Ако можеш да запазиш самообладание, когато всички около теб

Губят своето и те обвиняват за това,

Ако можеш да разчиташ на себе си, когато всички се съмняват в теб

И проявиш снизхождение към съмненията им;

Ако можеш да чакаш без да се измориш от чакането,

Ако те лъжат, да не се заплиташ и ти сам в лъжи,

Ако те мразят, да не се подаваш и ти на омраза

И все пак да не бъдеш твърде добър и да не говориш много умни приказки;

Ако можеш да мечтаеш без да правиш мечти те си свой господар,

Ако можеш да мислиш без да правиш мислите си своя цел,

Ако можеш да посрещнеш и Триумфа и Падението

И се отнесеш към тези два натрапника по еднакъв начин;

Ако можеш да понесеш да чуеш истината, която си казал

Преиначена от измамници, искащи от това да направят капан за глупци,

И да видиш нещата, за които си дал живота си, прекършени

И се наведеш и започнеш да ги строиш отново с изхабени инструменти;

Ако от всичките си печалби можеш да направиш една купчина

И да я рискуваш при едно хвърляне ези-тура

И да загубиш и да започнеш отначало

Без никога да не казваш и дума за загубата си;

Ако накараш сърцето, нервите и мускулите си

Да ти служат дълго след като се изхабят

И така да се държиш, когато в теб не е останало нищо

С изключение на волята, която казва: “Дръж се!”

Ако станеш част от тълпата, но запазиш добродетелта си;

Или пък станеш близък с кралете, но запазиш допира с обикновените,

Ако нито враговете, нито любящите приятели могат да те наранят,

Ако всички мислят за теб, но никой твърде много,

Ако можеш да запълниш непрощаващата минута

С 60 секунди, всяка от които уплътнена добре

Твоя е Земята и всичко, което се намира в нея

И нещо повече- ти ще бъдеш Човек, сине мой!

Ръдиърт Киплинг

С риск да повторя предишния пост, но предпочитам този превод, много е мелодичен :

АКО

Ако владееш се, когато всички

треперят, а наричат теб страхлив;

Ако на твоето сърце едничко

се довериш, но бъдеш предпазлив;

Ако изчакваш, без де се отчайваш;

наклеветен, не сееш клевети;

или намразен – злоба не спотайваш;

Но...ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;

ако си умен, без да си умник;

Ако посрещаш Краха – зъл предател –

еднакво със Триумфа – стар циник;

Ако злодеи клетвата ти свята

превърнат в клопка – и го понесеш;

или пък видиш сринати нещата,

градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш

спечеленото, смело хвърлиш зар,

изгубиш, и започнеш пак, и можеш

да премълчиш за неуспеха стар;

Ако заставиш мозък, нерви, длани –

и изхабени да ти служат пак,

и крачиш, само с Волята останал,

която им повтаря: ”Влезте в крак!”

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,

в двореца – своя прост човешки смях;

Ако зачиташ всеки, но не лазиш;

ако от враг и свой не те е страх;

Ако изпълниш хищната Минута

с шейсет секунди спринт, поне веднъж;

Светът е твой! Молбата ми е чута!

И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!

Ръдиард Киплинг

Незнам защо, но като го четох и се сетих за Франсоа Вийон - Малкия Завет и Големия Завет... Ако ги има някой под ръка може да ги постне да ги сравним.

Редактирано 18 юли 200620 г. от darkterminal (преглед на промените)

Франсоа Вийон

БАЛАДА ЗА ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ

На врага се осланя човек

и е петимен всеки за глад,

който спи като пън, е нащрек,

вкус на плява - каква благодат,

колко смел е превитият врат,

нежност има в сърцето от лед

и почтеност във злия пират,

а на влюбен умът му е в ред.

На изгнаника пътят е лек,

чист е, който се къпе в разврат,

изнудвачът - на почит човек,

луда радост - ритникът отзад,

лицемерът е верен събрат,

най-добре е да нямаш късмет,

всичко бяло е в черния цвят,

а на влюбен умът му е в ред.

Всяко бреме е пухен дюшек,

а простакът - духовно богат,

жив е, който лежи във ковчег,

да крадеш е почтен занаят,

всеки пъзльо е смел акробат,

от ядосан се иска съвет,

във бардаците няма разврат,

а на влюбен умът му е в ред.

Вас ви дразни подобен похват?

Изигран, аз съм всъщност богат.

Йезуитът е доблестен гад.

От трагизъм сме смешни наглед.

Няма истини без маскарад.

А на влюбен умът му е в ред.

Превод от френски Васил Сотиров, 2000

БАЛАДА ОТ ИМЕТО НА СЪДБАТА

Съдба съм и такава съм била,

та ти ли, Франсоа (не те и зная!),

ще ме наричаш мен убийца зла!

И по-добри от теб ядат калая

и свършват в кариерите накрая.

Оплакваш се, а плачеш за бесило -

не си единствен, стъпил днес на гнило.

Най-знатни люде - гледай! - съумях

да ги направя аз на пух и прах,

пред тях си ти като муха пред слон;

да предизвикваш мен е страшен грях,

така че се вземи в ръце, Вийон!

За цар и крал не съм добре дошла,

че аз отколе гибел им вещая:

сразих Приам, изчезна сред мъгла

навеки Троя - с участ като тая

и Анибал успях да увенчая,

а Картаген превърнах във мъртвило;

и Сципион опита мойто жило;

предадох Цезар със един замах,

а във Египет пък Помпей заклах;

в море от кръв удавих аз Язон;

запалих Рим, жестоко там вилнях...

Така че се вземи в ръце, Вийон!

И Александър колко кръв проля,

загледан към зваздата си в безкрая,

а как умря! Сред бойните поля

и Арфаксад реших да закопая...

Такъв ми е на мене обичая -

така да бъде, знай, се е решило

и нищичко не се е променило.

В нещастието Холоферн презрях

и ножа на Юдита не, не спрях,

докато спеше. А Авесалом?

Какви коси! Обесих го на тях.

Така че се вземи в ръце, Вийон!

И чуй ме, Франсоа, какво разбрах:

сама да можех днес да внасям страх,

а не съгласно божия закон,

би ви очаквал всички пълен крах...

Така че се вземи в ръце, Вийон!

---

Писана е вероятно през ноември 1462 г. след излизането на Вийон от затвора Шатле;

Анибал (247-183 г. пр. н.е.) - прочут картагенски пълководец, победен от Сципион Африкански;

Арфаксад - цар на Медея, победен от Навуходоносор.

ПЕСЕНТА НА КАБИР

О, лек е светът, който носеше в свойте ръце!

О, тежки съдби натежаха на неговото сърце!

Слезе от трона, в дрипи увит, непознат,

за да срещне съдбата си нова – на отшелник признат!

Дългият път до Делхи бе утъпкан от него,

и от неспирната жега го пазеха редки дървета.

И в тълпи, и в гори, в пустиня с вида си благат

диреше той Пътя – на отшелник признат.

Гледаше хората с очи светли и с усмивка мека.

И повтаряше той: Вовеки е и ще бъде човека.

В мъглата на Делото Кабир не бе разпознат,

но Пътя намери – на отшелник признат!

Позна и разбра своя събрат от пръст,

своя брат зъл и другия – с божествен кръст,

слезе от трона без речи, сред дрипите непознат.

Но малцина го чуха, него – отшелник признат!

Ръдиард Киплинг

Тематиката е доста различна, но начина за построяване и защитаване на тезата (похвата) е удивително сходен

* Ако текста някому се струва странен, то е защото Киплинг е бил убеден масон. Стихотворението е със силно масонска тематика (запознатите да обърнат внимание на "...Позна и разбра своя събрат от пръст...", а също така и "...В мъглата на Делото Кабир не бе разпознат, но Пътя намери...").

Ето нещо на Висоцки

Аз не обичам

Аз не обичам изхода фатален

и няма да ми писне да съм жив.

И мразя се,когато съм печален,

когато пея,а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам

не вярвам във възторга въобще,

през рамото ми някой да наднича,

писмата мои друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,

полунеща да шепнат с полуглас.

Аз ненавиждам в гръб,когато стрелят,

когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,

а също и съмнението зло.

Аз не обичам змийски да ме галят,

с желязо д ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички,свити

аз предпочитам истинския риск.

Да бъдеш честен вече е събитие

и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,

изпитвам жал,но само към Христа.

Насилието както ненавиждам,

така и ненавиждам слабостта.

И мразя се,когато се страхувам.

Когато бият някой без вина.

Когато във душата ми нахлуват

и в нея храчат своята злина.

Аз мразя и манежи и арени-

там сменят милиона за петак.

Дори след най-големите промени

аз няма да ги заобичам пак.