Здравейте! Не знам дали е по темата на форума,но все пак.От доста време ме напъва един въпрос и от тогава разсъждавам по него.Въпросът е:Кога ви пада пердето?

В училище преди години,бях обект на подигравки и бях тормозен и понеже до ден днешен съм силно емоционален човек, ми се е случвало да ми пада пердето(заедно с корниза)и съм се сбивал,което не ми допада никак.През последните години за щастие не ми е "падало перде" и не знам какво става с мен при максимална ярост.Това става,когато пред мен се изправи прост като галош,нахален и някой,който не знае къде се намира лапещак.И когато ми се отваря!И другият ми въпрос(по-скоро препоръка):Как да се справя с това и да се опитвам да запазя спокойствие,когато ми застане някое говедо? Ще очаквам вашите отговори.

Приятен и спокоен ден!

Заобикаляш говедото от далече, за да не настъщиш неговите л***а.

Няма лесен и единен път, ще трябва сам да намериш кое е правилния начин за теб.

В момента - Стой си в къщи - може драстично да редуцира случките, но винаги говедото може да натисне звънеца ти.

Когато застане тъп човек пред теб, колкото и каквото и да му обясняваш, той няма да те разбере, защото няма никой в главата. Затова е по-добре да не се хабиш да обясняваш на хора с интелектуален дефицит каквото и да било. 

 

Просто убий глупака с мълчание, предостатъчно е но все пак си зависи от конкретния случай, ако ли пак не взима дума тогава вече обръщаш другия край 

Проблемът не е никак елементарен! Ненапразно има и термин по въпроса - "контрол на гнева"
С този проблем се занимават психолози, психоаналитици...
Единият вариант е посещение на психоаналитик. Някой ще каже"Аз не съм луд.". Да, психоаналитикът не е психиатър!
Другият вариант е занимания с йога/тай-чи...
Може да зачетеш по въпроса тук:
https://psychology.framar.bg/7-лесни-техники-за-овладяване-на-гнева-и-раздразнението
и не само.

Моите пердета са добре закачени и не падат, тая година даже смених няколко дюбела на корниза че нещо хлабави м исе виждаха.

По темата - Като хлапе което винаги беше това с което така наречените "Готини" съученици си правеха шеги имам на идея за какво говориш, веднъж по него време ми се случи точно това че ми избиха чивиите и без да се усетя грабнах един стол и подгоних тоя дето ме подразни.

Иначе за всички ни това са неща останали в детството, днес с тия хора сме в отлични отношения, с тези които са ми от квартала дори си пиехме бирата заедно до преди да замина.

Проблема не е, че ти пада пердето, а че после не го поставяш отново.  

По друг начин = Трябва да понесеш отговорността, че ти е паднало пердето. То е твое, а не на другия.  В противен случай си безотговорник, което не е по-различно от срещнатото от теб говедо. = Реално и ти си говедо, но не си признаваш! 

Справянето е елементарно: Броиш до сто и обратно. Нямаш време = определено си говедо, а не другия.  Ако това не работи, то броиш до хиляда и обратно. Нямаш време = значи си по-голямо говедо не само спрямо другия, а въобще.   

Докато остаряваш яростта ти прогресивно ще изчезва.

Относно физическата саморазправа, която ти идва отвътре, тя е израз на неспособността на психиката ти да се справи с проблема. Бъди си сам психоаналитик - задай си всички възможни въпроси със "защо" и когато си обясниш изблиците си, емоциите ти ще отстъпят.

на 22.12.2020 г. в 15:44, BladeFOX написа:

Как да се справя с това и да се опитвам да запазя спокойствие,когато ми застане някое говедо?

Купи го. Друг начин с говедата няма - или го заобикаляш, или го купуваш. Е разбира се може и да го набиеш, но ти нали не искаш това.

на 22.12.2020 г. в 15:44, BladeFOX написа:

Кога ви пада пердето?

Когато простотията около мен стане прекалено много. Вероятно желанието да я няма е прекалено силно. Или поне да не е чак дотолкова водеща.