Преди няколко дни по новините даваха интервю с майката на мъж,който е убил човек.Тя упорито го защитаваше и уверяваше журналистите колко добро момче е синът и.Баща ми започна нещо да я ругае, как можел синът и да е добър,като е убиец и аз му отговорих че тя няма какво друго да направи освен да защити сина си,че никога няма да каже "Да,детето ми е престъпник" .

Оттам пък ние почнахме да спорим на тая тема и ми хрумна да ви питам,според вас,какво трябва да направи човек,чийто близък роднина е извършил престъопление и кое е по-важно,дългът към близките или дългът към държавата?

Трябва ли да си замълчим,когато близките ни са извършили грешка?

Много сложен въпрос задаваш. Според мен в този случай, колкото и объркващо да звучи, правилното и това което трябва да се направи са различни неща. Правилно е да спазиш закона. Но на кого дължиш лоялност повече - на родителите/децата си или на държавата? После кой познава по-добре съответния човек - майка му или полицията. Според мен решаваща е съвестта в случая. Грешно е да излъжеш себе си. Ако тази жена говори истината за сина си (не зная за конкретния случай, но има много възможности в които човек да извърши тежко престъпление по невнимание или глупост - като с тия двамата полицаи например) то тя има оправдание да си мълчи, и не съм аз този който ще я обвини за това. От друга страна ако е направил престъплението умишлено, или още по-лошо ако съответния човек е нещо нормално да извършва тежки престъпления - то по този начин с мълчанието си ставаш съучастник и няма оправдание.

Не ме разбирайте погрешно - нали говорим за това как трябва да реагира близък. Иначе човек който извърши неволно престъпление, особено ако е тежко, няма никакво оправдание да се крие. Точно в такъв случай той постъпва спрямо роднините си много лошо, като ги поставя в горната ситуация. Решението е едно - отиваш и си понасяш последствията. Това е постъпка на добър човек. Ако се криеш и да е било неволно става като умишлено.

РЕД: Пропуснах да кажа и че под "да си мълчи" имах предвид пред властите. Ако видиш че близък е направил нещо което мислиш че е особено погрешно е редно да му кажеш. Сигурен съм че и тази жена не е спестила укорите към сина си. Ама какво повече да направи? Нима законът не казва че всеки има право на защита? И щом може напълно непознат да те защитава в съда как ще укорите една майка?

Редактирано 9 август 200620 г. от flare (преглед на промените)

Поне за мен едно е да се явиш в защита на роднина и съвсем друго е когато става дума за детето ти. Аз не мога да дам категорично мнение по въпроса, тъй като все още не съм родител, но пък си мисля, че родителите са способни на всичко в името на децата си, и в такива ситуации може би е нормално да ги защитят... Незнам... Казват, че няма по-силно нещо от майчината любов

Една майка винаги ще защити детето си.Каквото и да е то и не защото "какво да каже,да синът ми е престъпник", а защото тя найстина вярва, че той не е.Случват се и такива неща в живота, влюбваш се, жениш се, раждаш, гледаш го и какви ли не жертви и толкова любов и накрая незнаеш над какво си треперил цял живот.Дали ще е крадец, наркоман или убиец, то си остава твоето дете.И едвали някой може да очаква адекватна реакция от майката, да асимилира, че синът и е убил.Тя едвали го е възпитавала така, но има толкова фактори, среда,агресия, недоволство,разглезеност,комплекси, който могат да доведът до това.

Трябва ли да си замълчим,когато близките ни са извършили грешка?

Tрябва и да им помогнем според силите си. Ако предадеш близките си какво ти остава държавата ли?

Няма нещо,което да стои пред детето ти.Тук няма казус,няма дилема,няма колебание.И да знаеш,че е най-лошият човек на света и да го осъзнаваш дори, нищо не може да те накара да го изоставиш просто ей така. Каква държава и какъв дълг...детето е най-ценното нещо,което имаме.

Мисля си, че е малко трудно да повярваш във вината на човек когото обичаш. Независимо дали е доказано, че той е извършил престъплението. Но тука вече опираме до двоичността на човека - в семейството той може да е един, отвън друг. Ако става въпрос за родители - как те да признаят, че детето им е извършило престъпление - те са го възпитавали, опитвали са се да му вменят добро и изведнъж им казват, че са направили грешка - трудничко е да се повярва, от когото и да било. Аз наистина не мога да кажа дали ще застана зад близък човек ако извърши престъпление. Би било малко странна дилема - да обичаш един човек, а той да излезе съвсем различен - все пак обичта дори към роднините не е безусловна! Така че зависи от престъплението, но да дам точен отговор - не мога. Ай дано не ни се случват такива неща...

Естествено е всяка майка ревностно да защитава своето дете. Но все пак съм жидала и много случаи, в които родителите са се отричали от своите деца за много по-малки провинения. Ето това не мога да разбера?!

И защо,след като виждаш сина си такъв непрокопсаник например,защо трябва да продължиш да го защитаваш.След като той е плюл на всичко което ти уважаваш и цениш,след като той наистина е престъпник.Нима хората чието дете е убил твоя син нямат право на син заради твоя,защо ти трябва да си защитаваш своето келешче.Всичко опира до човека,ако ти си такъв като него,ще го защитиш,ако не си,няма.Всичко си има граници.

Аз лично бих го убил след такова нещо.Нека осъдят мен,защото не съм успял да го направя човек,а е станал звяр.Нека аз поема вината му,защото аз съм го създал,аз съм го възпитал.Аз съм виновен,това е.

както се казва родителите ностя вината за своето отроче,както и децата изкупват понякога делата на родителите си.

Останалото е само егоизъм.Аз обичам и другите хора,а не само моята кръв.Готов съм да го защитавам ако е невинен само.Ще боли,но ще го направя.За да запазя себе си!

A ако аз съм този син,дали ще позволя на моите родители да ме защитават.Дали ще им позволя да лъжат заради мен? Това се запитай първо,и тогава дали ще защитаваш сина си!!

Редактирано 11 август 200620 г. от Morfey_A (преглед на промените)

Morfey_A,браво !

И аз съм на същото мнение.Обичта към детето е едно,а друго е ,когато детето ти е извършило престъпление.Всеки има деца.И всеки е дете на някого.Нима трябва никой да не бъде наказан за престъплението си?

За да бъдеш добър човек и съответно добър член на обществото-първо трябва да бъдеш безкомпромисен към себе си (т.е. винаги да даваш пример как трябва да се държат и другите към теб),второ-безкомпромисен към децата си и след това-към всички останали.

Това е моето верую.Може да съм консервативен,но според мен това е единственият начин да не се изпадне в анархия,където връх взима егоизма и всеки ще иска неговото желание да се изпълнява (а тук спада и ненаказаността на неговите дела,и делата на децата му).

Ами ако моят син, например, в пристъп на лудост иде и изпотрепе цяла детска градина...Тогава ще умра от мъка за него но няма да го защитавам.

Ами ако моят син убие моята дъщеря?

Толкова е сложно всичко...

Браво на Morfey_A за мнението...

И защо,след като виждаш сина си такъв непрокопсаник например,защо трябва да продължиш да го защитаваш.След като той е плюл на всичко което ти уважаваш и цениш,след като той наистина е престъпник.Нима хората чието дете е убил твоя син нямат право на син заради твоя,защо ти трябва да си защитаваш своето келешче.Всичко опира до човека,ако ти си такъв като него,ще го защитиш,ако не си,няма.Всичко си има граници.

Аз лично бих го убил след такова нещо.Нека осъдят мен,защото не съм успял да го направя човек,а е станал звяр.Нека аз поема вината му,защото аз съм го създал,аз съм го възпитал.Аз съм виновен,това е.

както се казва родителите ностя вината за своето отроче,както и децата изкупват понякога делата на родителите си.

Останалото е само егоизъм.Аз обичам и другите хора,а не само моята кръв.Готов съм да го защитавам ако е невинен само.Ще боли,но ще го направя.За да запазя себе си!

A ако аз съм този син,дали ще позволя на моите родители да ме защитават.Дали ще им позволя да лъжат заради мен? Това се запитай първо,и тогава дали ще защитаваш сина си!!

Лесно е да се каже,но дали е толкова лесно и да се изпълни?Напълно вярно е,че ако си си отгледал психопат ти просто си за убиване,ако го оставиш да продължава,а той може да нарани и теб.Но детето ти може да е извършило единична грешка.Ти познаваш най-хубавите черти на характера му,вярваш,че няма да повтори грешката си,а и нищо няма да се върне назад,ако поеме вината си ,дали тогава ще е толкова лесно да го оставиш да мре при хора,които наистина са психопати и само чакат такива като него?

Лесно е да се каже,но дали е толкова лесно и да се изпълни?Напълно вярно е,че ако си си отгледал психопат ти просто си за убиване,ако го оставиш да продължава,а той може да нарани и теб.Но детето ти може да е извършило единична грешка.Ти познаваш най-хубавите черти на характера му,вярваш,че няма да повтори грешката си,а и нищо няма да се върне назад,ако поеме вината си ,дали тогава ще е толкова лесно да го оставиш да мре при хора,които наистина са психопати и само чакат такива като него?

Не е лесно да го кажа,кой не обича детето си.Но ако е сгрешил трябва да си понесе наказанието,колкото и болка да ми донесе това.Както аз искам всеки да си носи последствията за грешките.Ако са неволни, тогава значи и накзанието ще го има предвид,и ще е по-леко.Но няма да го обявявам за невинен,ще го оправдавам ако мога според деянието и причините за него.

А колко мислиш че го познаваш зависи от теб,и как си го възпитала ,за това дали смърта или наказанието оправя нещата не искам да споря с теб,за мене е така.А защо хората да са психопати,нима само твоето отроче и ти сте нормални??

А я се постави ти на негово място,нима ще искаш родителите ти да страдат заради теб???Защото си сгрешила.Нима няма да си поемеш отговорноста,а ще се криеш зад тях,нима ще ги използваш за да се спасиш??Нима ще ревеш и ще лъжеш за да се оправдаеш,а няма да си признаеш?

Ако си искрена,ще ти повярват и другите,не само твоите родители.

Даммм, М. Горки е фиксирал същия проблем в разказа "Майка". Ето цитатче, там е написано всичко :

...

Тогда она, накрыв его своим черным плащом, воткнула нож в сердце его, и он, вздрогнув, тотчас умер — ведь она хорошо знала, где бьется сердце сына. И, сбросив труп его с колен своих к ногам изумленной стражи, она сказала в сторону города:

— Человек — я сделала для родины всё, что могла; Мать — я остаюсь со своим сыном! Мне уже поздно родить другого, жизнь моя никому не нужна.

И тот же нож, еще теплый от крови его — ее крови, — она твердой рукою вонзила в свою грудь и тоже верно попала в сердце, — если оно болит, в него легко попасть.

...

...

Тогава, тя го покри с черната си наметка, прободе сърцето му с ножа си и той потръпвайки умря - та кой по-добре от една майка знае къде бие сърцето на сина и. Остави трупа му да се свлече от колената и в краката на изумения стражник и промълви :

- Като човек - направих всичко за родината си; Като майка - оставам вярна на сина си. Късно е вече за мене да имам друг и живота мой на никой вече не е нужен.

И със същия този нож, още топъл от кръвта на сина и - кръв от нейната кръв, - тя с уверено движение промуши гръдта си, безпогрешно улучвайки сърцето си, - защото когато е ранено, е много лесно да го поразиш.

...

Изводите всеки си ги прави сам, но мен ме затрогна себеорицателното поведение на майката, тя не можа да позволи смърта на многото невинни хора, само заради безчовечното поведение на сина си. Предотвратява кръвопролитието и наказва сама себе си. Има какво да се научи и от Горки.

П.П. Превода е правен на място, старал съм се да предва смисъла и до колкото може да следва текста. А оригинала може да се види тук.

Редактирано 12 август 200620 г. от darkterminal (преглед на промените)

Не е съвсем така,Morfey_A.Защото на никой не му пука искал ли си не сили искал да извършиш дадено престъпление и заслужаваш ли по-малко наказание.Така си е правосъдието - всеки просто иска да се свърши случая и да закопае някого по-бързо.

Веднъж признат за виновен един човек колкото повече си мълчи и дава да го тъпчат,толкова по-зле ще стане положението за него.А ти като родител така или иначе ще трябва да кажеш нещо по случая,ако си замълчиш това е равносилно на признание на вината,така че има само две опции - или да застанеш зад детето си,или да го обвиниш наравно със закона.А закона не прави компромиси с хората.

Даммм, М. Горки е фиксирал същия проблем в разказа "Майка". Ето цитатче, там е написано всичко :

Изводите всеки си ги прави сам, но мен ме затрогна себеорицателното поведение на майката, тя не можа да позволи смърта на многото невинни хора, само заради безчовечното поведение на сина си. Предотвратява кръвопролитието и наказва сама себе си. Има какво да се научи и от Горки.

П.П. Превода е правен на място, старал съм се да предва смисъла и до колкото може да следва текста. А оригинала може да се види тук.

Дам,разказа е много поучителен,но аз нямам предвид ако синът ти е някакво чудовище - тогава ти нямаш правото на избор по никакъв начин.Става въпрос за единичен случай,за човек,който е направил грешка,за която може да плаща цял живот,но може да се оправи и да продължи напред,за хората за които има шанс.

Редактирано 11 август 200620 г. от Koz4e (преглед на промените)

Не е съвсем така,Morfey_A.Защото на никой не му пука искал ли си не сили искал да извършиш дадено престъпление и заслужаваш ли по-малко наказание.Така си е правосъдието - всеки просто иска да се свърши случая и да закопае някого по-бързо.

Веднъж признат за виновен един човек колкото повече си мълчи и дава да го тъпчат,толкова по-зле ще стане положението за него.А ти като родител така или иначе ще трябва да кажеш нещо по случая,ако си замълчиш това е равносилно на признание на вината,така че има само две опции - или да застанеш зад детето си,или да го обвиниш наравно със закона.А закона не прави компромиси с хората.

Не е точно така Козче,недей оправдава съществуващите практики със законите и нормите.Това че нещо се прави не както трябва да е,не е причина и оправдание за да се прави от всички.

А мълчанието също е нещо,но не и лъжата от синовна обич,или майчински подбуди.Дактерминал ти постан как виждат нещата и руснаците.Понякога любовта означава жертва,не само удоволствие!

Не е съвсем така,Morfey_A.Защото на никой не му пука искал ли си не сили искал да извършиш дадено престъпление и заслужаваш ли по-малко наказание.Така си е правосъдието - всеки просто иска да се свърши случая и да закопае някого по-бързо.

Веднъж признат за виновен един човек колкото повече си мълчи и дава да го тъпчат,толкова по-зле ще стане положението за него.А ти като родител така или иначе ще трябва да кажеш нещо по случая,ако си замълчиш това е равносилно на признание на вината,така че има само две опции - или да застанеш зад детето си,или да го обвиниш наравно със закона.А закона не прави компромиси с хората.

Дам,разказа е много поучителен,но аз нямам предвид ако синът ти е някакво чудовище - тогава ти нямаш правото на избор по никакъв начин.Става въпрос за единичен случай,за човек,който е направил грешка,за която може да плаща цял живот,но може да се оправи и да продължи напред,за хората за които има шанс.

Въпросът е принципен. Престъпление => Наказание. Както Морфей каза, наказанието може да е съобразено с предпоставките, мотивите и обстоятелствата около престъплението, но трябва да е неизбежно. Емоциите са хубаво нещо, но само когато са на място. Майката може да се окаже в по-голяма степен майка, ако сурово покаже грешката на отрочето си. Това е призванието на майката, да създаде детето и да го подготви за живота!

...

А мълчанието също е нещо,но не и лъжата от синовна обич,или майчински подбуди.Дактерминал ти постан как виждат нещата и руснаците.Понякога любовта означава жертва,не само удоволствие!

Всъщност историята е от периода, когато Горки живее и твори в Италия. Той преразказва стара италиянска история. Това иде да покаже, че писателя е счел, че историята носи непреходен и неподвластен на времето и народноста морал и трябва да ни зарежда с търпение и енергия, да поемем по тази следа на принципност и морална обоснованост в думите и постъките ни.

Редактирано 13 август 200620 г. от darkterminal (преглед на промените)

От постовете до тук разбрах как трябва да бъде, но дали бихме постъпили точно така...никой не може да каже, докато не попадне в ситуацията...разбира се не го пожелавам на никого. Когато си майка, колкото и реално да гледаш и да се опитваш да бъдеш справедлив човек, все нещо ти казва "Абе може и да са сгрешили нещо,може да не е моето дете,може да са го наптопили...". Всяка майка се бори първо за детето си и опитва всичко преди да осъзнае и да приеме, че може да има вина.

От постовете до тук разбрах как трябва да бъде, но дали бихме постъпили точно така...никой не може да каже, докато не попадне в ситуацията...разбира се не го пожелавам на никого. Когато си майка, колкото и реално да гледаш и да се опитваш да бъдеш справедлив човек, все нещо ти казва "Абе може и да са сгрешили нещо,може да не е моето дете,може да са го наптопили...". Всяка майка се бори първо за детето си и опитва всичко преди да осъзнае и да приеме, че може да има вина.

Ами какво може да се каже тука... освен "Да чукаме да дърво...".

От съществено знаечение тук е ценностната система на родителите, възпитанието, което те са дали на това дете. Ами ако допускат, че имат някаква косвена вина? Ако те самите крият постъпка от миналото си (не е задължително тя да е убийство)? Има хиляди фактори, които определят поведението на родителите. Ако не са достатъчно силни, най-лесно е да откажат да възприемат действителносттта и да си създадат свой свят, в който детето им е обвинено несправедливо. Еднозначен отговор, кой е правилния начин да постъпи родителят, не може да се даде. Грешно е да си затвори очите, но никога не бих оправдала и отричане от детето си. Трудно ми е да кажа как бих постъпила точно, казват, че по-силно чувство от майчиния инстинкт няма...

Въпросът е принципен. Престъпление => Наказание.

................................

Майката може да се окаже в по-голяма степен майка, ако сурово покаже грешката на отрочето си. Това е призванието на майката, да създаде детето и да го подготви за живота!

Едностранчиво е малко това твърдение. А какво става, когато един куп народ излизат с идея те да раздават наказание а не тя като майка! Ясно е че ще застане пред детето!

...

...Дългът пред държавата - какво е това и как се натрупват само лихвите!...

Редактирано 15 август 200620 г. от Krasimir_ (преглед на промените)

Когато човек създава семейство,той трябва да е наясно,че това е огромна отговорност и ангажимент,при който няма връщане назад.... Не съм съгласна обаче,че трябва винаги да съм на страната на "моят човек",ако мисля,че не е прав...Едно семейство се крепи на уважение и доверие,а какво уважение мога да имам към някого,който според мен е сбъркал? Аз нямам деца и не съм компетентна да коментирам тази страна на въпроса,но при възпитанието им не бих искала да е въведен принципът-"мое е,право е"....поне така мисля,де...

Редактирано 18 август 200620 г. от cleopatra (преглед на промените)

Едностранчиво е малко това твърдение. А какво става, когато един куп народ излизат с идея те да раздават наказание а не тя като майка! Ясно е че ще застане пред детето!

...

...Дългът пред държавата - какво е това и как се натрупват само лихвите!...

Ами наказанията от майката са до време, след това има други инстуции. Само да отбележа - абсолютно отричам саморазправи, линчуване и други подобни. Както осъждам вменяването на вини на човек, който си е изтърпял справедливо наложеното наказание. А майчицата, ясно е че ще я боли...

Когато човек създава семейство,то трябва да е наясно,че това е огромна отговорност и ангажимент,при който няма връщане назад.... Не съм съгласна обаче,че трябва винаги да съм на страната на "моят човек",ако мисля,че не е прав...Едно семейство се крепи на уважение и доверие,а какво уважение могада имам към някого,койо според мен е сбъркал? Аз нямам деца и не съм компетентна да коментирам тази страна на въпроса,но при възпитанието им не бих искала да е въведен принципът-"мое е,право е"....поне така мисля,де...

Уважение според мен трябва да се има и към сбъркалия, особено след като е износил наказанието си. За това се казва сбъркал - другото е умишлено деяние.