Здравейте ! Тъй като мисля че има доста стойностни стихове за България и неговия народ отворих тая тема. Моля всеки който знае някой подобен стих да го публикува независимо от кой автор е стиха Благодаря ви

темата ти е страхотна

затова и ето моя принос

Родина

Никола Вапцаров

Над тебе Пирин

издига гранити

обвити във сиви мъгли.

Орли над бедни села

размахват крила

и хала в полята пищи.

А бяха години

когато невинно

люляха ме празни мечти.

Животът бе ведър

и лесен,

животът бе щедър

и песен бе ти.

Но ето -

преминах

през дим,

през масло

и машини,

преминах през

гнет и тегло -

бред, където

се борят за хлеб.

И нещо се счупи

във мене.

Простенах от болка,

но бях без изход.

Погледнах надире

и плюх озлобено

и в теб,

и в самия живот.

Сега си ми близка,

по-близка от майка дори,

но днеска ме плиска

ненужно пролятата кръв,

насън ме души

площадния кървав двубой

на твои герои,

платени със чужди пари...

Тежи ми, Родино,

кошмарно жестоко тежи

димящата кръв

и аз ще те питам -

всичко това

за тебе ли бе нужно,

кажи?

Вред мрак.

И в мрака - тегло и робия.

Глад.

Остана стотици години назад.

А нейде живота пулсира,

израства

завод

след завод,

бръмчат проперели...

И моят народ

работи,

умира,

както в дълбоката

бронзова ера.

Аз пак те обичам,

Родино на Гоце и Даме,

защото израстнах,

защото закрепнах във Теб.

И нося в сърцето си младо

тревожното знаме

и вечния устрем

на всички без покрив и хлеб.

мисля, че е много подходящо за днешната реалност, хвалебствията трябва да се казват наред и с лошото, нали?

Де е България

Питат ли ме де зората

ме й огряла първи път,

питат ли ме де й земята,

що най-любя на светът.

Тамо, аз ще отговоря,

де се белий Дунав лей,

де от изток Черно море

се бунтува и светлей;

тамо, де се възвишава

горда Стара планина,

де Марица тихо шава

из тракийска равнина,

там, де Вардар през полята

мътен лей се и шуми,

де на Рила грей главата

и при Охридски вълни.

Там, де днес е зла неволя,

де народа й мъченик,

дето плачат и се молят

се на същият язик.

Там роден съм! Там деди ми

днес почиват под земля,

там гърмяло тяхно име

в мир и в бранните поля.

До чукарите Карпатски

е стигнала тяхна власт

и стените Цариградски

треперали са тогаз.

Вижте Търново, Преслава -

тие жални съсипни:

на преминалата слава

паметници са они!

Българио, драга, мила,

земля пълна с добрини,

земля, що си ме кърмила,

моят поклон приемни!

Любя твоите балкани,

твойте реки и гори,

твойте весели поляни,

де бог всичко наспори;

твойте мъки и страданья,

твойта славна старина,

твойте възпоминанья,

твойта светла бъднина.

Дето ази и да трая -

за теб мисля и горя,

в теб родих се и желая

в теб свободен да умра.

Иван Вазов /Пряпорец и гусла/

Родина

Обичам те като жена

повлякла ме с безброй оглавници

о, малка, хубава страна

на изпращелите държавници.

Все тъй си детски жалка ти

и в робство, и във независимост-

тъй-важно-весела-почти

измислена за Simplicissimus.

Обичам те като жена

със хиляди чаровни прелести-

о, бедна, хубава страна

на алчни, допотопни челюсти.

Как всички твои синове

от твоя образ са клиширани:

дългът към тебе ги зове

към непрестанно анпоширане!

И ако ний пък се кълнем,

че във борба за теб ще паднеме-

то знай, че ние не крадем,

защото няма как да краднеме!

Обичам те като жена,

която шепне обещания-

о, малка, хубава страна

на общогражданско мълчание!

Димитър Подвързачов

(1881-1937)

Родина

Малка е мойта родина-

шепа набрани, нагънати

шарени черги от ниви,

тъмни въртопи от планини.

Но разтвори тази шепа,

стисната крепко, опитай!

Но раздипли, разстели я

гънка по гънка внимателно,

скат по скат, бразда по бразда,

бръчка по бръчка,цвят по цвят,

връх по връх побелял,

спомен по спомен,

песен по песен,

век по век.

И ще видиш тогава

как неизбродна, безкрайна е

тази шепа препълнена-

моята малка родина.

Блага Димитрова

Моята страна Там, гдето Дунав лудо тича из Дунавската равнина и в Черното море се втича от стари, древни времена, там, гдето Добруджа люлее узрели класове и вее свободни, горди знамена - о, там е моята страна. Там, гдето се издига Рила, накичена с венци от сняг, там, гдето лодка лекокрила лети край морския ни бряг, там, где Пирин от скръб белее и Струма легендарна пее из свойта плодна долина - о, там е моята страна. Там, гдето в гробове прогнили лежат деди и прадеди, загубили юнашки сили във робство, мъки и беди, там, гдето чух езика роден, език свещен, любим, свободен и зърнах пръв път светлина - о, там е моята страна. Димитър Пантелеев Отечество любезно, как хубаво си ти Отечество любезно,как хубаво си Ти! Как чудно се синее небето ти безкрайно! Как твоите картини меняват се омайно! При всеки поглед новий, по- нови красоти: тук весели долини, там планини гиганти, земя пълна с цвете, небето със брилянти... Отечество любезно, как хубаво си ти! Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата? Ти сбираш в едно всички блага и дарове: хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове, На изтока светлика, на юга аромата. Горите ти са пълни с хармония и хлад, Долините със трендафил, гърдите с благодат! Коя земя от тебе е по-пъстра, по-богата? Иван Вазов И моето любимо: Родина Обичам те, родино, и ме трови поради тебе често ядна скръб, под гнет стоименен превивам гръб и влача аз, неволник, твоите окови... Но що си ти? Земя ли в някои предели? Пръстта на тоя дол, на оня хълм, еднакво мрътва в зной, под дъжд и гръм която днес един - друг утре ще насели? Къде си ти, къде, родино моя? Нима сред тая повилняла сбир от вълци и кози - на длъж и шир потирена, чието име е безброя? Не си ли ти на майчиното слово, що най-напред погали моя слух, не си ли откровителния дух: на словото, - на битието вечно ново? Но то... но то е в мене, тук, където ридае миналото - тъмен ек, и дето бъдащето - зов далек, нашепва сънищата здрачни на сърцето. И ти си в мене - ти, родино моя! И аз те имам: радостта е скръб... Че под неволно бреме вия гръб. И аз те имам - за да бъда сам в безброя. Пейо Яворов

България... една човешка длан Георги Джагаров Есен Сбогом, казах. Щом така си решила Добре… Мила, Като прелетни чайки Ние с тебе се срещахме тука Случайно. И звезди, Колко много звезди Ни обсипваха вечер… Но светът е изменчив, Виж - по пясъка двете следи Се изгубиха, Няма ги вече. И последните думи заглъхват далече, Неизказани, Както преди. Есента, Есента, Тя оттука премина, Хвърли донс от жълти листа. Аз съм хванат. Осъден. Аз знам - Ще загина Върху кладата на любовта. Духа вятър И храсти в краката ми влачи. Хоризонтът е снел капишона си Като палач. Някой плаче. Защо плаче? Няма смисъл да плачем. Аз се сливам с вечерния здрач. Аз горя. Аз изчезвам сред дим, Както чезне Еретикът, осъден на смърт, Както лодката чезне В разлюлените бездни, Както в тъмното чезне брегът. Сбогом, казах. Щом така си решила - Добре… Сбогом, сбогом! И морето реве с пълна сила, Това Черно море.

НЕ СМЕ НАРОД Не сме народ, не сме народ, а мърша, хора, дето нищо не щат да вършат. Всичко тежко, всичко мъчно е за нас! "Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас. И не знаем, не можеме, не щеме да работим за себе си със време. Само знаем и можеме, и щеме един други злобно да се ядеме... Помежду си лихи, буйни, топорни, пред други сме тихи, мирни, покорни... Все нас тъпчат кой отдето завърне, щот сме туткун, щото не сме кадърни... Всякой вика "Яман ни е нам хала!" - а всякому мерамът е развала... Не сме народ! Не сме народ, а мърша, пак ще кажа и с това ще да свърша. 1875 П.Р.Славейков *** Чейндж до чейндж. Хленч до хленч. Пес до пес. Стрес до стрес. Гръб до гръб. Скръб до скръб. Грях до грях. Страх до страх. Хъс до хъс. Мъст до мъст. Врат до врат. Гад до гад. Град. Надежда Захариева

Преди ги знаех всички на изус )) Сега си ги припомних , браво много добра тема

България (Георги Джагаров) Земя като една човешка длан... Но по-голяма ти не си ми нужна, Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна, че е от кремък твоят стар Балкан. Какво, че виха вълци и чакали из твоите полета и гори? С онез, които бяха с теб добри, ти бе добра, но злите не пожали. Земя, като една човешка длан... Но счупи се във тази длан сурова стакана с византийската отрова и кървавия турски ятaгян. Търговци на тютюн и кръв човешка продаваха на дребно твойта пръст, но паднаха под теб с пречупен кръст, че беше малка ти, но беше тежка. И стана чудо: смертю смерт поправ, усмихнаха се чардаклии къщи и заплющяха знамена могъщи, и път се ширна – радостен и прав. Сега цъфтиш! Набъбва чернозема под ласкавите български ръце, дъхти на здравец твоето лице и нова песен вятърът подема Земя, като една човешка длан... Но ти за мен си цяло мироздание, че аз те меря не на разстояние, а с обич, от която съм пиян!

Редактирано 18 юни 200818 г. от mecholari (преглед на промените)

Из цикъла "България"

Йонка Христова

Какво да ти завещая, сине?

Нищо на този свят нямам

освен неистовата ми обич

към тази шепа България -

опустошена, ограбена,

продадена и предадена.

Сънищата си ще ти дам, сине,

да те спохождат през нощите:

Кръстова гора и връх Вола,

Батак и кървавото кладенче.

Какъв завет да ти оставя, сине?

Не вярвай , като ти казват,

че ти си по европеец,

ако се отречеш от буквите,

от корена си и от вярата.

Не вярвай, че "Аз съм българче"

ще те препъне по пътя ти,

защото било началото

на някакъв национализъм.

Но най - вече не вярвай, сине,

почнат ли да ти разправят

за нечие чуждо присъствие.

Защото съм те заклела -

не знам за добро ли, за зло ли -

на Самуил в слепите войни,

в бесилото на Апостола,

в първата пушка в Копривщица

и в името на Княгинята.

Орисах те, сине, с носталгия.

Цял живот болен да ходиш

по тази шепа България

и да не млъква в душата ти

песента на родопските чанове.

Към родината

Атанас Далчев

Не съм те никога избирал на земята.

Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.

Аз те обичам не защото си богата,

а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава

и твойте подвизи и твойта бранна сила,

а зарад туй, че съм безсилен да забравя

за ослепелите бойци на Самуила.

Да търсим, който ще, във теб сполука бърза

и почести и власт със страст една и съща,

страданието мен по-силно с теб ме свързва

и нашата любов в една съдба превръща.

Редактирано 31 юли 200818 г. от petinka90 (преглед на промените)

БЪЛГАРИЯ....

Нападаха те - бранеше се.

Превземаха те - превземаше и ти.

Разкъсваха те парче по парче

- само да плюеш по… кръста.

Родино –ти страна с високи върхове,

които никой нивга не превзе....!

Днес ти пак си предавана

и за пари продавана.

Безжалостно разкъсвана,

отново парче по парче.

Не от чужди врагове,

а от своите - родни синове.

И вместо с бурните води

ти пълниш своите реки

с горчиви майчини сълзи.

И с онзи звук от чанове…

Не се срамувай ти,

изтрий тъжните сълзи.

След време тях ,

вече няма да ги има.

А теб възкръснала от кръвта си

отново,отново.. ще те има...!!!

Родино ти пак ги приюти.

Защо отново - им прости… ?

http://www.vbox7.com/play:0f189c73

Редактирано 12 август 200818 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Тя има ли избор? Но ще пребъде!

http://www.youtube.com/watch?v=sLqcbX_hFFU...feature=related

Редактирано 11 август 200818 г. от коя съм? (преглед на промените)

Химна на Република България !

Първоначален вариант :

Родино мила, теб привет,

О, майко теб привет!

Теб Българийо чада сме

Ти си наший дом свещен!

Ти си наший кът любим,

Кът за щастие отреден!

Мил си край незабравим,

С женска прелест надарен!

Как щедро, майко, е

Земята твоя осеяна с брилянти

Сред тях прекрасен свети

Балканът горд напет -

О, виж го как сияй!

Ний благоговеем пред него и пеем:

Горда ѝ Стара планина

Славна ѝ нашта твърдина

Тя хайдушката си песен

Пей от вечни времена!

О, наша мила родино

Ти си земен рай

Твойта чудна хубост,

Твойта дивна прелест

Ах, те нямат край!

Родино мила теб привет,

О майко теб привет!

****************

По-късен вариант, приписван на Цветан Радославов

Горда Стара планина,

до ней север се синей.

Слънце Витоша позлатява

към Цариград се белей.

Припев:

Мила родина,

ти си земен рай,

твойта хубост, твойта прелест

ах, те нямат край.

Хайде братя българи,

към Балкана да вървим.

Там се готви бой юнашки,

за свобода, правдини.

Припев……….

*******************

Настояща версия на химна :

Горда Стара планина,

до ней Дунава синей,

слънце Тракия огрява,

над Пирина пламеней.

Припев:

Мила Родино,

ти си земен рай,

твойта хубост, твойта прелест,

ах, те нямат край.

До промяната на текста през 1990 г. съществуват още два куплета, които след 1990 г. отпадат:

Паднаха борци безчет

за народа наш любим,

Майко, дай ни мъжка сила

пътя им да продължим.

Дружно братя българи,

с нас Москва е в мир и бой,

партия велика води,

нашият победен строй.

На България На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга, на твойте сълзи и въздишки, на твойте страсти и тегло и на венеца мъченишки, кой грей на твоето чело. Прокуден тука на чужбина, далеч от твоите гори, сърцето ми сега проклина тирана, който те мори. Прийми тез песни, майко мила, отйек на жалостний ти зов и плод на сладката любов, с коя душа ми си пълнила; прийми тез песни, пълни с гнев, кат вихъра, що пей по друма, ту жални, кат шумът на Струма и като горския напев. О, майко, аз видях тиранът, като ръцете си вапца в кръвта на твоите деца и чух как плачеше Балканът и твойте сини небеса! Но през червените порои, що ти проля във таз борба, аз видя дните ясни твои на твойта бъдеща съдба. Дано таз вяра, туй мечтанье не се разбие в някой брег и твоя зов да не остане като в пустинята без ек. Иван Вазов("Тъгите на България")

Редактирано 12 август 200818 г. от productxaxa (преглед на промените)

Благодаря ти приятелю...... ти знаеш за какво...

ОБИЧАМ ТЕ РОДИНО

Родино ,как не – те разпъваха ,

но срещаше гордо изправила ръст

пълчищата чужди що искаха

позорно да плюеш свещения кръст .

Коварно и подло нападаха

и тъпчеха вредом свещена земя,

но скоро уплашени срещаха

коравия отпор на твойта ръка .

Убиваха ,клаха –поробваха

в желание гордия дух да сломят ,

но горещо над себе –изпитваха

на роба безстрашен и храбър гневът .

Кат хищници стръвно раздираха

плътта ти и пиеха жадно кръвта ,

но в боя позорно намираха

навеки прокълнати –плахи смъртта .

Родино ,прекрасна – обичана

ти смъртните врази –омразни срази –

на чужди от наши предадена ....

Но никой духа ти не може сломи !!!..

И скъпи за мене са твоите ,

Родино ,богатства ,земи – красоти ,

полетата ,горите –просторите ,

безбрежните ,чисти твой висини ....

Hrodopski

http://www.vbox7.com/play:0f189c73

--------------------

Отиди в: Inbox Sent Items

Редактирано 14 август 200818 г. от ianica 94 (преглед на промените)

България не скланяла глава изправяла се в робството и дълго кънтял над нея бойният ни рог. Окъсан, грабен, едноок за скок се готвел моят древен род. И пак врагът се дръпвал и уплашен изгарял всеки мост недостроен. А моят род препускал горд и страшен под знамето на Петър и Асен.

ОБИЧ

Нашето небе е тъй дълбоко,

нашите звезди са тъй големи

и земята наша е безкрайна,

а се сбира цялата в сърце ми!

Ти ли, моя майчице направи

тая обич толкова голяма,

че света във нея се побира,

че в света на нея равна няма?

Че прегръщам с обичта си, майко,

нашата земя, с цветя покрита,

с пресен дъжд на пладне оросена

и с дъга, на златен сърп извита.

Че ми греят право във сърцето:

златно слънце, ниви позлатени,

утрин рано сребърна зорница,

в топла вечер облаци червени!

Нашето небе е тъй дълбоко,

нашите звезди са тъй големи

и земята наша е безкрайна,

а се сбира цялата в сърце ми...

Дора Габе

РОДИНА Много малко те познавам аз! Скъпа, аз почти не те познавам! Само спикер с монотонен глас някога за тебе ми разправя. Само някога за теб чета в някой вестник с остаряла дата. Само два квадрата от света ти ми пращаш денем през стъклата... Ала този бъбрещ апарат, ала този малък къс хартия могат ли, кажи ми, твоя свят, твойта чудна прелест да разкрият! Ти не си един декор скалист, нито нива с два - три бели сърпа, ти не си един атласки лист, малък като носната ми кърпа! О, аз чувствам топлата ти пръст, щом за малко стъпя върху нея! И да извървя света на кръст, пак при теб ще дойда да живея, пак при теб ще дойда да умра, да погледам пак над теб простора, шепа родна пръст да събера и тогаз клепачи да затворя!!! 1961г. Дамян Дамянов БЪЛГАРИЙО Българийо на живи и на мъртви, Българийо с безброй баташки църкви, със гробища и паметници светли, със този жертвен въздух, който свети над тебе вечно като вечен огън, аз искам да те събера във стих. Не мога. Аз искам цялата да те прегърна. Ръцете ми не стигат. Как да върна това, което ти си ми дарила? Не мога. И пред братската могила, пред Шипка и пред Вола коленича. И без да казвам колко те обичам, с една сълза, и кървава, и страшна, за цялата ти обич се отплащам. Сълза от радост и от скръб проляна, сълза, в която ти си цяла сбрана! 1967г. Дамян Дамянов

Редактирано 26 май 201214 г. от lila_az (преглед на промените)

Моя тъжна родино, гладна, гола и боса, докога милостиня от Европа ще просиш? Сякаш някой те върна в дни на черна робия, та внезапно посърна, задлъжняла до шия. И напразно напъваш с мъка мършави жили - за да спреш да потъваш, трябват повече сили... Моя тъжна родино, обругана, оплюта, бедността ще отмине няма все да се луташ. Някой ден ще осъмнем сити, с дрехи, обути. В небесата ще гръмнем с многоцветни салюти. Ала болка студена пак в очите ще пари, че ще сме уморени, неочаквано стари. Но все пак ще се лъжем, че сме млади и силни, моя малка и тъжна, моя свята родино...

Моята страна

Автор Димитър Пантелеев

Там, гдето Дунав лудо тича

из Дунавската равнина

и в Черното море се втича

от стари, древни времена,

там, гдето Добруджа люлее

узрели класове и вее

свободни, горди знамена -

о, там е моята страна.

Там, гдето се издига Рила,

накичена с венци от сняг,

там, гдето лодка лекокрила

лети край морския ни бряг,

там, где Пирин от скръб белее

и Струма легендарна пее

из свойта плодна долина -

о, там е моята страна.

Там, гдето в гробове прогнили

лежат деди и прадеди,

загубили юнашки сили

във робство, мъки и беди,

там, гдето чух езика роден,

език свещен, любим, свободен

и зърнах пръв път светлина -

о, там е моята страна.

Редактирано 31 май 201214 г. от Tiho (преглед на промените)

Обичам те, родино

Елисавета Багряна

Обичам те, родино, пролет,

Под накита зелен

И с пъстрите цветя, наболи

През първи слънчев ден.

Обичам те, когато лято

Житата позлати

И жътва закипи в полята,

И морно дишаш ти.

Обичам те, когато есен

Под бистър небосвод

Събира плодовете с песен

Работния народ.

Обичам те и зиме – бяла,

С дълбоки снегове,

Когато пак си разцъфтяла,

Но в снежни цветове.

Когато, тиха и безбрежна,

До своето сърце

Затопляш с майчината нежност

Най-малкото зрънце.

Обичам те, родино моя,

И всеки ден и час

Готов съм свободата твоя

Да браня вярно аз.

България Земя като една човешка длан... Но по-голяма ти не си ми нужна, Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна, че е от кремък твоят стар Балкан. Какво, че виха вълци и чакали из твоите полета и гори? С онез, които бяха с теб добри, ти бе добра, но злите не пожали. Земя, като една човешка длан... Но счупи се във тази длан сурова стакана с византийската отрова и кървавия турски ятягян. Търговци на тютюн и кръв човешка продаваха на дребно твойта пръст, но паднаха под теб с пречупен кръст, че беше малка ти, но беше тежка. И стана чудо: смертю смерт поправ, усмихнаха се чардаклии къщи и заплющяха знамена могъщи, и път се ширна - радостен и прав. Сега цъфтиш! Набъбва чернозема под ласкавите български ръце, дъхти на здравец твоето лице и нова песен вятърът подема. Земя, като една човешка длан... Но ти за мен си цяло мироздание, че аз те меря не на разстояние, а с обич, от която съм пиян! Георги Джагаров

Татковина

Петко Р. Славейков

Хубава си, татковино,

име сладко, земя рай,

сърце младо и невинно

за теб трепка, та играй.

Мили ми са планините

и на север, и на юг,

драги ми са равнините,

набраздени с наший плуг.

На уста ми сладка дума -

ще да бъде този кът,

дето Дунав, Вардар, Струма

и Марица си текат!

Дор на небо ясно слънце,

дор на очи свят, живот,

ще обичам аз от сърце

таз земя и тоз народ.

Редактирано 31 май 201214 г. от Tiho (преглед на промените)

Моя страна, моя България

(текст Васил Андреев, музика Емил Димитров, аранжимент Митко Щерев)

Колко нощи аз не спах,

колко друми извървях -

да се върна.

Колко песни аз изпях,

колко мъка изживях -

да се върна.

В мойта хубава страна

майка, татко и жена

да прегърна.

Там, под родното небе,

чака моето дете

да се върна.

Припев:

Моя страна, моя България,

моя любов, моя България,

моя тъга, моя България,

при теб ме връща вечно любовта.

Даже нейде по света

неизвестен да умра -

ще се върна.

Мойта хубава страна

и тревата, и пръстта

да прегърна.

Нека стана стръкче цвят,

нека вятърът познат

ме прегърне.

Нека родните поля

да ме срещнат с песента

щом се върна.

Припев: (2)