Тогава естествено че той или тя ти се струва божествена и ти можеш да и се довериш напълно. Но любовта отминава и доверието почти винаги се оказва че е било излъгано. Историята е пълна с доказателства че пълната и сляпа вяра в някого никога не е водила до нещо добро. Най-големите мошеници са хора които много бързо печелят пълно доверие у други хора. Т.е. това че на теб ти се струва че на един човек може да ми имаш пълно доверие не значи че наистина можеш. Според мен пълното, сто процентово доверие в някого е много опасно. Затова и казах че такова доверие може да се има само към споменатите хора: Йисус Христос, майка и баща. Пълната вяра в други хора за мен е изключително опасна. Говоря за пълна вяра а не за обикновено доверие. Иначе доверие човек може да има към други хора, но винаги с едно на ум.

Аз вярвам в Бог.А ако имате впредвид близък човек-родителите.Преди имах една приятелка,на която можех абсолютно всичко да си споделям с нея,без да се притеснявам,но поради някои ''неприятни'' обстоятелства вече не сме чак толкова близки.

Редактирано 13 юли 200619 г. от dundi_d (преглед на промените)

Имам пълна вяра на няколко човека и честно казано..бих направила почти всичко за тях. Не говоря за родители, защото на тях повечето хора им имат доверие..

Имам вяра 99% - винаги трябва да имаш 1% съмнение.

Пълна вяра не. Мен все ме гризе червея на съмнението.

Вярвам на родителите си и на мъжа ми, че няма да ме оставят да се пребия в пропастта. Но само за такива неща. За много други не се доверявам. Аз и на себе си нямам вяра 100%.

Въпроса беше дали можете имате пълна и непоклатима вяра в някого завинаги.

Това подчертаното ми се струва твърде дълго като период и не мисля, че някой може да даде отговор с ангажимент за такъв срок, та дори и за вяра в Бог да става въпрос. Никой не знае живота какви изненади ще му поднесе и от какво ще го накара да се откаже.

Редактирано 13 юли 200619 г. от nighty (преглед на промените)

В тоя гаден живот вярвам само на себе си и на никой друг , дори и на родителите ми.

На останалите хора им вярвам колкото да не ги обидя.

Според мен живота ми ще протече приблизително така:

1. Като дете - вяра в родителите ми (какво знам аз за света?)

2. Като зрял човек - вяра в себе си (образована и уверена)

3. Като възрастна - вяра в децата ми (склерозата не прощава)

Въпроса беше дали можете имате пълна и непоклатима вяра в някого завинаги. Не говоря за това когато се влюбиш в някой.

А защо реши, че говорим за любов?

Човека, за когото ти говоря верно го обичам, ама като брат...

А това 'завинаги' - няма нищо вечно

Не,нямам на никого пълна и безрезервна вяра.Дори и на себе си-та нали,когато спя мога да кажа нещо,което да ме издаде?Как и на себе си да си имам вяра?

Според мен-който има тайни,няма и вяра на никого...... Тъжно,но си е така....

Според мен-който има тайни,няма и вяра на никого...... Тъжно,но си е така....

Не е така

На себе си имам пълна вяра Но попринцип в този живот секи може да те прецака даже и собственото ти семеиство така че невярвам да има някои на които имам пълня вяра. А това е лошо

Не е така

Защо?

Ти нямаш ли си тайни?Не се ли страхуваш да ни би неподходящ човек да ги разбере и да използва наученото срещу теб?

Кажи ми,как можеш да довериш нещо наистина важно и тайно на някого,дори и случайно?

Примера с Павлик Морозов не е ли показателен?

(За тези,които не знаят:навремето учехме в училище за момчето герой Павлик Морозов от село Герасимовка в Приуралието, което след като е заявило в съда, че баща му Трофим е “предал заветите на Октомври”, и така станало причина за изпращането му в лагер, като по този начин се превърнало в мъжа в къщата - за кратко, защото скоро след това, през 1932 г., е намерено убито в гората - уж от “кулаци".....)

Тъжно,нали-да нямаш доверие на собствения си син......

Защо?

Ти нямаш ли си тайни?Не се ли страхуваш да ни би неподходящ човек да ги разбере и да използва наученото срещу теб?

Кажи ми,как можеш да довериш нещо наистина важно и тайно на някого,дори и случайно?

Има 2 човека, които знаят абсолютно всичко за мен, всички тайни! И не се страхувам, че ще използват наученото срещу мен, защото доверието са си го спечелили и аз не бих се усъмнила в тях. А ако някой ден решат да го използват срещу мен, ми нека да го направят.. не бих ги спряла. Нима тайните ми са от строга секретност, та да ме убият за тях? Е, аз не съм онзи господин, който посочи. Това, че ти не би доверил тайните си на някого, не значи, че всички така смятат

Редактирано 13 юли 200619 г. от baby_muse (преглед на промените)

Първо-тайните ти вече не са тайни (щом си ги доверила).

Второ-наистина не би ги спяла-просто,защото ако искат да ти навредят ти не можеш да ги спреш,дори и да искаш...

Трето-още древните са казали :"Homo homini lupus est" (Човек за човека е вълк)

Тайни са, щом и те ги пазят. Нали знаеш, че има тайни между 2-ма души?

Така е..ама аз няма и да искам, не мога да повлияя на избора на другите, не искам и да се бъркам

Хубава и правилна мъдрост, но само човекът притежава уникалното нещо, което го отличава от вълците - чувства, загриженост, ум..

На никого никога и никъде нямам пълна вяра.И това е така, не защото няма на кого да вярвам,а защото трябва първо да повярвам на себе си и тогава на останалите.А все още си нямам доверие,понякога върша такива неща,че сама се учудвам на себе си.Никога не мога да гарантирам за себе си на сто процента,макар че се опитвам нещата,които зависят от мен и са свързани с други хора,да не ги прецаквам.

Доверието е нещо,което се печели трудно,а понякога е нужно и много време.

baby_muse,знаеш ли вица,че когато един българин е сам -е воевода,когато са двама-стават чета,а когато са трима-стават чета с предател

А по въпроса за вълците можем да спорим до утре-както и всяко друго животно,вълците също има ум,интелигентност,чувства,загриженост( за глутницата,малките,партньора,леговището и т.н.)

Не са тези качествата,които отличават вълка от човека.Но мисълта,която цитирах въобще не бе насочена за това.Смисълът и е малко по-различен....

Редактирано 13 юли 200619 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

Trichocephalus, и аз знам други вицове и поговорки, но мисля, че всеки би ги тълкувал по различен начин. Затова и смятам, че нито ти, нито аз бихме отстъпили по този въпрос. Ти не би се доверил - ок, аз се доверявам - пак ок. И двамата сме наред и животът си продължава