НЕСТИНАРКА

Нестинарко моя...
Майчице България!
Векове танцуваш
по сълзи – жарава...
Как превръщаш всяка
болка – в лъчезария?
Непокорен скитник
твоят Дух остава.

Още ли те хулят
жалките бездария?
Лутат се, незрящи,
след мираж – пустиня.
Ех, Богоизбрана,
слънчева България!
Щедра длан протягаш.
Не – за милостиня.

Екнат долините...
Чуй Балканът – стария.
Кой, с Любов извечна,
бди над връх и бездна?
Нестинарка пее...
Кърши стан България.
Мъченица свята –
със корона звездна.

Ласка и Стихия –
в мен прелива силата.
Лумне ли в сърцето
нестинарски огън...
С благослов целувам
пак Земята – милата.
Все за Теб се моля,
Майчице,
на Бога!

Павлина СТАМЕНОВА

Редактирано 29 юни 201214 г. от Pavlina Stamenova (преглед на промените)

Обичам те, обичам те

Константин Величков

Обичам те, обичам те, родино мила,

за всички мечти, от които съм се пленил,

за всички радости, кои си ми дарила,

за всички горести, кои съм с теб делил.

Обичам те, обичам те, родино мила,

за хубостите дивни, кои щедрий бог

обсипал е въз теб, за страшните патила,

кои пет века бяха твой удел жесток.

Обичам те, обичам те, родино свята,

за тез, кои съня си вечний в тебе спят,

със силата неудържима, с чистотата

на сълзите, що от очите ми текат,

с горещий порив, който носи ми душата

към гробовете скъпи, кои в теб стърчат!

" НИЕ"

Весела Филипова

Ние не сме като риби на сухо-

ний сме си точно на мястото.

Тази земя не е бедна,ни глуха

и не вятърът гордост ни праща.

Ний сме имали и войни,и царе,

дворците ни в злато сияели.

Имали сме не едно море,

и жреците ни слава вещаели.

Пред никого-ни плач,ни пък поклони.

Никифоровият череп стана чаша

в на Крум ръцете .И на трона

най-мъдри са били царете наши.

Ние не сме като риби на сухо-

ний сме си точно на мястото.

Тази земя-не е бедна,ни глуха.

Славно минало гордост ни праща.

"Българска мечта"

Георги Събев

Мечтая си

да полетя в простора,

над страната

на "щастливите" хора

за миг да я зърна

и...

Да не се върна...

"По нашенски"

Георги Събев

Ние сме номер едно

с нашия си почин вечен!

Не можем да помагаме,

но винаги можем да пречим...

"Във подлезите просяци лежат"

Весела Филипова

Във подлезите просяци лежат.

А аз кошмари нощем не сънувам.

Но колко ми е трудно да заспя-

аз винаги слънце рисувах!

Аз чувах все,че няма глад

и "утрешно" със "щастие" римувах,

но в подлезите просяци лежат

с едничкото си право-да сънуват.

Моя древна земя, побеляла от кости и преспи,моя гневна земя, почерняла от мъка и кръв-дай ми оня бунтовен напев на хайдушките песнии зеления пламък на знамето с български лъв!Дай ми тъмната болка на свойте безпаметни рании дълбокия плач на Марица, Огоста и Вит!Като млад богомолец издигам душата си в дланиот върха на Балкана, в мъгли и в балади обвит.И те моля, земя, помогни ми докрай да останавлюбен в пъстрите люлки на твоите нощи и дни;залюлей ме над пропаст, приспи ме на равна полянаи сърцето ми в извор, в камбана и в меч превърни!Аз съм кръвен потомък на твои борци и поети-помогни ми и в гроба да бъда такъв;да живея, пронизан от клетвени светли завети,в боевете за тебе да падам безстрашен и пръв!Помогни ми за тебе да пея, да плача, да страдам,с твоя вятър и с твойте жита и реки да шумя,с твойте песни спокоен да влизам и в рая, и в ада,с твойте песни- божествена, българска, моя земя!