Здравейте. Нова съм тук и не зная до колко темата ми е подходяща за този сайт, но повече не мога да тая всичко в себе си... Нашите се разведоха преди 6 години, мислих си, че живота ми ще е по-хубав и по-спокоен, но уви - не е така.. стана още по-зле, вярно образовах се, завърших висшето си образование, но година и осем месеца вече аз нямам работа, регистрах се къде ли не, включително и в бюрото по труда, но без резултат, оказа се, че всичко е заради баща ми - следи ме с детективи, с негови хора, а понякога и лично той ме следи - къде ходя, какво правя, с кого излизам, с кого се срещам - следи всяка моя крачка... Стана така, че започнах да стоя постоянно в къщи, не излизам навън, нямам приятели, нямам човек до себе си, нямам нищо.. имам една майка, която е болна, безработна, няма пари за най-елементарните ни нужди, живеем на чужд гръб.. имам нужда от нов телефон, от нов компютър, апартамента има нужда от цялостен ремонт, всичко иска подръжка, но няма кой да го поддържа... Колкото и странно да звучи.. готова съм да прибегна до дрога, безразборен секс, а може би и до проституция за да имаме пари и да си осигурим един по-нормален живот с майка ми... Моля ви, дайте някакви съвети как да се справя с цялата тази ситуация без да стигам до крайности, защото направя ли гореспоменатите глупости, още повече ще си окипазя бъдещето... Благодаря предварително на всеки един, който се отзове на поста ми и ми даде съвет или просто кураж..

Не разбрах как следенето с детективи пречи на намирането на работа?

Как се купува дрога без пари? Следващото също не виждам с какво ти помага, а чак 3-тото може да осигури приходи, не че го одобрявам!

Здравей Пламен. Следенето с детективи пречи за работата, защото се говорят неверни неща, които баща ми казва за мен, т.е. създава интриги, употребява сила за да стане това което иска той - бие и пребива. Относно дрогата - в отчаянието ми съм готова да робувам на когото и да е, за да имам дрога.. третото наистина ще донесе пари, но и риска си е голям за да не бъда заразена с някоя венерическа болест или с ХИВ... Трудно ми е, не зная как да постъпя и какво да правя... 

Едва ли темата е сериозна или на мен ме се струва, че не е. Няма такъв който да ви каже какво да направите, вие гледам сте и взели решение какво да правите, не един или двама са ходили по тази пътека и не знам някой да се е върнал с пари. Нещата които искате не са сложни, работа има стига да имате истински желание да работите, ако не ви се работи поискайте от баща ви пари, щом има за да плаща на дедективи едва ли ще му е проблем нов, телефон, нов лаптоп и т. н. 

 содата бикарбонат помага срещу зависимостта от наркотици

аз бих правил каквото ми е интересно 

 намери си приятел

 сам човек и за тоалетната не е 

преди 6 часа, zinaiduchka написа:

Следенето с детективи пречи за работата, защото се говорят неверни неща, които баща ми казва за мен, т.е. създава интриги, употребява сила за да стане това което иска той

И какво иска той?

преди 5 часа, Yvan Sergeеv написа:

 содата бикарбонат помага срещу зависимостта от наркотици

Аз доколкото разбрах, тя не взима наркотици, ама мисли да ги започва защотооо... Не знам защо.

Какво висше сте завършила?

Освен бюрото по труда има много сайтове, в които да си пуснете CV.

Ако висшето не опция за професия и става въпрос за София, има много заведения, магазини и места да попитате като зависи какво може да правите.

Проституцията ми се струва много отчаян и краен вариант.

Лошо е, че нямате приятели, но поне съученици или колеги от университета, с които да поддържате връзка и да помолите да Ви помогнат с намирането на работа.

Регионална Икономика завърших. Да, зная, имам регистрации къде ли не, но уви - стига се до интервюто, явявам се и ми се казва - да, добре, ще се свържем с вас и така си и остава - чакам да ми се обадят, но не го правят, а оправданието им е, че нямам опит.. Как да го имам, като не мога да започна каквато и да е работа?! Дори за чистачка на градските тоалетни не ме искат... Не съм от София, живея в Стара Загора и съм от Стара Загора... Нямам си никого, освен майка ми... Аутсайдер съм още от 1-ви клас, не съм приемана от обществото, защото съм била едра и съм приличала на тюлен, а това да съм едра не е по мое желание, а по лекарска грешка - след объркана диагноза започнах да пълнея яко и да раста на височина... Казаха, че ще се оправя, но не е така... На 25 съм, тежа 115 кг и съм 1,90 висока... С тези си "габарити" съм плашела всички, но явно не знаят, че си има причина да съм такава и за да се оправя трябва да се подложа на куп изследвания и на медикаментозно лечение, но нямам финансовата възможност да се лекувам в Бг, камо ли в чужбина, а "баща ми" каза, че ме "иска за себе си", да бъда неговата курва и прислужница, едва тогава съм щяла да имам пари и то колкото си поискам... Отчаянието ме кара да сложа край на живота си, защото не издържам повече да живея този скапан, мизерен и беден живот, да нямам приятели, да нямам мъж до себе си, да нямам мое семейство и дете/ца ме убива всеки изминал ден, болката в гърдите става непоносима.. Има ли смисъл да живея този жалък живот?! За кого да живея или за кого да се боря?! Обществото няма нужда от "различни" и "недъгави същества"... :-( 

преди 7 часа, megatone написа:

И какво иска той?

Аз доколкото разбрах, тя не взима наркотици, ама мисли да ги започва защотооо... Не знам защо.

Да, все още не вземам, а искам да вземам, защото живота ми поне за 2-3 часа ще е по-различен, може би по-забавен и по-цветен...

fuxk it

В края на краищата нещата стигат до следното - слушай себе си, прекарвай време без странични разсейвания за да усетиш вътрешния си глас, който може да даде сила за всичко. Времената са такива, че единтвено тия, дето не им пука за нищо освен за самите тях, могат да преуспяват.

преди 22 часа, Tiho написа:

fuxk it

В края на краищата нещата стигат до следното - слушай себе си, прекарвай време без странични разсейвания за да усетиш вътрешния си глас, който може да даде сила за всичко. Времената са такива, че единтвено тия, дето не им пука за нищо освен за самите тях, могат да преуспяват.

За съжаление е така.. Успяват да се самосъхранят онези на които грам не им пука от нищо и за нищо :-( 

btw, използването на собственото въображение и мисли

правят живота забавен и цветен доста добре

и без външни стимуланти - просто трябва да се отдели време, то и приятно става...